Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 85 ……………………..27.02.2015 година……………Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и осми януари………………………………...…………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1527 по описа за 2014………………….година.

 

        Обжалвано е решение № 881 от 28.07.2014 г., постановено по гр.дело № 5044/2013 г. на Старозагорския районен съд, с което С.Т.Т. е осъден да заплати на И.М.П. и С.Г.Г. сумата от по … лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинени им на 11.08.2012 г. неимуществени вреди- болки и страдания, като исковете в останалата им част- до по … лв., са отхвърлени като неоснователни. Със същото решение И.М.П. и С.Г.Г. са осъдени да заплатят солидарно на С.Т.Т. сумата от … лв., представляваща обезщетение за причинените му на 11.08.2012 г. неимуществени вреди- болки и страдания, като в останалата част- до претендираните … лв. искът е отхвърлен като неоснователен. С.Г.Г. е осъден да заплати на С.Т.Т. и сумата от … лв., представляваща обезщетение за причинените му на 11.08.2012 г. неимуществени вреди в резултат на нанесените обиди, като е отхвърлен иска му против И.М.П. за осъждането му солидарно със С.Г.Г. да му заплати сумата от 250 лв., представляваща обезщетение за причинените му на 11.08.2012 г. неимуществени вреди в резултат на нанесени обиди.

 

        Въззивниците И.М.П. и С.Г.Г., чрез пълномощника си адв. Б.Б. считат, че решението противоречи на материалния и процесуалния закони. Молят същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените от тях искове, а да бъде отхвърлен предявеният насрещен иск. Подробните съображения, изложени в жалбата, са докладвани в с.з.

 

        Въззивникът С.Т.Т., чрез пълномощника си адв.Н.М., счита, че размерът на определеното обезщетение за ищците по първоначалния, както и по предявения насрещен иск, бил несправедлив. Моли обжалваното решение да бъде изменено и ищците да бъдат осъдени да му платят толкова, колкото следвало да получат от него, като се извърши съдебно прихващане и страните бъдат освободени от плащане една на друга. Подробните съображения, изложени в насрещната въззивна жалба, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания, намери за установено следното:

 

          Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.45 ЗЗД. Ищците И.М.П. и С.Г.Г. твърдят, че с определение по НОХД № 654/2013 г. на РС - Стара Загора ответникът С.Т. бил признат за виновен в това, че на 11.08.2012 г. в с. Петрово, община Стара Загора, по хулигански подбуди им причинил леки телесни повреди, изразяващи се в увреждания, подробно описани в исковата молба и причинили им временно разстройство на здравето, неопасно за живота- престъпления по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 НК, за които бил признат за виновен и му било наложено наказание „пробация" с пробационни мерки. Твърдят, че с посоченото деяние ответникът им причинил неимуществени вреди, като ищецът И.П. претърпял болка и страдание и вследствие на получените наранявания бил принуден да ползва отпуск поради влошено здравословно състояние, изискващо продължително лечение. От този случай П. понесъл и сериозни морални вреди, тъй като случилото се отразило неблагоприятно на авторитета му като работник и ръководител, а вследствие на нанесените наранявания той и до момента изпитвал здравословен дискомфорт и продължавал лечението си. Ищецът С.Г. претърпял болки и страдание, като лечението на получените наранявания продължило дълго време и до момента здравословните му проблеми не били отшумели напълно. Предизвиканият от ответника конфликт се отразил негативно и върху социалните контакти на Г., тъй като било накърнено доброто име, с което се е ползвал в социалната си среда. Претендирали са ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от по 5000 лв. за всеки от тях обезщетение за причинените им неимуществени вреди.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът С.Т. оспорил изцяло предявените искове. Изложените в исковата молба обстоятелства не отговаряли на действителността, като подробно е описал случилото се на 11.08.2012 г. в с.Петрово. Твърди, че не бил удрял никого с бирена бутилка. Ищците го нападнали с думи и юмруци и той се защитил, тъй като нападението било неочаквано за него, безспорно насочено да го пребият и той само се защитавал. Сочи, че след прибирането си вкъщи изпитал много силни болки в областта на главата, разранените устни и очите. Зрението му било увредено. Ден по-късно бил прегледан от съдебен лекар, който констатирал, че са му причинени телесни увреждания, подробно описани в отговора. Същия ден бил на преглед и при очен лекар, където били констатирани нанесени травми в областта на очите и назначена терапия. Твърди, че близо месец виждал двойни образи и изпитвал пълен дискомфорт, не можел да излезе от дома си и да се срещне с познати в такова състояние. При извършена проверка от органите на Второ РУ "Полиция"- Стара Загора било заявено, че отговорността следвало да се носи от ищците и от него. Съставени били актове по УБДХ на С.Г. и на ответника, като спрямо С.Г. било образувано НАХД № 2360/2012 г., приключило с решение, с което същият бил признат за виновен в това, че на 11.08.2012 г., около 23.00 ч. в с. Петрово извършил непристойна проява, изразяваща се в отправяне на обидни реплики към С.Т.Т. и предизвикал скарване и сбиване помежду им, с което нарушил обществения ред и спокойствието на гражданите, и му било наложено  административно наказание глоба в размер на 200 лв. Образуваното по отношение на С. НАХД № 2359/2013 г. било прекратено и материалите изпратени на РП Ст.Загора за допълнително разследване и преценка, а по- късно било образувано НОХД № 654/2013 г. на РС-Ст.Загора, което приключило със споразумение и му било определено наказание „пробация”. Твърди, че се признал за виновен по одобреното споразумение с оглед по-неприемливата перспектива да изтърпява наказанието ефективно за доста дълъг срок. Обстоятелствата, на които се базирали ищците, не обуславяли признаване на исковата им претенция, още повече, че при неизбежна отбрана нямало отговорност за вреди /арг. чл.46  ЗЗД/. Причинените на ищците увреждания били от същия характер и вид като претърпените от него като последица от тяхното противоправно и виновно нападение. С отговора е предявил насрещен иск против двамата ищци, като е претендирал  да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от … лева, от която … лева за причинените болки и страдания и 250 лева за нанесените обиди.

           

        Не е спорно по делото, че със споразумение от 22.03.2013 г. по НОХД № 654/2013 г. на Старозагорския районен съд ответникът по първоначалния иск С.Т., е признат за виновен в това, че на 11.08.2012 г. в с.Петрово, община Стара Загора, по хулигански подбуди е причинил на С.Г.Г. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата, охлузвания на лицето и крайниците, разкъсно-контузна рана на устата и болезненост в гръдния кош вдясно- увреждания, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота- престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 НК, а така също и на И.М.П.- лека телесна повреда, изразяваща се в множество охлузвания, повърхностни и по-дълбоки порезни рани в областта на лицето и дясната гръдна половина, кръвонасядане на долните клепачи на двете очи, кръвонасядане на лявата мишница, охлузване на шията вляво- увреждания, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 НК.

         

        От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че причинените от С.Т. на С.Г. травматични увреждания са се отразили негативно на същите. Свид. В.В. установява, че след инцидента С.Г. имал белези по лицето, шевове от лявата част на главата до слепоочието, лепенка на устната и на главата. Лечението му продължило няколко месеца. И понастоящем не бил забравил случилото се, притеснявал се и избягвал да излиза в селото. Свид. Д.И. също твърди, че след случая С.Г. избягвал да излиза в селото и че отстрани на главата му имало марля. Свид. В.В. заявява, че „всичките станали кървави” /трите страни по делото/. От свидетелските показания се установява също така, че И.П. имал рана на челото /свид. Д.И./ и също избягвал да излиза в селото, на работата му го били питали откъде са белезите му /свид. В.В./, той също бил „кървав”/свид. В.В./.

 

        Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Одобреното от съда споразумение по НОХД № 654/2013 г. на СтРС /имащо характера на влязла в сила присъда- чл.413, ал.3 НПК/ е задължително за съда относно обстоятелствата, че С.Т. виновно и противоправно, по хулигански подбуди е причинил на С.Г. и И.П. описаните в споразумението телесни повреди. Относно неоснователността на възражението на ответника, че вредите са причинени при неизбежна отбрана, въззивният съд възприема мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

 

        Ответникът е длъжен да обезщети вредите, които е причинил на ищците С.Г. и И.П. на 11.08.2012 г. и които са пряка и непосредствена последица на травматичните увреждания- болка, страдание, уплаха. При определянето на размера на обезщетението съдът преценява характера и степента на увреждането; начина на настъпването; обстоятелствата, при които е станало; допълнителното влошаване състоянието на здравето; причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания; възраст на увредения и др. Установи се, че нанесената от С.Т. на С.Г. телесна повреда му причинила болки и страдания, повлияла е отрицателно на психиката му, отразила се на спокойствието му. Пострадалият С.Г. е млад мъж- към деянието на 24 години; възстановил се е физически за няколко месеца и няма данни за влошаване на здравословното му състояние, но Г. и понастоящем не е възвърнал спокойствието си. Травматичните му увреждания са нанесени по хулигански подбуди. Съобразявайки както естеството на увреждането и продължителността на възстановителния период, така и обстоятелствата, при които е извършено то- по хулигански подбуди, съдът намира, че справедлив размер за обезщетяване на причинените на С.Г. неимуществени вреди е 3000 лв., както правилно е приел и районният съд. Телесните увреждания на И.П. са причинени при обстоятелствата, изложени относно обезщетението за неимуществените вреди на С.Г.; същият е претърпял болки и страдания от нанесените му травми, случилото се му се отразило неблагоприятно, избягвал да излиза в селото. Правилно районният съд е приел, че обезщетението за нанесените му неимуществени вреди също следва да бъде в размер на … лв. В останалата им част- до претендираните по … лв. исковете за неимуществени вреди, предявени от И.П. и С.Г., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

 

        По предявените насрещни искове: С отговора на исковата молба ответникът С.Т. е предявил насрещни искове против ищците по първоначалния иск солидарно общо за сумата … лв., от които … лв. обезщетение за причинените му болки и страдания и … лв. обезщетение за нанесените му обиди. В срока по чл.131 ГПК ответниците по насрещните искове не са подали писмен отговор, поради което следва да се приложат последиците по чл.133 ГПК. С влязло в законна сила решение № 919/02.11.2012 г. по АНД № 2360/2012 г. на Старозагорския районен съд С.Г. е бил признат за виновен в това, че на същата дата /11.08.2012 г./ около 23.00 часа в с.Петрово, община Стара Загора, пред магазин „Евро”, намиращ се в центъра на селото, извършил непристойна проява, изразяваща се в отправяне на обидни реплики към С.Т. и предизвикал скарване и сбиване помежду им, с което нарушил обществения ред и спокойствието на гражданите, поради което на основание чл.1, ал.2 УБДХ му е наложена глоба в размер на … лв. От показанията на свид. Х.М. също установява, че С. обидил С.. Не са ангажирани доказателства И.П. да е обидил С.Т.. Пред вид на това, този иск следва да бъде уважен за сумата … лв., която да заплати ответникът С.Г., а по отношение на И.П. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

 

          По делото е представено съдебномедицинско удостоверение № 299/2012 г. от МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” АД- Стара Загора от 13.08.2013 г. /неоспорено от ответниците по насрещния иск/, от което е видно, че на С.Т. са причинени травматични увреждания, изразяващи се в порезна рана на II пръст на лявата ръка, травматичен оток и кръвонасядане на главата, кръвонасядане и разкъсноконтузна рана на долната устна на устата, охлузване на лявата колянна става, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. същата по вид телесна повреда. В удостоверението е посочено, че травматичните увреждания отговарят да са получени по време и начин, посочени от прегледания в предварителните сведения, а именно- при инцидента на 11.08.2012 г. към 23.00 ч. в с.Петрово. От показанията на разпитаните свидетели  С.Г., Х.М., В.В. се установява, че лицето на С.Т. е било подуто и разкървавено от ударите на хората, с които се сбил- С.Г. и И.М.; бил ударен и в слабините и го боляло, поради което не излизал в центъра на селото; бил ударен от С.Г., при което му текнала кръв, сбили се; И.М. също удрял С.Т.. След инцидента свид. Маринов твърди, че не бил виждал С.Т. нито на другия ден, нито след това на центъра. Свид. В.В. заявява, че чул караници и тримата /страните по делото/ били „на кълбо”. Не видял кой кого е ударил, кой блъснал, не можел да види на такова разстояние, но всичките станали „кървави”. Съвкупната преценка на горепосочените доказателства води до извода, че С.Г. и И.П. са нанесли на процесната дата и място на С.Т. травматичните увреждания, посочени в съдебномедицинското удостоверение, т.е. същата по вид телесна повреда, като нанесените на С.Г. и И.П.. От представения амбулаторен лист № 003445/13.08.2012 г., издаден от лекар- офталмолог, се установява, че вследствие на нанесените му удари С.Т. е имал проблем и с очите и му е предписана терапия. С оглед характера на уврежданията, обстоятелството, че травмите са му нанесени от две лица – по-големи от него /с 11 и с 4 години/, неимуществените вреди, претърпени от ищеца по насрещния иск в резултат на травматичните увреждания, следва да бъдат обезщетени със сумата … лв., която ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят, а в останалата му част- до претендираните … лв., искът следва да се отхвърли като недоказан. Обстоятелството, че И.П. и С.Г. не са съдени и осъдени за причинени на С.Т. телесни повреди, не се отразява върху гражданската им отговорност за обезщетяване на вредите от противоправното им деяние, изразяващи се в причиняване на горепосочените травматични увреждания. Няма съмнение, че двете страни са се поставили в еднакво положение, предизвиквайки и участвайки в скандал и сбиване, при което всеки на всеки е причинил телесни увреждания. Деликтна отговорност възниква при всяко увреждане, независимо дали е осъществен състава на специална правна норма или не. Затова едно деяние може да бъде деликт и без да е престъпление, респ. без да е признато за престъпление по предвидения в закона ред.

 

        Неоснователно е възражението за прихващане, направено от пълномощника на ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния в становището му по съществото на спора пред първоинстанционния съд в с.з. на 04.04.2014 г. В случая насрещното вземане, с което се иска прихващане, е спорно /неликвидно/, т.е. негов предмет е едно спорно право, за което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо, при което ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в сила на съдебното решение на общо основание, поради което възражението за прихващане може да бъде направено най- късно с отговора на исковата молба и заявяването му по- късно, е недопустимо- т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                              Р    Е    Ш    И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 881 от 28.07.2014 г., постановено по гр.дело № 5044/2013 г. на Старозагорския районен съд.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване само в частта относно насрещния иск за сумата … лв. неимуществени вреди в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                            2.