Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 47/09.02.2015г.                                            Град С.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На двадесети януари                                                             Година 2015

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                 Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1523 по описа за 2014 година.

 

  Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила  въззивна жалба от “Е.” ЕАД - гр. П.,  чрез пълномощника им юрисконсулт М.П.Ч., против: постановеното първоинстанционно Решение  № 1047/20.10.2014г. по гр.дело № 1895/2014 г., по описа на Районен съд – С..

 

 Въззивникът и процесуалният му представител не са доволни от постановеното първоинстанционно решение  и в законоустановеният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е го обжалват изцяло, като молят въззивният съд да отмени решението и постанови ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск от въззиваемата П.Е.В., против “Е.” ЕАД, като неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер.

 

Считат постановеното първоинстанционно решение за неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказа­телствата и в нарушение на материалния закон. Сочат, че фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи - на закона, като събраните доказателствата по делото са тълкувани превратно, само и единствено в полза на ищеца, като са пренебрегнати важни обстоятелства и по този начин съдът е достигнал до едно неправилно решение, неосновано на изложените по делото факти. С обжалваното решение “Е.” ЕАД е осъдено да заплати на ищцата Е. сумата 394.26 лева, представляваща сума за електрическа енергия, допълнително начислена по фактура № 1109634494/17.03.2014 г. за периода от 31.07.2013г. до 23.10.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявена на иска 10.05.2014г., до окончателното изплащане на сумата. Дружеството било осъдено и да заплати на ищеца сумата от 350 лева – представляваща направените от ищеца в първоинстанционното производство разноски.

 

Въззивникът е недоволен от решението, постановено по гр.д. 1895/2014 г. по описа на Районен съд- С. и затова, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, го обжалват изцяло и молят да бъде отменено решението на районния съд и бъде постановено ново, с което да се отхвърли иска, предявен от П.Е.В. срещу “Е.” ЕАД, като неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер. Сочат, че решението на съда е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи - на закона. Доказателствата по делото са тълкувани превратно, само и единствено в полза на ищеца, като са пренебрегнати важни обстоятелства и по този начин съдът е достигнал до едно неправилно решение, неосновано на изложените по делото факти. С обжалваното решение „ЕВН България Електроснабдяване" АД е осъдено да заплати на ищеца П.Е.В. сумата от 394,26 лв. представляваща сума за електрическата енергия, допълнително начислена по фактура № 1109634494/17 03.2014 г за периода от 31.07.2013 г. до 23.10 2013 г, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 10.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Представляваното от мен дружество е осъдено също така да заплати на ищеца и сумата от 350 лв. -представляваща сторените от ищеца в първоинстанционното производство разноски по делото.1. Видно от мотивите към обжалваното решение, основание за постановяването му съдът е намерил във факта, че не били налице условията за допълнително начисляване на електроенергия и липсвало законово основание на доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките за доставена електрическа енергия на потребителите за изминал период, цитира се и практика на ВКС в тази насока. По повод установената касационна практика, на която се позовава съставът на Районен съд - Пловдив, при решаване на делото и съставляваща според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължително тьлкуване по смисъла на чл.280 ал. 1 т.1 от ГПК (Решение № 79 от 11.05.2011г. по т.дело № 582/10г., решение № 165/19.11.2009г. по т д. 1 03/2009г. ВКС, II Т.О., както и решение № 189 от 11.04.2011 г. по т.дело № 39/10г.), включително по въпрос относно процесиите общи условия (решение № 29/15.07 2011 по т.д. 225/10 на ВКС II т.о), следва да се отбележи, че същността на разрешението, дадено от касационните състави се изразява в отричането на правото на доставчика да налага на потребителите, чрез съставени едностранно от него общи условия корекции за неотчетено потребление за минал момент поради липса на предвидена в нормативен акт възможност за това.

 

Тази практика не следва да се приема за обвързваща, тъй като не отчита последващо нормативно изменение - влязла в сила редакция от 17.07.2012г. Считаме, че с оглед посочените изменения в нормативната уредба, корекцията на сметки за електрическа енергия със задна дата вече принципно не е лишена от основание.

 

В конкретният случай се доказа несъмнено, че при рутинната проверка (протоколирана съобразно изискванията на чл. 63 от ОУ на ЕВН ЕР) е установено, че електромер № 010166090, монтиран да измерва консумираната ел. енергия в недвижимия имот на ищеца, измерва с грешка в размер на - 80,36 % , което е извън допустимите отклонения, според класа на точност на електромера. В заключението на вещото лице се казва, че количеството допълнително начислена електрическа енергия е правилно изчислено при прилагане на метода, съдържащ се в чл. 54, ал. 2, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕР. В аналогичен смисъл, макар и по отношение на топлоснабдителните предприятия (подложени на сходен режим на регулация по ЗЕ) по въпроса за необходимостта от осигуряване на събираемосгта на вземанията, е Решение № 4 от 15.03.2007 на Конституционния съд на Република България по к.д. 10/2006 г: „Създадената с атакуваната разпоредба възможност топлофикационните дружества да събират вземанията си по облекчен ред не представлява неравноправна клауза в потребителския договор при общи условия, сключен между доставчика на топлофикационната услуга и нейния потребител, тъй като това се налага от режима на работа на тези предприятия и значението на този вид услуга за обществото. Те имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Независимо че са търговски дружества, те имат не привилегията, а задължението да продължат да доставят топлинна енергия, дори когато не получават навреме или изцяло на - срещната престация, когато става дума за болници, детски и учебни заведения, социални домове, важни за икономиката предприятия с непрекъснат производствен цикъл, сгради -етажна собственост, дори когато част от обитателите не заплащат доставената им топлинна енергия. Следователно разпоредбата на чл. 86 (от консолидирания текст на Договора за създаване на Европейска общност (ДСЕО) - бел. наша) всъщност е в подкрепа на съответствието на чл. 154, ал. 1 ЗЕ с европейското право, тъй като приема за допустимо отклонение от правилата на абсолютна равнопоставеност, когато може да бъде възпрепятствано фактически или юридически изпълнението на задълженията на топлоснабдителните предприятия към обществото.

 

Понятието "услуги от общ икономически интерес" отдавна е дефинирано в европейската юриспруденция като търговски услуги от обща икономическа полезност. На техните извършители са вменени особени публичноправни задължения и затова те трябва да оперират на базата на принципи и условия, които не само правят възможно, но и гарантират изпълнението на функциите им. Услугите от общ икономически интерес са сред споделените ценности на Съюза с призната значима роля в постигането на социална и териториална кохезия (чл. 16 ДСЕО); те имат мисия в полза на обществото и това ги отличава от другите търговски услуги на пазара.".

 

Разпоредбата на чл. 54 от ОУ на ЕВН ЕР не е санкционна по характер, с нея се цели приблизително точно определяне на количеството получена стока (електрическа енергия), за която се дължи и заплащане на определена цена. Редът за определяне, видно от цялостното съдържание на чл. 54, се базира на създадени с ОУ на ЕВН ЕР презумпции за „потребено количество", които намират приложение при настъпване на определена фактическа обстановка, водеща до неточност на измерването.Анализът на цитираните правни норми води до заключение, че при неизпълнение на едно договорно задължение вината се предполага до доказване на противното, т.е факта на неизпълнение при наличие на останалите елементи от фактическия състав е достатъчен да се формира извод за пораждане на отговорност, като неизпълнилата задължението си страна носи тежестта да докаже, че причината за това не може да й се вмени във вина, респ., че е следствие на непреодолима сила.

Излагат доводи, че не следва начисляването на допълнителното количество енергия да се приема като санкция от страна на дружеството за неправомерното поведение на потребителя.

Основание за извършване на корекцията е и съблюдаването на принципа на добросъвестността. При колизия между интереса на обществото и интереса на индивида (независимо дали в качеството си на потребител) законодателят е определил превес да вземе общественият интерес - чл. 8, ал.2 от ЗЗД. Как обаче е дефиниран общественият интерес в случаите на отклоняване от отчитане на потребената електроенергия е въпрос от съществено значение за определяне на правилността или съответно неправилността на извършеното допълнително начисляване на електрическа енергия.

От една страна, въпросът е разрешен безспорно в случаите на установен субект на нарушение целостта на съоръженията и обектите от електроразпределителната мрежа, при което се създават условия за отклоняване на електрическа енергия. Тук общественият интерес е дефиниран като такъв от най-висша степен, в защита срещу създаването на възможности за неотчитане на ел. енергия. Предвидена е санкционна защита с максимален интензитет - търсене на наказателна отговорност от виновното лице, създало условия за отклоняване от отчитане на електроенергия, чрез посочените в закона действия - чл. 216а от НК. Установяването на конкретното лице, което е извършило неправомерното въздействие върху СТИ, може да енергетиката и по-специално чл.98а, ал. 2, т.б от ЗЕ, допускащ именно такава корекция на сметка.

Необходимостта от такова изменение на действащата в сектора правна уредба се е наложило именно с оглед защита на всички потребители и справедливо разпределение на риска от неточности в отчитането на потреблението: без да се обогатяват отделни потребители, които са ползвали фактически енергия без да я заплащат и без останалите потребители да понасят повишението на цената на услугата, наложено от загуби на предприятията -доставчици поради липса на обективна възможност за точен отчет

Молят на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК да се ОТМЕНИ изцяло обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да отхвърлите изцяло като неоснователен и недоказан иска, предявен от П.Е.В. , като осъдите същата да заплати в полза на „Е." ЕАД разноските, направени по делото на двете инстанции. Подробни съображения относно всички оплаквания са изложени във въззивната жалба на жалбоподателя.

 

          Не правят искане за събиране на нови доказателства.

         

    В законоустановения срок е  постъпил писмен отговор от адв. И.П. ***, в качеството и на пълномощник на П.Е.В. ищец по гр.д. № 1895/2014 г. по описа на РС С.. В писмения отговор излагат доводи, че на 24.11.2014 г. П.В. е получила съобщение ведно с препис от въззивна жалба подадена от първоинстанционния ответник срещу постановено Решение № 1047 от 20.10.2014 г. по гр.д. № 1895/2014 г. по описа на РС С.. Предвид предоставената ми правна възможност в законния срок депозирам настоящия писмен отговор на така подадената въззивна жалба.

   Считат, че подадената от процесуалния представител на ответника въззивна жалба е неоснователна, а постановеното Решение № 1047 от 20.10.2014 г. по гр.д. № 1895/2014 г. по описа на РС С. е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло, поради следното: Във въззивната жалба се твърди, че правомощие на енергийния доставчик е да въведе в своите Общи условия механизъм за корекция на сметки за минал период. Цитира се Решение № 4 от 15.03.2007 г. на КС на РБ по к.д. № 10/2006 г. Посоченото решение касае единствено облекчения ред за събиране на вземанията чрез Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и визира топлофикационните, а не електроснабдителните и електроразпределителните дружества, т.е. абсолютно несъотносимо е с настоящия казус.

Противно на твърденията на въззивника, по въпроса за наличието или липсата на предпоставки за извършване на едностранна корекция в сметката на потребителя на електрическа енергия от страна на доставчика въз основа на клаузи, съдържащи се в издадени от доставчика общи условия съществува задължителна съдебна практика, постановена от ВКС РБ по чл.290 ГПК- Решение №165/19.11.2009г по т.д. № 103/2009г.;Решение № 104/05.07.2010г. по гр.д. № 885/2009г.; Решение № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г.; Решение № 189/11.04.2011г по т.д. № 9/2010г.; Решение №177/12.12.2011г. по т.д. № 1008/2010г. ТК II т.о. ВКС. Сочат, че в цитираните решения е застъпено категорично становище, че извършването на едностранна промяна от страна на доставчика в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия е лишена от законово основание - както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона на енергетиката - обн.   ДВ,   бр.107/09.12.2003   г.   и  подзаконовите   нормативни   актове   по   неговото прилагане. Цитираната в исковата молба, обжалвания съдебен акт и по-горе в настоящия отговор съдебна практика е постановена по реда на чл.290 ГПК, т.е. касае се за актове на казуално тълкуване или задължителни в тълкувателната си част за долустоящите на ВКС РБ съдебни инстанции. Същата е абсолютно относима и приложима към настоящото производство за разлика от Решение № 4 от 15.03.2007 г. на КС на РБ по к.д. № 10/2006 г., цитирано от въззивника. Тази съдебна практика обратно на твърдението на въззивника е обвързваща съдилищата.

В посочената съдебна практика е прието не само, че липсва законова опора на електроснабдителното дружество да извършва корекция на сметки на потребители за минал период, а и, че коригирането на сметките само въз основа на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия е недопустимо, поради нарушаване принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 от ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. В конкретния случай не само не са ангажирани доказателства за виновно поведение от страна на доверителят ми, а и въззивника изобщо не твърди подобно нещо. Напротив - твърди се точно обратното- че се касае за безвиновна отговорност.

В трайната съдебна практика е отречена възможността доставчикът да основава правото си на извършване на едностранни корекции по сметките на потребителите с клаузи, съдържащи се в общите условия, приети от самия него и обвързващи потребителя, като е прието, че поради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.

Въззивникът твърди, че процесиите суми са начислени на основание чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, във вр. с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във вр. с чл.45, ал.1 от ПШЕЕ, във вр. с чл.28, ал.1 от ОУ, във вр. с чл. 54, ал.2, т.1 от ОУ.

Считат, че в обжалваното решение първоинстанционния съд правилно и обосновано приема тезата, че изменението на чл.98а от ЗЕ, което е в сила от 17.07.2012 г., не променя изводите, съдържащи се в цитираните по-горе решения на ВКС, че ОУ на ЕВН ЕР и ОУ на ЕВН ЕС, касаещи корекция на сметки за стар период, съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП и като такива са нищожни по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД. Съгласно цитираната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК, при липса на доказано виновно поведение от страна на потребителя, препятствало правилното отчитане на доставената електроенергия, в тежест на същия не може да се постави отговорността за заплащане на енергия, определена едностранно от доставчика на същата. Правомерност на корекция не може да произтича от чл. 54 от Общи условия, защото същата е нищожна.

Във въззивната жалба на следващо място се твърди, че корекцията на сметки на абонатите се прави при съблюдаване на принципа на добросъвестността.

Считат че начисляването на суми за доставена през изминал период електрическа енергия противоречи именно на този принцип. Клиентът стриктно и своевременно е заплащал сметките си за доставената ел.енергия, което и именно е основното му задължение по договора. От въззивника не са наведени твърдения или представени доказателства в обратния смисъл. От една страна жалбоподателят твърди, че не е необходимо да е доказано виновно поведение на абоната, а от друга страна го „наказва" да заплаща втори път и то в по-голям размер сметка за стар период. В този смисъл, считам, че така уредената в ОУ процедура за корекция на сметка без да се установи точно периода на погрешно измерване, респ. неизмерване на доставеното количество ел.енергия е именно санкция налагана на абоната от страна на електроснабдителното предприятие, без да се държи сметка за обстоятелството, че това грешно измерване или неизмерване не може да се вмени във вина на клиента, нито да се установи точния период през който грешката е била налична. В този смисъл първоинстанционния ответник и настоящ въззивник не е ангажирал никакви доказателства за точния период за погрешно измерване или неизмерване на доставеното количество ел.енергия, а от там и не следва да черпи благоприятни за себе си правни последици от това.

За да е налице правомерно начисляване на сметка за минал период от страна на електроснабдителното предприятие, въззивника в настоящото производство следва да докаже не само наличието на обективно неправомерно въздействие върху СТИ на доставената ел.енергия на въззиваемия, но и причинна връзка с неговото виновно поведение за това неточно отчитане. При липса на подобно доказване се стига до единствения възможен извод, споделен от първоинстанционния съд за недължимост на сумата, представляваща допълнително и едностранно начислена от ответното дружество за консумирана, но неплатена ел.енергия.

По-нататък се излагат съждения как трябва да се процедира при „неясен" извършител и се стига до извода за приложимост на правилото „Комуто ползите, нему И тежестите". Не считам, че единствено абонатите имат „полза" от доставката на ел.енергия, за да понасят „санкция" без да е доказано тяхно виновно поведение. Клиента винаги заплаща определена, никак не малка сума за „ползването" на ел.енергията. Именно дружеството-доставчик, което е и единствен собственик на СТИ, отчитащи ел.енергията на абонатите е длъжно да осъществява контрол върху собствените си средства за измерване и да ги опазва. В този смисъл не следва заради бездействието или не осъществяването на контрол в достатъчна степен от страна на въззивника да страда абоната, като понася санкции.

Предвид изложеното считат, че обжалваното Решение № 1047 от 20.10.2014 г. по гр.д. № 1895/2014 г. по описа на РС С. не страда от изложените във въззивната жалба пороци, а е правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което и следва да бъде потвърдено изцяло. Молят   да им  бъдат  присъдени   и   направените  разноски пред  настоящата въззивна инстанция.

 

Съдът намира подадената въззивна жалба за процесуално  допустима, поради което следва да бъде разгледана по съществото си.

  

          Въззивникът Е.” ЕАД гр. П., редовно и своевременно призовани, не изпращат представител. 

 

Въззиваемият П.Е.В. - редовно и своевременно призована, не се явява и не изпраща представител по делото.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 83, ал. 2, изр. 2 и ал. 104а, ал. 2, т. 5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/

 

          Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Не е спорно, а и от представените по делото пред двете съдебни инстанции доказателства, се установява, че

страните са в договорни отношения, като въззивникът разпространява и продава електрическа енергия, а въззиваемата се явява потребител на такава енергия с ИТН 2068990, като ел. енергията е доставяна на адрес : гр. С., кв. Трите чучура, бл. 79, ап. 78. До края на м. март, 2014 г. партидата за този имот се е водила на името на бащата на ищцата Е. П. Е., който видно от представеното като доказателство удостоверение за наследници № 2138/28.04.2014 г. на Община С. е починал на 06.04.1999 г. и е оставил трима наследници, една от които е ищцата.

 

От представените по делото писмени доказателства – протокол от огледа на средство за измерване при демонтажа от електрическата мрежа на заявлението за метрологична експертиза на абонат от датата 23.10.2013 год. от г. и констативен протокол от метрологична  експертиза на средство за измерване № 219/04.03.2014 г., се установява, че на 23.10.2013 г. е била извършена проверка и демонтаж на статичния електромер на горепосочения адрес. Електромерът е бил надлежно свален за експертиза. При извършената експертиза е установено, че електромерът е манипулиран чрез осъществяване на достъп до вътрешността му, било е монтирано допълнително съпротивление в измервателната верига между съпротивления R2 и R4, водещо до промяна на метроло­гичните му характеристики. В резултат на така описаната манипулация електромерът отчитал по - малко от реално използваната електрическа енергия. 

 

С писмо изх.№ 11159839-1/17.03.2014 г. въззиваемата е уведомена, че на 23.10.2013 г. е извършена проверка на показанията на електромер с фабричен № 010166090, като е констатирано, че електромера е манипулиран – отчита с грешка минус 80,36 %. За извършената проверка е съставен констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 101602/23.10.2013 г. Електромера е демонтиран и предаден за метрологична експертиза, за което е съставен констативен протокол № 219/04.03.2014 г. С горецитираното писмо, ответното дружество-въззивник е уведомило въззиваемата, че на осн. чл. 54 ал. 2 от ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД ще й бъде коригирана сметката на ел. енергия за периода от 31.07.2013 г. до 23.10.2013 г. за 84 дни. Допълнително начислената ел. енергия е в размер на 2342 кWh, на стойност 394,26 лв., представляваща 80,36 % /след приспадане на 2 % допустима грешка на електромера/ от потреблението за посочения период. 

 

Не се спори между страните, че въз основа на извършената корекция на сметката на ел. енергия на ищцата за периода от 31.07.2013 г. до 23.10.2013 г, ответното дружество е издало и фактура под № 1109634494/17.03.2014 г. на стойност 394,26 лв.

 

От протокол от оглед на средствата за измерване при демонтаж от електрическата мрежа на основание на метрологична експертиза от 23.10.2013 г. е видно, че са спазени изискванията за монтаж, състоянието на връзките е нормално, налице е съмнение за манипулиран електромер /лист 21/. Изготвена е справка за коригиране на сметката за електроенергия  от  17.03.2014 г., от която е видно, че сметката е коригирана с 394.26 лева /лист 23/.

 

Въззивният съд намира, че предявеният иск се явява осъдителен такъв по своя правен характер с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД и има за предмет искането на въззиваемата за осъждането на въззивника на исковата сума, начислени от ответника за електроенергия, начислена след едностранното коригиране на сметката му, при което според общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест ответника е да докаже основанието, от което произлиза вземането му, т.е. основанието, поради което е коригирал сумата, дължима от ищеца за доставената за процесния период електроенергия. В настоящото производство е спорно  именно това - основанието, поради което ответникът иска ищецът да му заплати процесната сума. Както бе посочено и по-горе, въззиваемата е обосновала това свое искане пред първоинстанционния съд с твърдението си, че сумата е начислена на основание чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и на основание чл. 51. ал.1 от ПИ­КЕЕ, във връзка с чл. 48. ал.1. г.1. б. „а", във връзка с чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ (ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г.).

 

Действително ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал.2, изр. 2 ЗЕ, с решение по т.3 от протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал.1, т.9 във връзка с  чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013год. Тези правила обаче са неприложими в настоящия случай, тъй като в тях не е предвидена изрично обратна сила на нормите, на които ответникът се позовава. Посоченият подзаконов нормативен акт има действие само занапред и следователно е неприложим към заварените случаи до влизането им в сила. В случая проверката засяга период отпреди обнародването на посочените правила.

 

Съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, в редакцията ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. С други думи законодателят е предвидил възможността корекционните процедури да са установени в ПИКЕЕ. Действащите в периода, който обхваща проверката, ПИКЕЕ обаче не съдържат подобна регламентация. Текстът на чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ (в редакцията ДВ, бр.38 от 2007 г., приложими по отношение на процесния период), не предвижда правила за определяне на количеството изразходвана енергия при установено грешно измерено или неизмерено количество електроенергия, а препраща към договорите за покупко-продажба на електрическа енергия – „Когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението и не е известно кога се е появила установената грешка, отчетеното количество електрическа енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на електрическа енергия.”. Следователно за периода на проверката липсва в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период.

 

Налага се категоричния извод, че съгласно специалната разпоредба на чл. 45, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, действала към момента на осъществяването на спорните правоотношения не съществува правната възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 14, ал.1 от Закона за нормативните актове, който гласи, че обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба. Освен това, според чл. 14, ал. 3 от ЗНА не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции освен ако те са по-леки от отменените.

 

В същия смисъл се явява и константната практика на Върховните съдилища на Републиката в тази насока, а именно Решение под № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 26/04.04.2011 г. но т. д. № 427/2010 г. на ВКС, II т. о., и решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС. В тази връзка категорично е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите общи условия. В този смисъл се явяват и неоснователни и недоказани оплакванията на жалбоподателя във въззивната му жалба за възможността едностранно да бъдат променяни от него размерите на доставеното количество електрическа енергия и сметките за минал период.

 

Въззивната инстанция изцяло споделя доводите на първостепенния съд, че аргумент в подкрепа на извода, че корекционните процедури следва да бъдат установени в ПИКЕЕ, са и нормите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, според който текст общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такава регламентация съдържа и нормата на чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ, според който също общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Видно е, че самите норми не установяват право за едностранна корекция, а ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция, а корекцията следва да бъде извършена съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.

 

Окръжният съд счита, че въззивникът няма законово основание да коригира едностранно сметките на потребителите за доставената през изминал период електрическа енергия. Клаузата на чл.28 от Общите условия, на която той се позовава, е неравноправна по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 ЗЗП и поради това е нищожна по силата на чл.146, ал.1 ЗЗП. Това е повелителна норма /от публичен ред/, която съдът е длъжен да вземе предвид и да съобрази. В този смисъл е задължителната съдебна практика /Р-165-2009, II т.о.; Р-104-2010, II т.о.; Р-26-2011, II т.о.; Р-189-2011, II т.о.; Р-79-2011, II т.о. всички постановени по реда на чл.290 ГПК/, с която е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите общи условия. Тази задължителна практика се придържа към разбирането, че коригирането на сметките на вече доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната електрическа енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, което да е препятствувало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност. Наличието на манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на ел. енергия, тъй като той не твърди някакви действия или бездействия на ищеца, които да влияят върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия. Всъщност ответникът твърди точно обратното - че предпоставка за извършване на корекцията не е наличие на вина и установяване на нарушител, а се касаело за нормативно и договорно установен способ, чрез който се отстраняват последиците от ползването на електрическа енергия, без същата да се отчита и съответно заплаща от потребителя, и в никакъв случай не е свързано с неправомерно поведение от страна на абоната. За компенсиране на разликата между заплатените суми и сумата на действително консумираната електрическа енергия, която се дължи по силата на договора за продажба на електрическа енергия, не може да става дума, тъй като няма как да се установи действително консумираната електрическа енергия. Съгласно чл.82 ЗЗД претърпяната загуба и пропуснатата полза се обезщетяват доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължение. В случая такова неизпълнение от страна на потребителя няма.

 

Съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ средството за търговско измерване /в случая електромерът/ е собственост на  електроразпределителното предприятие. Той го ползва за измерване на консумираната от потребителя електроенергия. Твърденията на ответника, че потребителят има определени от закона права и задължения, свързани с експлоатацията на уреда, са несъстоятелни. Няма как той да бъде ползвател по силата на чл.44 ЗИ, тъй като този текст се отнася до лицата, които ползват измервателни уреди в дейността си. Аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството, че потребителят на електроенергия не плаща такса за ползване на този уред. Вярно е, че той може да осъществява контрол върху работата му, но това е негово право, от което той може да се възползва или не. От това в никакъв случай доставчикът не черпи права, защото задължението да поддържа уреда в изправност е само негово. Затова за „споделена” отговорност и то по правила, регламентирани само от едната страна по договора, не може да става и дума.

 

 Не на последно място въззивният съд следва да отбележи, че дори и да се приеме, че след като към датата на извършването на проверката са били приложими новите ПИКЕЕ, то съгласно чл. 48, ал.2, когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал.1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. Не може да има спор, че монтирането на допълнително съпротивление в измервателната верига съставлява промяна на схемата за свързване по смисъла на посочения по-горе текст. Не става дума за грешка в измерването, а за намеса в измервателната система. В случая не е изпълнено това изискване, тъй като  представеният по делото протокол не е подписан от орган на полицията, както сочи изричната разпоредба на чл. 48, ал.2 от ПИКЕЕ.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените от  нея разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 300 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, съобразно договор за правна защита и съдействие № 081951/25.11.2014г. /на л.13 от делото/.

 

На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото Решение не подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, тъй като цената на иска е под сумата 5 000 лева, а именно – 394.26 лева.

 

        Водим от горното, съдът

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1047/20.10.2014г., постановено по гр.дело № 1895/2013г., по описа на Старозагорския районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Е.” ЕАД гр. П., ул. “Х.Г. Д.” № 37, ЕИК ..., представлявано от всеки двама от членове на Управителния съвет С. М. З., М. М.М.-Д. и Й. З. да заплати на П.Е.В. *** и със съдебен адрес: гр. С., ул.”Ж.” № ., офис – ., сумата от 300 лева /триста лева/, представляващи направените от въззиваемата разноски по делото, пред въззивната инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                2.