Р Е Ш Е Н И Е

 

53 /11.02.2015 година                                                          Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                     ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми януари                                                                2015 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

 като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 424 по описа за 2010 година.

 

 

                  Обжалвано е решение № 107/03.02.2010г., по гр. дело № 1300/2008г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивниците Ж.Н.Ж. и М.С.Ж. молят да бъде  отменено обжалваното решение и вместо него постанови друго,  с което да се разпредели ползването на съсобственото дворно място, съобразно идеалните им части, в съответствие с приетото на 29.09.2009г. допълнително заключение на вещото лице арх. П. В.. Развиват допълнителни съображения в писмена защита и молят да се присъдят направените по делото  разноски.

 

Въззивниците С.С.С. и С.И.С.   считат, че съдебното решение е недопустимо, а по същество – незаконосъобразно и несправедливо. Молят да се обезсили решението и върне делото за постановяване на ново и алтернативно – да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. В случай, че решението бъде потвърдено, молят да се измени същото в частта относно разноските. Претендират за направените разноски пред въззивната инстанция. В хода по същество на делото процесуалният им представител адв. Ж. заявява, че настоящото разпределение е справедливо, а варианта който желаят другите въззивници не е удобен и не е възможен.

 

Въззиваемият К.Д. моли да бъде отменено решението и подкрепя искането за втория вариант на разпределение. Този вариант, който е в момента ги ощетявал като квадратура за ползване. При посочени реални 106 кв.м., той ползвал 103 кв.метра.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС .

 

Видно от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищците и ответниците са съсобственици на процесното дворно място и  съществуващите в него постройки. Съгласно документите за собственост ищците са собственици на 106/412 ид. части, заедно със северната част на жилищната сграда, застроена в западната част, а ответниците С. са собственици на 150,30/406 ид. части, заедно с построеното в имота масивно жилище, реално обособена част от масивна жилищна сграда построена в североизточната част на дворното място, част от пристройка, гараж и дърводелска работилница. Ответникът И.С. е собственик на 2/8 ид. части от дворно място от 200,4/406 ид. части, заедно с партерна стая, масивно жилище и паянтова стопанска постройка. Ответникът К.В. – 106/410 ид. части и построената в югозападната част жилищна сграда.

 

По делото са назначени няколко технически експертизи.

 

С допълнителното заключение на арх. П.В. и представената към него скица  /на л. 152 от делото/ е представен вариант на разпределение на ползване и е отразено, че ищците са собственици на 105.66 кв.м. от дворното място, ответниците С. и С. С. на 149.96 кв.м., ответникът И.С. – 50 кв.м. и ответникът К.В. – 104.40 кв.м., съгласно кадастрална карта, съгласно която заснемането на мястото е с площ от 410 кв.метра. В съдебно заседание на 21.07.2009г. вещото лице заявява, че този вариант за ползване на парцела отговаря на документите за собственост. Едно централно влизане, за което настоява процесуалният представител на ищците, което да визира обща част за ползване от всички, може да се организира в средата на дела собственост на ответниците С. и С. С. и на И.С., но тази обща част ще раздели ползваното от тях място и би следвало да им се предостави в друга част на имота, което до момента не са владели. Такова предложение е направено видно от допълнение към заключение от 25.09.2009г. и приложена скица - л. 160.

 

Съдът намира, че при изготвяне на първия проект, вещото лице се е съобразило с необходимостта да бъде обособена площ обслужваща жилищните сгради и осигуряване възможност на страните да ползват постройките, които са тяхна индивидуална собственост.

 

По искане на въззивниците С. във въззивната инстанция е назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице С.К.. Дадено е заключение, че не съществува различие между установеното фактическо разпределение на ползването към завеждане на иска и определения от съда в обжалваното решение начин на разпределението на ползването, отразено на л. 152, изготвено от вещото лице арх. П.В..

 

При така установената обстановка съдът намира, че предявеният иск по чл. 32, ал. 2 ЗС е основателен и разпределението на ползването следва да бъде допуснато по изготвения от вещото лице-архитект първоначален проект. Неоснователни са доводите на адвокат Ц. в писмената защита представена в тази инстанция, позовавайки се на решение № 74/09.07.2014г. по гр. дело № 6580/2013г., по описа на ВКС, приложено като доказателство по настоящото дело. Действително е прието, че оградата е построена от ответниците в съсобствения на страните имот, като същата пречи на ищците да упражняват в пълен обем правата им на съсобственици, поради което искът по чл. 109 от ЗС следва да бъде уважен. ВКС е отменил решението по в.гр.дело № 504/2010г. по описа на С. окръжен съд, в частта, с която предявеният иск за премахване на незаконно изградената ограда е отхвърлен и е приел, че следва да се постанови друго, с което същият следва да се уважи. Неправилно обаче е разбирането, че със своето решение ВКС опровергава обосноваността и правилността на начина на разпределение на ползването в обжалваното решение. В заключението си от 26.05.2009г. вещото лице арх. П. В. е установил, че оградата е лека преградна между дяловете за ползване и съгласно чл. 50 от ЗУТ, в случаите по чл. 49 лицата могат да изградят временни строежи, като например лека ограда, съобразена с изискванията по чл. 48, ал. 2. При направената от него проверка в техническата служба на общината кметът на същата никога не е определял общи изисквания към оградите, съобразно видовете устройствени зони и територии, съгласно цитираните текстове от нормативната уредба за леката ограда, ограждаща дяловете за ползване в чертите на имота и не е необходимо да се изготвят и одобряват строителни книжа – л. 130. Въззивният съд не намира, че намиращата в парцела ограда, която подлежи на събаряне не пречи на установения начин на разпределение на ползването на съсобствените части.  Същата няма връзка с възприетия начин на разпределение.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

В полза на страните не следва да се присъждат разноски в тази инстанция, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.  Това особено важи за въззивниците Ж.. Не се присъждат разноски в полза на въззивниците С. поради следното: Подадена е въззивна жалба, в който молят или да се обезсили съдебното решение, или отмени същото и отхвърли иска като неоснователен и недоказан, въпреки изразеното становище в хода по същество на делото, че обжалваното решение е правилно, че районният съд правилно е извършил разпределението. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Не са представени и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция. Направени са други разноски – държавна такса и възнаграждение за вещо лице, които не се дължат по посочената по-горе причина.

 

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на въззивниците С., относно присъдените разноски в първоинстанционното решение. Въпросът за разноските е предмет на отделно производство по чл. 248 ГПК и страната не се е възползвала от него, тъй като първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд не е в правото да обсъжда присъдените разноски с първоинстанционното решение.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

       ПОТВЪРЖДАВА  решение № 107/03.02.2010г., по гр. дело № 1300/2008г., по описа на С. районен съд.

 

                 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС, от получаване препис от същото, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.    

 

          

                                                                             2.