Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 65                             16.02.2015 година                     гр. С

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД         II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети януари                                 две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                              ВАНЯ Т.

 

 

СЕКРЕТАР: С.С.

като разгледа докладваното от младши съдия Т. в. гр. д. № 1486 по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “С.” ЕООД, чрез адв. В.М. срещу решение № 828 от 17.07.2014 г., постановено по гр. д. № 5556/2013 г. по описа на Районен съд С.

В посоченото решение е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че същият дължи на “Е.” ЕАД гр. П. сумата от 2 341, 78 лева главница, представляваща стойността на консумирана ел. енергия и начислената цена за достъп за периода от 07.10.2010 г. до 02.07.2013 г., сумата от 50, 80 лева мораторна лихва за периода от 05.08.2013 г. до 21.10.2013 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявление в съда - 22.10.2013 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед № 714/09.06.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5003/2013г. по описа на Районен съд С.

Жалбоподателят навежда доводи, че не е потребявал ел. енергия за посочения период, поради което не я дължи. Твърди, че в процесния имот са живели други лица, които са ползвали ел. енергия. При закупуването на недвижимия имот е вярно, че не са уведомили електроснабдителното дружество за промяната в собствеността, като това не е сторил и предишният собственик. Въпреки това сумата не се дължала от въззивника, тъй като същият не притежавал качеството потребител, а ЕВН нямал право едностранно да променя партидата на имота. Направен е извод, че тежестта за заплащане на цената за консумираната ел. енергия остава върху предишния собственик.

Въззиваемата страна “Е.” ЕАД гр. П. в депозиран отговор твърди, че решението на първата инстанция е правилно, обосновано и постановено при спазване на закона. Излага аргументи, че съгласно Закона за енергетиката в действащата му редакция към момента на смяната на собствеността настоящият ответник и жалбоподател по делото има качеството на потребител и като такъв следва да заплати дължимите суми.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на “Е.” ЕАД, с която са предявени срещу “С.” ЕООД установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 341, 78 лева главница, представляваща стойността на консумирана ел. енергия и начислената цена за достъп за периода от 07.10.2010 г. до 02.07.2013 г., сумата от 50, 80 лева мораторна лихва за периода от 05.08.2013 г. до 21.10.2013 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявление в съда - 22.10.2013 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед № 714/09.06.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5003/2013г. по описа на Районен съд С.

 

Не е спорно между страните по делото, че ответникът “С.” ЕООД е придобил собствеността върху недвижим имот в с. Д., община Ч. на 22.10.2008 г. Ищецът “Е.” ЕАД от своя страна вече е снабдявал с ел. енергия посочения обект, като е имало открита партида на името на предишния собственик Г.С. Г.. След покупко - продажбата на недвижимия имот нито предишният собственик, нито новият са уведомили ЕВН за промяната в собствеността.

По делото се установява от разпитаните на първа инстанция свидетели, че в процесния обект от 2001 г. до 2011 г. са живели други физически лица, различни от предишните и настоящи собственици на имота. Свидетелите С. В. и Д.Д. заявяват, че до 2011 г. са живели в тази къща и са плащали редовно консумираната електроенергия по партида на Г.С. Г. - предишният собственик, който им разрешил да живеят в имота, без да плащат наем. Това се потвърждава и от кмета на с. Д., където се намира процесния обект. Ползвателите на имота заявяват, че през януари месец 2011 г. е имало много висока сметка за ток и малко след това и електроснабдяването е било спряно, тъй като същите не били платили задълженията си. Същите заявяват, че са живеели в имота до октомври 2011 г. с разрешението на Георги Стойчев и не знаят къщата да е продавана.

От представените фактури от ЕВН се установява, че дължимата главница се е формирала от неплатена консумирана електроенергия за следните периоди: от 07.10.2010 г. до 03.11.2010 г. има отчетена и консумирана електроенергия за сумата от 1 322, 95 лева с ДДС; за периода от 04.11.2010 г. до 03.12.2010 г. има отчетена и консумирана електроенергия за сумата от 221, 94 лева с ДДС; за периода от 04.12.2010 г. до 05.01.2011 г. е отчетена и консумирана електроенергия за сумата от 493, 10 лева с ДДС; за периода от 06.01.2011 г. до 07.02.2011 г. има отчетена и консумирана електроенергия за сумата от 95, 86 лева с ДДС. Всички останали фактури са издадени за неплатена цена за достъп до електроразпределителната мрежа.

От така издадените фактури се вижда, че за периода от 07.10.2010 г. до 07.02.2011 г. безспорно има консумирана електроенергия  - за това признават и двамата свидетели С. В. и Д.Д., живели по това време в имота. Не се релевират възражения за плащане на тези задължения. Посочените ползватели на имота никога не са били клиент на ЕВН, а за процесния период собственик на имота вече е бил ответникът - “С.” ЕООД.

По делото са назначени съдебно - икономическа експертиза, съдебно - техническа експертиза и допълнително заключение към съдебно - икономическата експертиза, според които фактурите са осчетоводени редовно от ищеца и енергията е правилно изчислена според действащите цени за консумация на електроенергия и цена за достъп. Липсва осчетоводяване на процесните фактури от страна ответника, а размерът на претендираното обезщетение за забава за посочения период е 50, 80 лева. Не е налице отразено плащане по фактурите.

Всъщност спорният въпрос по делото се явява кой е задължен да плати посочените суми - предишният собственик, настоящият или ползвателите на имота.

Към процесния период, за който има установена консумирана ел. енергия е действал Закона за енергетиката в редакцията му от 10.12.2010 г. и Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.” АД от 10.05.2008 г., влезли в сила на 27.06.2008 г.

От момента на закупуването на имота - дворно място с къща в с. Д. през октомври 2008 г. ответникът е придобил качеството потребител на електрическа енергия съгласно действащите Общи условия - чл. 1 т. 4 от същите правила и като такъв се е задължил да заплаща потребената енергия в имота за периода след 22.10.2008 г. - чл. 11 т.1 от ОУ. Съгласно чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител - т.е. ЕВН - продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като тяхното писмено приемане не е задължително. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. Публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите без изрично писмено приемане. Ищцовото дружество е снабдявало с електрическа енергия процесния обект в с. Д. и отсъединяването на обекта е следвало да стане по предвидения за това ред - чл. 38 т.3 от ОУ. В случай че се установи трети лица да са ползвали електричество в имота без знанието на собственика, същият може да иска обезщетение за нанесените му вреди по гражданскоправен ред в друго производство. Освен гореизложеното съдът намира, че задължение за уведомяване на електроснабдителното дружество за промяна в собствеността има и новият собственик - чл. 11, т. 3 от ОУ на ЕВН никъде не посочва изрично, че такова задължение има само предишният собственик.

По отношение на начислената цена за достъп, то същата е дължима съгласно действащите ОУ на ЕВН, тъй като се установи, че въззивникът е бил потребител и следва да заплаща и всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп.

Предвид изложеното следва да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

По разноските:

С оглед крайния изход на делото следва да се присъдят в полза на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева - изчислено като минимален размер на дължимото възнаграждение съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл. 9 ал. 1 от същата.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд - гр. С

Р Е Ш И:

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 828 от 17.07.2014 г., постановено по гр. д. № 5556/2013 г. по описа на Районен съд С.

         ОСЪЖДА “С.” ЕООД С ЕИК …1, седалище и адрес на управление гр. С, ул. “Т.” № ., ет. . ап. . да заплати на “Е.” АД, с ЕИК …, гр. П., ул. “Х.. Г. Д.” № 3. сумата от 300 лева разноски за юрисконсулт пред въззивна инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                             2.