Р Е Ш Е Н И Е

  

 40                                          30.01.2015 година                   град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                           Граждански състав

На тридесети януари                                                                 2015 година

В закрито заседание, в следния състав: 

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Тенева, въззивно гражданско дело № 1030 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. 

 

Производството е по чл. 435 ГПК.

 

Обжалвано е постановление за разноски от 02.10.2014г., постановено по изпълнително дело № 5380/2013г. на СИС при РС-С., с което длъжникът “М.” ЕООД – гр. С. следва да заплати на РС-С. сумата 1447 лева с ДДС, представляваща държавна такса за изпълнение на парично вземане, дължима на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

               Жалбоподателите Д.К.В. чрез адв. Ц. и “М.” ЕООД чрез управителя Г. У. молят, да се уважи жалбата и да се определи реално дължимата такса.

 

      На основание чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили писмени мотиви от съдебния изпълнител. Същият счита, че жалбата е неоснователна и в направеното искане за намаляване на разноските не са представени доказателства за извършените извънсъдебно плащания, въз основа на които да се определи действително заплатената сума, а така също искането за намаляване (изменение на разноските) е извън едноседмичния законов срок.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

С писмо изх. № 13832/02.10.2014г. ДСИ е уведомил длъжника, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК следва да заплати държавна такса в размер на 371.50 лева. Съобщението е получено на 13.10.2014г.

 

С писмена молба вх. № 7494/24.10.2014г. Д.В. е помолила таксата да бъде намалена на 144, 70 лева, тъй като е получила повече от десет пъти по-малко от сумите дължими по изпълнителното дело. Приложена е извънсъдебна спогодба по чл. 365 от ЗЗД от 19.12.2013г.

 

С резолюция от 27.10.2014г. съдебният изпълнител е приел, че искането за намаляването на държавната такса е направено след изтичане на срока по чл. 248 ГПК. Съобщението за дължимата такса на основание чл. 53 от Тарифата е получено на 13.10.2014г. от длъжника “М.” ЕООД.

 

С подадената  жалба страната съобщава този факт и в законния срок съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК подава жалбата, с която моли да се отмени отказа на ДСИ  и да се върне за ново разглеждане искането, или да се уважи същото като се намалят разноските – определени от ДСИ от 1447 лева на 144, 70 лева, съобразно доказателствата приложени към молбата им.

 

Въззивният съд намира, че жалбата е подадена в законния едноседмичен срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК от получаване на съобщението за отказ за намаляване на разноските, поради което същата е допустима.

 

От събраните по делото данни се установява, че подадената жалба е и основателна по отношение на възражението за непроизнасяне на ДСИ по искането за изменение. Разпоредбата на чл. 248 ГПК не намира приложение в настоящия случай. Съдебният изпълнител е следвало да се произнесе по подадената молба от жалбоподателката с вх. № 7494/24.10.2014г. Изпратеното съобщение до длъжника не съдържа данни, че има постановен акт за разноски от 02.10.2014г., който подлежи на обжалване в едноседмичен срок, а представлява уведомление за заплащане на държавна такса. Няма данни да е приложен препис от процесното постановление.

 

Едва с получаване на съобщението от 10.11.2014г. жалбоподателката е узнала за постановлението. Ето защо и подадената жалба е подадена в срок.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че следва да се отмени отказа на съдебния изпълнител за произнасяне по искането за изменение на постановление за разноски и да се дадат указания на ДСИ за разглеждане на искането по молба с вх. № 7494/24.10.2014г., подадена от Д.К.В.. Следва да се постанови акт, който да съдържа разглеждане на предпоставките за изменение на разноски и съдържащ дължимите държавни такси по изпълнителното дело и правното основание за тях при наличието на предпоставки за това.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 437 ГПК, въззивният съд   

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ действие на ДСИ Б. Д., представляващ отказ за изменение на определени за внасяне суми за държавна такса по изп. дело 5380/2013 г.

ДАВА УКАЗАНИЯ на ДСИ Б. Д., да разгледа искането на Д.К.В. направено с писмена молба вх. № 7494/24.10.2014г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

    ЧЛЕНОВЕ:     1.            

 

 

                             2.