Р Е Ш Е Н И Е

 

 46 /05.02.2015 година                                                         Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесети януари                                                                            2015 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  Н. УРУКОВ

                                                                      ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1535 по описа за 2014 година.

 

                  Обжалвано е решение № 549/28.10.2014г., по гр. дело № 1082/2014г., по описа на К. районен съд.

 

Въззивникът “П.” ЕООД – гр. П. моли да бъде обезсилено решението в една част и отменено в останалите му части като бъде постановено решение, с което да се отхвърлят като неоснователни предявените искове. Моли да се присъдят направените  разноските в двете  съдебни инстанции. 

 

Въззиваемият  А.Й.Д. счита, че решението е правилно. Представя подробен писмен отговор на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено същото. 

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са искове за заплащане на трудово възнаграждение, на обезщетение за забавеното изпълнение на парично задължение, с правно основание чл. 245 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 224 от КТ, за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

 

Видно от трудов договор № 2/28.06.2013г. ищецът и ответникът са сключили трудов договор, с който ищецът е изпълнявал длъжността “ръководител производство, рециклиране и преработка”. Със заповед № 14/27.03.2014г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ.

 

Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 2 888.51 лева, представляваща трудовото възнаграждение за месец март 2014г., 28.14 лева – обезщетение за забавено изплащане и 633 лева – обезщетение за 5 дни за неизползван годишен отпуск за 2014г.

 

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е дала следното заключение, от дата 07.10.2014г.: Размерът на дължимото на ищеца трудово възнаграждение за месец март 2014г. е: 2 025.60 лева – брутен доход, осигурителен доход - 2 658.60 лева с включено обезщетение по чл. 224 от КТ, в размер на 633 лева. Нетен доход – 2 156.81 лева.

 

Видно от заключението на експертизата от 15.09.2014г. – стр. 4, 2 и 3 абзац: “за м. март 2014г. А.Й.Д. е получил сумата от 2 156.81 лева, изплатени с банков превод с № 000NL00031625731 и също “от приложени фиш за заплата на лицето е видно, че за м. март 2014г. той е получил основна заплата 2 025.65 лева – за 16 работни дни и за 5 дни платен отпуск в размер на 633 лева – обезщетение по чл. 224 КТ”.

Банковият документ е приложен към делото.

 

Изложеното налага извода, че с плащането на сумата от 2 156.81 лева извършено от ответника, ищецът е получил дължимите суми: сумата 2025.60 лв.- дължимо трудово възнаграждение и сумата от 633 лева, представляваща дължимото обезщетение за 5 дни неползван платен годишен отпуск за 2014г., поради което исковата претенция с това основание е неоснователна – погасена поради извършено плащане.

Вещото лице е дало заключение, че ищецът е ползвал един ден неплатен отпуск през процесния месец март 2014г. Вместо за действително отработените от него 16 дни през този месец е включено от ищеца трудово възнаграждение за 17 дни. Действително върху молбата на ищеца за ползване на един ден неплатен отпуск липсва подпис на ръководителя на предприятието, но това е технически пропуск допуснат при документалното оформяне на този отказ. Вещото лице е стигнало до извода, че този един ден неплатен отпуск е бил реално ползван от ищеца – фиш за заплата за месец март 2014г. и присъствена форма “таблица за отчитане явяването и неявяването на работа”.

 

Поради изложеното въззивният съд приема, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

 

Във връзка с направените по делото разноски.

В полза на ищеца следва да се присъдят направени разноски в районния съд в размер на 359 лева - заплатено адвокатско възнаграждение и пред въззивната инстанция – 888 лева, включващо заплатена държавна такса и адв. възнаграждение.

В хода на делото е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар с оглед цената на иска и правната и фактическа сложност на делото. С оглед на това е определен и посоченият размер адвокатско възнаграждение.  Направени разноски се дължат независимо от заплащане на претенцията преди постановяване на решението в районния съд, но размерът се определя съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и съответствие с тълкувателно решение № 6/2013г. на ВКС, което е задължително за съдилищата.

 

Постановеното решение следва да бъде отменено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд

     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

       ОТМЕНЯ решение № 549/28.10.2014г., по гр. дело № 1082/2014г., по описа на К. районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

                 ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Й.Д. с ЕГН **********,***, против “П.” ЕООД – гр. П. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. П., област С., ул. “Р.” № ., представлявано от Управителя Н.И.П., искове за неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2014г., законна лихва за забава върху размера на неизплатеното възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задълженията.

 

            ОСЪЖДА “П.” ЕООД – гр. П. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. П., област С., ул. “Р.” № ., представлявано от Управителя Н.И.П., да заплати на А.Й.Д. с ЕГН **********,***, сумата 359 лева – заплатено адвокатско възнаграждение в първата инстанция и сумата 888 лева – изплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса   направени във въззивната инстанция.

 

 

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.    

 

          

                                                                             2.