Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

60                                                   13.02.2015 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети януари                                      две хиляди и петнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

        РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                           МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1370 по описа за 2014 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на В.С. чрез пълномощника адв. И.И. против решение № 613 от 29.05.2014г., постановено по гр.дело № 4474/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се признава за установено на основание  чл. 53, ал. 2 ЗКИР, че е допусната грешка в действащия кадастрален и регулационен план на с.Змейово, общ.Стара Загора, одобрен със заповед № 1688/13.08.1993г., изразяваща се в това, че неправилно е заснета имотната граница между УПИ №  ІІ-395 и УПИ V – 396 в кв.24, като действителната граница съответства на зелената  линия на скицата – т.1,2.3 към заключението на съдебно-техническата експертиза, която следва да се счита неразделна част от решението, като се задължава Община Стара Загора да извърши поправка в действащия кадастрален и регулационен план на с.Змейово, общ.Стара Загора, одобрен със заповед № 1688/13.08.1993г., като имотната граница между УПИ №  ІІ-395 и УПИ V – 396 в кв.24 следва да съответства на зелената  линия на скицата – т.1,2,3 / лист 65 от делото/ към заключението на съдебно-техническата експертиза, която следва да се счита неразделна част от решението; присъдени са разноски.

 

Въззивникът обжалва решението изцяло, като счита, че е неправилно и незаконосъобразно. Съдът смесил понятията кадастрален и регулационен план. Не било обсъдено допълнителното заключение на вещото лице, както и представеното писмено доказателство от АГКК гр.Стара Загора, които удостоверявали, че кадастрален план на с. Змейово нямало и не била започната процедура по създаване на кадастрален план. Излага подробни съображения в отговора си, които са докладвани в съдебно заседание. Моли да се отмени решението, като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Претендира за разноски.

 

Въззиваемият Х.И.Т., чрез пълномощника адв. М.С. оспорва жалбата. Моли да се остави без уважение въззивната жалба и в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения в отговора си, които са докладвани в съдебно заседание.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Предявен е  иск  с правно основание чл.53  ал.2 от ЗКИР.

 

Ищецът твърди в исковата си молба, че  поискал от Община Стара Загора поправка на грешка на одобрения със Заповед № 1688 от 13.08.1993 год. кадастрален план на с. Змейово Стара Загора, засягаща ПИ 395 и ПИ 396 в кв. 24 по кадастралния план на селото, така че кадастралната граница между двата имота да съвпадне със съществуващата на място граница. Направена била техническа анкета и била отказана промяната със Заповед на Кмета на община Стара Загора поради това, че бил налице спор за материално право между него, като собственик на ПИ 395 и ответника В.Д.С. - собственик на ПИ 396 - и двата имота в кв. 24 по кадастралния план на с. Змейово. Твърди, че при изготвянето на кадастралния план на село Змейово през 1993г. граничната линия между неговия парцел и парцела на ответника била неправилно начертана 4 метра навътре в неговия парцел. Тази грешка била открита при геодезическо заснемане на квартала през 2012 г. Причината да води това дело била, че ответникът се снабдил със застроителен план и предприел начинание да строи в неговия парцел. След като била открита грешката в плана през 2012 г., ответникът се опитал да придобие тези 65 кв. м от неговия парцел, без да е закупил и заплатил земята и без да притежава документ за собственост. Заявява, че закупил този имот през 1977г. и притежавал нотариален акт и скица за имота си, от които било видно, че спорната земя влизала в неговия парцел и бил негова собственост. Никаква продажба или процедура за отчуждаване, или предаване на земя от неговия парцел към съседния не били извършвани досега. Моли съда  да постанови решение, с което да признае, че той е собственик на 65 кв.м. площ, включени по плана от 1993 год. към УПИ V-396, кв. 24 по плана на с. Змейово Старозагорска Община, поради сгрешена кадастрална граница между двата имота, тъй като не са уредени отношенията, по предаване и обезщетение на тази площ между собствениците на двата съседни УПИ в срока по §6, ал. 2, вр. с ал. 5 от ПР на ЗУТ. Ответникът В.Д.С. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ищецът в настоящото производство бил собственик на имот УПИ ІІ-395, който бил съседен на неговия. През 1993год. бил съставен нов регулационен план на село Змейово, който бил одобрен със Заповед №1688 от 13.08.1993 год. Съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията, изработеният тогава подробен устройствен план на селото бил съобщен на заинтересованите лица и на съседите. В четиринадесетдневен срок ищецът бил имал възможност, предоставена му от закона, да направи възражения по така приетия регулационен план. Счита, че към настоящия момент изцяло била преклудирана възможността му да предявява претенции по отношение на одобрения план на селото. Претенцията на ищеца недопустимо била отправена срещу него. Противоречието между обстоятелствената част и петитума в исковата молба било основание същата да не бъде уважена. Излагайки съображенията си, ищецът твърдял, че ограничаването на правото му на собственост се дължало единствено и само на грешката в регулационния план, а същевременно отправял претенции към него. Процедурата била недопустима и следвало да бъде изпълнена по реда на §8 от ПЗР на ЗУТ. С оглед изложеното по-горе, моли съда да остави без уважение така подадената искова молба от Х.И.Т., като недопустима. Ответникът твърди, че през 2003 год. закупил съседния на ищеца имот, а именно: УПИ V-396 с нотариални актове №114 и №115. Кадастралната скица, която била представена при изслушване на сделката била издадена от Община Стара Загора, в съответствие с действащия регулационен план и утвърден със Заповед №1688 от 13.08.1993 год. Съгласно тази скица, процесиите 65 кв.м. били изцяло в имот УПИ V - 396, и били собственост на ответника. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената от Х.И.Т. искова молба, като недопустима и неоснователна.

 

Не се спори по делото и се установява от представените нотариални актове за покупко – продажба на недвижим имот, че страните са собственици на съседни имоти. Ищецът Х.И.Т. е собственик на поземлен имот №  395, а ответникът В.Д.С. е собственик на № 396, и двата имота в кв.24 по кадастралния план на с.Змейово, община Стара Загора. 

 

 За изясняване на делото от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза, чието заключение съдът възприема като изготвено компетентно и добросъвестно и неоспорено от страните. От същото се установява, първоначалният кадастрален и регулационен план на  с.Змейово, общ.Стара Загора е одобрен със Заповед № 874/1957г., а следващият кадастрален и регулационен план е одобрен със Заповед № 1688/13.08.1993г.  Съществуващата на място граница между имоти с пл.№ 395 и № 396 не съвпада с дворищно – регулационната линия между УПИ ІІ – 395 и УПИ V – 396 на кв.24. Съпоставяйки двата кадастрални и регулационни плана се наблюдава разминаване между регулационните линии между двата парцела. В съдебно заседание вещото лице заяви, че при съпоставяне на двата кадастрални плана от 1957г. и от 1993г. се установява грешка в плана при отразяването. Към заключението вещото лице прилага скица от кадастралния и регулационен план на с.Змейово, одобрен със Заповед № 1688/1993г., върху която с линия в зелен цвят и т.1,2 и 3 е отразена дворищно регулационната линия на парцел VІІІ-166 от плана от 1957г.

 

         Предмет на иска по  чл. 53, ал. 2, изр. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър е установяване правото на собственост на ищеца върху частта от дворното място, заключена между погрешно нанесените според ищеца в кадастралната основа, имотни граници с имотите на ответника и твърдените верни имотни граници към минал момент, а именно - към момента на приемане и одобряване на кадастралния план. Правният интерес от иска се състои във възможността при установяване на правото към един предходен момент да се извърши поправка в кадастъра и ако тя е релевантна за регулационните предвиждания, да се извърши изменение и на дворищната регулация.

         Кадастърът по легалното определение на чл.2 от ЗКИР представлява съвкупност от основни данни за границите на териториите; местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти. Данните се нанасят върху кадастрална карта и се записват в кадастрални регистри, които се одобряват със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - чл. 49, ал. 1 ЗКИР. Значението на данните в кадастъра е информационно, те отразяват, а не създават правото на собственост, но същевременно влязлата в сила кадастрална карта определя пространствения обхват на собствеността и неин обект става съответната кадастрална единица. Затова  чл. 53, ал. 2 ЗКИР предвижда непълнотите или грешките в основните данни от кадастралната карта и кадастралните регистри да се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице по административен ред, а когато са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. С иска по  чл. 53, ал. 2 ЗКИР правото на собственост се установява към минал момент, след установяването на правата на спорещите страни по съдебен ред, те се отразяват в кадастъра.

         Одобряването на кадастъра може да бъде последвано от влизане в сила на устройствен план. Съгласно чл. 14, ал. 5 ЗУТ в урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти, регулационните линии стават граници на имотите, когато планът е приложен по отношение на регулацията. Собствеността върху имота в границите на кадастъра не се губи, защото регулацията при действието на ЗУТ няма пряко отчуждително действие, но когато искът за собственост към настоящия момент, включително и осъдителният иск по чл. 108 ЗС се предявява за имот, намиращ се в урегулирана територия, той следва да е нанесен на плана. Освен в случаите на отпадане на действието на предходната регулация, предвидено в § 8 ПЗР ЗУТ, при спор за собственост за реална част от урегулиран имот, за който е допусната грешка в кадастралната карта, първо трябва да се проведе искът по  чл. 53, ал. 2 ЗКИР.

    От събраните писмени доказателства съдът намира за установено, че е налице грешка в кадастралния и регулационен план на  с.Змейово, общ.Стара Загора одобрен със Заповед № 1688/13.08.1993г. От заключението на вещото лице се установява, че е налице грешка в кадастралния и регулационен план, тъй като в същия има разминаване в нанесената граница между двата имота според кадастрален и регулационен план на  с.Змейово, общ.Стара Загора, одобрен със Заповед № 874/1957г.  и този, одобрен със заповед № 1688/1993г. За да съответства на действителното положение действащия кадастрален и регулационен план следва да отразява поземлените имоти съобразно правото на собственост и имотните граници. Съдът счита, че местоположението на имотната граница следва да бъде съобразно с отразяването по регулационния план от 1957 година, тъй като регулационния план от 1993г. не е приложен по отношение на придадената част от парцела на ищеца, поради което се е запазило положението на линиите по предходния регулационен план. Ето защо, съдът намира за установено, че при изготвяне на действащия кадастрален и регулационен план е допусната грешка, изразяваща се в неправилно заснета имотната граница между имота, собственост на ищеца и този на ответника, при която част от имота на ищеца е включена в имота на ответника.  

 

Напълно неоснователни са оплакванията в жалбата, за недопустимост на предявения иск, както и че от заключението на вещото лице се по делото се установило, че за с. Змеево няма и не била започнала процедура по създаване на кадастрален план. От заключението на вещото лице се установява точно обратното. Вещото лице е посочило в заключението си, че са налице два кадастрални и регулационни плана за с. Змеево, от 1957г. - първия и от 1993г. - втория. От допълнителното заключение се установява, че за с. Змеево, не е изработена все още кадастрална карта, но кадастрален план е налице. Липсата на изработена кадастрална карта, обаче не е пречка за провеждане на иска по чл.53, ал.2 от ЗКИР. В този смисъл е налице константна практика – Решение № 495 от 30.07.2012г. , по гр.д.№ 494/20120г. – І ГО на ВКС,   Решение № 113 от 10.03.2009г. по гр.д.№ 933/2008г. ІІ ГО на ВКС.

 

Неоснователно е оплакването, че ищецът не установил правото си на собственост върху спорната част от 65 кв.м. Правото на собственост на ищеца върху процесната част е установено безспорно. От заключението на вещото лице и приложените скици се установява по категоричен начин, наличието на отклонението в границата на двата съседни имота по кадастрален и регулационен план от 1993г. и от 1957г., при което част от имота на ищеца е включена в имота на ответника. Видно от приложената към заключението на вещото лице скица, тази част има формата на триъгълник и се заключава в пространството между т.1, т.2 и т.3 от скицата на вещото лице. От допълнителното заключение се установява също, че площта на имота, който ползва ответникът, е по – голяма от отразената в нотариалните актове, с които е придобил имотите. Макар да е не установена точно площта на спорната част, от събраните по делото доказателства категорично е установено наличието на грешка в кадастралния и регулационен план на с. Змеево от 1993г. в сравнение с предходния план от 1957г.  

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно. Въззивната жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. 

 

Разноски не следва да се присъждат, доколкото не е налице искане за това от пълномощника на въззиваемия и липсата на представени доказателства за направени разноски.

           

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 613 от 29.05.2014г., постановено по гр. дело № 4474/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.

                 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ: