Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

72                                                   20.02.2015 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи януари                                     две хиляди и петнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

       РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                          МАРИАНАМАВРОДИЕВА                                                                                                                                                                                      Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1515 по описа за 2014 година.

                       

  Производството е образувано по въззивна жалба на ЕВН „България електроснабдяване” – гр. Пловдив, подадена чрез юрисконсулта М.Ч.  против решение № 155 от 25.07.2014 г., постановено по гр.дело № 147/2014 г. по описа на Радневския районен съд, с което се признава за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” АД - гр. Пловдив, че „П.С.В.-ГРУП” ООД - с. Боздуганово, общ. Раднево, административна сграда на бивш свинекомплекс, не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” АД - гр. Пловдив заплатената електрическа енергия по фактура № 1095191563/20.06.2013г. за електромер ИТН 2117243, като се осъжда„ЕВН България Електроснабдяване” АД - гр. Пловдив да заплати на „П.С.В.-ГРУП” ООД - с. Боздуганово, общ. Раднево, административна сграда на бивш свинекомплекс, сумата от … лева – представляваща неправомерно начислена и изплатена ел.енергия в размер на 117515 kWh за минал период от 90 дни от 17.11.2012г. – 15.02.2013г., ведно със законната лихва считано от 03.10.2013г. до окончателно изплащане на сумата, и разноски по делото в размер на …лв., от които … лева – държавна такса и …лева – адвокатско възнаграждение.

 

Въззивникът счита, че решението е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказа­телствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи- на закона. Излага подробни съображения в жалбата си, които са докладвани в съдебно заседание. Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да бъде постановено ново решение, с което да искът да бъде отхвърлен  като неоснователен и недоказан. Претендира за разноските, сторени по делото на двете инстанции.

 

Въззиваемият “П.С.В.Груп” ООД с. Боздуганово, общ.Раднево чрез пълномощника си адв. Н.Г. взема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, тъй като почивало изцяло на събраните доказателства, указващи неоснователност на претенцията на ответното дружество към ищеца. Моли  да се постанови решение, с което да потвърди изцяло това на районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски. 

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Производството е по предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

 

           Ищецът „П.С.В. ГРУП” ООД, с. Боздуганово, представлявано от Ж.М.М. твърди, че на 13.09.2012г. при извършена проверка на меренето на електрическата енергия на обект с номер на измервателна точка /ИТН/ № 2117243 в с. Могила, на клиент с клиентски номер 1001245304, било констатирано, че електромерът отчитал  с грешка 70.06 %. Предвид тези несъответствия на метрологичните и технически изисквания, ответното дружество приемало, че процент от ползваната от ищеца електроенергия е неизмерен, съответно неплатен. Сметката му за ел.енергия за времето от 90 дни, т.е. от 17.11.2012г. до 15.02.2013 г. била коригирана, като допълнително била начислена ел.енергия в размер на 117515 кWh, на стойност …лв., представляващи посоченият процент несъответствие, след приспадане на 2 % допустима грешка от електромера. Предвид това ответното дружество издало и фактура № 1095191563/20.06.2013г. за сумата от … лв. Ищецът твърди, че допълнителната електрическа енергия му била начислена неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС. Не бил уведомен за проверката и не бил присъствал на нея. Документите изготвени от „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и връчени му по пощата били издадени в нарушение на Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС. Тъй като СТИ били собственост на ответника, задължението за поддържането им в техническата изправност принадлежало на електроснабдителното дружество. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, че „П.С.В.-ГРУП” ООД, не дължи сумата …лв.  по фактура 1095191563/20.06. 2013г., за отчетен период 17.11.2012г. – 15.02.2013г. и да осъди „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да заплати на „П.С.В.-ГРУП” ООД, сумата от …лева, стойността на неправомерно начисленото количество ел.енергия, ведно със законната лихва, считано от 03.10.2013г. до окончателно изплащане на сумата. Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, гр. Пловдив оспорва основателността на иска. Оспорва твърдението за неправилно проведена процедура за установяване на грешката в работата на СТИ като обосновава твърдението си с действието на чл. 86 от Договора за създаване на Европейската общност като законова рамка за приложението на чл.154, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ – в случая с тази норма било прието за допустимо отклонението от правилата за абсолютната равнопоставеност на страните. Твърди, че било извършено нерегламентирано манипулиране на електромера и  с оглед разпоредбата на чл. 44, т.2-т.4 от Закона за измерванията ползвателят следвало да понесе тежестта на риска, свързан с ползването му, вкл. и когато електромерът бил манипулиран. По отношение на недължимостта на сумата твърди, че била получена на годно основание – чл.104а, ал.2, т.5 вр. чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и чл.28, ал.1 от Общите условия на Договора за продажба на ел.енергия, вр. чл.54, ал.2, т.1 от Общите условия на Договора за пренос на ел.енергия. Посочените правни норми били във връзка с чл.16 ЗЗД, вр. чл.98б, ал.4 от Закона за енергетиката. Твърди, че съгласно чл.45, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия  за цитирания договор за покупко-продажба на електрическа енергия следвало да се считат Общите условия на договора за пренос и Общите условия на договора за продажба на електрическа енергия. Поддържа, че основанието за корекцията е самото задължение на купувача за реално изпълнение на сключения договор чрез заплащане на цената на продадената енергия. Поддържа се, че в случая било налице отклонение от добросъвестното развитие на договорните отношения по смисъла на чл.12 и др. от ЗЗД, при което пострадалият следвало да бъде обезщетен и на деликтно основание. Извършената корекция на сметката не съставлявала вид санкция, а само средство за избягване на последиците от неоснователното обогатяване, до каквото би се стигнало, ако ищецът не заплати потребената от него ел.енергия. Твърди, че неточното отчитане на електромера било установено по надлежния ред след експертиза в Института по метрология, Регионален отдел-гр.Пловдив, съгласно Констативен протокол от експертиза на СТИ № 56583/15.02.2013г. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

Между „П.С.В. ГРУП” ООД, със седалище и адрес на управление с. Боздуганово, общ. Раднево, административна сграда на бивш свинекомплекс, представлявано от управителя Ж.М.М. и „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр. Пловдив, е сключен договор за доставка на електрическа енергия с място на доставка: с.Могила, по силата на който ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр. Пловдив, извършва доставка на електрическа енергия, а  ищецът - заплащане на ползваната ел.енергия в съответните срокове. С писмо с изх. № 1010/15.02.2013г., към фактура № 1095191563/20.06.2013г. при извършена проверка за електромер ИТН 2117243, клиентски № 1001245304, е констатирано, че електромерът отчита с грешка 70,06 %.  Съставен е Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ №56583/15.02.2013г. и бил извършен демонтаж на електромера. От представения Протокол за оглед на средството за измерване при демонтажа от ел. мрежа  от 15.02.2013г. е констатирано че са преправени пломбите на капака на електромера. Представен е и Констативен протокол от експертиза на средството за измерване № 29397/15.05.2013г.  При извършената експертиза е установено, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера, където е монтирано допълнително устройство с фоторезистор. В резултат на тази манипулация електромерът отчита по малко от консумираната електроенергия с около 70 %. От представената по делото фактура № 1095191563 от 20.06.2013 г.  и писмо изх.№ 3245 от 20.06.2013г. на ответника се установява, че за периода от 17.11.2012 г. до 15.02.2013 г. на ищеца е начислена 117515 kWh ел.енергия на стойност …лв. с ДДС. От представенот по делото Авизо за превод от 23.07.2013г. се установява, че ищецът е извършил плащане по сметка на дружеството-ответник по фактура № 1095191563 и лихви в размер на …лв.    

           

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е основателен, по следните съображенията :

 

            Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тези случаи в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице правно основание за получаването на сумата, респ. за задържането й. По настоящото производство фактът на плащане на процесната сума е установен.

           

За ответника не е налице законово основание да коригира едностранно сметките на потребителите за доставената през изминал период електрическа енергия. Съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, в редакцията ДВ, бл.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. С други думи законодателят е предвидил възможността корекционните процедури да са установени в ПИКЕЕ - нормативен акт по правната си същност, а не в общите условия на договорите, които не са нормативен акт. Действащите ПИКЕЕ обаче не съдържат подобна регламентация. Текстът на чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, на който се позовава ответникът, не предвижда правила за определяне на количеството изразходвана енергия при установено грешно измерено или неизмерено количество електроенергия, а препраща към договорите за покупко-продажба на елекрическа енергия. След като липсва в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в договорите и общите условия. Липсата на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекция за минал период, изключва възможността  да се направи това (Р-29-2011, ІІ т.о.; Р-44-2012, ІІ т.о.).

           

Клаузите от Общите условия – чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл.54, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕР, на които се позовава ответника са неравноправни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 ЗЗП и поради това и нищожни по силата на чл.146, ал.1 ЗЗП. Това е повелителна норма (от публичен ред), която съдът е длъжен да вземе предвид и да съобрази. В този смисъл е задължителната съдебна практика (Р-165-2009, ІІ т.о.; Р-104-2010, ІІ т.о.; Р-26-2011, ІІ т.о.; Р-189-2011, ІІ т.о.; Р-79-2011, ІІ т.о. всички постановено по реда на чл.290 ГПК), с която е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите общи условия. Тази задължителна практика се придържа към разбирането, че коригирането на сметките на вече доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната ел. енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност. Установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на ел. енергия, тъй като той не твърди някакви действия или бездействия на ищеца, които влияят върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия. Съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ средството за търговско измерване е собственост на  електроразпределителното предприятие. Той го ползва за измерване на консумираната от потребителя електроенергия и задължението да поддържа уреда в изправност е само негово. Затова за разпределение на риска при обективно установено неточно отчитане и то по правила, регламентирани само от едната страна по договора, не може да става и дума.

 

            Предвид изложените съображения въззивната инстанция намира, че ответникът няма основание да задържи процесната сума и следва да бъде осъден да я върне на ищеца П.С.В. Груп ООД, с. Боздуганово. Сумата се дължи заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.

 

Неоснователни са твърденията в жалбата, че цитираната практика на ВКС не била обвързваща, тъй като не отчитала последващо нормативно изменение, влязло в сила на 17.07.2012г. на Закона за енергетиката и по специално чл.98 а, ал.2, т.6, допускащ именно такава корекция на сметка. Наистина изменението в закона за енергетиката в сочения смисъл е в сила от 17.07.2012г., но самите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, предвиждащи корекция на сметки, са обн. в ДВ бр.98/12.11.2013г. и е в сила от 16.11.2013г., поради което тези правила са неприложими за процесния период 17.07.2012г. – 01.10.2012г.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Радневския районен съд е правилно и законосъобразно, макар и по различни от изложените в него съображения. Въззивната жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. 

 

С оглед на изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за ползване на адвокатска защита от един адвокат в размер на 1104 лв. , за която сума се представени доказателства, че е постъпила по сметка на адвокатското дружество.

 

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 155 от 25.07.2014г., постановено по гр. дело № 147/2014 г. по описа на Радневския районен съд.

                

ОСЪЖДА „ЕВН България електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. Хр. Г. Данов, № 37, ЕИК: 123526430 представлявано от Йорг Золфелнер, Жанет Петрова Стойчева и Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер да заплати на „П.С.В.-ГРУП” ООД  с ЕИК 123646433 със седалище и адрес на управление с. Боздуганово, общ. Раднево, административна сграда на бивш свинекомплекс, представлявано от управителя Ж.М.М. с ЕГН ********** сумата от …/…/ лв., представляващи направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ: