Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 66                            16.02.2015 година                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД         II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети януари                                 две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                              ВАНЯ ТЕНЕВА

 

 

СЕКРЕТАР: С.С.

като разгледа докладваното от младши съдия Тенева в. гр. д. № 1541 по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЕТ “Х. - Х.” срещу решение № 546 от 27.10.2014 г., постановено по гр. д. № 1412/2014 г. по описа на К. районен съд.

В посоченото решение е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че същият дължи на “Е.” ЕАД гр. П. сумата от 1 612, 05 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 06.06.2014г. до изплащане на вземането, както и 202.73 лв. лихва за забава от 12.01.2013г. до 05.06.2014г., по вземане, произтичащо от доставена електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа в периода от 27.07.2010.г. до 02.03.2014г. по партидата на ЕТ “Х.”, за което е издадена Заповед № 714/09.06.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1094/2014г. по описа на Районен съд- К.

Жалбоподателят навежда доводи, че не е потребявал ел. енергия за посочения период, поради което не я дължи. Посочва, че ответното дружество е било длъжно ежемесечно да отчита измервателното средство на обекта, а като е сторило това веднъж за период от няколко години, то недобросъвестно е начислило електроенергията. Твърди, че вземането на електроснабдителното дружество е погасено по давност. Претендира разноски.

Въззиваемата страна “Е.” ЕАД гр. П. в депозиран отговор оспорва така подадената въззивна жалба и иска решението на първата инстанция да се потвърди като правилно, обосновано и постановено при спазване на закона.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на “Е.” ЕАД, с която са предявени срещу ЕТ “Хиндо-Мич-Х. Д.” установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 612, 05 лв., представляваща стойността на консумирана от обекта на ответника електрическа енергия и начислена цена за достъп за периода от 27.07.2010 г. до 02.03.2014 г., сумата от 202, 73 лв., представляваща стойността на обезщетението за забавено плащане върху главницата за периода от 12.01.2013 г. до 05.06.2014 г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.06.2014 г.до окончателното плащане.

Не е спорно между страните по делото, че ответникът Х. Д. е в договорни отношения с “Е.” ЕАД - подадено е заявление още през 2006 г. за започване на продажба на  електрическа енергия на обект, находящ се в гр. Николаево, обл. Стара Загора и му е определен ИТН .. и клиентски номер … Спорни са обстоятелствата дали отчетената и фактурирана електроенергия за процесния период (27.07.2010 г. до 02.03.2014 г.) е реално потребена. В отговора се твърди, че за процесния период не е доставяна електронергия, както и за небрежно поведение на служител на ищеца при отчитането на показанията на електромера. Оспорват се претенциите по фактура № 1088836795, издадена на 11.02.2013 г. за сумата от 1421, 90 лева като погасени по давност. Възразява се, че в самото фактуриране има грешка, както и че ищецът не в водил редовно счетоводството си и не е отчитал редовно показанията на електромера.

По делото е представен препис извлечение от сметка на потребителя Х. Д., с приложени фактури, като сборът от начислените в тези фактури суми е 1 612, 05 лева. Основанието за издаване на фактури

-№ 1097739570/31.07.2013г., № 1100754272 / 30.09.2013 г., № 1100247322 / 31.10.2013 г., № 1103838135 / 30.11.2013г., №1106040939 / 31.12.2013, № 1107054790 / 31.01.2014 г., № 1109304678 / 24.02.2014 г. и № 1110400586 / 31.03.2014 г. е начислена, но неплатена цена за достъп до обекта на ответника за периода 26.02.2013г. – 02.03.2014г.

Останалите процесни фактури - № 1099071037/31.08.2013 г. (отчетен период август 2013 г.) на стойност 17,62 лева с ДДС и стари задължения в размер на 1 538, 58 лева; № 1096132716/30.06.2013 г (отчетен период юли 2013 г.) на стойност 14, 69 лева с ДДС и стари задължения в размер на 1 513. 79 лева; № 1094225140/31.05.2013 г. (отчетен период май 2013 г.) на стойност 12, 11 лева с ДДС и стари задължения в размер на 1 501, 68 лева; № 1092650661/30.04.2013 г. (отчетен период април 2013 г.) на стойност 9, 49 лева с ДДС и стари задължения в размер на 1 492, 19 лева с ДДС; № 1091057570/31.03.2013 г. (отчетен период март 2013 г.) на стойност 15, 31 лева и стари задължения в размер на 1 476, 88 лева с ДДС; № 1089705342/28.02.2013 г. (отчетен период февруари 2013 г.) на стойност 12, 24 лева и стари задължения в размер на 1 464, 64 лева с ДДС; № 1088072110/31.01.2013 г. (отчетен период януари 2013 г.) на стойност 16, 98 лева и стари задължения в размер на 1 617, 95 лева с ДДС; № 1086298901/31.12.2012 г. на стойност 14, 98 лева и стари задължения в размер на 1 602, 97 лева с ДДС; № 1088836795/11.02.2013 г. (отчетен период ноември 2012 г.) на стойност 1 421, 90 лева и стари задължения в размер на 31, 96 лева с ДДС и № 1088836559/11.02.2013 г. (отчетен период ноември 2012 г.) на стойност 10, 78 лева и стари задължения в размер на 31, 96 лева с ДДС са издадени на основание освен цена за достъп и за доставена, но незаплатена от ответника ел. енергия за периода 27.07.2010г. – 26.08.2013г.

Представен е Договор за продажба на ел. енергия от 20.10.1997 г., сключен с “НЕК - АД клон Електроснабдяване – С.”, заявление декларация за започване на продажба на ел. енергия за стопански нужди при мощност 70 кВ, Декларация за предоставена мощност от Х. Д. с посочена активна мощност от 15 кВ с дата 15.08.2011 г., както и Протокол за монтаж/подмяна на средства за измерване от 15.11.2012 г. и Протокол за оглед на средство за измерване при демонтажа от ел. мрежа на основание заявление за експертиза от абонат.

По делото е изготвена съдебно - техническа експертиза, според която през целия процесен период въззивникът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕВН т.е. имал е достъп до електроразпределителната мрежа, за което съгласно утвърдените от ДКЕВР методика и цени е начислена цена за достъп съгласно декларираната мощност от самия ответник. Що се отнася до процесния период, за който се претендира сумата от 1421, 90 лева за консумирана ел. енергия, отбелязана във фактура с дата 11.02.2013 г., експертизата отговаря, че още на 08.10.2009 г. е преустановено захранването с ел. енергия на процесния обект, поради липса на достъп до електромера (но е запазен достъпът до мрежата). След тази дата няма данни в базата на ЕВН за регламентирано възстановяване на ел. захранването на процесния обект. Съгласно твърденията и осчетоводяването на ЕВН сумата от 1421, 90 лева е за потребена енергия от 27.07.2010 г. до 15.11.2012 г.

На датата 27.07.2010 г. се появява информация в базата данни на ЕВН, че до процесния електромер няма достъп и от тази дата се запазват последните отчетени показания на електромера в системата на ЕВН. През 2012 г. на 15 - ти ноември е демонтиран старият електромер на обекта и е сложен нов, като при демонтирането са записани показанията му за отчетена енергия. Установена е разлика между отчетените показания през 2012 г. и запазените в системата на ЕВН. Старият електромер е предаден на собственика му, като по делото не се релевираха възражения за повреда на електромера и не се представиха доказателства за това дали е извършена експертиза на техническото състояние на електромера, поради което съдът приема, че същият е бил изправен. В допълнителната съдебно - техническа експертиза са проверени предходните показания на стария електромер и тези към 2012 г. - по данни от делото и проверка на място в ЕВН - и е установено, че те отговарят на издадената фактура за сумата от 1 421, 90 лева. Отговорено е и на въпроса, че е възможно да има нерегламентирано свързване, при което ел. захранването се възстановява без знанието и санкцията на ел. снабдителното дружество.

От назначената съдебно - счетоводна експертиза и допълнителната такава се установява, че цената в процесните фактури е калкулирана съобразно цени, утвърдени с решения на ДКЕВР и съобразно клаузите на Договора за продажба на ел. енергия и ОУ към него т.е. отделните елементи от цената (достъп, пренос, тарифен план) са със стойности, определени от ДКЕВР. В заключението е записано още, че тъй като сумата от 1 421, 90 лева обхваща период от близо две години и половина, е изследван въпроса как се е променяла цената на услугите и тока, предоставян от ел. снабдителните дружества и е преценено, че общата стойност на фактурите е калкулирана коректно в съответствие с действащите цени за процесния период. Счетоводството на ответника - “Е.” ЕАД е водено вярно и честно и съгласно основните принципи на международните стандарти.

По делото са разпитани свидетели, чрез които се установява, че действително през 2009 г. токът в обекта в гр. Николаево е спрян, заради липса на достъп до електромера - това заявява в свидетелските си показания съпругата на ищеца Марияна Драгнева. Същата посочва и че за периода от 08.10.2009 г. до поставянето на новия електромер в обекта не е имало ток. Въпреки това казва, че цялото лято почти всяка събота и неделя прекарват със семейството времето си там.

От показанията на св. Г., работещ в ищцовото дружество като монтьор - обслужване на клиенти, се установява, че електромерът на ответника се е намирал вътре в имота на клиента и не е имало достъп до него.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът “Е.” ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл. 92, т. 2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия - чл. 98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. са одобрени общите условия на “Е.” ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема, че общите условия са задължителни за потребителите на електрическа енергия, какъвто се явява и ответникът, неотричащ ползването на предоставяните от ищеца услуги.

Продажбата на електрическа енергия по своята правна същност е търговска продажба по смисъла на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ с договора за продажба купувачът се задължава да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, а продавачът се задължава да предаде стоката.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че през процесния период от 27.07.2010 г. до 15.11.2012 г. ответникът е ползвал електрическа енергия - налице са данни от измервателното устройство, за което не е повдигнат спор и не се представиха доказателства дали е технически неизправно. В случая се касае за неизпълнение на задълженията за ежемесечно отчитане на електромера, което независимо дали е било поради обективни причини (липсата на достъп до електромера) или недобросъвестно (небрежно поведение на отчетника), не води до извод за липсата на използвана електрическа енергия от ответника, нито че електромерът е бил повреден. При наличието на доказателства за доставена и използвана от потребителя електроенергия, въпреки установената липса на редовно отчитане, стойността на доставената ел.енергия е дължима и следва да се заплати. Ако потребителят счита, че е претърпял вреди (имуществени или неимуществени) от неизпълнение на договорните задължения от страна на снабдителя, същият може да претендира тяхната обезвреда, но не може да доведе до извод за отпадане на задължението за заплащане на потребената електрическа енергия.

Представените от ищеца процесни фактури, които са на обща стойност 1 612, 05 лв. и касаят стойността на консумирана електроенергия и цена за достъп до обекта на ответника за периода от 27.07.2010 г. до 02.03.2014 г., удостоверяват подлежащо на изпълнение задължение за плащане.

Съгласно чл. 18, ал. 2 от общите условия периодът за плащане е 10 дни, като при забава съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Размерът на обезщетението за забава за посочените в процесните фактури главници е в размер на 202, 73 лв. за периода от 12.01.2013 г. до 05.06.2014 г., които ответникът дължи на ищеца.

По отношение на възражението за давност, то следва да се отбележи, че вземането на ел. снабдителното дружество за неплатени сметки става изискуемо от момента на изчисляването му и определяне на падеж за плащането му т.е. от измерването, калкулирането и издаването на фактура т.е. вземанията на ЕВН по настоящото дело не са погасени по давност. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено на 06.06.2014 г. пред РС К..

С първоинстанционното решение като окончателен резултат е признато за установено наличието на вземането на ищеца. Поради това същото следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По разноските:

С оглед крайния изход на делото следва да се присъдят в полза на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд - гр. С.

Р Е Ш И:

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 546 от 27.10.2014 г., постановено по гр. д. № 1412/2014 г. по описа на К. районен съд.

  ОСЪЖДА Х. Й. Д., с ЕГН **********, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ ”Х.–Х. Д.”, с ЕИК:… със седалище и адрес на управление: град Н., обл.С., ул.”С.” № 16 да заплати на Е.” ЕАД, гр. П., с ЕИК:…., със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”Х. Г. Д.” №. сумата от 300 лв., представляващи съдебни разноски - възнаграждение за юрисконсулт пред въззивна инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                     2.