Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

70                                                   20.02.2015 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесети януари                                                две хиляди и петнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

        РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                           МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1483 по описа за 2014 година.

           

  Производството е образувано по въззивна жалба на ЕВН „България електроснабдяване” – гр. Пловдив, подадена чрез юрисконсулт И.П.  против решение № 953 от 26.09.2014 г., постановено по гр.дело № 431/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД  „ЕВН България електроснабдяване” АД  - в гр. Пловдив да заплати на Р.Т.С. сумата от … лв., представляваща заплатените от нея на 14.02.2013 г. без основание суми по фактура № 1087252628 от 18.01.2013 г. за начислена 628 кВтч дневна и 168 кВтч нощна ел.енергия общо на стойност …с ДДС за периода от  17.07.2012 г. до 01.10.2012 г., заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 03.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като се отхвърлят като неоснователни предявените от В.К.С. и Т.К.С. искове за заплащане на същата сума. Присъдени са разноски.

 

Въззивникът счита, че решението е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказа­телствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи- на закона. Излага подробни съображения в жалбата си, които са докладвани в съдебно заседание. Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да бъде постановено ново решение, с което да искът да бъде отхвърлен  като неоснователен и недоказан. Претендира за разноските, сторени по делото на двете инстанции.

 

Въззиваемите Р.Т.С., В.К.С. и Т.К.С., чрез пълномощника си адв. И.И. вземат становище за неоснователност на жалбата. Считат, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд правилно кредитирал всички събрани по делото доказателства и възприел приетата ВКС практика по подобен род дела. Излага подробни съображения в отговора си и моли да се постанови решение, с което да се потвърди изцяло това на РС Стара Загора. Претендира за разноски.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Производството е по предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

 

Ищците Р.Т.С., В.К.С. и Т.К.С. твърдят, че като наследници на Кольо Вълчев С., починал на 25.08.2007 г., получили сметка от „ЕВН България Електроснабдяване” АД за потребена електро енергия в размер на …лв. и уведомление за частично неизмерване на ел. енергия, представляваща 55 % от потреблението, в резултат на което допълнително се начислявала горната сума. Ищците считат, че допълнително начислената електрическа енергия е начислена неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС. Твърдят, че не са уведомени за проверката и не са присъствали на нея. Документите били издадени в нарушение на Общите условия. Твърдят, че не са въздействали върху средството за търговско измерване. Електромерът се намирал извън имота и никой освен служители на ответника нямали физически достъп до него. СТИ било собственост на ответника и задължението за поддържането му в техническата изправност било негово. Молят да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати сумата 152,56 лв., представляваща допълнително начислена ел. енергия за отчетен период 17.07.2012 г. - 01.10.2012 г., ведно със законната лихва. С молба от 19.02.2014 г. ищците поясняват, че ищцата Р.Т.С. е платила сумата от 152,56 лв. Ответникът оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърдението, че е получил сумата от 152,56 лв. Твърди, че сумата е начислена на основание чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във връзка с чл.45, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Твърди, че Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД били одобрени с решение № ОУ-13 от 10.05.2008 г. на ДКЕВР.  Моли да се отхвърли иска като неоснователен.

 

            Ищците са наследници на К.В.С., починал на 25.08.2007 г., като Р.Т.С. е негова съпруга, а В.К.С. и Т.К.С. – негови синове. Приживе наследодателят на ищците е бил потребител на електрическа енергия с клиентски номер 1087252628, която му била доставяна от ответника. От представените по делото писмени доказателства – констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване от 01.10.2012 г. и констативен протокол за експертиза на средство за измерване от 10.12.2012 г., се установява, че на 01.10.2012 г. е извършена проверка  на състоянието на измервателното стопанство на адрес в гр. Шипка, общ. Казанлък. Електромерът е свален за експертиза. При проверката като свидетели са присъствали К.Ж. и В.З.. При извършената експертиза е установено, че електромерът е отварян и манипулиран. Били изразяни част от зъбите на плаващото зъбно колело на броителния механизъм, водещо до по-малко отчитане на консумираната електроенергия – с 55 %. Заключението на извършилия експертизата е, че електромерът не съответства на метрологичните и технически изисквания. От представената по делото фактура № 1087252628 от 18.01.2013 г. се установява, че за периода от 17.07.2012 г. до 01.10.2012 г. на ищеца е начислена 796 кВтч дневна и  нощна ел.енергия общо на стойност …лв. с ДДС. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в дружеството-ответник е постъпило плащане по тази фактура в размер на …лв. на 14.02.2013 г.

           

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е основателен, по следните съображенията :

 

            Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тези случаи в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице правно основание за получаването на сумата, респ. за задържането й. По настоящото производство фактът на плащане на процесната сума е установен. Неоснователно е възражението на ответника, че такова плащане не е било осъществено. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 14.02.2013 г. сумата по процесната фактура е била платена. Спорно е основанието, поради което ответникът счита, че следва да задържи платената сума.

            Въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на първата инстанция, към които препраща на основание чл.272 ГПК. За ответника не е налице законово основание да коригира едностранно сметките на потребителите за доставената през изминал период електрическа енергия. Съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, в редакцията ДВ, бл.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. С други думи законодателят е предвидил възможността корекционните процедури да са установени в ПИКЕЕ - нормативен акт по правната си същност, а не в общите условия на договорите, които не са нормативен акт. Действащите ПИКЕЕ обаче не съдържат подобна регламентация. Текстът на чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, на който се позовава ответникът, не предвижда правила за определяне на количеството изразходвана енергия при установено грешно измерено или неизмерено количество електроенергия, а препраща към договорите за покупко-продажба на елекрическа енергия. След като липсва в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в договорите и общите условия. Липсата на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекция за минал период, изключва възможността  да се направи това (Р-29-2011, ІІ т.о.; Р-44-2012, ІІ т.о.).

            Клаузите от Общите условия – чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл.54, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕР, на които се позовава ответника са неравноправни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 ЗЗП и поради това и нищожни по силата на чл.146, ал.1 ЗЗП. Това е повелителна норма (от публичен ред), която съдът е длъжен да вземе предвид и да съобрази. В този смисъл е задължителната съдебна практика (Р-165-2009, ІІ т.о.; Р-104-2010, ІІ т.о.; Р-26-2011, ІІ т.о.; Р-189-2011, ІІ т.о.; Р-79-2011, ІІ т.о. всички постановено по реда на чл.290 ГПК), с която е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите общи условия. Тази задължителна практика се придържа към разбирането, че коригирането на сметките на вече доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната ел. енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност. Установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на ел. енергия, тъй като той не твърди някакви действия или бездействия на ищеца, които влияят върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия. Съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ средството за търговско измерване е собственост на  електроразпределителното предприятие. Той го ползва за измерване на консумираната от потребителя електроенергия и задължението да поддържа уреда в изправност е само негово. Затова за разпределение на риска при обективно установено неточно отчитане и то по правила, регламентирани само от едната страна по договора, не може да става и дума.

 

            Предвид изложените съображения въззивната инстанция намира, че ответникът няма основание да задържи процесната сума и следва да бъде осъден да я върне на ищцата Р.Т.С.. Сумата се дължи заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.

 

Неоснователни са твърденията в жалбата, че цитираната практика на ВКС не била обвързваща, тъй като не отчитала последващо нормативно изменение, влязло в сила на 17.07.2012г. на Закона за енергетиката и по специално чл.98 а, ал.2, т.6, допускащ именно такава корекция на сметка. Наистина изменението в закона за енергетиката в сочения смисъл е в сила от 17.07.2012г., но самите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, предвиждащи корекция на сметки, е обн. в ДВ бр.98/12.11.2013г. и е в сила от 16.11.2013г., поради което тези правила са неприложими за процесния период 17.07.2012г. – 01.10.2012г.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно. Въззивната жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. 

 

В полза на въззиваемите следва да се присъдят разноски в размер на …лв.

           

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 953 от 26.09.2014г., постановено по гр. дело № 431/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.

           

ОСЪЖДА „ЕВН България електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. Хр. Г. Данов, № 37, представлявано от Стефан Младенов Заманов и Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, ЕИК 123526430, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Т.С. ***, ЕГН **********, В.К. ***, ЕГН ********** и Т.К. ***, ЕГН ********** сумата от … /…/ лв., представляващи направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция.

     

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ: