Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 57   …………………13.02.2015 година……………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На четиринадесети януари……………………………………………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1489…….по описа за 2014…….……...година.

 

        Обжалвано е решение № 102 от 07.10.2014 г., постановено по гр.дело № 262/2014 г. на Гълъбовския районен съд, с което са отхвърлени предявените от М.И.Д. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.

 

        Въззивницата М.И.Д., чрез пълномощника си адв.С.К., счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и противоречиво. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. Претендира за присъждане на направените разноски по делото. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият Окръжна прокуратура гр.Стара Загора взема становище, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното решение- правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ от М.И.Д. против „заповед № ЛС- 39/2014 г. на административен ръководител- окръжен прокурор на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора”. Ищцата твърди, че работила като “съдебен деловодител” в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура гр.Стара Загора от 19.02.1996 г. Трудовото й правоотношение било прекратено със заповед № ЛС-39/2014 г. на Административния ръководител- Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ. Тази заповед била незаконна, тъй като била немотивирана- не били посочени какви професионални качества ищцата не притежава. Била посочена нейна жалба до Главния прокурор, което не можело да бъде аргумент за нейната професионална подготовка и пригодност. Посочени били също така резултатите от проведеното атестиране за 2013 г., при което ищцата получила оценка 5 - “неприемливо изпълнение”, без да се вземат предвид и оценките от предходните атестации, за да се прецени дали притежава нужните професионални качества за изпълнение на функционалните й задължения. Твърди, че работела на тази длъжност от 17 години и до този момент изпълнявала добре възложената й функция. В заповедта били обсъдени нейни нравствени качества, което било ирелевантно за изпълнението на трудовите й функции. Твърди, че притежава нужната професионална квалификация и качества за изпълнение на възложената й работа, поради което моли уволнението й да бъде признато за незаконно и да бъде отменена обжалваната заповед; да бъде възстановена на предишната работа и да й бъде заплатено обезщетение в размер на 7160.40 лв. на основание чл.225, ал.1 КТ.      

 

        Така предявена исковата молба е нередовна, а постановеното по нея решение- процесуално недопустимо. Видно от подадената от М.И.Д. искова молба /приложена по гр.дело № 1392/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд/,  исковете са предявени против „заповед № ЛС- 39/2014 г. на административен ръководител- окръжен прокурор на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора”. Липсва посочване на ответник против когото са предявени исковете. И в петитума на исковата молба също не е посочен работодателя и ответник по предявените искове по чл.344, ал.1 КТ. В разпореждането на съда за отговор по чл.131 ГПК не е посочена друга страна, на която следва да се изпрати препис от исковата молба, като деловодителят сам е определил коя е тази друга страна. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, за която съдът е задължен да следи служебно.

        В случая районният съд е разгледал делото и постановил решение, без в исковата молба да е бил посочен надлежен ответник по предявените искове. Поради това обжалваното решение следва да бъде обезсилено. Делото следва да се върне за отстраняване на нередовностите на исковата молба на първоинстанционния съд, доколкото порокът се състои в ненадлежно конституиране на страните по делото. При действието на новия ГПК от 2007 г. въззивът е ограничен, за разлика от пълния въззив по отменения ГПК; пред първата инстанция настъпва преклузия по отношение на възможностите да се твърдят факти и да се сочат доказателства, и то още към момента на изтичане на срока за отговор на исковата молба. Поради това, ако порокът в исковата молба касае конституирането на страните, нередовността й не може да бъде отстранена от въззивния съд и той не може да повтори валидно процесуалните действия по делото. Ето защо в тази хипотеза, при действащия ГПК е изгубило значението си задължителното тълкуване, направено от ОСГК на ВКС с т.4 от ТР № 1/11.07.2001 г. и с т.7 от ТР № 2/02.07.2004 г. /т.5 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, Р 103- 2014- ІІІ г.о.; Р 112- 2013- ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./.

        След обезсилване на недопустимото решение делото следва да бъде върнато на първата инстанция, която да изиска отстраняване на нередовностите на исковата молба и да извърши всички надлежни процесуални действия, които дължи след връчване препис от исковата молба на надлежната страна. В случая исковата молба следва да бъде оставена без движение на основание чл.129, ал.2 във връзка с чл.127, ал.1, т.2 ГПК с указания, с уточнителна молба ясно и точно ищецът да посочи срещу кого, като ответник по делото и негов работодател, са насочени предявените по делото искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.225, ал.1 КТ.

        По изложените по- горе съображения и на основание чл.270, ал.3 ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо и делото върнато на районния съд да ново разглеждане от друг състав.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                    Р   Е   Ш   И :

        ОБЕЗСИЛВА решение № 102 от 07.10.2014 г., постановено по гр.дело № 262/2014 г.  по описа на Гълъбовския районен съд.

        ВРЪЩА делото на Гълъбовския районен съд за ново разглеждане от друг състав.

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.                                               

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: