Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 67 ……………………20.02.2015 година……………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и първи януари………………………………….………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1519….по описа за 2014……….……...година.

 

        Обжалвано е решение № 1017 от 09.10.2014 г., постановено по гр.дело №  1487/2014 г. на Старозагорския районен съд, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” АД- Пловдив, че „Инсталгруп” ЕООД- Стара Загора не му дължи сумата …лева, представляваща коригирана стойност на 6959 кВтч електрическа енергия, доставена до имот, находящ се в с.Богомилово, за периода от 16.11.2012 г. до 07.02.2013 г.  по фактура № **********/28.03.2014  г.

 

        Въззивникът „ЕВН България Електроснабдяване” АД- Пловдив счита, че решението е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Моли същото да бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново решение, с което искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира за разноските пред двете съдебни инстанции.

 

        Въззиваемият „Инсталгруп” ЕООД- Стара Загора не е представил писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В с.з. чрез пълномощника си адв. С.М. взема становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена и потвърдено решението на районния съд. Претендира за разноските.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищецът „Инсталгруп” ЕООД- Стара Загора твърди в исковата си молба, че е потребител на електрическа енергия, като отношенията му с ответника се уреждали от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване"АД. С известие в интернет страницата на ответника и по пощата получил писмо изх.№ 9251767-1/27.03.2014 г. и фактура № **********/ 28.03.2014 г. за електромер с фабричен № 46462562 в с.Богомилово, с клиентски номер 1001244487, с които му била представена за плащане за периода от 16.11.2012 г. до 07.02.2013 г. допълнително начислена ел. енергия в размер на 6959 кВтч на стойност 1493 лв. Възразил устно срещу тази сума в ответното дружество, от където му обяснили, че му бил подменен електромерът и бил съставен констативен протокол. В полученото писмо изх.№ 9251767-1/27.03.2014 г. било записано, че на 07.02.2013 г. от служители на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД бил демонтиран и предаден за експертна проверка в БИМ електромер с фабричен № 46462562 от измервателна точка /ИТН/ 4045405 в с.Богомилово, с клиентски номер 1001244487. Констатирано било от служители на БИМ, че електромерът е манипулиран и отчитал с грешка минус 61.76 %, за което бил издаден констативен протокол № 678/11.09.2013 г. от БИМ; сметката му щяла да бъде корегирана за ел. енергия за периода от 16.11.2012 г. до 07.02.2013 г. за 83 дни с допълнително начислената ел. енергия била в размер на 6959 кВтч на стойност …лв. Твърди, че не бил уведомяван за извършвана проверка, нито му бил връчван протокол за демонтаж, нито до посочения по-горе момент бил известяван за това, че била правена експертиза върху СТИ. В този смисъл не следвало да носи каквато и да е договорна отговорност за недобросъвестни действия. Дори и да съществувал протокол, той бил частен документ, който не се ползвал с материална доказателствена сила, тъй като удостоверявал единствено изгодни за ответника факти. Клаузите в ОУ, позволяващи едностранна корекция на сметките, се явявали неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП, което на основание чл.146, ал.1 ЗЗП ги правело нищожни.  В ЗЕ и издадената въз основа на чл.116, ал.7 от същия Наредба № 6 от 09.06.2004 г. не била предвидена възможност за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период. Доставчикът ЕВН ЕР не бил ангажирал никакви доказателства за негови виновни действия или бездействия като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на СТИ и върху точното отчитане на ползваните количества енергия. Констативният протокол не бил годен да установи съществуването на валидно правно основание за ответника да получи и задържи начислената в резултат на корекцията сума, тъй като в действащото обективно право не съществувала законова норма, признаваща възможност за последваща промяна на сметките на потребителите, ползващи електроенергия. Съгласно съдебната практика, доставчикът на електрическа енергия следвало да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. Трайна практика на ВКС и съдилищата в РБ било, че макар законодателят да е осигурил възможност на доставчика на електрическа енергия да обвързва клиентите си с изработени от самия него ОУ, разпоредбите на последните не можели да нарушават основни принципи и императивни разпоредби на закона. Действително, когато отклонението в показанията на СТИ се дължало на неправомерно действие на последния, доставчикът можел, но само при спазването на предвидената от него процедура и само при ясно установен период на грешното измерване или неизмерване, да отчете фактически ползваната електрическа eнepгия и да търси нейното заплащане. В настоящия случай, не била налице доказана нерегламентирана намеса от страна на потребителя и не бил посочен точният период, не можела да се отчете реално консумираната енергия,  а едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период било неприемливо. Посоченият във фактурата "отчетен период" бил произволно определен, без да има яснота как точно и на базата на какви данни бил формиран. Разпоредбата на чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС противоречала и на разпоредбата на чл.82 ЗЗД, определяща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги била виновна и в границите, очертани в същата норма. Измененията и допълненията в ЗЕ /ДВ, бр.54/2012 г./ отново не установявали основание за извършване на едностранна корекция на сметките на потребителите на ел.енергия. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване" АД плащане на цена на електрическа eнepгия по фактура №**********/28.03.2014 г. за електромер с фабричен № 46462562 в с.Богомилово, с клиентски номер 1001244487 за периода от 16.11.2012 г. до 07.02.2013 г. допълнително начислената ел. енергия в размер на 6959 кВтч на стойност 1493 лв.

 

        Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” АД- Пловдив в отговора си по чл.131 ГПК взема становище, че оспорва изцяло твърденията на ищеца в исковата молба. Счита, че сумата била начислена правомерно на основание разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, във връзка с чл.45, ал.1 от Правилата за измерване количеството електроенергия /ДВ, бр.38/2007 г./. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" АД, одобрени с Решение № ОУ-13 от 10.05.2008 г на ДКЕВР и Об­щите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" АД, одобрени с Решение № ОУ-14 от 10.05.2008 г. представлявали договори при общи условия. Общите условия на двете дружества - ЕВН България Електроразпределение ЕАД и ЕВН България Елек­троснабдяване ЕАД били публични и достъпни свободно в Интернет. В конкретния случай, при проверката, извършена на 07.02.2013 г. от служители на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, било констатирано, че електромер №46462562, монтиран да измерва консумираната ел.енергия в недвижимия имот на ищеца, измервал с грешка, в размер на „- 61,76 %", което било извън допустимите отклонения според класа на точност на електромера. Грешката била установена чрез замерване на електромера с уред еталон. Съмненията за извършена нерегламентирана манипулация се потвърждавали и от заключенията на ек­спертизата на СТИ, извършена от БИМ, резултатите от която били обективирани в констативен протокол № 678/11.09.2013 г. Счита за неоснователни доводите на ищеца относно нищожността на чл.28, ал.1 от ОУ на ЕВН ЕС и чл.54, ал.2, т.1 от ОУ на ЕВН ЕР, регламентиращи подробно правото на едностранна корекция на сметката на клиент в случай на констатирано неточно измерване/неизмерване на консумираната ел.енергия поради външно неправомерно въздействие върху електромера. Неправилно било и позоваването на раз­поредбите на чл.146, ал.1 във връзка с чл.143, т.6 и т.18 ЗЗП, обуславящи нищожността на клаузите в общите условия за едностранна корекция на база тяхната неравноправност. В настоящия случай възможността му да коригира сметките за ел.енергия за минал период от време била установена в чл.45 от приетите на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ с Решение № П- 1/10.04.2007 г. от ДКЕВР ПИКЕЕ /ДВ, бр.38/2007 г./. Следователно, налице била изрична законова възможност енергоснабдяващите дружества да коригират сметките за изминал период време, която възможност била възпроизведена в общите условия на „ЕВН България Електроснабдя­ване" ЕАД. В случая не се касаело за обезщетение за виновно причинени вреди, а за заплащане на реално доставена, ползвана, но неизмерена ел.енергия. Заплащането на неизмереното, но ползвано количество ел.енергия не бивало да се отъждествява с обезщетението за вредите от виновното неизпълнение на договорно задължение. Счита, че е налице пълно спазване и изпълнение на договорната уредба относно извършване­то на техническа проверка, метрологична експертиза, уведомяването на клиента и извършването на едностранна корекция на сметката му за изминал период, регламентирана в чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС, чл.35, чл.36, чл.54, ал. 1 и ал.2. т 1 от ОУ на ЕВН ЕР.  Моли искът да бъде отхвърлен изцяло като не­основателен.

 

        Не е спорно по делото, че страните са в договорни отношения като ответникът доставя и продава електрическа енергия, а ищецът е потребител на такава енергия с клиентски номер 1001244487. По делото е представена фактура №  **********/28.03.2014 г., издадена от ответното дружество, за сумата 1493 лв., представляваща стойността на доставени 6959 кВтч електроенергия до обект в с.Богомилово. Представен е и констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТМ № 41723/07.02.2013 г., подписан от трима служители на ответника, съгласно който електромер с фабр. № 46462562, отчитащ ел.енергия в имота на ищеца, е с манипулирани пломби. От представения констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 678/11.09.2013 г. на БИМ се установява, че електромерът отчита потребената електроенергия минус 61,76 %.  В протокола е отразено, че е осъществяван достъп до вътрешността му- на основата на електромера е пробит отвор срещу пластината на индикатора за отваряне на основния капак. Пластината е запоена към платката с цел нерегистриране на отварянето. На вторичната страна на токовите преобразуватели и на трите фази са монтирани допълнително съпротивле­ния с цветен код за означение и всяко със стойност 470С1. В резултат на тази манипулация елек­тромерът отчита по-малко от консумираната електроенергия.

 

        От заключението на назначената по делото съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, се установява, че констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №  678/11.09.2013 г. на БИМ отразява техническо състояние на СТИ, което е резултат от външно неправомерно въздействие, вследствие на което е констатирано неточно измерване на електрическата енергия. Остойностяването на енергията съгласно приложената от ответника справка за коригиране на сметката за електроенергия съвпада с изчисленията на експерта по делото, направени съобразно методиката в ОУ на „ЕВН България Електроразпределение” АД.

 

        По делото не е спорно също така, че ищецът не е собственик на процесното средство за търговско измерване на потребената електроенергия, а негов собственик е ответното дружество. При това положение, задължение на ответника е да поддържа СТИ в изправност съгласно ЗЕ и ОУ. В случая отношенията между страните се уреждат от разпоредбите на ЗЕ, Наредба № 6/09.06.2004 г. и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. В тези нормативни актове липсват конкретни разпоредби за определяне на количеството доставена и неотчетена електроенергия при неизправност на средството за търговско измерване. В конкретния случай за определяне на количеството електрическата енергия уредените в Общите условия на ответника правила са ирелевантни. Действително в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ДВ, бр. 38/11.05.2007 г./-  чл.45, ал.1, се препраща към договорите за покупко- продажба на електрическа енергия. Енергийните предприятия и потребителят обаче не разполагат с правомощия да уреждат правилата, по които се измерва количеството потребена електроенергия. Разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 вр. с ал.2, предл.2 от ЗЕ сочи изрично, че компетентна да уреди правилата за измерване на количество доставена електрическа енергия е единствено Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Законът не предоставя възможност на ДКЕВР да делегира тези си правомощия на друг орган, а още по-малко на страна по правоотношението за доставка на електроенергия. Разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ /ДВ, бр.54/2012 г./, на която се позовава ответникът, предвижда единствено, че общите условия могат да съдържат ред за уведомяване при корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.  Действащите в процесния период ПИКЕЕ обаче не уреждат процедура за едностранно коригиране на сметката от страна на доставчика на електрическа енергия. Освен това следва да се посочи, че не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена за изминал период от време електрическа енергия. Такова право доставчикът не може да обосновава и с клаузи, сдържащи се в приетите от доставчиците на ел.енергия Общи условия, поради неравноправния характер на тези клаузи по смисъла на чл. 143, т.6 и т.18 ЗЗП. Такива клаузи са нищожни по смисъла на чл.146, ал.1 ЗЗП и  чл.26,  ал.1 ЗЗД, защото  нарушават основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Коригирането на сметка само въз основа  на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставена електроенергия противоречи и на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. При липса на доказано виновно поведение от страна на потребителя /в хода на съдебното производство ответникът не е ангажирал никакви доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца като страна по договора за продажба на ел.енергия/, препятствало правилното отчитане на доставената електроенергия, в тежест на същия не може да се постави отговорността за заплащане на енергия, определена едностранно от доставчика на същата. Правомерност на корекцията не може да произтича от чл.54 от Общи условия, защото същата е нищожна,  доколкото  не се основава на закона. Липсата на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекция за минал период, изключва възможността тя да е допустима /в този смисъл: Р 165- 2009 г.- ІІ т.о.; Р 29- 2011- ІІ т.о.; Р 44- 2012- ІІ т.о. и др. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и имащи задължителен характер за съдилищата характер съгласно т.2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК/. Новите ПИКЕЕ /ДВ, бр.98/12.11.2013 г./ са неприложими за процесния случай, който касае периода 16.11.2012 г.- 07.02.2013 г. 

 

        По  изложените съображения съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК  се явява  основателен и  следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 1493 лв., представляваща коригирана стойност на 6959 кВтч електрическа енергия, доставена до имот, находящ се в с.Богомилово, за периода от 16.11.2012 г. до 07.02.2013 г. по фактура № **********/28.03.2014  г., както правилно е приел и районният съд.

 

        Пред вид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 360 лв. за адвокатско възнаграждение.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                          Р   Е   Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 1017 от 09.10.2014 г., постановено по гр.дело №  1487/2014 г. на Старозагорския районен съд.

 

       ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н Централен, ул.”Христо Г.Данов” 37 да заплати на „Инсталгруп” ЕООД, ЕИК 123505678, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Гладстон” № 41, офис 2, направените в настоящата инстанция разноски по делото в размер на …лв./…лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                         2.