Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

86                                                   27.02.2015 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесет и осми януари                                   две хиляди и петнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

        РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                           МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1524 по описа за 2014 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на Ю.Е.И., чрез пълномощника й адв. М.Т. против решение № 165 от 08.08.2014 г., постановено по гр.дело № 183/2014 г. по описа на Радневския районен съд, с което се отхвърля иска по чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника П.Е.Г. съществуването на вземането на ищеца  Ю.Е.И. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 116/2014г. по описа на РРС, за сумата от …лв. дължима по договор за паричен заем и запис на заповед от 24.02.2014г., като неоснователен; присъдени са разноски.

 

Въззивникът счита, че решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно и като такова моли да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови  решение, с което да се уважи предявения установителен иск, и се присъдят направените разноски по делото.  Изложените във въззивната жалба аргументи са докладвани в съдебно заседание.

 

Въззиваемият П.Е.Г., чрез пълномощника си адв. Р.Р. взема становище за неоснователност на жалбата. Моли да се остави подадената жалба без уважение, като се постанови решение, с което да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира за разноски.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Производството е по предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищцата Ю.Е. Тодорова твърди, че с устен договор за заем от 05.04.2012г. с падеж 04.10.2012г.,  по молба на ответника П.Е.Г. му дала сумата от … лева, за ремонт на жилището, където същия живеел. Сочи, че в момента на предаване на сумата присъствали две приятелки на ищцата и станали  свидетелки на броенето на парите и предаването на сумата от ищцата на ответника. Въпреки, че многократно канила ответника да и върне заема и до настоящия момент дължимата сума не й била върната. Поради тази причина ищцата Ю.И. била принудена да потърси правата си по съдебен ред и се снабдила с изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК. В законоустановения срок ответникът и длъжник по ч.гр.дело № 3058/2011г се възползвал от правото си да възрази срещу издадената заповед за изпълнение. Предвид изложеното, ищцата Ю.Е.И. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника П.Е.Г. й дължи сумата от … лева, представляваща … лева главница и … лева - лихва за периода от 05.10.2012г – 17.02.2014г, както и законна лихва върху претендираната сума, считано от 18.02.2014г до окончателното изплащане на вземането, както и  направените по ч.гр.дело разноски в размер на … лв.Ответникът П.Е.Г. взема становище за неоснователност и недоказаност на иска и моли съда да го отхвърли. Оспорва изложената фактическа обстановка в  исковата молба изцяло, като твърди, че не отговаряла на действителността. Твърди, че не бил искал и взимал пари на заем от ищцата. Твърди, че на посочената дата бил в гр.Кърджали, на рожден ден на леля си.   

             

Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска. От приложеното ч.гр.д.№ 116/2014г. по описа на РРС, се установява, че е издадена Заповед №53/24.02.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която ответникът П.Е.Г. следва да заплати на заявителя сумата от … лв., от които … лв.- главница, лихва от 05.10.2012г. – 17.02.2014г. в размер на … лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.02.2013г., както и разноски по делото … лв. Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено възражение от длъжника П.Е.Г.. Исковата молба е подадена в съда в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

За изясняване на фактическата обстановка са допуснати гласни доказателства. От показанията на свидетелката Т.Г.Т. се установява, че били на барче в гр.Раднево, заедно с ищцата и още една приятелка, която черпила за рожден ден на дъщеря си. Ответникът Г. дошъл на барчето и Ю. му дала някакви пари. Това се случило преди година -две. Самите банкноти не видяла. От Ю. знаела, че били … – … лв. и че П. обещал да й ги върне по – късно. Видяла пачка пари, но не знаела колко са. Свидетелката твърди, че били седнали отвън на заведението, което имало маси отвън и вътре. 

 

Свидетелката И.И.К. също установява, че видяла как Ю. дава пари на заем на П.. Не познавала лично ответникът, но знаела за него, че бил курсист при Ю.. Между двамата имало приятелски отношения. Не  била броила парите, но знаела, че били около … лв. Установява, че датата била 05.04.2012г., тъй като тогава дъщеря и имала рожден ден. Ю. и П. разговаряли около 5 минути, но свидетелката не чувала за какво. Установява, че това се случило около 10 -11 ч. преди обяд и в заведението имало и други хора. Твърди, че били седнали вътре на квадратна маса до вратата, а отвън масите били кръгли.

 

При положение, че ищецът твърди сключен договор за заем с ответника, негова е тежестта да докаже съществуването на това каузално правоотношение. Това е така и предвид обстоятелството, че ответникът отрича съществуването на заемно правоотношение, а от доказването на сключен договор за заем, за ищеца ще настъпят благоприятни последици, арг. от чл.154, ал.1 ГПК.

 

Договорът за заем е неформален, тъй като законът не изисква съгласието на страните да бъде изразено в определена форма, с оглед действителността на облигационното правоотношение. За да е валиден договора за заем е достатъчно съгласие, придружено с предаване на сумата, предмет на договора. Договора за заема е реален, поради което предоставената сума представлява съществен елемент на договора. Установяването на предаването на паричната сума със задължение за връщане от заемателя, доказва сключването на самия договор.

 

От показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява факта на предаване от ищцата на ответника на някаква сума. Двете свидетелки, обаче нямат преки наблюдения  за размера на предадената сума, тъй като парите не са броени пред тях в момента на предаването им. Също така свидетелките установяват, че от ищцата знаят, че ответникът следвало да върне парите, но не са присъствали на договарянето между страните, не са чули разговора, който страните са провели при предаването на парите. 

 

На следващо място, показанията им са уклончиви и противоречиви, досежно обстоятелството, къде е станало предаването на парите – вътре или вън от заведението, както и къде са били седнали свидетелките и ищцата. Свидетелката Тотева твърди, че били седнали отвън на заведението и там дошъл ответникът, а св. Колева твърди, че били седнали вътре в заведението на квадратна маса,  където дошъл ответникът. Това констатирано противоречие в показанията на двете свидетелки, не позволява да се кредитират с доверие твърденията им за фактите, които установяват.

 

От друга страна не може да се приеме, че всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. Освен като заем плащането може да бъде също резултат на уреждане сметките, дарение, погасяване дълг и пр. Затова плащането, което в случая е направила ищцата на ответника, не може да се презумира като заем. Ищецът следва да докаже с допустими от закона средства, че предаването на сумата е направено като заем, даден на ответника, размера на дадената в заем сума, както и поемането на задължение на ответника за връщането й. Тези обстоятелства не се установяват  от показанията на разпитаните свидетели, доколкото показанията им са уклончиви, в едната им част и вътрешно противоречиви в друга част. Други доказателства по делото ищцата не е представила.

С оглед на горното, съдът намира, че ищцата не установи съществуването на валидно възникнало заемно правоотношение. Ето защо, предявеният иск за заплащане на дължимата по договор за заем сума е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Радневския районен съд е правилно и законосъобразно, макар и по различни от изложените в него съображения. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. 

           

            В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на …лв. за адвокатска защита, съгласно представен списък и представен договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ получаването им.

 

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение №  165/08.08.2014г., постановено по гр.дело № 183/2014г. по описа на Радневския районен съд.

           

ОСЪЖДА Ю.Е.И. ***, ЕГН **********, да заплати на П.Е.Г. ***, ЕГН ********** сумата от … /…/ лева, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатска защита. 

           

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

 

ЧЛЕНОВЕ: