Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№49                              10.02.2015 г.                 град С.З.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, ІV състав

На двадесет и втори януари 2015 година

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                     

Секретар: П.Г.

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

гр.дело 37 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

    

 

Производството е на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и 2 от ЗС.

 

В Исковата си молба ищецът- пълнолетния български гражданин С.В.С. от гр.С.З. твърди, че от месец март 2001г. в качеството му на физическо лице- гражданин ползва незастроен поземлен имот, попадащ в границите на съществуващия парк ***. Първоначално за период от около шест месеца ползвал имота под наем, считайки, че същият е част от терена прилежащ към ресторант „Л.". Твърди, че впоследствие обаче се оказало, че теренът е с неизяснена собственост и той преустановил плащането на наема на собствениците на ресторант Л.", като започнал да владее терена за себе си, считано от 01.09.2001г. до настоящия момент. От самото начало на установяване на владението върху имота той заградил същия, извършил частично преасфалтиране на площадката, включително и за нуждите на притежаваните от него фирми и превозни средства, и изградил законно временни постройки(навеси) в имота. До момента този имот се владеел единствено и изцяло само от него, като повече от десет години/по- конкретно 11 г. и 7 м./, никой не му е оспорвал собствеността върху имота. Заявява, че понастоящем след изготвянето на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З. констатирал, че владеният безпрепятствено от него недвижим имот с площ от 2 257 кв. м. е включен в площта на поземлен имот с идентификатор № 68850.513.39. по кадастралната карта на гр.С.З., който е отреден за местен път в град С.З., на територията на парк ***, при съответните граници. Представя Акт за публична общинска собственост/АПОС/ № 11666/02.04.201Зг., с който процесния имот е актуван като публична общинска собственост, на основание чл.2, ал.1, т.2 и чл.3. ал.2. т.1 от ЗОС във вр. с чл.61, ал.2 и ал.4 от ЗУТ. Оспорва съдържанието на акта, като заявявам, че същият не отговарял на законовите изисквания за неговото съставяне, тъй като описания имот не попадал в хипотезата на чл.61, ал 2 и ал.4 от ЗУТ и не представлявал публична общинска собственост. С оглед на последното изменение на кадастралната карта, коригира исковата си молба, като променя петитума й, и моли настоящия съда да признае за установено по отношение на ответната Община- С.З., че той е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност, на недвижим имот, с площ от 1934/7438 кв.м. ид.ч. (хиляда деветстотин тридесет и четири от седем хиляди четиристотин тридесет и осем квадратни метра идеални части), от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР № 68850.513.28 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет точка петстотин и тринадесет точка двадесет и осем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С.З., одобрени със Заповед № РД - 18 - 43/25.05.2009г. и изменени със Заповед № КД- 14 - 24 - 123 от 18.03.2013г. на ИД на АГКК. с адрес на поземления имот: град С.З., п.к.6000, парк ***, с площ па целият имот: 7 438 кв. м. (седем хиляди четиристотин тридесет и осем квадратни метра), с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно  ползване: за друг вид производствен, складов обект, със стар идентификатор - 3055, при граници (съседи) на целия имот по кадастрална карта: имот с ИД № 68850.513.61; имот с ИД № 68850.513.39; имот с ИД № 68850.513.29; имот с ИД № 68850.513.7084;

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признаете за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на имот с площ 1934 кв.м., очертан на скицата на вещото лице Г.С. със син цвят, съставляващ 1934/7438 кв.м. идеални части от целия поземлен имот с идентификатор 68850.513.28 по кадастралната карта на гр.С.З., очертан със син цвят на скицата на вещото лице, която да се счита като неразделна част от съдебното решение. Моли да му се присъдят направените по делото разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

 

В писмен Отговор на исковата молба ответникът- публичноправния субект Община- гр.С.З., обл.С. заявява, че исковата претенция от С.В.С. според него е недопустима и неоснователна, и моли да бъде отхвърлена изцяло, като излага подробни съображения за това- че имотът е ПОС/част от парк “***”/, че върху него на може да се осъществява добросъвестно владеене и че имотът е включен в активите на Общинското предприятие “Мересеев”- ЕООД, гр..С.З., и не може да има владение върху него от друго лице- ищеца. Не е представил писмена защита по делото.

 

СЪДЪТ, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като се съобрази с действащите нормативни актове, относими към настоящия случай, като обсъди становищата и доводите на всяка една от страните, както и като взе предвид заключенията на съдебно- техническата експертиза по делото, намери за установено по несъмнен и безспорен начин по делото следното :

Видно от събраните по делото многобройни писмени доказателства- Удостоверение от 26.02.201Зг. на Община- С.З., Скица за поземлен имот № 288/11.01.201Зг., Техническо становище от 14.01.201Зг., Скица- предложение от 14.01.201Зг., Приходна квитанция № 32051/19.02.2013г, Молба от Д.Г. от 05.02.2013г., Писмо изх. №10-01-1-1628/14.02.2013г. на Община- С.З., Писмо изх. №10-01-1-1791/19.02.201Зг. на Община- С.З., Пълномощно от 26.03.201Зг., Молба от ищеца от 27.03.2013г., вписана ИМ от 26.03.2013г., Молба от ищеца от 22.04.2013г., Молба от ищеца от 22.04.2013г., Удостоверение № 10-01-1-3864/08.04.201Зг., Удостоверение № ДС-У-104/10.04.201Зг. на Обл. администрация- С.З., Молба от ищеца от 10.05.201Зг., Уточняваща ИМ от 30.08.2013г., Заявление вх.№ 99-2541/21.02.201Зг., Проект за промяна на кад. карта на гр.С.З. от м.12.2012г., Обяснителна записка, Заповед № КД-14-24-123/18.03.2013г., Уведомление, Акт № 35/07.03.2013г., Скица- проект № 2611/07.03.2013г., Скица- проект, Скица на поземлен имот № 3659/02.04.201Зг., Писмо № 12-00-0002-5634/20.04.2012г., Заповед № 2710/29.11.2007г., Протокол № 40/11.07.2002г., Протокол № 55/26.05.2011г., Скица на поземлен имот № 3662/02.04.2013г., Акт № 11666/02.04.2013г., Скица № 4249/10.09.2007г., Поименен стопански справочен регистър, 2 бр. Скици № 2062/13.08.2012г., Молба от ищеца от 08.10.2013г., Молба от ищеца от 11.10.2013г., Вх. №10-01-6480/09.10.2013г., Молба от ищеца от 11.11.2013г., Писмен отговор изх.№ 10-01-1-14186/12.12.201Зг., Акт № 11666/02.04.2013г., Акт № 11746/14.05.2013г., Скица на поземлен имот № 7162/05.07.2013г., Скица № 2223/14.05.2008г., Скица на сграда № 7164/05.07.2013г., Скица на сграда № 7180/05.07.2013г., Скици на сграда № 7198/05.07.2013г., № 7205/05.07.2013г., № 7206/05.07.2013г., № 7207/05.07.2013г., № 7208/05.07.2013г., № 7209/05.07.2013г., № 7210/05.07.2013г., 7165, 7166, 7168, 7169, 7171, 7174, 7175, 7176, 7177, 7178, 7181, 7182, 7183, 7185, 7187, 7190, 7193, 7194, 7195, 7196, 7200, 7201, 7202, 7203, 7204, Писмо № ДС-428, ДС-429/29.10.201Зг. на Обл. управител- С.З., Акт № 35/07.03.2013г., Скица - проект № 2611/07.03.2013г., Заповед № КД-14-24-123/18.03.2013г., Уведомление, Скица на поземлен имот № 3662/02.04.2013г., Скица на поземлен имот № 3660/02.04.2013г., Проект за промяна на кад. карта на С.З. от м.12.2012г., Обяснителна записка, Скица - проект, Протокол за трасиране, означаване   и   координиране   на   поземлен    имот,    Справка   за извършени услуги,  Част от кадастрална карта, Протокол № 40/11.07.2002г., Справка № 53-00-386/14.05.1992г., Заповед № 2720/29.11.2007г., Скица, Съобщение ТА-И-68/03.12.2007г., Разписка от 13.12.2007г., Скица от 10.09.2007г., Акт от 18.12.2007г., Технически протокол, Заявление за техн. анкета № ТА-77/08.08.2007г., Писмо изх. № 53-00-172/14.10.2009г., Писмо изх. № 68-00-3553/08.10.2009г., Скица № 192/26.01.2009г., Заповед № 443/28.04.1960г., Регулационен план, Скица, Писмен отговор изх. № АП-01 -34/21.12.201Зг., Удостоверение № ДС-У-104/10.04.201Зг. на Обл. администрация- С.З., Заповед № РД-ЗД-481/17.12.2013г. на Обл. управител- С.З., Становище от ищеца от 20.01.2014г., Молба от ищеца, както и с оглед материалите и актовете по приложеното ч.гр.д.№ 233/2014г. по описа на ПАС- Пловдив, ищецът- пълнолетния български гражданин С.В.С. от гр.С.З. от месец март 2001г. в качеството му на физическо лице- гражданин ползва незастроен поземлен имот, попадащ в границите на съществуващия парк *** в град С.З., като започнал да владее терена за себе си, считано от 01.09.2001г. до настоящия момент. До момента този имот се владее единствено и изцяло само от него, като повече от десет години/по- конкретно 11 г. и 7 м./, никой не е оспорвал или прекъсвал собствеността му върху имота с площ от 2 257 кв. м. е включен в площта на поземлен имот с идентификатор № 68850.513.39. по кадастралната карта на гр.С.З., който е отреден за местен път в град С.З., на територията на парк ***, при съответните граници. Представя Акт за публична общинска собственост/АПОС/ № 11666/02.04.201Зг., с който процесния имот е актуван като публична общинска собственост, на основание чл.2, ал.1, т.2 и чл.3. ал.2. т.1 от ЗОС във вр. с чл.61, ал.2 и ал.4 от ЗУТ. Оспорва съдържанието на акта, като заявявам, че същият не отговарял на законовите изисквания за неговото съставяне, тъй като описания имот не попадал в хипотезата на чл.61, ал 2 и ал.4 от ЗУТ и не представлявал публична общинска собственост. С оглед на последното изменение на кадастралната карта, коригира и исковата си молба, като променя_петитума й, и моли настоящия съда да признае за установено по отношение на ответната Община- С.З., че той е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна 10- годишна давност, на недвижим имот, с площ от 1934/7438 кв.м. ид.ч. (хиляда деветстотин тридесет и четири от седем хиляди четиристотин тридесет и осем квадратни метра идеални части), от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68850.513.28 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет точка петстотин и тринадесет точка двадесет и осем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С.З., одобрени със Заповед № РД - 18 - 43/25.05.2009г. и изменени със Заповед № КД- 14 - 24 - 123 от 18.03.2013г. на ИД на АГКК. с адрес на поземления имот: град С.З., п.к.6000, парк ***, с площ па целият имот: 7 438 кв. м. (седем хиляди четиристотин тридесет и осем квадратни метра), с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно  ползване: за друг вид производствен, складов обект, със стар идентификатор - 3055, при граници (съседи) на целия имот по кадастрална карта: имот с ИД № 68850.513.61; имот с ИД № 68850.513.39; имот с ИД № 68850.513.29; имот с ИД № 68850.513.7084;

Видно от събраните по делото 2 бр. гласни доказателства- показанията на разпитаните 2 бр. свидетели :

Свидетелят Р.Н.Г. заявява, че познава ищеца С. от около 20 г. През 1993г. той завършил висшето си образование в гр.В. и като се върнал в гр.С.З., тук се запознали и поддържали постоянно контакти. Ищецът имал транспортна фирма и се занимава с транспортна дейност, като базата му е в близост до бившия ресторант “Л.”, точно срещу него. Мястото е заградено, асфалтирано, има офис направен там от две стаи, подвижно хале, което е направено за ремонт на камиони. Това място се ползва от 2001г. със сигурност повече от 10- 15 години. Мисли, че мястото е на ищеца, тъй като той бил винаги там и като му потрябвал, винаги там можел да го намери, тъй като работи винаги денонощно, не е с определено работно време. Има си и други хора там- събират се доста камиони към 4-   5 камиона, големи тирове, мястото е повече от 3 дка. Като размери не може да каже точно, но има към 3 дка. От горна страна е пътя С.З. - К., от изток има съборено хале и река “***”, и мисли, че фирма “Мересеев” се помещава там. От южна страна е пътя, който го разделя с ресторант Л.. От север има други постройки, има сервиз на друг човек. Мястото е заградено, има ограда, към пътя е облагородено.

Свидетелят Д.Д.Х. сочи, че познава ищеца С.. Свидетелят бил от гр.Т. и с жена си били вече  разведени, но живеели с нея на семейни начала. След 1991- 1992г. той живее в С.З. и познава добре ищеца, защото бившата му съпруга  му е съученичка и покрай това се запознал с него. Познава и другия свидетел. Мислел, че е негова тази база и сега разбрал, че има някакви делби или други съдебни процедури. Ищецът С. се занимавал с транспорт и търговия с цимент. Откакто се познавали с него, много са се събирали там да се черпят, банкети са правили. Някои ремонти са го свързвали с него, той също се занимавал с производство. Ищецът му е помагал за ремонт и свидетелят също му е помагал за ремонт на машините. Откакто го познава, ищецът е все там, не знае колко време преди това. Може би от тогава го познавал и от тогава ползва това място, може да е било и 1993г. Там му е офисът му, има навес, където прави ремонтите, едно хале и може би има 2-3 дка, не зная с точност. Не знае някой да е имал претенции за това място. До сега не е ставало въпрос. Само съм чувал, че предприятието “Мересеев” там има някакви стари сгради.

 

Съгласно заключенията на първоначалната и допълнителната съдебно- технически експертизи по делото в тяхната текстова и графична част, с Указ № 227/1957г. на Президиума на Народното събрание
е одобрен Общия градоустройствен план/ОГУП/ на гр.С.З., по който цялата територията, заключена между река “***”, улица “Христина Морфова” и ул.”Иван Вазов” се предвижда за озеленяване. Със Заповед № 443/28.04.1960г. на тогавашния Окръжен народен съвет/ОНС/- С.З.
се одобрява регулационния план на парк "***", по който местоположението на процесният имот попада в регулацията на парка, като този план е действащ и към настоящия момент. С Решение № 1158 по протокол 55 от 26.05.2011г. на Общ­ински съвет- С.З. е одобрен Общия устройствен план/ОУП/ на гр.С.З., по който местоположението на процесния имот попада в те­ритория предвидена за “зелени площи”. За парк "***" е изработен помощен кадастрален план/ПКП/,
обявен в Държавен вестник бр.5/18.01.2000г., по който процес­ният имот представлява част от имот № 504.17 на бивши собственици. Със Заповед № РД-18-43/25.05.2009г. на АГКК- София е одо­брена кадастралната карта, по която местоположението на процесния
имот попада в ГМ 68850.513.39. Със Заповед № КД-14-24-123/18.03.2013г. е одобрено изменение на кадастралната карта, съгласно което процесният имот
попада в имот 68850.513.28. При огледа на место се констатира, че имотът се ползва от
ищеца и представлява асфалтова площ в недобро състояние, ведно с постройки в него. По наличните писмени и картни материали, съхранявани в ответника Община-  С.З., местоположението на процесният имот е отразено така- по кадастралния и регулационния план на парк "***”, одо­брен със Заповед № 443/1960г., процесният недвижим имот попада в имот с пл.№ 3055 и представлява част от него. В разписния списък към плана под № 3055 е записано “нива”, и презаписано “Община- С.З.” на основание АОС от 02.04.2013г. и АОС № 11746/14.05.2013г., а по помощния кадастрален план на парк "***" обнародван в Държавен вестник бр.5/18.01.2000г., местоположението на процесният имот попада в имот № 504.17 и представлява част от него. Имота е записан като временно общински. Същевременно по кадастралната карта на гр.С.З., одобрена със Заповед № РД-18-43/25.05.2009г. на Изпълнителен директор на АГГК- гр.София, местоположението на процесният имот попада в имот № 513.39 и представлява част от него. Със Заповед № КД-14-24-123/18.03.2013 г. на Началник на СГГК- С.З. е одобрено промяна в кадастралната карта на гр.С.З., като процесният имот се присъединява към имот № 513.28. По Общия устройствен план/ОУП/ на гр.С.З., одобрен с Ре­шение № 1158/26.05.2011г. на Общински съвет- С.З., место­положението на процесният имот попада в парк "***" за озе­леняване . Но промяната на предназначението за предвиденото в ОУП
озеленяване върху процесният имот ще влезе в противоречие с
изискванията на чл.62а от ЗУТ, тъй като процесният имот представлява асфалтова площадка, и макар че попада в границите на парк "***", той не представлява елемент от пътната инфраструктура на общината. За функционирането на парка и изградените мероприятия се предвижда и изпълнява алейна мрежа за осигуряване и на транс­портен достъп до тях, като за ползването на ресторант "Л.", намиращ се също в парка, е бил изграден паркинг, попадащ върху местоположението на про­цесният имот.

Предназначените на процесният имот по всички устройствени планове е било изграждане на парк, като промяната на кадастралната карта е извършена с цел
точното отразяване на имот с пл.№ 3055 от действащия кадастра­лен и регулационен план на парк "***" който попада върху
имот с идентификатор 513.28 и върху част от имот с идентифика­тор 513.39. Процесният недвижим имот към момента се ползва за паркинг и скла­дова база и при извършеното проучване в "Мересев" ЕООД- С.З. не са били предоставени и не са били открити данни, че процесният имот е бил пол­зван от тях и за някакви техни цели, още повече, че процесният имот не е включен в баланса на "Мересев" ЕООД-С.З. като земя.

Видно от приложената скица- копие от кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-43/26.05.2009г., върху която процесният имот с обща площ от 2237 кв.м. е отразен с линии и надписи в червен цвят и ограничен с т.т. 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,12. Процесният имот е ограден и съществува техническа възможност за обособяване му като отделен имот с отделен планоснимачен номер. При извършеното от вещото лице проучването в ответната Община- С.З. не са били открити и не са били предоставени данни за наличието на паркоустройствени планове за района, където попада процесният имот.

Съдът, след като се запозна с всички събрани по делото доказателства, със становищата на всяка от страните, с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

Установи се в хода на съдебното дирене по делото преднастоящия първоинстанционен съд, че ищецът владее процесния имот в продължение на повече от 10 г. с намерение за неговото своене, като през цялото това време владението му е било необезпокоявано и несмущавано от който и да било правен субект, включително от ответника Община- С.З., макар тя да е издала междувременно АПОС. Горното се установява и доказва както от всички събрани и неоспорени от ответника гласни доказателства- показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания са еднопосочни, непротиворечиви и категорични, и които не са били разколебани по никакъв начин чрез доказателствените средства, посочени от ответника в отговора на исковата молба, така и от доказателствата, събрани в хода на съдебното производство. Те се потвърждават изцяло и от събраните по делото писмени доказателства, включително и от посочени от ответника, които не могат да легитимират ответната Община- С.З. като надлежен субект на правото на собственост, въпреки наличието на Акт за публична общинска собственост № 11666/02.04.2013г. и Протокол № 40/11.07.2002г. на Общински съвет- С.З.. И макар, че ответникът се позовава на АПОС № 11666/02.04.2013 год., в който се твърди, че правото му на собственост е възникнало по силата на закона/чл.2 от ЗОС/, в писменото си становище- отговор на Исковата молба ответникът твърди,че е собственик на процесния имот, тъй като процесният терен имал характер на публична общинска собственост, тъй като бил предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от зелени площи, защото бил отреден за парк *** още през далечната 1960 година. Налице са обаче 3 взаимно изключващи се факта относно ответника- или, че е собственик при хипотезата на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС, или че е собственик при хипотезата на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, или че е собственик при хипотезата на чл.З от ЗОС/без да сочени каквито и да са конкретни правни основания за това/.

По делото е налице становище на ответника, че отреждането през 1960 година на поземления имот за парк е направило невъзможно възникването на право на собственост върху терена в полза на друго юридическо или физическо лице в следващите повече от 50 години, независимо от фактическите и правни обстоятелства, настъпили след този момент и без оглед на състоянието на процесния имот през този период от време - от 1960 г. до 2013 г./образуването на делото в съда/, както и до 2015г./обявяването на делото за решаване/. Изследвани внимателно и задълбочено, тази твърдения на ответника се явяват вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се, тъй като водят до единствено възможните фактически и правни изводи, че Община- С.З. не изгражда своята защитна теза по делото на определено правно основание, нито пък сочи каквито и да са убедителни писмени и гласни доказателства в подкрепа на становището си, а прави опит да свърже помежду им взаимно недопустими от законова гледна точка хипотези едновременно- че имотът има публичноправен характер, защото е отреден през 1960 г. за „парк", а от друга страна и едновременно, че има частноправен характер, защото за сградите върху него е съставен акт за частна общинска собственост/АЧОС/ през 2013 г. от Община- С.З..

Видно от текстовата и графичната част от заключенията на назначена, изслушана и приета съдебно- техническа експертиза по делото, която е извършила обследване на процесния имот, извършила е оглед на място, направила е съответната проверка в ответната Община- С.З. и в другите необходими институции, същата е напълно категорична и несъмнена, че върху процесния недвижим имот никога не са извършвани паркоустройствени мероприятия по смисъла на действалите през годините 1960- 2015г. закони- такива нито са планирани, нито са осъществявани, нито са приемани по съотвения законов ред/Наредба за реда за приемане на паркоустройствени мероприятия/. Ето защо се налага единствено възможния фактически и правен извод, през далечната 1960г./тоест преди повече от 55 години/ е била налице Заповед № 443/28.04.1960 г. за парк "***", че тази заповед не е породила целените с нея правни и фактически последици относно процесния недвижим имот, тъй като парковото мероприятие не е осъществено за период повече от 52 години, и правната възможност то да бъде осъществено е отпаднала- при това с обратна сила. По този начин е отпаднала и правната възможност процесният недвижим имот да се счита за „парк"- публична общинска собственост за задоволяване на обществени потребности от „зелени площи". Още повече, че срокът за планирането, извършването и приемането на паркоустройствените мероприятия е 25 години- т.е. крайният срок за това е настъпил още през 1985 г./преди 30 години/.

Следователно, след като ответната Община- С.З. не е изпълнила паркоустройствените дейности върху процесния имот, тя няма вече възможност да се позовава на публично правния характер на този имот и да твърди, че той е публична общинска собственост/ПОС/, както и да изготвя АПОС, поради което представеният и приет като доказателство по делото писмен Акт № 11666/04.04.2013 г. е съставен без правно основание и не може да легитимира ответната Община- С.З. като собственик на процесния недвижим имот.

 

Освен това този процесен недвижим имот не е бил и не е частна общинска собственост/ЧОС/, защото не е налице никакво правно основание за това- представеният акт за ЧОС посочва освен конкретен терен, така също и наличието на съвкупност от сгради, находящи се в недвижимия имот, в който се намира и процесния недвижим имот. Описаните в АЧОС сгради са промишлени по своето предназначение, следователно винаги е било законово недопустимо те да се намират в „парк", независимо чия собственост са били някога или сега те, както се твърди в становището на ответника.

 

Също така съгласно становището на едно вече трето за делото неучастващо лице/Областна администрация- С.З./, не е налице акт за държавна собственост/АДС/ относно процесния недвижим имот- такъв никога не е бил съставян. Следователно не е налице каквото и да е правно основание да се приема, че теренът е прилежаща част към сградите, за които Община- С.З. е съставила акт за частна общинска собственост/АЧОС/. А въпросът кои недвижими имоти са общинска собственост е подробно и изчерпателно  изброен в чл.2 от ЗОС. Въпреки това обаче, в писменото си становището  ответната Община в своя писмен Отговор на ИМ се позовава най- общо на закона, но не и конкретно на някоя от посочените в ал.1 от чл.2 от ЗОС общо 7 бр. различни законови хипотези. Поради което съдът счита, че в никакъв начин не може да се приеме, че процесният имот е общинска собственост, или пък че е бил някога такъв, тъй като липсват както основания, така и доказателства в подкрепа на това.

След като имотът е загубил своя публично правен характер поради неизвършване на парокустройствените мероприятия в законоустановения срок, а тъй като не е налице основание той да се счита за имот- частна общинска собственост/ЧОС/, няма как ответната Община- С.З. да се позовава на мораториум, установен от закона, относно придобиването на имоти по давност, защото имотът не е общинска собственост- нито е бил общинска собственост към момента на установяване на началото на давностното владение/от началото на 2001г./, нито пък е станал такъв на годно правно основание в течение на максималната законова давност в полза на ищеца в периода 2001- 2011г. включително.

Общоизвестен и съдебноизвестен факт е, че на територията на т.нар. парк "***" след влизане в сила на ЗСПЗЗ са били възстановени множество недвижими имоти- земеделски земи на собственици, които са провери административни и съдебни процедури и са доказали по несъмнен и безспорен начин, че „мероприятието не е осъществено- липсва паркоустройствена дейност върху съответните терени". Поради което няма как да се приеме, че за процесния имот е налице осъществяване на мероприятието “парк”, като в този смисъл е и заключението, и отговорите на вещото лице, които са напълно категорични, че липсват доказателства, които да го разколебават и да внасят съмнение и неясноти относно този правен и фактически факт.

Същевременно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и видно от заключение на вещо лице, един трети правен субект- търговското дружество „МЕРЕСЕВ" ЕООД, гр.С.З., еднолична собственост на Община- С.З., притежава в съседство с процесния имот производствени сгради и ползва терени за своята производствена дейност, които попадат в същия поземлен имот, но процесният имот не е ползван по- рано и не се ползва и понастоящем от това търговско дружество, както и имотът не е негова собственост.

Ответната Община- С.З. сочи като доказателство в подкрепа на становището си относно правото на собственост Протокол № 40/11.07.2002г. на заседание на Общински съвет- С.З., от който е видно, че е взето Решение № 778 за изваждане на активи от баланса на общинското търговско дружество „МЕРЕСЕВ" ЕООД- гр.С.З.. Задълбочения прочит на това решение води единствено до фактически и правния извод, че общинският съвет е взел решение няколко сгради /сграда за амбалаж „полиетилен"- полумасивна на 1 етаж, сграда за амбалаж „кутии"- полумасивна тухлена на 1 ет., сграда-помещение „печатница"- полумасивна, тухлена на 1 ет., сграда механична работилница и склад-полумасивна, тухлена, на 1ет., сграда - здравен пункт - полумасивна, тухлена,2 етажа, сграда-котелно помещение - полумасивна, тухлена,2 етажа и т.н. — общо девет пункта/, които до този момент са били използвани от общинското „МЕРЕСЕВ"-ЕООД, да се прехвърлят в баланса на самата Община- С.З.. В нито един от посочените пунктове обаче не е налице каквото и да е записване, от което да се изведе някакъв фактически и правен извод, че ответната Община- С.З. е извадила от активите на „МЕРЕСЕВ"- ЕООД точно процесния недвижим имот като терен и го е записала в своите активи. А напротив- изчерпателното изброяване на сградите, за които Община- С.З. предприема съответните правни действия, сочи категорично и недвусмислено, че ответната Община- С.З. в качеството си на принципал на общинското „МЕРЕСЕВ" ЕООД- С.З. предприема действия по управление и разпореждане с активи, които счита за негова, респективно своя собственост, като очевидно това не се отнася до процесния недвижим имот. В противен случай ответната Община- С.З. би се разпоредила със същия. Но тъй като не е налице действие по разпореждане на Община- С.З. относно процесния недвижим имот, то твърдението на Община- С.З. за наличие на право на собственост върху този имот, е необосновано, неоснователно и недоказано.

Доказа се по несъмнен начин в хода на делото и от заключението на вещото лице, че процесният имот съставлява асфалтова площадка и постройки, които се намират в близост до ресторант "Л.", и преди установяването на владението на ищеца, процесният имот е използван за паркинг от посетителите на този ресторант. Не се твърди по никакъв начин от ответника и не са налице доказателства по делото, че въпросният ресторант „Л." е собственост на ответната Община- С.З.. Както от заключението на вещото лице, така и от показанията на свидетелите се установява, че имотът се ползва от ищеца именно като „паркинг", на който той разполага своите превозни средства и извършва своята стопанско- ремонтна дейност.

Същевременно съгласно допълнителното заключение на вещото лице/прието от съда в последното открито съдебно заседание на 22.01.2015г./, към същото е приложена Скица- копие от кадастралната карта на гр.С.З., одобрена със Заповед № 14-24-123/18.03.2013 г., върху която процесният имот с площ 1934 кв.м. е отразен с линии и надписи в син цвят и е ограничен с т.1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, и 12 включително.

В чл.77 от 3С са уредени способите за придобиване на правото на собственост, един от които е придобивната давност, като при осъществяването на фактическия състав на давността се поражда правото на собственост върху определен недвижим имот, стига той да не е публична общинска собственост/ПОС/ или публична държавна собственост/ПДС/, като правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Установи се по категоричен и безспорен начин, че описаният в исковата молба недвижим имот не е бил и не е публична държавна собственост/ПДС/, и не е бил и не е публична общинска собственост/ПОС/, както и че не е бил общинска собственост изобщо. Не е необходимо ищецът да сочи, нито да доказва чия собственост е имотът, за който тече придобивната    давност, като е достатъчно да се установи необезпокояваното, непрекъснато и постоянно владение с намерение за своене от ищеца. От събраните по делото гласни доказателства- свидетелските показания се установи, че ищецът именно като собственик е ползвал имота в периода от м.март 2001г. до м.март 2011 г. непрекъснато- т.е. в негова полза е изтекла максималната 10- годишна придобивна давност, и същият има правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск за собственост, който с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, се явява изцяло основателен и доказан. В случая е налице оборимата законова презумпция на чл.69 от ЗС, която не е била  опровергана от ответника в настоящия исков съдебен процес. А напротив- фактът, че Община- С.З. е приела без възражения декларация от ищеца за правото му на собственост и сумите, които същият е заплатил за местен данък, са акт, с който ответната Община фактически и мълчаливо признава с правни и фактически действия правото на собственост на ищеца преди и извън рамките на настоящия съдебен спор.

Освен това процесния поземлен имот, в който е разположен теренът, владян и претендиран от ищеца, е претърпял през годините редица технически и фактически изменения, включително и изменение на квадратурата като цяло и конфигурацията на имота. Ето защо, в последното допълнително заключение на съдебно- техническата експертиза, прието на 22.01.2015г. в последното открито съдебно заседание и неоспорено от страните, съобразено с последното изменение на кадастралната карта, е видно, че общата квадратура на ПИ е 7438 кв.м., а ищецът владее фактически и реално 1934 кв.м. от тях. Очертана е квадратурата на владяната част от имота със син цвят и е налице обозначение с цифри-от т.1 до т.12 включително, като заключението и обясненията на вещото лице са напълно категорични, че този терен може да бъде обособен в самостоятелен недвижим имот, защото отговаря на минималните законови изисквания за това.

Същевременно напълно неоснователно се явява твърдението на ответника, че не можело да се придобива по давност идеална част от недвижим имот- напротив, никога не е била налице каквато и да е нито законова, нито фактическа пречка, като в този смисъл е налице и напълно актуална и задължителна за съда и за страните по делото публикувана официална съдебна практика- Тълкувателно решение № 1/06.08.2012г. на ВКС- София. Следователно по аргумента за по- силното основание, който може да завладее и придобие по давност една изцяло чужда вещ/процесния недвижим имот/, няма никаква фактическа и правна пречка да завладее и придобие по давност идеални части от същата вещ/същия този недвижим имот/.

 

Поради което и установителния иск на ищеца против ответника се явява напълно основателен и доказан, и следва да се уважи изцяло, ведно с всички законни последици от това.

 

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка страните, чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.З. пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 и 2 от ЗС, първоинстанционния ОС- С.З.

 

 

                                 Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЕМА за установено по отношение на ответника Община- гр. С.З., обл.С., БУЛСТАТ- 000818022, че ищецът С.В.С.- ЕГН ********** *** е собственик на основание изтекла в негова полза 10- годишна придобивна давност, на недвижим имот, с площ от 1934/7438 кв.м. ид.ч. (хиляда деветстотин тридесет и четири от седем хиляди четиристотин тридесет и осем квадратни метра идеални части), от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68850.513.28 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет точка петстотин и тринадесет точка двадесет и осем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С.З., одобрени със Заповед № РД - 18 - 43/25.05.2009г. и изменени със Заповед № КД- 14 - 24 – 123/18.03.2013г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот- град С.З., п.к.6000, парк ***, с площ на целият имот 7 438 кв.м. (седем хиляди четиристотин тридесет и осем квадратни метра), с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно  ползване: за друг вид производствен, складов обект, със стар идентификатор - 3055, при граници (съседи) на целия имот по кадастрална карта: имот с ИД № 68850.513.61; имот с ИД № 68850.513.39; имот с ИД № 68850.513.29; имот с ИД № 68850.513.7084, заключен между линии и надписи в син цвят и ограничен с т.1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, и 12 включително, като Скицата представлява неразделна част от това съдебно Решение.

.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка страните, чрез Окръжен съд- С.З. пред Апелативен съд- Пловдив.

 

 

                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :