Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 56/12.02.2015 г.                  Година 2015                 Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                           Граждански състав

На двадесет и седми януари                                                      Година 2015

в публичното заседание, в следния състав:

                                                                       

                                                 Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                         Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                            2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

 като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1548 по описа за 2014 година.

 

      Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от  “А.” АД - гр. К., представлявано от Н. Х. И. и чрез адв. Р.Д. от САК, с която обжалват постановеното първоинстанционно решение от 03.10.2014г., постановено от РС-К., по гр. Дело № 716/2014г.

 

Обжалват първоинстационното решение, с което са уважени предявените от въззиваемия З.Д. срещу дружеството-въззивник искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 от КТ, както и иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в уважената му част. Считат решението в обжалваната част за неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон при допуснати нарушения на съществени процесуални правила, довели до неправилни фактически констатации и материално правни изводи.

Молят да бъде отменено обжалваното решение и вместо него постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените от въззиваемия З.Д. искове, с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т.2, и т. 3 КТ.

 Не правят искания за събиране на други доказателства.

 Претендират за присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

               В законоустановеният срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. Й.М. пълномощник на въззиваемия З.В.Д., с който изразяват становище, че подадената въззивна жалба е изцяло неоснователна, с което са уважени предявените искове. Считат, че постановеното решение на РС-К. е правилно постановено, в съответствие с материалния закон и обосновано с оглед доказателствата по делото. Сочат, че уволнението на въззиваемия Д. е извършено при липса посоченото в заповедта за уволнение основание за прекратяване на трудовия договор. Считат, че правилно районния съд е признал за незаконно уволнението на въззиваемия Захариев и поради нарушение на императивната разпоредба на чл.8, ал. 1 от КТ, която задължава страните да осъществяват трудовите права и задължения добросъвестно, съобразно изискванията на закона. Считат, че прекратяването на трудовия договор на въззиваемия за една и съща длъжност за трети пореден път, при едни и същи обстоятелства в поведението на работодателя – ответник, не може да бъде квалифицирано по друг начин, освен като недобросъвестно и дискриминационно по смисъла на чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от КТ.

            Молят да бъде потвърдено обжалваното решение и присъдят на въззиваемия З.Д. направените пред въззивната инстанция разноски.

 

          Въззивникът “А.” АД-гр. К., редовно и своевременно призовани, явява се процесуалния представител адв. Р. Д., която моли съда да отмени решението на районния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – подробно посочени във въззивната жалба и в представените в дадения от съда срок писмени бележки, или евентуално, ако това искане бъде оставено без уважение спора да се реши по същество, като се отхвърли изцяло предявения иск на ищеца и въззиваем З.В.Д., по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание по съществото на делото. Претендират и за присъждане на направените по делото разноски, като са представили пред въззивния съд своевременно и списък за разноските по чл. 80 ГПК / л. 72 от делото/.

 

           Въззиваемият З.В.Д. редовно и своевременно призован, лично се явява. Вместо него се явява пълномощника му адв. Й. М., като молят жалбата да се остави без уважение и молят решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в депозираните писмен отговор и в съдебно заседание, по съществото на делото.

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Въззиваемият З.В.Д. е работил по трудов договор при въззивника “А.” АД-гр. К., с последно заеманата от него длъжност "Ръководител НПЛ боеприпаси" в Отдел 423 с таб. № 1029, на която длъжност е възстановен с влязло в законна сила съдебно решение № 633/11.12.2012г.  

 

 Със заповед под № 65/24.02.2014г. на изпълнителния директор на дружеството въззивник “А.” АД-гр. К., считано от 24.02.2014 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ, поради „спиране на работа за повече от 15 /петнадесет дни/. В заповедта не са посочени фактическите основания, които са наложили спирането на работата в предприятието за повече от 15 дни.

 

Съобразно “Коментар на КТ”, издание 2001г. след /изменението на КТ с ДВ брой № 25/2001г с автори: проф. Васил Мръчков, проф. Красимира Средкова и проф. Атанас Василев/ спирането на работа означава преустановяване на дейността на предприятието. То може да засяга, както цялото предприятие, така и негово поделение или звено. Причините за спирането на работата са организационно - технически, а взетото решение в тази насока има автономен характер и не подлежи на съдебен контрол. Спирането на работата по т.4 на чл. 328, ал.1 от КТ следва да се различава от престоя. При престоя ударението се поставя върху състоянието на неактивност, на неизпълнение на трудовите задължения, в което се намира работникът или служителят. Престоят засяга отделния работник или служител и може да се дължи, както на независещи от него причини, така и на неговото виновно поведение. Докато при „спиране на работата" ударението се поставя върху временно отсъствие на необходимите организационно - технически условия за извършване на работата, поради което тя спира.

 

Съгласно същия коментар на КТ спирането на работата следва да се предшества от изрично вземане на решение на работодателя за това. Действително законът не предвижда реда за вземане на това решение, органа който го приема, формата на това решение, но това се явява въпроси на управлението на самото предприятие и на работодателската целесъобразност, които от своя страна не подлежат на съдебен контрол. Но за наличието на това основание за прекратяване на трудовия договор е необходим и достатъчен фактът на самото спиране на работата, не само за отделен един служител от предприятието, а за цялото предприятие или за дейността на негово отделно поделение или звено.

 

От една страна съдът намира, че такова решение за спиране на работата в дружеството-въззивник не е налице нито за цялото предприятие, нито за отделно негово поделение. От друга страна, не е налице и преустановяване на дейността на предприятието, а е налице само предложение /уведомително писмо/ от дружеството -. въззивник до въззиваемия З.В.Д. с изх. № 993/517/05.12.2013г., с което същият е уведомен, че е извършено преразпределение на функциите и задълженията към други длъжности и структурни звена, поради което в този момент нямало какви задачи да му бъдат възложени. Единствено и само с това предложение и уведомление въззивника обосновава спирането на работата в предприятието за повече от 15 дни, което на практика е станало единствено и само по отношение на един работник в предприятието, а именно въззиваемия Д..  

 

Правилно и обосновано първостепенният съд е счел, че уволнителната Заповед № 65/24.02.2014г. не е мотивирана и работодателят е цитирал единствено и само нормативното основание "спиране на работа за повече от 15 работни дни", без изобщо да са посочени никакви фактически обстоятелства, в какво се състои това спиране на работата, на кои места в предприятието и за какъв период от време, както и съответните причини за това. За работника не става ясно в какво се изразява спирането на работа. Ограничавайки се само в цитиране на законовия текст, въз основа на който е извършено уволнението работодателят е лишил работникът от организиране на защита си.

 

На следващо място съдът счита, че законосъобразното упражняване на правото на прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя на осн. чл. 328, ал.1, т.4 от КТ не допуска спиране на работа само на определен служител в даден отдел, при условие, че по отношение на останалите служители, ангажирани в същото производство не е налице прекъсване на дейността им. Следователно, при спиране на работата само по отношение на един служител, а останалите служители в същото звено продължават да изпълняват дейността си, то от факта на това изпълнение следва изводът, че не е налице преустановяване дейността на цялото звено, след като има заети служители. Настоящият случай е такъв, доколкото се установи, че единствено ищецът е бил в състояние на престой, тъй като от 05.12.2013г. до 24.02.2014г., когато му е връчена заповедта за уволнение, не са му били поставяни никакви конкретни задачи, тъй като темите и задачите от иновационния план на работодателя вече били разпределени между останалите служители / арг. от свидетелските показания на инж. Ц. и Мичев/. Дори и да се приеме твърдението на ответника, че към датата на възстановяване на ищеца на работа всички теми и задачи са били разпределени между останалите служители, то не е налице никаква пречка - нито технологична, нито икономическа, ищецът да бъде включен в някой от действащите екипи, още повече, че сред основните му задължения по длъжностна характеристика, връчена на ищеца на 11.07.2012г., са: внедряването на приспособления за усъвършенстване и оптимизиране на контрола; оценка и препоръки от гледна точка на качеството при утвърждаване на технологичната документация; даване на оценка и заключение по предложение на технически промени и отклонения при уточняване и изготвяне на технически норми за качеството на изделията.

 

Изводът на първоинстнационния съдебен състав, че съществуващият понастоящем Отдел "Минометни боеприпаси" към БРВ извършва сходна дейност, която е извършвала ръководената от въззиваемия лаборатория преди да бъде закрита се явява правилен и мотивиран и изцяло се споделя и от настоящата съдебна инстанция. Още повече, че инженер-конструкторите и технолога от закритата НПЛБ са преминали на работа в новооткрития Отдел „Минометни боеприпаси". От закритата НПЛБ единствено ръководителят й Д. е бил уволнен.

След възстановяването му на работа с Решение №633/11.12.2012г. на К. районен съд по гр.д. №2222/2012 ищецът чисто формално е допуснат до работа, като от двата броя докладни записки на директор БРВ Ц. и от разпита му в съдебно заседание се установи, че за периода 05.12.2013г. до 24.02.2014г. той не е възлагал никакви задачи на Д..

Първостепенният съд подробно и обосновано е разгледал и хипотезите на чл.8, ал. 1 и ал. 2 от КТ и е стигнал до правилния и мотивиран извод в постановеното решение, че в конкретният случай се касае за една явна недобросъвестност от страна на работодателят – въззивник “А.” АД-гр. К. при прекратяване на трудовото правоотношение с въззиваемия.

 

Основното оплакване във въззивната жалба касае сочената от въззивника практика на ВКС на РБ, а именно решение № 218/18.07.2012г. по гр. дело № 195/2011г. на ВКС на ІV ГО и тълкуването на закона според въззивника относно “спиране на работата в предприятието”. Според същото решение не може доказването на спирането на работа в продължение на повече от 15 работни дни да се извърши с протокол от заседание на УС на дружеството за вземане на решение за спиране работата в цеха, протокол от заседание на УС за вземане на решение за прекратяване на трудовите договори, заповед на изпълнителния директор за изключване на ел. захранването в цеха, докладна записка от техническия директор за изключване на ел. захранването, изпълнение на производствената програма, установяваща, че през процесния период тя не е предвиждала цеха да работи, нито отчетена работа. Такива документи имат само формална доказателствена сила каквато им предава чл. 180 ГПК, изразяваща се в това, че те са съставляват единствено и само доказателства, че изявленията съдържащи се в тях са направени от подписалите ги лица. Настоящото решение е постановено по реда на чл. 290 ГПК и се явява задължително за всички съдилища в Републиката. Същият се явява и случаят с горепосоченото уведомление № 003517/05.02.2014г. изходящо от въззивника, с което уведомява въззиваемия, че поради структурните промени в предприятието нямало какви задачи да му бъдат възложени.

 

Първостепенният съд е обсъдил и разгледал всички събрани доказателства - свидетелски показания и писмени доказателства, посочени и от двете страни по трудовия спор, като е стигнал до правилния и законосъобразен извод, че заповедта за уволнение на въззиваемия Д. е неправилна и незаконосъобразна и постановена в противоречие на разпоредбата на чл.  328, ал. 1, т. 4 от КТ.

 

Основателни и доказани се явяват и акцесорните искове имащи за последния отменяне на заповедта за уволнение, а именно за възстановяване на предишната работа, както и иска за изплащане на обезщетение за оставането на работника без работа поради незаконното уволнение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Първоинстанционният съд обосновано и мотивирано е разгледал и въпроса с константната практика на ВКС в тази насока и по приложението на трудово правните норми. В този смисъл първостепенният съд е изложил подробни и обосновани мотиви, които изцяло се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Правилно е бил посочен и размера на дължимото обезщетение от 3 568.29 лева по чл.225, ал.1 и ал. 2 от КТ, като е била взета предвид от съда и разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ.  

 

         Въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

            На основание чл.78, ал.1, във връзка с чл.273 от ГПК въззивникът “А.” АД-гр. К. следва да заплати направените от въззиваемия  З.В.Д. и пред въззивната инстанция по делото, общо в размер на 500 лева, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. М., съобразно представените договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 10.11.2014 год. пред въззивния съд /на л. 24 от въззивното дело/.

            Водим от горното, съдът

 

                                                 Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 487/03.10.2014г. постановено по гр.дело № 716/2014г., по описа на Районен съд-К., допълнено с определение № 2059/12.11.2014г., по същото гр.дело № 716/2014г., по описа на Районен съд-К., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА “А.” АД-ГР. К.  с ЕИК…., с адрес на управление – гр. К., ул.”Р.” № ., представлявано от Н. Х. И., да заплати  на З.В.Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. К., ж.к. “И.” блок ., вх. . ет. ., ап. ., и съдебен адрес: – гр. С., бул. “М. М. К.” № ., ап. ., - кантора на адв. Й.М. ***, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направените от въззиваемия разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България, чрез Окръжен съд С. при наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                                2.