Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  75 /24.02.2015 г.       Година 2015                Град С.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На трети февруари                                                              Година 2015

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                 Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1556 по описа за 2014 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от “Н.” ЕАД клон Г. – С., представлявано от Управителя инж. Ф.Н.Ш. и чрез пълномощника си главен юрисконсулт М.М.К., с която обжалват постановеното решение № 1049/20.10.2014г., по гр. Дело № 2544/2014г. по описа на РС-С., с което е признато уволнението на И.Е.Б. за незаконно и е отменена заповед № 7/17.04.2014г. на Управителя на “Напоителни системи” ЕАД клон Г.-С., извършено на основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ, поради съкращаване в щата, считано от 17.04.2014г., възстановен е И.Б. на заеманата пред уволнението длъжност “диспечер транспортни средства” в дружеството, осъдени са “Н.” ЕАД клон Г. да заплатят на И.Е.Б. сумата 2 881.12лева, представляващи обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за времето от 17.04.2014г. до 08.10.2014г. през което е останал без работа поради незаконното му уволнение и законната лихва върху тази сума от 12.06.2014г. до изплащането й, както и сумата 517.26лв.- разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, като отхвърля като неоснователен предявения иск от И.Е.Б. за осъждането на “Напоителни системи” ЕАД клон Г.-С. за връщане на изплатени на Б.  обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в останалата му част над сумата от 2 881.12лева, до претендираната сума 4 914 лева и за периода от 08.10.2014г. до 16.10.2014г. включително , а над сумата от 2 881.12лева до 4 438.48лв. и поради прихващане с насрещни вземания на дружеството за връщане на изплатени на И.Б. обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 778.68л в. и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ- в размер на 778.68 лева, с което решение е осъдено дружеството да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт  сумата 275.54 лева – дължима се за производство – държавна таса съразмерно с уважената част от исковете, с което решение са осъдени “Н.” ЕАД клон Г.-С. да заплатят по сметка на РС-С. сумата 103.45 лева за разноски по делото за изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице, съразмерно с уважената част на исковете.

 

Считат така постановеното решение на първоинстанционния съд за незаконосъобразно и необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят, в случай ако бъде потвърдено първоинстанционното решение във връзка с предявения иск, да бъде уважено направеното пред първоинстанционния съд възражение за прихващане.

 

Молят да бъде отменено постановеното решение от РС-С. като неправилно  незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и да бъде постановено друго решение, с което да бъдат отхвърлени предявените обективно-съединените искове по чл. 344, ал. 1, т.2 и т. 3 от КТ.

 

Претендират за присъждане на направените по делото разноски  пред двете съдебни инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение.

 

 В законоустановеният срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия И.Е.Б..

 

          Въззивникът “Н.“ ЕАД – клон Г.- С., редовно и своевременно призовани, явява се за тях адв. К., която взема становище, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и поради това следва да бъде изцяло отменено, ведно с всички законни последици от това. Молят за присъждане на направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар.

 

Въззиваемият И.Е.Б. чрез процесуалния си представител адв. Ст. К., редовно и своевременно призован, лично се явява, който моли решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подробни съображения и доводи са изложени в съдебното заседание по съществото на делото. Моли и за присъждане на направените по делото разноски, като размерът на адвокатския хонорар бил определен съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1,

т.1, т. 2 и  т. 3 от КТ.

 

          Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Въззиваемият И.Е.Б. е бил в трудовоправно отношение с ответното дружество-въззивник “Н.“ ЕАД – клон Г. и е заемал длъжността „диспечер транспортни средства" до 17.04.2014г., когато със заповед под № 7/17.04.2014г. е било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване на щата. Процесната заповед е надлежно връчена на въззиваемия на същата дата, видно от подписа му върху същата заповед, с която Заповед едновременно му е определено да се изплати обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 1 /една/ брутна заплата.

 

Страните не спорят, че на 16.04.2014 г., в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, ищецът се е явил на работа при ответника. На същата дата управителят му издал и връчил в 10.00 часа на въззиваемия представената по делото заповед под № 19/16.04.2014 г., с която е декларирал, че го възстановява на длъжността „диспечер транспортни средства”, на която е възстановен от ВКС с Решение под № 63/31.03.2014 год. по гр. дело №265/2013 год. (л. 131 от делото на първостепенния съд). Десет минути след това на същата дата 16.04.2014 г., управителят на въззивното дружество е връчил на ищеца и представеното по делото писмо, с което го е уведомил, че с решение на СД на дружеството от 27.01.2012 г. е утвърдена новата структура на управление и длъжностно разписание на ответния клон на същото, в сила от 01.02.2012 г., от когато заеманата от ищеца длъжност „ диспечер транспортни средства” е съкратена и не съществува към момента на възстановяването му на същата с решението на ВКС. Поради това му предложил да заеме друга длъжност „заварчик, монтьор и шофьор”, като му даде отговор за решението си до 17 часа на същия ден (л .130). В 16.30 часа на 16.04.2014 г. ищецът отказал писмено да заеме тази предложена му длъжност, защото не била равнопоставена, не съответствала на образованието и квалификацията му, различни били условията на труд и по-ниско възнаграждението на нея от тази, на която бил възстановен от съда (л. 129). На 17.04.2014 г., в 11.30 часа, на ищеца са връчени едновременно представените по делото предизвестие изх. № 736/17.04.2014 г. и процесната и атакувана заповед № 7/17.04.2014 г. на управителя на ответника. С връчването на последната, трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата (л. 127-128 от първоинстанционното дело).

 

Основният въпрос който се поставя с въззивната жалба пред въззивния съд е дали въззиваемият И.Е.Б. е бил член на съответната синдикална организация към предприятието – въззивник, към момента на уволнението му на 17.04.2014г., за да се ползва от евентуалната защита на чл.333, ал.4 от КТ и ако е така дали съответно да се приложи и разпоредбата на чл.334, ал.3 от КТ.

 

В тази насока въззивният съд намира, от представената по приложеното гр. дело № 2191/2012г. по описа на РС-С. служебна бележка от 13.03.2012 г. е видно, че от 2004 г. ищецът е член на синдикалната секция на КТ “П.” при ответника, какъвто е останал и след предходното му уволнение на 01.02.2012 г. (л. 7 от гр.д. № 2191/2012 г. на СтРС). По делото няма данни това му членство да е било прекратено и до датата 17.04.2014 г. на процесното му уволнение. Именно поради това в 10.00 часа на датата 17.04.2014 г., преди да му връчи уволнителната заповед, ответникът е поискал с писмо изх. № 733/17.04.2014 г. от Синдикалната секция на КТ “П.” при него, да удостовери дали ищецът е нейн член и даде, ако е така, предварителното си съгласие за уволнението му на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.2 КТ, поради съкращаване на щата, защото заеманата от него длъжност „диспечер транспортни средства” е съкратена и не съществува към датата на възстановяването му на същата от ВКС (л. 106). В 11 часа на 17.04.2014 г. обаче, не ръководството на Синдикалната секция на КТ “П.” при ответника, а нейният председател Б.З. и лицето М. У., отразена в отговора като секретар, са отговорили писмено на управителя на въззивника, че ищецът не бил член на Синдикалната секция на КТ “П.” при ответника и поради това не се ползвал от синдикалната защита по чл. 14, т. 8 от КТД, в сила от 01.02.2014 г. (л. 107). От представения Браншови КТД за работещите в “Н.” ЕАД (БКТД) е видно, че има срок на действие съответно за периода от 01.02.2014 г. до 31.12.2014 г., тоест и към датата 17.04.2014 г. на процесното уволнение, а според чл. 14, т. 8 от същия, работодателят може да уволни работник или служител, член на синдикална организация, страна по договора, поради закриване на част от предприятието, съкращаване на щата или намаляване обема на работа, след предварително съгласие на съответния синдикален орган в съответния клон на дружеството (л. 97).

 

В тази насока е приета и задължителната практика на ВКС на РБ, а именно тълкувателно решение под № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че предварителното съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ се дава от съответния синдикален орган в предприятието, с което работникът или служителят е в трудово правоотношение. Статутът на синдикалния орган в предприятието, като наименование, структура, численост, функции, местоположение в йерархията на синдикалната организация и прочие, се урежда в устава на синдикалната организация. Валидно е даденото предварително съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ, което изразява волята на колективния синдикален орган в предприятието във връзка с уволнението на конкретен работник или служител. Решението за даване на съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ се взема от колективния синдикален орган по предвиден с устава на синдикалната организация ред. Писменото уведомление на работодателя за взетото от колективния орган решение може да бъде направено еднолично от председателя на синдикалния орган с удостоверителен документ, изразяващ обаче волята на колективния орган, съгласно легалния израз на закона в чл. 333, ал. 4 КТ "...след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието" (ТР № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС). В ТР № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че предварителното съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ се дава от съответния синдикален орган в предприятието, с което работникът или служителят е в трудово правоотношение. Статутът на синдикалния орган в предприятието, като наименование, структура, численост, функции, местоположение в йерархията на синдикалната организация и прочие, се урежда в устава на синдикалната организация. Валидно е даденото предварително съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ, което изразява волята на колективния синдикален орган в предприятието във връзка с уволнението на конкретен работник или служител. Решението за даване на съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ се взема от колективния синдикален орган по предвиден с устава на синдикалната организация ред. Писменото уведомление на работодателя за взетото от колективния орган решение може да бъде направено еднолично от председателя на синдикалния орган с удостоверителен документ, изразяващ обаче волята на колективния орган, съгласно легалния израз на закона в чл. 333, ал. 4 КТ "...след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието" (ТР № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС). Доказателствената тежест за липсата на синдикална закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, респективно преодоляването й, се носи и по делото от ответния работодател (така Решение № 63-2014-III г.о. на ВКС).  

 

В случая от представената по приложеното дело служебна бележка от  датата 13.03.2012 г. и неоспорена от страните по делото, се установи, че въззиваемия Б. е останал член на синдикалната секция на КТ “П.” при ответника и след предходното му уволнение на 01.02.2012 г., като по делото няма данни това му членство да е било прекратено и до датата 17.04.2014 г. на процесното му уволнение. При това положение ответникът неоснователно поддържа, че предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, във вр. с чл. 14, т. 8 от БКТД не била приложима по отношение на него, защото не бил член на синдикалната секция на КТ “П.” и поради това не се ползвал от същата към датата на процесното му уволнение. Вярно е, че в подкрепа на това си възражение ответникът представи отговор с вх. № 734/17.04.2014 г. на председателя Б. З. и М У, сочеща се в същия като секретар на тази секция, които две лица са удостоверили в това писмо, че ищецът не е член на синдикалната секция на КТ “П.” при ответника и поради това не се ползва от синдикалната защита предвидена в чл. 14, т. 8 от БКТД. Но също така е вярно, че доколкото с ТР № 4/2013 г. на ВКС се прие, че валидно е само решението на съответния колективен синдикален орган в предприятието за даване на съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ за уволнението на конкретен работник или служител, то и удостоверението, че последният не се ползва от тази закрила, защото не е член на синдикалната организация, може да бъде валидно дадено само от същия колективен синдикален орган, а не само от някои от членовете му, както е в случая (в този смисъл виж и Р № 81-2014 – IV г.о. на ВКС).

 

При него съответният колективен синдикален орган, от когото е следвало да поиска и съответно получи въззивника предвиденото в чл. 14, т. 8 от БКТД предварително съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ за процесното уволнение на въззиваемия е, както е приел и ВКС в решението си по приложеното гр.д. № 1265/2013 г. (л. 10-15 от първоинстанционното дело) - ръководството на синдикалната секция на КТ “П.” при ответника, защото именно на последното, като постоянно действащ колективен орган чл. 12, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на същата секция е предоставил правомощието, да организира и ръководи цялостната й дейност (л. 246). Според чл. 10, ал. 8 от същия Правилник обаче, ръководството на синдикалната секция на КТ “П.” при ответника се състои не само от председател и секретар, а от председател и секретари (поне двама – б.р.), избрани от общото (делегатското) събрание на същата секция с мандат 4 години.

 

Следователно, ръководството на синдикалната секция на КТ “П.” при въззивника, което е можело в случая да даде валидно предварително съгласие по чл. 14, т. 8 от БКТД за процесното уволнение на въззиваемия, респективно да удостовери, че последният не се ползва от тази предварителна синдикална защита, защото не е член на същата секция, се състои според същия Правилник от поне трима души – председател и секретари. Че участващите в ръководството на тази секция секретари са повече от един, ясно личи и от нормите на чл. 14 от същия Правилник, където са уредени функциите им (л. 247). При това положение ответникът, чиято е тук съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест, следваше да представи по делото и решението си по чл. 10, ал. 8 от този Правилник, на общото (делегатско) събрание на посочената секция на КТ “П.” при него, от което да е видно, колко и кои точно лица са според същото председател и секретари на тази секция към дата на процесното уволнение на ищеца, защото именно от последните се състои ръководството й, чието решение в случая, като колективен орган, може единствено да даде валиден отговор/удостоверение дали ищецът е бил член на същата секция и се ползва или не поради това от предварителната закрила по чл. 14, т. 8 от БКТД при процесното му уволнение. Такова решение обаче ответникът не представи и липсва по делото въпреки, че е негова тук доказателствената тежест. По делото е представено само удостоверение за легитимност на синдикалната секция на КТ “П.” при ответника, в което е удостоверено, че председател на същата е Бончо Златев (л. 108). По делото обаче няма и други доказателства, от които да е видно, нито колко и кои лица са секретари на същата секция, а последните също участват в ръководството й, нито пък доказателства подписалата отговора с вх. № 734/17.04.2014 г., че ищецът не бил член на синдикалната секция на КТ “П.” при ответника и поради това не се бил ползвал от предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, във вр. с чл. 14, т. 8 БКТД – Мария Умникова, да е секретар на същата секция.

 

В този смисъл съобразно основното правилото на чл. 154 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, съдът не може да приеме за валиден представения от ответника отговор с вх. № 734/17.04.2014 г. на председателя Бончо Златев и лицето Мария Умникова, че въззиваемия не е бил член на синдикалната секция на КТ “П.” при него и поради това не се е ползвал от предварителната закрила по чл. 14, т. 8 БКТД при процесното му уволнение, защото от съдържанието му е видно, че то не изхожда от цялото ръководство (като колективен орган от поне три лица) на същата синдикална секция, а само от председателя й Б.З. и лицето М. У., за което по делото няма и данни да е била към този момент секретар на тази секция/част от ръководството й, нито пък удостоверява взето от последното решение, че ищецът не е член на синдикалната секция и не се ползва поради това от предварителната синдикална защита по чл. 333, ал. 4 КТ, във вр. с чл. 14, т. 8 от БКТД при процесното му уволнение (ТР № 4/2013 г.; в този смисъл е и Р № 81-2014 – IV г.о. на ВКС). Поради това съдът не може да приеме, че този отговор  удостоверява решение на колективния синдикален орган/ръководството на синдикалната секция на КТ “П.” при ответника, че ищецът не е член на същата секция и поради това не се е ползвал от предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, във вр. с чл. 14, т. 8 от БКТД при процесното му уволнение, а други доказателства в подкрепа на това си становище ответникът, чиято е тук доказателствената тежест, не е представил и липсват по делото.

 

Доказателствената тежест за липсата на синдикална закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, респективно преодоляването й, се носи и по делото от ответния работодател (така Р № 63-2014-III г.о. на ВКС).  

 

В случая от представената по приложеното дело служебна бележка от 13.03.2012 г. се установи, че ищецът е останал член на синдикалната секция на КТ “П.” при ответника и след предходното му уволнение на 01.02.2012 г., като по делото няма данни това му членство да е било прекратено и до датата 17.04.2014 г. на процесното му уволнение.

 

В тази насока са и следващите оплаквания във въззивната жалба, касаещи преждевременното прекратяване на членството на въззиваемия в синдикалната организация към дружеството-въззивник. В тази насока жалбоподателят сочи заявление вх. № 009-1/06.02.2012г. от въззиваемия И.Б., до председателя на Синдикалния регионален съюз на КТ “П.” – гр. С. и съответно платения членски внос за месеците февруари и март 2012г. в размер на 8.68 лева, по сметка на този съюз от въззиваемия Б. с квитанция към ПКО №  47/10.05.2012г. /на листи 90 и 91 от приложеното гр. д. под № 2191/12 год. на РС-С./.

 

Въззивникът навежда доводи, че въззиваемия членувал в друга синдикална организация, различна от тази в дружеството-въззивник. Съдът не възприема тези доводи, тъй като видно от представеното удостоверение изх. № 037/16.04.2014г. на КТ “П.”, /на лист 108 от първоинстанционното дело, както и на лист 8 от приложеното гр. д. под № 2191/12 год. на РС-С./ секцията й в “Н.“ ЕАД – клон Г., регион С. отрасъла “селско стопанство” е легитимирана да участва с упълномощени от нея представители и да представлява работниците и служителите съгласно действащото законодателство. Видно от същото удостоверение секцията е редовно регистрирана към Синдикален регионален съюз на КТ “П.” – С.. Налага се извода, че секцията на КТ “П.” се явява поделение или звено на Синдикалния регионален съюз на КТ “П.” – С.. В случая се касае за една и съща синдикална организация към Конфедерация на труда “П.”. В този смисъл това оплакване във въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователно и недоказано и като такова следва да бъде оставено без уважение.

 

Относно прекратяването на членството на въззиваемия И.Е.Б. в синдикалната организация отговор дава разпоредбата на чл. 17 и чл. 18 от Правилника за организацията и дейността на синдикалната секция на КТ “П.” /приет на 18.11.2003г. изм. и доп. на 02.10.2010г. – листи 245-248 от първостепенното дело/, като според първата от тези две разпоредби членството на физическо лице в синдикалната секция се прекратява при: 1. напускане с писмено заявление, 2. изключване, 3. поставяне под запрещение, 4. смърт, 5. индивидуалния член на синдикалната секция, който е избран в ръководен или контролен орган на КТ “П.” на всички нива не може да бъде изключен докато заема длъжността. Според чл. 18 индивидуален член се изключва от КТ “П.” по решение на Общото /делегатското събрание/ на синдикалната секция към която членува при изслушване на засегнатата страна – уведомена за събранието чрез писмо с обратна разписка. Тази санкция се прилага при: 1. невнасяне на чл.внос по неуважителни причини повече от един месец, както и за доказани нарушения на основни принципи и цели на КТ “П.”. От последната разпоредба следва категоричния извод, дори въззиваемия да не е заплащал членския си внос  за определено време, както твърди въззивника, за да бъде изключен същия от синдикалната организация следва да е налице валидно взето решение на общото делегатско събрание на синдикалната секция, за което въззиваемият следва да бъде уведомен чрез изрично писмено писмо с обратна разписка и да му бъде дадена възможност да вземе становище по това искане за неговото изключване. Съдът намира, че в тази насока не са изпълнени тези изисквания на Правилника на синдикалната секция на КТ “П.”, поради което не се изпълнени и изискванията му за прекратяване на членството на въззиваемия И.Е.Б. в тази синдикална секция.

 

При така установеното фактическо положение въззивникът неоснователно поддържа оплакването във въззивната си жалба, че предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, във вр. с чл. 14, т. 8 от БКТД не била приложима по отношение на него, защото не бил член на синдикалната секция на КТ “П.” и поради това не се ползвал от същата към датата на процесното му уволнение. Вярно е, че в подкрепа на това си възражение въззивникът е представил пред първата инстанция отговор с вх. № 734/17.04.2014 г. на председателя Б. З. и М У, сочеща се в същия като секретар на тази секция, които две лица са удостоверили в това писмо, че ищецът не е член на синдикалната секция на КТ “П.” при ответника и поради това не се ползва от синдикалната защита предвидена в чл. 14, т. 8 от БКТД. Но също така е вярно, че доколкото със задължителната ТР под № 4/2013 г. на ВКС се прие, че валидно е само решението на съответния колективен синдикален орган в предприятието за даване на съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ за уволнението на конкретен работник или служител, то и удостоверението, че последният не се ползва от тази закрила, защото не е член на синдикалната организация, може да бъде валидно дадено само от същия колективен синдикален орган, а не само от някои от членовете му, както е в случая (в този смисъл виж и Р № 81-2014 – IV г.о. на ВКС).

 

При него съответният колективен синдикален орган, от когото е следвало да поиска и получи ответника предвиденото в чл. 14, т. 8 от БКТД предварително съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ за процесното уволнение на ищеца, е, както е приел и ВКС в решението си по приложеното гр.д. № 1265/2013 г. (л. 10-15) - ръководството на синдикалната секция на КТ “П.” при ответника, защото именно на последното, като постоянно действащ колективен орган чл. 12, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на същата секция е предоставил правомощието, да организира и ръководи цялостната й дейност (л. 246). Според чл. 10, ал. 8 от същия Правилник обаче, ръководството на синдикалната секция на КТ “П.” при ответника се състои не само от председател и секретар, а от председател и секретари (поне двама – б.р.), избрани от общото (делегатското) събрание на същата секция с мандат 4 години. Следователно, ръководството на синдикалната секция на КТ “П.” при ответника, което е можело в случая да даде валидно предварително съгласие по чл. 14, т. 8 от БКТД за процесното уволнение на ищеца, респективно да удостовери, че последният не се ползва от тази предварителна синдикална защита, защото не е член на същата секция, се състои според същия Правилник от поне трима души – председател и секретари. Че участващите в ръководството на тази секция секретари са повече от един, ясно личи и от нормите на чл. 14 от същия Правилник, където са уредени функциите им (л. 247). При това положение ответникът, чиято е тук съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест, следваше да представи по делото и решението по чл. 10, ал. 8 от този Правилник, на общото (делегатско) събрание на посочената секция на КТ “П.” при него, от което да е видно, колко и кои точно лица са според същото председател и секретари на тази секция към дата на процесното уволнение на ищеца, защото именно от последните се състои ръководството й, чието решение в случая, като колективен орган, може единствено да даде валиден отговор/удостоверение дали ищецът е бил член на същата секция и се ползва или не поради това от предварителната закрила по чл. 14, т. 8 от БКТД при процесното му уволнение. Такова решение обаче ответникът не представи и липсва по делото въпреки, че е негова тук доказателствената тежест. По делото е представено само удостоверение за легитимност на синдикалната секция на КТ “П.” при ответника, в което е удостоверено, че председател на същата е Бончо Златев (л. 108). По делото обаче няма и други доказателства, от които да е видно, нито колко и кои лица са секретари на същата секция, а последните също участват в ръководството й, нито пък доказателства подписалата отговора с вх. № 734/17.04.2014 г., че ищецът не бил член на синдикалната секция на КТ “П.” при ответника и поради това не се бил ползвал от предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, във вр. с чл. 14, т. 8 БКТД – Мария Умникова, да е секретар на същата секция.        

 

При така установената фактическа обстановка по делото, първостепенния съд правилно и обосновано е приел, че уволнението на ищеца е незаконно, защото предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, във вр. с чл. 14, т. 8 от БКТД, на която същият се позовава, е била приложима спрямо него, а не е била преодоляна от ответния работодател преди процесното му уволнение. Поради това същото е незаконно и следва да се отмени само на това основание, без трудовия спор за законността му да се разглежда по същество (чл. 344, ал. 3 КТ).

 

В конкретния случай първостепенният съд подробно, обосновано и мотивирано е разгледал всички законови предпоставки за законосъобразното и правилно упражняване на правото на работодателя да прекрати едностранно трудовия договор на работника по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, като е стигнал и до обоснования извод, че  уволнението на въззиваемия Б. се явява незаконно. Нарушена е императивна разпоредба на трудовото законодателство, а именно чл. 333, ал. 4 от КТ, поради което заповедта на въззивника за прекратяването на трудовото правоотношение на въззиваемия Б. се явява неправилна и незаконосъобразна само на това основание и  трудовия спор не следва да се разглежда по съществото си.

 

В тази насока първият обективно съединен иск за отмяна на   уволнението  на въззиваемия по чл.328, ал.1, т.2 от КТ се явява основателен и доказан и като такъв правилно е бил уважен от първостепенния съд.

 

Основателен се явява и втория евентуално съединен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, който следва съдбата на главния иск, като при неговото уважаване следва да бъде уважен и този обективно съединен иск.

 

 Първостепенният съд е стигнал до обоснования и мотивиран извод, че с уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ в мотивите към обжалваното Решение, че се дължи и обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, което е в размер на брутното трудово възнаграждение на въззиваемата за времето през което е останала без работа, поради незаконното уволнение, но не повече от шест месеца. На основание ч. 228, ал. 1 КТ, във вр. с . 225, ал. 1 КТ районния съд е определил правилно и дължимия размер както и периода от време, за който се дължи това обезщетение , а именно в размер на 2 881.12 лева, съответно за периода от датата на уволнението 17.04.2014г. до 08.10.2014г., през който е останал без работа.

 

 В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия И.Е.Б. направените от  него разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 520 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. Ст. К., по договор за правна помощ от датата 03.02.2015г. и представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, надлежно приложени по делото /на л. 24-25 от делото/.

 

На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото Решение  подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

         Водим от горното, съдът

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1049/20.10.2014г. по гр.дело № 2544/2014г., по описа на Старозагорския районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 ОСЪЖДА“Н.“ ЕАД – клон Г. с ЕИК ..., представлявано от Управителя Ф.Н.Ш., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “М.” № ., да заплати на И.Е.Б. ***, сумата в размер на 520 лева /петстотин и двадесет лева/, представляващи направените от последните разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                2.