Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 61 /13.02.2015г.                                                  Град Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                               Граждански състав

На 20.01.                                                                                      Година 2015

в  публично заседание, в следния състав:

                                                         

                                           Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                                   Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                                    2. ВАНЯ ТЕНЕВА

Секретар  С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик Н. УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1503 по описа за 2014 година

 

 

Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по постъпили 2 броя жалби срещу действия на изпълнението по изпълнително дело № 251/2012г. по описа на ДСИ при Районен съд – град Ч.:

 

По 1. въззивна жалба: Същата е подадена от въззивника В.Г.В., чрез пълномощника му адв. М.К., срещу действията на ДСИ при РС-Ч.,на основание чл. 435, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 444, т. 7 от ГПК. Обжалват изцяло действията на ДСИ по посоченото изпълнително дело, с които е насочено изпълнението чрез налагане на възбрана върху несеквестируемо имущество на длъжника – едниствено жилище, а именно:   9/12 идеални части от гараж и обект за стопанска дейност, построени в дворно място с площ от 580 кв. м. , представляващо УПИ ХУ1-2512 в квартал 138 по плана на град Ч., при граници: улица, УПИ У-2513, УПИ 11-2512, УПИ Х1У-2510. УПИ ХІІІ-2509и УПИ VІІ-2511.

Така описаният обект за стопанска дейност, всъщност съставлява навес с оградни стени и е с площ от 10 кв. м., а гаражът е с площ от 15 кв. м. И двата възбранени обекта попадат в УПИ ХV1-2512 в квартал 138 по плана на град Ч., като в същият УПИ попада и жилищна сграда, съсобственост между три лица: В.В., Р.С. и М. В.. Попадащите в дворното място гараж и навес, обслужват домакинството на длъжника и са неразделна част от жилищната сграда.

На първо място, считат, че в процесния случай недвижимият имот, срещу който е насочено изпълнението - чрез неговото възбраняване на основание чл. 444 т.7 от ГПК е несеквестируемо, доколкото в полза на взискателят по изпълнението не е учредена ипотека върху недвижимия имот и доколкото не се касае за вземане, произтичащо от издръжка, от непозволено увреждане или от финансови начети.

Съгласно разпоредбата на чл. 444, т.7 от ГПК: .^жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с конто живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него: ако жилището надхвърля .жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността. "Описаният по-горе недвижим имот е жилището в което живея със семейството ми. Същият не надхвърля моите жилищни нужди и тези на членовете на семейството ми. Съпругата ми Т. К. В. не притежава свое жилище. Поради това, считам че са налице всички предпоставки визирани в чл. 444, т. 7 от ГПК за несеквестируемост на недвижимия имот и невъзможност изпълнението да бъде насочено върху същата вещ. На второ място, видно е от приложения изпълнителен лист по изпълнителното дело, че се извършват периодична плащания, които удовлетворяват вземането на взискателя. Ето защо считам че в процесния случай наложената възбрана върху собствените ми идеални части не може да служи за обезпечение и удовлетворяване вземането на взискателя чрез описването му и принудителната му продажба, тъй като е налице ежемесечно и доброволно погасяване на дълга.

 

С оглед на гореизложеното, моли,  да бъдат отменени като незаконосъобразни действията на ДСИ при Районен съд - Ч. по изпълнително дело № 251/2012 г., изразяващи се в налагане на възбрана върху недвижим имот, а именно:9/12 идеални части от гараж и обект за стопанска дейност, построени в дворно място с площ от 580 кв. м. , представляващо УПИ ХVІ-2512 в квартал 138 по плана на град Ч., при граници: улица, УПИ V-2513. УПВД1-Д512, УПИ Х1У-2510, УПИ ХІІІ- 509 и УПИ VІІ-2511.

Не прави искане за събиране на други доказателства и за присъждане на разноски.

По 2. постъпила жалба: от въззивницата Р.Г.С.  чрез пълномощника й  адв. М.К., срещу действията по изпълнението относно изпълнително дело № 251/2012 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Ч., на основание  чл. 435 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.444 т.7 от ГПК обжалват изцяло и в срок действията на ДСИ при Районен съд - Ч. по изпълнително дело № 251/2012 г., с които е насочено изпълнението чрез налагане на възбрана върху несеквестируемо имущество на длъжника - единствено жилище, а именно: 1/12 идеални части от гараж и обект за стопанска дейност, построени в дворно място с площ от 580 кв. м. , представляващо УПИ ХУ1-2512 в квартал 138 по плана на град Ч., при граници: улица, УПИ У-2513, УПИ 11-2512, УПИ Х1У-2510, УПИ ХШ-2509 и УПИ УП-25П. Посочват, че така описаният обект за стопанска дейност, всъщност съставлявал навес с оградни стени и е с площ от 10 кв. м., а гаражът е с площ от 15 кв. м. И двата възбранени обекта попадат в УПИ ХУ1-2512 в квартал 138 по плана на град Ч., като в същият УПИ попада и жилищна сграда, съсобственост между три лица: В.В., Р.С. и М. В.. Попадащите в дворното място гараж и навес, обслужват домакинството на длъжника и са неразделна част от жилищната сграда.

 Считат, че в процесния случай недвижимият имот. срещу който е насочено изпълнението - чрез неговото възбраняване на основание чл. 444 т.7 от ГПК е несеквестируемо, доколкото в полза на взискателят по изпълнението не е учредена ипотека върху недвижимия имот и доколкото не се касае за вземане, произтичащо от издръжка, от непозволено увреждане или от финансови начети. Съгласно разпоредбата на чл. 444, т.7 от ГПК: ...жилището на длъжника, ако топ и никой от членовете па семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дачи длъжникът .живее в него: ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността. "

Описаният по-горе недвижим имот е жилището в което живеела със семейството си и същият не надхвърлял нейните жилищни нужди и тези на членовете на семейството ми. Поради това. Въззивницата счита, че са налице всички предпоставки визирани в чл. 444, т. 7 от ГПК за несеквестирусмост на недвижимия имот и невъзможност изпълнението да бъде насочено върху същата вещ.  Посочват на второ място, видно е от приложения изпълнителен лист по изпълнителното дело, че са извършвани периодични плащания, които удовлетворявали вземането на взискателя.

 

Считат, че в процесния случай наложената възбрана върху собствените й идеални части не може да служи за обезпечение и удовлетворяване вземането на взискателя, чрез описването му и принудителната му продажба, тъй като е налице ежемесечно и доброволно погасяване на дълга.

Моли въззивният съд да отмени като незаконосъобразни действията на ДСИ при Районен съд - Ч. по изпълнително дело № 251/2012 г., изразяващи се в налагане на възбрана върху недвижим имот, а именно:1/2 ид. части от гараж и обект за стопанска дейност, построени в дворно място с площ от 580 кв.м, представляващо УПИ ХVІ-2512 в кв.138, по плана на гр. Ч., при граници: улица, УПИ V-2513, упи ІІ-2512, УПИ ХІV-2510, УПИ ХІІІ-2509 и УПИ 2511.

Не правят искания за нови доказателства и за присъждане на направени разноски.

 

В законоустановения срок са постъпили 2 броя възражения от адв.  Г.В.Ж., като пълномощник на взискателя Д.З.Д., срещу постъпилите 2 броя жалби по делото: от В.Г.  и Р.С. с вх. № 214 и 215 и двете от дата 22.05.2014г.

         По първата жалба с вх. № 214/2014г.изразяват възраженията си по така предявената жалба по изпълнително дело № 251/2014г. на ДСИ при РС-Ч., с длъжник В.Г.В., срещу действията на съдебния изпълнител, както следва:Относно допустимостта и основателността на жалбата:Считаме, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна.

-

II.         Относно обстоятелствата, на които се основава жалбата; Невярно било твърдението, че възбранените сгради: ГАРАЖ и ОБЕКТ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, построени в ДВОРНО МЯСТО с площ от 580 кв.м., оформено в УПИ № ХУ1-2512. квартал 138, по ПУП на гр.Ч., при граници на УПИ: УПИ У-2513. УПИ 11-2515, УПИ XIV-2510, УПИ ХШ-2509, УПИ УЦ-2511, улица, обслужват домакинството и са неразделна част от жилищната сграда, и съответно, че тези сгради попадат под обхвата на понятието "несеквестируеми вещи", регламентирани от чл.444, ал.7 ГПК.

 

                Относно възражения срещу жалбата и обстоятелствата, на които тя се основава и  излага доводи, че сградите,   срещу   които   е   насочено   изпълнението   представляват   сгради   със самостоятелно функционално предназначение „гараж" и „обект за стопанска дейност". Видно от предназначението си те нямат функция на жилищна сграда, тъй като не са предназначени за постоянно обитаване и не задоволяват жилищни нужди по смисъла на §.5.т.т. 29 и 30 от ЗУТ.

Сочат,  че двете възбранени сгради попадат в дворно място, оформено в УПИ № XVI-2512, квартал 138, по ПУП на гр.Ч., в което дворно място се намира и жилищната сграда на длъжника, е ирелевантен спрямо самостоятелността на сградите като обекти и не изменя тяхното предназначение. Твърдението: „видно е от приложения изпълнителен лист по изпълнителното дело, че се извършват периодични плащания, които удовлетворяват вземането на взискателя" и, че наложената възбрана „не може да служи за обезпечение и удовлетворяване вземането на взискателя, чрез описването и принудителната продажба, тъй като е налице ежемесечно и доброволно погасяване на дълга" е неоснователно и ирелевантно относно правото на кредитора да търси бързо и цялостно изпълнение. Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечение  на  неговите  кредитори.  Частичното  плащане  е  основание  за  спиране изпълнението само при хипотезата на чл. 454 ГПК, която в настоящия случай не е изпълнена.

 ІV- Относно  приложените към исковата молба доказателства от ищеца: Считат, че твъденията на жалоподателя не са подкрепени от каквито и да е било доказателства. Предвид изложените съображеноият считат, че жалбата на длъжника В.Г. за незаконосъобразност действията на ДСИ са неоснователни, поради което молят да бъде отхвърлена.

 

По втората жалба с вх. № 215/2014г., против действия по изпълнително дело № 251/2012 г. по описа на ДСИ при РС Ч. от длъжника Р.Г.С., ЕГН **********, срещу действията на съдебния изпълнител заема становище, че относно допустимостта и основателността на жалбата, считат, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна.  Сочат,  че било невярно твърдението, че възбранените сгради: ГАРАЖ и ОБЕКТ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, построени в ДВОРНО МЯСТО с площ от 580 кв.м., оформено в УПИ № ХУ1-2512, квартал 138, по ПУП на гр.Ч.. при граници на УПИ: УПИ У-25/3, УПИ 11-2515, УПИXIV-2510. УПИ ХІІІ-2509, УПИ VІІ-2511, улица, обслужват домакинството и са неразделна част от жилищната сграда, и съответно, че тези сгради попадат под обхвата на понятието "несеквестируеми вещи"', регламентирани от чл.444, ал.7 ГПК.

         По отношение на възражението срещу жалбата и обстоятелствата, на които тя се основава посочват, че сградите,   срещу   които   е   насочено   изпълнението   представляват   сгради   със самостоятелно функционално предназначение „гараж" и „обект за стопанска дейност". Видно от предназначението си те нямат функция на жилищна сграда, тъй като не са предназначени за постоянно обитаване и не задоволяват жилищни нужди по смисъла на §.5.т.т.29 и 30 от ЗУТ.

Фактът, че двете възбранени сгради попадат в дворно място, оформено в УПИ № XVI-2512. квартал 138, по ПУП на гр.Ч., в което дворно място се намира и жилищната сграда на длъжника, е ирелевантен спрямо самостоятелността на сградите като обекти и не изменя тяхното предназначение. Твърдението: „видно е от приложения изпълнителен лист по изпълнителното дело, че се извършват периодични плащания, които удовлетворяват вземането на взискателя" и, че наложената възбрана „не може да служи за обезпечение и удовлетворяване вземането на взискателя, чрез описването и принудителната продажба, тъй като е налице ежемесечно и доброволно погасяване на дълга" е неоснователно и ирелевантно относно правото на кредитора да търси бързо и цялостно изпълнение. Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служело за обезпечение  на  неговите  кредитори.   Частичното  плащане  е   основание  за  спиране изпълнението само при хипотезата на чл.454 ГПК, която в настоящия случай не е изпълнена.

 

Молят предвид горните съображения, жалбата на длъжника за незаконосъобразност на действията на държавния съдебен изпълнител считат за   неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

 

Не правят искане за събиране на други доказателства, както и за присъждане на направени разноски.

 

 При извършена служебна проверка на въззивните жалби, съдът намира, че същите се явяват редовни и допустими, поради което следва да бъдат разгледани по съществото си.

 

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК по делото не са постъпили писмени мотиви по обжалваните действия от ДСИ при РС-Ч..

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено следното:

 

  Съдът счита по допустимостта на подадените жалби, че същите се явяват процесуално допустими съобразно специалната разпоредба на чл. 435, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, тъй като длъжниците и жалбоподатели В.Г.В. и Р.Г.С. разполагат с процесуалното право на жалба съобразно въведените със закона хипотези, но по съществото си жалбите се явяват неоснователни и недоказани, поради следните съображения:

 

Въззивният съд намира, че в канцеларията на ДСИ при РС-Ч. е образувано изпълнително дело № 251/2012г., по молба с вх. № 629/20.11.2012 год. на взискателя Д.З.Д.. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 20.11.2012г., издаден по гр. дело № 409/2011г., от Районен съд-гр. Ч..

 

Изпълнителното производство по делото е образувано срещу лицата посочени в изпълнителния лист, а именно: В.Г.В. и Р.Г.С. за сумата 8 000 лева – главница, мораторна лихва – 52 лева за периода 18.07.2011г. – 10.08.2011г., заедно със законната лихва върху главницата от 8 000 лева, считано от датата на предявяване на иска 10.08.2011г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото, пред двете съдебни инстанция в размер на 1 497 лева.

В хода на изпълнителното производство са изискани справки за пълното проучване на имуществото на длъжниците.

 

На 21.11.2012 год. са връчени 2 броя покани за доброволно изпълнение от ДСИ Димитър Димитров при РС-Ч., съответно с изх. № 1823 и 1817 от същата дата, изходящи до двамата жалбоподатели,   приложени на лист 17 и 18 от делото.

 

С разпореждане от 24.04.2014г. на ДСИ при РС-Ч. е наложена възбрана върху следния недвижим имот, собственост на длъжниците В.Г.В. и Р.Г.С., а именно: 10/12 ид. части  от ГАРАЖ и ОБЕКТ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, построени в ДВОРНО МЯСТО с площ от 580 кв.м., оформено в УПИ № ХVІ-2512, квартал 138, по ПУП на гр.Ч.. при граници на УПИ: УПИ V-25/3, УПИ ІІ-2515, УПИ XIV-2510. УПИ ХІІІ-2509, УПИ VІІ-2511.

 

По отношение на първото твърдение в жалбите на жалбоподателите, че е насочено изпълнението върху несеквестеруем имот на жалбоподателите, въззивният съд намира следното:

 

В специалната разпоредба на чл.444, ал.1 от ГПК е уредена   нессквестируемостта на имуществото на длъжника. Съгласно чл.444, т.7, от ГПК НЕСЕКВЕСТИРУЕМО Е ЖИЛИЩЕТО НА ДЛЪЖНИКА, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно и имат друго жилище. Жалбоподателите-длъжници притежават и други недвижими имоти и това е видно от доказателствата приложени по делото.

Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, изпълнена от вещото лице инж.Ю.В.К. - сертифициран оценител гр.С., ул.”В.” № . Сертификат за оценителска правоспособност Рег.№ 100100687/14.12.2009 г. на КНОБ за оценка на недвижими имоти, на базата на направените проучвания на документите по делото,оглед на место и проучвания в община Ч., се определя следното:

1.Гаражът и обекта за стопанска дейност не представляват единствено жилище на длъжниците В.Г.В. и Р.Г.С..

2.Освен гаражът и обекта за стопанска дейност (фурна), в имота, собственост на длъжниците са:

2.1 Двуетажна масивна жилищна сграда. В конструктивно отношение сградата е скелетногредова стоманобетонна конструкция, тухлени оградни и вътрешнопреградни стени, скатен покрив,покритие керемиди.Измазана от вън и вътре.Добро експлоатационно състояние.Застроена площ - 84 м ,РЗП - 168 м.

Архитектурното разпределение на сградата,включва:

2.1.1  Приземен (партерен) етаж - проектиран е като надземен избен (складов) етаж,но е преустроен в жилище.Светла височина на помещенията - 2,28 м.Разпределението се състои от входен   салон,кухня,дневна,две   стаи, WС-баня   и   складово   помещение   разположено   под стълбището водещо за втория етаж.

2.1.2  Втори етаж - входен салон,кухненски бокс,дневна,две спални,С-баня,външни стълби;

2.3. Жилищна сграда.Едноетажна.масивна жилищна сграда, с тухлени ограждащи и вътрешнопреградни стени,таванска конструкция - дървен гредоред, скатен покрив, покритие -керемиди.

Разпределението но сградата се състои от WС, кухня, склад, коридор и две стаи. Застроена площ - 50,00 м. Добро експлоатационно състояние.

 

С оглед на изложеното съдът счита, че не са нарушени правата на длъжниците-жалбоподатели В.Г.В. и Р.Г.С., като не е описан несеквестируем имот, тъй като длъжниците разполагат и с ид.ч. от друг жилищен имот, поради което жалбите в тези им части следва да бъдат оставени без уважение.

 

Относно второто оплакване в жалбите на жалбоподателите, че се извършват периодични плащания от тяхна страна по издадения изпълнителен лист съдът счита, че съгласно разпоредбата на чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи като обезпечение на неговите кредитори. Частичното плащане е основание за спиране на изпълнението само и единствено при хипотезата на чл.454 от ГПК, която не е налице в настоящия случай.

 

Въззивният съд намира, че направените оплаквания в жалбите на двамата жалбоподатели се явяват изцяло в противоречие с реалната обективна обстановка по делото, относима към провеждане на публичната продан на 10/12 ид. части от процесните недвижими имоти – гараж и обект за стопанска дейност, построени в горепосоченото дворно място.

 

 С оглед на гореизложените съображения и доводи въззивният съд счита, че  и двете жалби на жалбоподателите се явяват неоснователни и недоказани, и като такава следва да бъдат оставени без уважение, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК, настоящото решение е окончателно и подлежи на обжалване пред по-горен съд.

       

Водим от горното, Окръжен съд – гр.Стара Загора в настоящият си състав и на основание чл. 437, ал. 4, във вр. с чл. 435, ал. 3 и чл.495, ал.1 от ГПК

   Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА действията на Държавен съдебен изпълнител при РС – гр. Ч., обективирани в налагане на възбрана и предприемане на изпълнение по отношение на 10/12 /десет дванадесети/ ид. части  от ГАРАЖ и ОБЕКТ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, построени в ДВОРНО МЯСТО с площ от 580 кв.м., оформено в УПИ № ХVІ-2512, квартал 138, по ПУП на гр.Ч.. при граници на УПИ: УПИ V-25/3, УПИ ІІ-2515, УПИ XIV-2510. УПИ ХІІІ-2509, УПИ VІІ-2511, находящи се в гр. Ч., ул. “Е.” № ., като ПРАВИЛНИ И ЗАКОНОСЪОБРАЗНИ в тази им част.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 200/19.05.2014г., подадена от В.Г.В. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. М.К., както и жалба вх. № 201 подадена от Р.Г.С. срещу действията на ДСИ при РС-Ч., от гр. Ч., ул. “Е.” № ., с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. М.К.. срещу действията на ДСИ при РС-Ч., по изпълнително дело № 251/2012г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

ВРЪЩА изпълнително дело № 251/2012г. на Държавен съдебен изпълнител при РС-Ч., за продължаване на изпълнителните действия по същото.  

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

 

    ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                  2.