Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№77                                        25.02.2015г.                  гр.С.З.

 

                                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

на двадесет и девети януари 2015 г.

в публично заседание в следния състав :

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 53/2014г., за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е на основание чл.422 във вр. с чл.415 и чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК.

 

ИЩЕЦЪТ- пълнолетния български гражданин И.Т.Г. от гр.С.З. заявява в Исковата си молба, че по подадено от него писмено Заявление по ч.гр.д.№ 407/2014г. по описа на РС- С.З. е била издадена Заповед № 219/03.02.2014г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК-процесния Запис на заповед с реквизити: дата на издаване 02.09.2013г., размер на поетото задължение 11 500,00 GВР/британски лири/и падеж на задължението 14.11.2013г., като в негова полза е присъдена сумата от 11 500,00 GВР /британски лири/ с левова равностойност 27 359, 31 лв. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът възразил против издадената заповед за изпълнение, че не дължал изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, което обусловило правния му интерес да подаде настоящия установителен иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК, като довнесе съответната Държавна такса – 2 % от материалния интерес. Пояснява, че обстоятелствата по каузалните им взаимоотношения с ответника са следните- работел във В., с ответника Д.М. се познавали още докато били ученици в гр.С.З., били са приятели. Д.М. дошъл във В. и първоначално докато се устрои на работа се договорили той да му помага, като му дава пари на заем, и договорката им е била след като се устрои на работа да започне да му ги връща. След договорката им започнал да му превежда суми по две банкови сметки на Д.М., като преводите започнал да прави през м. ноември 2012г., като посочва и конкретните банкови преводи, 2 банкови сметки на ответника, сумите, валутата и датите.

Счита, че Записът на заповед е бил един вид гаранция за облекчено реализиране на вземанията му по договора за заем, че заемополучателят- ответникът е издал същата в негова полза с дата на издаване 02.09.2013г., че размерът на поетото задължение е бил общо 11 500, 00 GВР  /британски   лири/,   и  че падежът на задължението е бил 14.11.201Зг., аналогичен с този по договора за заем- също 14.11.2013г. Заявява, че преди още да му се издаде Записа на заповед, е провеждал множество разговори с ответника Д.М. по повод връщането на сумата, и в един от разговорите на 08.05.2013. по скайп Д.М. признал, че общата получена от него сума е 13 500,00 GВР /британски лири/. Признава, че от тази сума ответника Д. му е върнал сумата от 2 000 GВР /британски лири/ и към момент на провеждане на разговора и към настоящия момент му дължи остатъка от 11 500, 00 GВР /британски лири/. Счита, че с Нотариална покана рег.№ 6800/22.11.201Зг. на Нотариус рег.№ 308 на Нотариалната Камара, поканил Д.Г.М. да му плати сумата от 11 500, 00 GВР, като очакванията му били, че длъжникът ще плати задължението си по записа на заповед, съответно по договора за заем. Заявява, че малко по- късно на 02.12.2013г. Нотариус рег.№ 308 на Нотариалната Камара съставил Констативен протокол акт № 98, том II, рег.№ 7045/2013г., в който ответникът Д.Г.М. ясно заявява, че с оглед заплатата, която получава, реалните му възможности за заплащане на задължението е по 150, 00 GВР- ежемесечно. Заяви: “Освен това ми е наложена глоба в размер на 1 719, 00 GВР за неправилно декларирани доходи. Тази глоба ми е наложена, тъй като преведената ми сума от И.Г. е по висока от това, за което се бяхме договорило и считам, че тя следва да ми бъде приспадната от задължението.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение по спора, с което да приемете за установено по отношение на ответника Д.Г.М.- ЕГН **********,***, че същият дължи на ищеца И.Т.Г.- ЕГН **********,***, сумата от 11 500, 00 GВР/британски лири/ с левова равностойност 27 359, 31 лв. (двадесет и седем хиляди триста петдесет и девет лева и тридесет и една стотинки), представляваща отпуснат от ищеца на ответника и неиздължен от същия заем, съгласно договор за заем, сключен между страните по спора, за обезпечаване връщането, на който заем, ответникът е издал в моя полза запис на заповед от дата 02.09.2013г., с размер на поетото задължение 11 500, 00 GВР/британски лири/ и падеж на задължението 14.11.2013г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата 27 359, 31 лева, считано от 03.02.2014г. до изплащане на вземането, за заплащането, на които суми в моя полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 219 от дата 03.02.2014г. по ч.гр.д.№ 407/2014г. по описа на РС- гр.С.З., както и изпълнителен лист. Допълнително пояснява, че срещу думата ИЗДАТЕЛ са трите имена на ищеца И.Т.Г., а срещу думат СВИДЕТЕЛ е името на ответника Д.Г.М. и неговия ЕГН, и че в процесния Запис на заповед от 02.09.2011 г. ръкописно  срещу думата ИЗДАТЕЛ трите имена на ищеца И.Т.Г. са изписани от лично от ищеца И.Т.Г., а срещу думата СВИДЕТЕЛ името на ответника Д.Г.М. и неговия ЕГН, са изписани лично от ответника Д.Г.М., че под записа на заповед от дата 02.09.2013г., отдолу личен подпис е положил ответника Д.Г.М., и че положения отдолу личен подпис е на самия ответник Д.Г.М..

Пледира чрез процесуалния си представител- адвокат, че съобразно представените писмени доказателства моли съда да уважи ИМ, като признае за установено спрямо ответника, че той му дължи изцяло исковата сума, както и моли да му присъди разноските по делото, съгласно Списъка по чл.80 от ГПК.

         Не е  представил Писмена защита по делото, въпреки дадения му за това срок от съда.

 

ОТВЕНИКЪТ- пълнолетния български гражданин Д.Г.М.- също от гр.С.З. чрез назначения му служебно от съда процесуален представител- адвокат от АК- С.З. е представил по делото Отговор на Исковата молба в рамките на законния 1- месечен срок, в който заявява, че с настоящия Отговор оспорва по основание и размер предявения срещу него установителен иск в размер на 11 500 GВР/британски лири/, или 27 359. 31 лв., тъй като на 24.03.2014 . ответникът е получил от ЧСИ- Кръстьо Ангелов, рег. № 766 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд- С.З., покана за доброволно изпълнение с изх. № 10818 / 18.03.2014 г. по изп. дело № 640 / 2014 г., като с поканата са му връчени Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 219/03.02.2014 г. и изпълнителен лист от 03.02.2014 г., издадени по ч.гр.д. № 407/2014 г. по описа на Районен съд- С.З.. Срещу издадената заповед за изпълнение в установения от закона 2- седмичен срок той е подал писмено възражение вх. № 6904/25.03.2014г. и в 2- седмичния срок по чл.419, ал.1 от ГПК ответникът е обжалвал разпореждането за незабавно изпълнение.

Мотивите му за това са, че ч.гр.д. № 407/2014г. на Районен съд- С.З. било образувано по заявление по реда на чл.417 от ГПК, подадено от ищеца И.Т.Г. против него, като се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК, постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за сумата 11 500 британски лири, като задължението произтичало от запис на заповед. Съдът, издал заповед за изпълнение, е постановил нейното незабавно изпълнение и е издал изпълнителен лист. В 2- седмичния срок по чл.419, ал.2 от ГПК е подадено възражение против заповедта за изпълнение, при което по силата на закона принудителното изпълнение е спряно. Ответникът Д.М. излага доводи, че Заповедта по реда на чл.417 ГПК е издадена въз основа на Запис на заповед, който не е редовен от външна страна документ, като обосновава подробно съображенията си за това. Всичко това водело до извод за нищожност на ценната книга, поради порок във формата- записът на заповед не бил подписан от издателя си съгласно разпоредбата на чл.535 и чл.536 от ТЗ. С оглед на гореизложеното моли съда да отхвърли предявения срещу него установителен иск на основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, като неоснователен и недоказан по основание и по размер.

В последното открито съдебно заседание по делото чрез  назначения му процесуален представител- адвокат пледира, че моли да отхвърлите предявения срещу доверителят ми иск, като неоснователен и недоказан. Подробни аргументи ще изложа в писмена защита. Моля да присъдите направените разноски за особен представител.

 

В Писмената си Защита назначения му процесуален представител- адвокат по делото моли съда да ОТХВЪРЛИ предявения срещу него установителен иск на основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, като неоснователен и недоказан по размер, като излага подробни мотиви за това.

 

СЪДЪТ, след като се запозна с изложеното в исковата молба, в пледоариите и в писмените защити, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, като се съобрази с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, и като взе предвид становищата на всяка една от страните, първоинстанционният ОС- С.З. счита за изяснено следното :

 

         Видно от писмените доказателства по делото- Запис на заповед от 02.09.2013г., Заповед № 219/03.02.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, Изп. лист от 03.02.2014г., издаден от СРС, Нот. покана от ищеца от 22.11.2013г., Констативен протокол №98/02.12.2013г., 12 бр. документи от стр.11 до стр.22, които са на английски език, Молба от адв. Р. от 19.05.2014г., Информация за извършени 7 бр. транзакции, превод от английски език и представени документи на английски, Информация относно транзакциите на И.Г. с оригинален документ на английски език, Информация за движение по банкова сметка ***.04.2014г. за И.Г., с приложени оригинални документи на английски език, Декларация за данъчни задължения от 28.02.2013г. с приложени два документа на английски език, Пълномощно от 14.04.2014г., Договор за правна помощ от 14.04.2014г., Писмо изх. № 1149/14.05.2014г. на СРС, Молба от адв.Р. от 27.05.2014г., Определение № 554/21.05.2014г. на СОС, Разпореждане от 27.03.2014г. на СРС, Писмо изх. № 1011/24.04.2014г. на СРС, Разпореждане от 09.05.2014г. на СРС, Писмо изх. № 1149/14.05.2014г. на СРС, Молба от ищеца от 16.05.2014г., ИМ от 29.04.2014г., Молба от адв.Р. от 07.07.2014г., Пл.документ за внесена сума за особен представител, Уведомително писмо по ГПК изх. № 1987/10.07.2014г. на АК- С.З., Отговор на ИМ от 12.08.2014г. от адв.М., на 24.03.2014г. ответникът- пълнолетния български гражданин Д.Г.М. от гр.С.З. е получил от ЧСИ- Кръстьо Ангелов, рег. № 766 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд- С.З., писмена покана за доброволно изпълнение изх. № 10818/18.03.2014г. по изп.дело № 640/2014г., като с поканата са му връчени Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 219/03.02.2014г. и изпълнителен лист от 03.02.2014г., издадени по ч.гр.д. № 407/2014г. по описа на Районен съд- С.З.. Срещу издадената Заповед за изпълнение в установения от закона 2- седмичен срок той е подал писмено възражение вх. № 6904/25.03.2014г. В законния 2- седмичен срок по чл.419, ал.1 от ГПК ответникът Д. Г. М. е обжалвал Разпореждането за незабавно изпълнение.

 

Самото ч.гр.д. № 407/2014г. по описа на Районен съд- С.З. е било образувано по Заявление по реда на чл.417 от ГПК, подадено от ищеца И.Т.Г. против него, като се е искало издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК, постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за сумата 11 500 британски лири, като задължението произтича от Запис на заповед. РС- С.З. е издал заповед за изпълнение, постановил е незабавно изпълнение и е издал изпълнителен лист. В законния 2- седмичен срок по чл.419, ал.2 от ГПК е подадено възражение против заповедта за изпълнение, при което по силата на закона принудителното изпълнение е спряно.

 

Установи се по делото и не се оспорва от никоя от страните, че видно от представените от ищеца платежни банкови документи в оригинали на английски и в заверени преводи на български език, че ищецът е извършил парични преводи на ответника по неговите 2 бр. банкови сметки, както следва :   1. По първата банкова сметка № 34 350 015 :

-На 30 ноември 2012г.- сумата от 1 000. 00 GВР.

-На 09 декември 2012г.- сумата от 1 000. 00 GВР.

-На 26 декември 2012г.- сумата от 1 000. 00 GВР.

-На 10 януари 2012г.- сумата от 1000.00 GВР.

-На 22 януари 2013г.- сумата от 1000. 00 GВР.

-На 30 януари 2013г.- сумата от 1 000. 00 GВР.

-На 05 февруари 2013г.- сумата от 600. 00 GВР.

-На 28 март 2013г.- сумата от 2 500. 00 GВР.

 

       2. По втората банкова сметка № 91 645 714 :

-На 05 декември 2012г.- сумата от 1 000. 00 GВР.

-На 15 декември 2012г.- сумата от 1 000. 00 GВР.

-На 20 декември 2012г.- сумата от 1 000. 00 GВР.

-На 26 март 201Зг.- сумата от 2 500. 00 GВР.

 

Общият сбор на преведените суми бил в размер на 13 100, 00 GВР. Ищецът твърди освен това на ръка е дал на ответника още и сумата от 400, 00 GВР, за която обаче липсва какъвто и да е писмен документ или гласно доказателлство. Поради което общата сума, която ответникът Д.Г.М. получил в заем от ищеца И.Т.Г. била в размер на 13 500, 00 GВР. След получаване на цялата сума от 13 500, 00 GВР, ответникът Д.М. му бил върнал на части сумата от 2 000, 00 GВР, и останал да ми дължи още процесната сума от 11 500, 00 GВР. Изминало доста време и двамата решили да оформят в документ окончателната сума, която му дължал Д.М., като ответникът Д.М. издал в негова полза Запис на заповед за сумата от 11 500, 00 GВР/британски лири/, която същия се задължил да му върне в срок до 14.11.2013г.

 

Ищецът изрично признава, че  срещу думата ИЗДАТЕЛ са трите имена на ищеца И.Т.Г., а срещу думат СВИДЕТЕЛ е името на ответника Д.Г.М. и неговия ЕГН, и че в процесния Запис на заповед от 02.09.2011 г. ръкописно  срещу думата ИЗДАТЕЛ трите имена на ищеца И.Т.Г. са изписани от лично от ищеца И.Т.Г., а срещу думата СВИДЕТЕЛ името на ответника Д.Г.М. и неговия ЕГН, са изписани лично от ответника Д.Г.М., че под записа на заповед от дата 02.09.2013г., отдолу личен подпис е положил ответника Д.Г.М., и че положения отдолу личен подпис е на самия ответник Д.Г.М..

 

При извършената от съда служебна проверка се установи, че Заповедта по реда на чл.417 от ГПК е издадена въз основа на Запис на заповед, който не е редовен от външна страна писмен документ, тъй като в записа на заповед като ИЗДАТЕЛ е бил посочен Д.Г.М.- ЕГН **********, в същото време, под текста на заповедта, като издател не се е подписал ОТВЕТНИКА  по настоящото дело Д.Г.М., а ИЩЕЦА И.Т.Г.. Съобразно императивната разпоредба на чл.535 от ТЗ записът на заповед следва да съдържа : 1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; 2. безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3. падеж; 4. място на плащането; 5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; 6. дата и място на издаването; 7. подпис на издателя, като от текста на законовата разпоредба става ясно, че подписът на издателя следва текста на ценната книга. В случая под текста на записа на заповед, като ИЗДАТЕЛ се е подписал самият ПОЕМАТЕЛ, тоест липсва ВАЛИДЕН ПОДПИС НА ИЗДАТЕЛЯ. Ирелевантен за настоящото дело е факта, че в ценната книга е налице подпис на лицето, но в негово съвършено друго качество, а именно като СВИДЕТЕЛ.

 

Същевременно в Записа на заповед за ИЗДАТЕЛ се е подписал ИЩЕЦА И.Т.Г., който не е лицето, чиито данни са вписани като ИЗДАТЕЛ. Всичко това води до единствено възможния фактически и правен извод за нищожност на ценната книга, поради порок във формата й- записът на заповед не е бил подписан от действителния си издател съгласно разпоредбите на чл.535 и чл.536 от ТЗ. А самата норма на чл.535 от ТЗ, установяваща минимално задължителното съдържание на Записа на заповед е императивна, поради което отсъствието на който и да било от задължителните за него реквизити имат като пряка правна последица недействителност на менителничния ефект, което обуславя и пълната липса на валидно възникнало задължение за неговия издател.

 

Всичко това води до единствено възможния фактически и правен извод за цялостна нищожност на ценната книга, поради порок във формата й, тъй като процесният запис на заповед не бил подписан от издателя си съгласно императивната разпоредба на чл.535 и чл.536 от ТЗ. Нормата на чл.535 от ТЗ, установяваща лимитативно задължителното съдържание на записа на заповед, била императивна, поради което отсъствието на който и да било от задължителните за същия реквизити имало за своя пряка правна последица недействителност на менителничния ефект, което обуславя и липсата на валидно възникнало задължение за неговия издател. В подадената пред ОС- С.З. искова молба ищецът твърди, че подписаният от Д. М. Г. Запис на заповед служи като гаранция за облекчено реализиране на вземанията му по договор за заем с дата на издаване 02.09.2013г. Такъв договор за заем по делото не е бил представен. Ищецът твърди, че представените по делото доказателства за извършени преводи на суми са във връзка със „заема", обезпечен според ищеца от подписания от Д. М. Г. Запис на заповед, и че посоченото основание за превод на сумите от сметка № 71477404 от 13.09.2012г до 13.06.201Зг. на ОТВЕТНИКА по представените документи е “за заплата", и сумата е в размер на 5 600 GВР/ британски лири/. По делото не са представени никакви доказателства от сметка № 91645714 за извършени преводи към Д. М. Г., на каква стойност са те, в каква валута, на какво фактическо и правно основание те са му превеждани, и изтеглени ли са били постъпилите по 2 бр. сметки суми от титуляра им- ответника, и на какво основание са му предадени от обслужващата банка.

 

Следователно твърдението на ищеца И.Т.Г. в ИМ, че е извършил транзакции на стойност 5 500 GВР от сметка № 91645714 към ответника Д. М. Г., не е подкрепено с никакви писмени доказателства.

 

С оглед на гореизложеното процесния установителен иск на основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК се явява изцяло неоснователен и недоказан по основание и по размер, поради което той следва да се отхвърли напълно, ведно със законните последици от това.

 

         Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен ОС- С.З., пред въззивния му ПАС- Пловдив.

 

         Ето защо предвид гореизложеното и на основание чл.422 във вр. с чл.415 и чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК, първоинстанционният Старозагорски окръжен съд

Р   Е   Ш   И :

 

 

         ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от ищеца И.Т.Г.- ЕГН ********** *** установителния иск за признаване за установено спрямо ответника Д.Г.М.- ЕГН ********** ***, че същият дължи на  ищеца  по Запис на заповед от 02.09.2013г. общо сумата 11 500 GBP/единадесет хиляди и петстотин британски лири/, равняващи се на 27 359, 31 лв., ведно със законната лихва върху тях от 03.02.2014г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 219/03.02.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 03.02.2014г. по ч.гр.д.№ 407/2014г. на РС-С.З., като неоснователен и недоказан.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С.З. пред ПАС- Пловдив.

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :