Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 48/09.02.2015г.                                            Град С.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На двадесети януари                                                             Година 2015

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                 Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1504 по описа за 2014 година.

 

  Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила  въззивна жалба от “Е.” ЕАД - гр. П.,  чрез пълномощника им юрисконсулт И.        П., против: постановеното първоинстанционно Решение  № 970/01.10.2014г. по гр.д.  2186/2014 г.по описа на Районен съд – С..

 

Въззивникът и процесуалният му представител не са доволни от постановеното първоинстанционно решение по гр.д. 2186/2014 г., по описа на Районен съд- С. и в законоустановеният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е го обжалват изцяло, като молят въззивният съд да отмени решението и постанови ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск от въззиваемия Ж. В.Я., против “Е.” ЕАД, като неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер.

 

Считат постановеното първоинстанционно решение за неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказа­телствата и в нарушение на материалния закон. Сочат, че фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи - на закона, като събраните доказателствата по делото са тълкувани превратно, само и единствено в полза на ищеца, като са пренебрегнати важни обстоятелства и по този начин съдът е достигнал до едно неправилно решение, неосновано на изложените по делото факти. С обжалваното решение по отношение на “Е.” ЕАД било приз­нато за установено, че ищеца Ж.В.Я. не дължи сумата от 641,85 лв. (шестстотин чети­ридесет и един лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща сума за електрическата енергия, допълнително начислена по фактура № 1112838873/08.05.2014 г. за периода от 10.10.2013 г. до 11.12.2013 г. Също така, дружеството било осъдено да заплати на ищеца и сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева) - представляващи направените пред първоинстанционното производство разноски по делото.

 

Считат, че неправилно Районен съд - С. е възприел, че тъй като една част от периода, за който е извършена корекцията обхваща период преди влизането в сила на новите ПИКЕЕ от 12.11.2013 г. то извършената корекция е направена, без да има влязло в сила правно основание. Считат тези разсъждения на съдебния състав за безкрайно погрешни и про­тиворечащи на новата правна уредба, касаеща обществените отношения относно неизмерването на електрическа енергия от средствата за търговско измерване, както и за безспорно, че с влиза­нето им в сила на 12.11.2013 г. е въведена нова правна уредба, уреждащи обществените отноше­ния по повод на техническите проверки на средствата за търговско измерване, които измерват неточно, с грешка или въобще не измерват преминаващите през тях количества електрическа енергия. Считаме, че противоречи на здравия разум, както и на духа и смисъла на закона, а и на ПИКЕЕ да се обоснове, че извършената корекция за неизмерване на електрическата енергия е извършена без наличие на годно правно основание. Сочат правното основание на чл. 98а. ал. 2. т. 6 и чл. 104а, ал. 2. т. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, във връзка с чл. 45. ал. 1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия ( обн., ДВ, бр. 98 от 2.11.2013 г.) (ПИКЕЕ), във връзка с 51 ал. 1 от ПИКЕЕ, в която връзка, с чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, където изрично е посочено, че „... в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилно­то/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търгов­ско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерва­не, но не по-дълъг от 90 дни". Считаме, че корекцията е извършена съобразно разпоредбите на новите ПИКЕЕ. Самите ПИКЕЕ залагали изискване корекцията да не може да се извърши за период по-дълъг от 90 дни. С това изискване законодателят изрично допускал, че неминуемо след влиза­нето в сила на новите ПИКЕЕ първите технически проверки ще обхващат и известен период преди влизането в сила на правила, но този период няма да бъде необосновано дълъг и по този начин няма да се засегнат права на потребителите преди действието на новата нормативна уредба. От друга страна пък с въвеждането на това изискване законодателят изключително умерено е намерил баланс между интересите на потребителите и тези на енергийните дружества в случаите на неправилно или неточно измерване на консумираната от потребителите електрическа енергия именно защото е преценил, че техническите проверки извършени непосредствено след 12.11.2013 г. ще обхванат и периоди преди влизането в сила на новите ПИКЕЕ той въвел един подходящ срок в рамките, на който да се извършат корекциите на сметките на потребителите. Считат, че из­вършеното тълкуването от страна на съставът не районен съд - С. на разпоредбите на ПИКЕЕ е неправилно и не съответства на техния смисъл дори може да се приеме, че с този тека законодателят изрично допуска обратно действие на ПИКЕЕ (12.11.2013 г.) в указаните срокове. Считаме, че на основание чл. 98а, ал. 2. т. 6 и чл. 104а. ал. 2. т. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, във връзка с чл. 45, ал. 1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия ( обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) (ПИКЕЕ), във връзка с 51 ал.1 от ПИКЕЕ. представляваното от мен дружество е имало валидно правно основание, въз основа на което да извърши корекцията, а пък самата тя е в сроковете предвидени за това от ПИКЕЕ. Поради изложеното считат, че поведението на ЕВН ЕС е изцяло законосъобразно в съответствие с разпоредбите на ПИКЕЕ.

 

Излагат доводи, че в мотивите си първоинстанционният съд е приел, че съставеният констативен протокол № 100906 от 11.12.2013 г. бил съставен в нарушение на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ и съдът приел също, че е налице нарушена схема на свързване на електромера и констативният про­токол е следвало да бъде съставен в присъствието на полицейски служители.

 

В отговора на искова­та молба от дружеството-въззивник е направено изрично доказателствено искане по делото да бъде извършена съдебно-техническа експертиза, чрез която вещо лице електроинженер да отговори на множество въпроси, касаещи изправността на СТИ, характера на твърдяната мани­пулация, правило ли е приложена от ЕВН ЕС методиката, заложена в новите ПИКЕЕ и други, но първоинстанционният съд не уважил това искане и не допуснал поисканата  съдебно-техническа експер­тиза. Посочват, че на първо място, процесната манипулация на средството за търговско измерване (СТИ) е чрез добавяне на чужд елемент в самия електромер, който влияе на неговите технически характеристики и на възможността му да отчита правилно преминаващата през него електрическа енергия. В случая ставало въпрос за промяна на схемата свързване, както е възприел съдебният състав, а за манипулация на СТИ. На основание чл.47, ал.5 от ПИКЕЕ, когато има чужд за системата елемент електромерът се демонтира, поставя се в безшевен чувал и се изпраща в Българския институт по метрология (БИМ), за да се извърши метрологична експертиза. Районният съд погрешно според тях е възприел, че процесният случай попада в хипотезата на чл.47 ал. 6 от ПИКЕЕ във връзка с чл.48 ал.2 от ПИКЕЕ, когато е налице нарушена схема на свързване и протокола за техническата проверка се съставя в присъствието на полицейски служители, които да удостоверят извършените от служителите на ЕВН ЕР действия. Констативният протокол № 100906/11.12.2013 г. е съставен на основание чл. 47 ал.З от ПИКЕЕ, а действията на служителите на ЕВН ЕР по време на извършване на проверка са изпълнили изцяло разпоредбите на чл.47, ал.5 от ПИКЕЕ. На ищеца са били изпратени всички документи, съпътства­щи проверката като с това е било изпълнено условието на чл. 47 ал. 4 от ПИКЕЕ. Считат, че недопускайки съдебно-техническата експертиза и свидетел, който да разясни напълно обстоятелствата около извършената проверка районният съд е допуснал съществено про­цесуално нарушение, тъй като не си е изяснил максимално ясно, точно и пълно фактическата обс­тановка около процесния случай, а от друга страна е лишил ЕВН ЕС да докаже своите фактически твърдения чрез предвидените за това от закона средства. Вследствие на тези свои нарушения съ­дебният състав е допуснал множество неточности в мотивите, въз основа на които е постановил съдебното решение и по този начин е лишил необосновано от правото му на защита представлява­ното от мен дружество.

 

Молят въззивният съд да има предвид новата съдебна практика на ВКС, която въпреки, че е постановена по старите ПИКЕЕ допуска корекция на сметка за минал период, когато е налице безс­порно доказан нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера какъвто безспорно е налице в настоящия случай - установен в констативен протокола на БИМ № 182 / 28.01.2014 г. (Решение № 38 от 15.05.2014 г. на ВКС по т. д. 5/2013 г., I т. о.ДК, докладчик съдията Т. К.).

 

Предвид изложеното въззивното дружество счита, че претендираната от ищеца сума е основателно начислена от “Е.” ЕАД, както и  че от експертизата на БИМ  било установено безспорно, че върху СТИ е извършена нерегламентирана външна намеса, вследствие на която електромерът отчита по-малко от реално консумираната електрическа енергия. Било доказано, че е налице манипулация на СТИ, вследствие на която електрическата енергия се отчита частично, т.е. няма съмнение, че при установената фактическа обстановка от страна на ищеца е консумирана електрическа енергия, без същата да бъде отчетена от електроме­ра и съответно заплатена, както и че корекцията на сметката му е изчислена правилно. От това следвал извода, че претендираната от дружеството сума е реално дължима от страна на клиента.

 

Молят на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, да бъде отменено изцяло обжалваното решение на първоинстанционния РС-С. и да бъде постановено ново решение, с което да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан иска предявен от Ж.В.Я. и бъде осъден ищеца да заплати в полза на “Е.” ЕАД направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

 

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. И.П. ***, в качеството й на пълномощник на въззиваемия Ж.В.Я., срещу постановеното първоинстанционното решение на РС-С. с № 970/ 01.10.2014 г. по гр.д. № 2186/2014 г. по описа на РС С..

 

Считат, че подадената от процесуалния представител на ответника въззивна жалба е неоснователна, а постановеното Решение № 970 от 01.10.2014 г. по гр.д. № 2186/2014 г. по описа на РС С. е правилно и законосъобразно и обосновано и молят да бъде потвърдено изцяло.

 

Излагат доводи, че не са съгласни с твърденията на дружеството-въззивник, че с разпоредбата на чл.48, ал.1 от действащите към момента ПИКЕЕ законодателят изрично допускал, че след приемането им, първите технически проверки ще обхващат период преди влизане в сила на новите правила и това според него доказва обратното действие на правилата, са меко казано абсурдни.  

            

 Въззиваемият твърди, че от представения от въззивника и приет като писмено доказателство по делото пред районния съд констативен протокол от експертиза на средство за измерване № 182/28.01.2014 г. на БИМ Пловдив при експертизата проверка било установено, че в електромера са монтирани допълнителни съпротивления, непринадлежащи към схемата на електромера и на трите фази. Очевидно е, че по този начин е променена схемата на свързване на СТИ, предвид което, както правилно първоинстанционния съд е приел, че протокола е следвало да се състави в присъствие на органите на полицията, което не е сторено. Считат, че при извършване на проверката на СТИ отчитащо доставяната на доверителят ми ел.енергия и съставяне на посочения по-горе констативен протокол, изискванията на чл.47, ал.З от ПИКЕЕ не са изпълнени.

 

 Посочват, че за да е спазена процедурата, визирана в чл.47, ал.З от ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98/12.11.2013 г., следва, че ако при проверката клиента отсъства или откаже да подпише протокола, последния трябва да бъде подписан от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В случая протоколът е съставен в отсъствие на абоната, като е отбелязано, че същия не бил открит. Вписаните лица в протокола, в качеството им на свидетели по съставяне на протокола - Тотьо Т. и Р. К. били служители на охранителна фирма „Кремък". Не считат, че с присъствието на тези две лица, които електроразпределителното дружество ползва като „дежурни свидетели" при извършване на техническите проверки, се изпълнява изискването на чл.47, ал.З от ПИКЕЕ. Вярно е, че чисто формално те не са служители на ЕВН ЕР ЕАД, а именно служители на тази охранителна фирма фигурират в поне 90 % от съставените от служители на ЕВН ЕР ЕАД констативни протоколи. Този факт бил служебно известен и на първоинстанционния и на въззивния съд от множеството аналогични на настоящия случаи. В този смисъл не считам, че изпълнено изискването на 47, ал.З от ПИКЕЕ, т.к. смятам, че вписването на подобни дежурни свидетели в протокола, които не е сигурно, че изобщо са присъствали при извършване на проверката, буди съмнение в тяхната безпристрастност.

Относно твърденията на дружеството-въззивник, че е изпратило всички документи, съпътстващи проверката на въззиваемия Ж.Я., с което било изпълнено изискването на чл.47, ал.4 от ПИКЕЕ. Това твърдение на въззивника не отговаряло на истината. Посочват, че действително към отговора на исковата молба ЕВН ЕС ЕАД били представени няколко писмени доказателства, едно от които е „известие за доставяне" на писмо. Писмото от ответника било получено лично от  Я. и било приложено към исковата молба писмени доказателства, а именно: Уведомително писмо от ЕВН ЕС ЕАД до Ж.Я. изх. № 11504133/08.05.2014 г. и Фактура № 1112838873/08.05.2014 г. издадена от ЕВН ЕС ЕАД. Останалите, приложени към отговора на исковата молба писмени доказателства не били предоставяни на Я. по никакъв начин и ищеца се запознал с тях едва след получаване на писмения отговор. Предвид това считам, че въззивника не е спазил и процедурата, уреждаща реда за уведомяване на клиента, визирана в чл.47, ал.4 от действащите понастоящем ПИКЕЕ.

 

По отношение на цитираното Решение № 38 от 15.05.2014 г. на ВКС по т.д. № 5/2013 г. , I т.о., ТК като нова практика, която следва да бъде прилагана и която едва ли не дерогира действието на десетките решения на ВКС по аналогични случаи, постановени по реда на чл.290 от ГПК считат, че цитирания съдебен акт е напълно неприложим към настоящия случай, за разлика от цитираната в исковата молба съдебна практика. В решението, цитирано в жалбата, ВКС приема, че процесната сума е дължима, поради доказано виновно поведение на потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ, което представлява неизпълнение на договорните му задължения, както и че в настоящия случай не само, че въззивника не доказва виновно поведение на абоната,  и че корекцията е компесация за неотчетено количество сл.енергия при безвиновно поведение на клиента.

 

Излагат доводи, че СТИ е собственост на електроразпределителното предприятие, по арг. от чл.120 от ЗЕ. Достъп до него имат единствено служители на ЕВН ЕР ЕАД, но не и абонатите. Електромерът е разположен извън границите на имота на потребителя, което било видно и от приетия като писмено доказателство по делото Констативен протокол за извършена проверка на СТИ № 100906/11.12.2013 г. Отразено било в него, че процесния електромер е разположен на стълб в заключено и пломбирано електромерно табло. Задължението  именно било на собственика на СТИ  да поддържа последното технически изправно и да следи за неговото състояние. В този смисъл не следвало бездействието на собственика да се вменява във вина на абоната, който често пъти няма дори визуален достъп до СТИ.

 

Въззиваемият моли, да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и потвърдено изцяло постановеното решение на РС-С. като  правилно, законосъобразно и мотивирано.

 

Молят  да бъдат  присъдени на въззиваемия Ж.Я.  направените  разноски  пред  въззивната инстанция.

 

Съдът намира подадената въззивна жалба за процесуално  допустима, поради което следва да бъде разгледана по съществото си.

  

          Въззивникът Е.” ЕАД гр. П., редовно и своевременно призовани, не изпращат представител. 

 

Въззиваемият Ж.В. Я. редовно и своевременно призована, не се явява и не изпраща представител по делото.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 2, изр. 2 и ал. 104а, ал. 2, т. 5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/

 

          Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Не е спорно, а и от представените по делото пред двете съдебни инстанции доказателства, се установява, че

страните са в договорни отношения, като въззивникът разпространява и продава електрическа енергия, а въззиваемата се явява потребител на такава енергия с ИТН 4155561, като ел. енергията е доставяна на адрес: гр. С., ул. “Кольо Ганчев” № 45, ап. 20.

 

От представените по делото писмени доказателства – протокол от огледа на средство за измерване при демонтажа от електрическата мрежа на основание заявление за метрологична експертиза на абонат от датата 11.12.2013г. и констативен протокол от експертиза на средство за измерване № 182/28.01.2014 г., се установява, че на 11.12.2013г. е била извършена проверка и демонтаж на статичния електромер на горепосочения адрес. Електромерът е бил надлежно свален за експертиза. При извършената експертиза е установено, че електромерът е манипулиран чрез пробиване на отвор срещу пластината на индикатора за отваряне на основния капак. Пластината на индикатора е запоена за платката с цел не регистриране на отварянето.  

 

Бил е осъществен достъп до вътрешността на електромера, като на платката от страна на спойките са монтирани допълнителни съпротивления /не принадлежащи към схемата на електромера/, и на трите фази. Допълнителните съпротивления са с цветен код за означение на стойността, всяко със стойност 2.7 Ома.

 

В резултат на така описаната манипулация електромерът отчитал по - малко от реално консумираната електрическа енергия. 

 

С писмо изх. № 11504133/08.05.2014г. на дружеството-въззивник въззиваемият е уведомен, че за процесния период от 10.10.2013г. до 11.12.2013г. е извършена корекция на показанията на електромер с фабричен № 62105237, като е констатирано, че електромера е манипулиран – отчита с грешка минус 69,32%. За извършената проверка е съставен и констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване.   

 

Не се спори между страните, че въз основа на извършената корекция на сметката на ел. енергия на ищеца за периода от 10.10.2013 г. до 11.12.2013г., ответното дружество е издало и фактура № 1112838873/08.05.2014 г. на стойност 641,85 лв.

 

От протокол от оглед на средствата за измерване при демонтаж от електрическата мрежа на основание на метрологична експертиза от 28.01.2014г. е видно, че са спазени изискванията за монтаж, състоянието на връзките е нормално, налице е съмнение за манипулиран електромер /лист 18/. Изготвена е справка за коригиране на сметката за електроенергия  от 08.05.2014 г., от която е видно, че сметката е коригирана с 641.84 лева /лист 20/.

 

Въззивният съд намира, че предявеният иск се явява установителен такъв по своя правен характер с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ и има за предмет искането на въззиваемия за установяването по отношение на въззивника, че не дължи исковата сума, начислени от ответника за електроенергия, начислена след едностранното коригиране на сметката му, при което според общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест ответника е да докаже основанието, от което произлиза вземането му, т.е. основанието, поради което е коригирал сумата, дължима от ищеца за доставената за процесния период електроенергия. В настоящото производство е спорно  именно това - основанието, поради което ответникът иска ищецът да му заплати процесната сума. Както бе посочено и по-горе, въззиваемият е обосновал това свое искане пред първоинстанционния съд с твърдението си, че сумата е начислена на основание чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и на основание чл. 51. ал.1 от ПИ­КЕЕ, във връзка с чл. 48. ал.1. г.1. б. „а", във връзка с чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ (ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г.).

 

Действително ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал.2, изр. 2 ЗЕ, с решение по т.3 от протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал.1, т.9 във връзка с  чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013год. Тези правила обаче са неприложими в настоящия случай, тъй като в тях не е предвидена изрично обратна сила на нормите, на които ответникът се позовава. Посоченият подзаконов нормативен акт има действие само занапред и следователно е неприложим към заварените случаи до влизането им в сила. В случая проверката засяга период отпреди обнародването на посочените правила.

 

Съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, в редакцията ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. С други думи законодателят е предвидил възможността корекционните процедури да са установени в ПИКЕЕ. Действащите в периода, който обхваща проверката, ПИКЕЕ обаче не съдържат подобна регламентация. Текстът на чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ (в редакцията ДВ, бр.38 от 2007 г., приложими по отношение на процесния период), не предвижда правила за определяне на количеството изразходвана енергия при установено грешно измерено или неизмерено количество електроенергия, а препраща към договорите за покупко-продажба на електрическа енергия – „Когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението и не е известно кога се е появила установената грешка, отчетеното количество електрическа енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на електрическа енергия.”. Следователно за периода на проверката липсва в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период.

 

Налага се категоричния извод, че съгласно специалната разпоредба на чл. 45, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, действала към момента на осъществяването на спорните правоотношения не съществува правната възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 14, ал.1 от Закона за нормативните актове, който гласи, че обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба. Освен това, според чл. 14, ал. 3 от ЗНА не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции освен ако те са по-леки от отменените.

 

В същия смисъл се явява и константната практика на Върховните съдилища на Републиката в тази насока, а именно Решение под № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 26/04.04.2011 г. но т. д. № 427/2010 г. на ВКС, II т. о., и решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС. В тази връзка категорично е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите общи условия. В този смисъл се явяват и неоснователни и недоказани оплакванията на жалбоподателя във въззивната му жалба за възможността едностранно да бъдат променяни от него размерите на доставеното количество електрическа енергия и сметките за минал период.

 

В тази насока, макар и процесния период 10.10.2013г. до 11.12.2013г. да обхваща действието и на двата вида правила за определянето размера на изразходваната ел. енергия, то отново се обхваща минал период преди влизането в сила на новите правила през  м. ноември 2013г., поради което не може да бъде определен точния размер на ел. енергията за този минал период.

 

Въззивната инстанция изцяло споделя доводите на първостепенния съд, че аргумент в подкрепа на извода, че корекционните процедури следва да бъдат установени в ПИКЕЕ, са и нормите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, според който текст общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такава регламентация съдържа и нормата на чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ, според който също общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Видно е, че самите норми не установяват право за едностранна корекция, а ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция, а корекцията следва да бъде извършена съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.

 

Окръжният съд счита, че въззивникът няма законово основание да коригира едностранно сметките на потребителите за доставената през изминал период електрическа енергия. Клаузата на чл.28 от Общите условия, на която той се позовава, е неравноправна по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 ЗЗП и поради това е нищожна по силата на чл.146, ал.1 ЗЗП. Това е повелителна норма /от публичен ред/, която съдът е длъжен да вземе предвид и да съобрази. В този смисъл е задължителната съдебна практика /Р-165-2009, II т.о.; Р-104-2010, II т.о.; Р-26-2011, II т.о.; Р-189-2011, II т.о.; Р-79-2011, II т.о. всички постановени по реда на чл.290 ГПК/, с която е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите общи условия. Тази задължителна практика се придържа към разбирането, че коригирането на сметките на вече доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната електрическа енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, което да е препятствувало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност. Наличието на манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на ел. енергия, тъй като той не твърди някакви действия или бездействия на ищеца, които да влияят върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия. Всъщност ответникът твърди точно обратното - че предпоставка за извършване на корекцията не е наличие на вина и установяване на нарушител, а се касаело за нормативно и договорно установен способ, чрез който се отстраняват последиците от ползването на електрическа енергия, без същата да се отчита и съответно заплаща от потребителя, и в никакъв случай не е свързано с неправомерно поведение от страна на абоната. За компенсиране на разликата между заплатените суми и сумата на действително консумираната електрическа енергия, която се дължи по силата на договора за продажба на електрическа енергия, не може да става дума, тъй като няма как да се установи действително консумираната електрическа енергия. Съгласно чл.82 от ЗЗД претърпяната загуба и пропуснатата полза се обезщетяват доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължение. В случая такова неизпълнение от страна на потребителя няма.

 

Съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ средството за търговско измерване /в случая електромерът/ е собственост на  електроразпределителното предприятие. Той го ползва за измерване на консумираната от потребителя електроенергия. Твърденията на ответника, че потребителят има определени от закона права и задължения, свързани с експлоатацията на уреда, са несъстоятелни. Няма как той да бъде ползвател по силата на чл.44 ЗИ, тъй като този текст се отнася до лицата, които ползват измервателни уреди в дейността си. Аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството, че потребителят на електроенергия не плаща такса за ползване на този уред. Вярно е, че той може да осъществява контрол върху работата му, но това е негово право, от което той може да се възползва или не. От това в никакъв случай доставчикът не черпи права, защото задължението да поддържа уреда в изправност е само негово. Затова за „споделена” отговорност и то по правила, регламентирани само от едната страна по договора, не може да става и дума.

 

 Не на последно място въззивният съд следва да отбележи, че дори и да се приеме, че след като към датата на извършването на проверката са били приложими новите ПИКЕЕ, то съгласно чл. 48, ал.2, когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал.1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. Не може да има спор, че монтирането на допълнително съпротивление в измервателната верига съставлява промяна на схемата за свързване по смисъла на посочения по-горе текст. Не става дума за грешка в измерването, а за намеса в измервателната система. В случая не е изпълнено това изискване, тъй като  представеният по делото протокол не е подписан от орган на полицията, както сочи изричната разпоредба на чл. 48, ал.2 от ПИКЕЕ.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените от  нея разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 300 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, съобразно договор за правна защита и съдействие № 077058/13.11.2014г. /на л.19 от делото/.

 

На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото Решение не подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, тъй като цената на иска е под сумата 5 000 лева, а именно – 641.85 лева.

 

        Водим от горното, съдът

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 970/01.10.2014г., постановено по гр.дело № 2186/2014г., по описа на Старозагорския районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Е.” ЕАД гр. П., ул. “Х.Г. Д.” № 37, ЕИК ..., представлявано от всеки двама от членове на Управителния съвет С. М. З., М. М. М.-Д. и Й. З. да заплати на Ж.В.Я. с ЕГН **********,*** и със съдебен адрес: гр. С., ул.”Ж.” № ., офис – ., сумата от 300 лева /триста лева/, представляващи направените от въззиваемия разноски по делото, пред въззивната инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                2.