Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 89                                  27.02.2015 година                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 27 февруари                                                    две хиляди и петнадесета година

В закрито заседание в следния състав

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                   МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

 

СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в. гр. д. № 1416 по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.250 ГПК - за допълване на решение и по реда на чл.251 ГПК – за тълкуване на влязло в сила решение.

Постъпила е молба от С.Б.Б., в която моли  решение №376 от 05.12.2014г., постановено по гр.д.№1416/2014г. по описа на ОС-Стара Загора да бъде допълнено на основание чл.250 от ГПК. Искането е съдът да допълни мотивите, които е изложил в горепосоченото решение. Моли съдът да постанови друго решение, с което да се произнесе по всички заявени и твърдяни като осъществени от ответника юридически факти.

В случай, че не бъде уважено това негово искане, моли да се постанови решение за тълкуване на посоченото решение на основание чл.251 от ГПК в смисъл: следва ли да се разбира, че са ангажирането на адвокат от Председателя на ТПК не се създава никаква облигационна връзка за кооперацията, въпреки липсата на Договор за правна помощ, но при наличието на пълномощно и фактически осъществена престация – юридическа услуга, невъзможно ли е да се изчисли дължимия хонорар при наличието на експертиза за размера на защитавания материален интерес и правилото на чл.7 от Наредба №1 за МРАВ, неплащането на задължение по облигационно отношение представлява ли вреда във вид на пропусната полза и следователно налице ли е противоправност в случая?

С разпореждане от 08.01.2015г. съдът е изискал обратно делото от КРС.

С разпореждане от 21.01.2015г. въззивният съд е изпратил препис от молбата на другата страна като в срока за отговор същия не е представил такъв.

Съдът, като взе пред вид постъпилата молба както и материалите по делото, намери за установено следното:

По отношение на искането с правно основание чл.250 ГПК - за допълване на решение:

Съгласно разпоредбата на чл.250 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.

С решение№376 от 05.12.2014г., постановено по гр.д.№1416/2014г. по описа на ОС-Стара Загора въззивният съд е потвърдил решение №407 от 25.07.2014г., постановено по гр.д.№ 2340/2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Както в мотивите на РС, така и в мотивите на въззивният съд е изложено, че предявената претенция от С.Б.Б. с правно основание чл.45 от ЗЗД е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава.

Допълване на решението от съда в частта на мотивите, които е изложил е недопустимо. Мотивите не са част от решението макар и да са материализирани заедно с него в един и същ документ – писмения акт на решението. Отделянето на решението от мотивите не е случайно, а съзнателно предприето от закона, тъй като правилата, уреждащи поправката на явна фактическа грешка – чл.247 ГПК, тълкуването - чл.251 ГПК и постановяване на допълнително решение - чл.250 от ГПК важат само за решението, а не и за мотивите към тях.

Непълно е решението което не обхваща целия спорен предмет. При непълно решение липсва формирана воля на съда относно: част от спорното право когато то е делимо; един от съединените искове; допълнителни искания  свързани с главния предмет, каквито са искания за плодове и лихви. По реда на чл.250 от ГПК може да се иска допълване на решението само относно не произнасяне от съда по част от предмета на делото.

Не сме пред непълно решение когато съдът не е мотивирал решението си както се твърди в настоящата молба, че съдът не е изложил мотиви по всички елементи от състава на чл.45 от ЗЗД.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че следва да остави без уважение това искане.

По отношение на искането с правно основание чл.251 ГПК – за тълкуване на влязло в сила решение, въззивният съд намира следното:

В случай, че съдът не уважи искането му по чл.250 от ГПК, молителят е направил като алтернативно искане съдът да постанови тълкуване на постановеното решение в смисъл - следва ли да се разбира, че са ангажирането на адвокат от Председателя на ТПК не се създава никаква облигационна връзка за кооперацията, въпреки липсата на Договор за правна помощ, но при наличието на пълномощно и фактически осъществена престация – юридическа услуга, невъзможно ли е да се изчисли дължимия хонорар при наличието на експертиза за размера на защитавания материален интерес и правилото на чл.7 от Наредба №1 за МРАВ, неплащането на задължение по облигационно отношение представлява ли вреда във вид на пропусната полза и следователно налице ли е противоправност в случая?

Нуждата от тълкуване на решението възниква във всички случаи, когато решението е неясно. Тълкуването на решение по чл.251 ГПК е форма за официално, авторитетно тълкуване, което има всеобща важимост. То цели да отстрани неяснотата на решението спрямо всички и завинаги. Тълкуването трябва да изхожда от мотивите на решението, а не от нова преценка на доказателствата.

В конкретния случай въззивният съд намира, че в решение №376 от 05.12.2014г., постановено по гр.д.№1416/2014г. по описа на ОС-Стара Загора липсва неяснота досежно иска по чл.45 от ЗЗД. Както бе посочено по-горе изрично в мотивите си въззивният съд е посочил, че предявената претенция от С.Б.Б. с правно основание чл.45 от ЗЗД е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава. В този смисъл е и резултата от постановеното решение. Настоящия съд намира, че това е пределно е ясно.

Формулирания от страната въпрос, на който същия иска въззивният съд да отговори по пътя на тълкуване на вече постановеното от въззивният съд решение е недопустимо и излиза извън предмета и целите на чл.251 от ГПК.

         Предвид гореизложеното въззивният съд намира, и това искане за неоснователно поради което следва да бъде оставено без уважение.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

       ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на С.Б.Б. ЕГН********** *** п.к.1680 тел. 0889427262 за допълване на основание чл.250 от ГПК на решение №376 от 05.12.2014г., постановено по гр.д.№1416/2014г. по описа на ОС-Стара Загора, както и  за тълкуване на посоченото решение на основание чл.251 от ГПК, като неоснователни.

 

          Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                           

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: