Р Е Ш Е Н И Е

 

 62 /16.02.2015 година                                   Град Стара Загора

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми януари                                                     2015 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                               ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1009 по описа за  2010 година.

 

 

Обжалвано е решение № 541/24.10.2014г. постановено по гр. дело № 1436/2014г., по описа на К. районен съд.

 

Въззивникът “Е.” АД – ГРАД П. моли да бъде отменено решението и постанови ново, с което да се отхвърли изцяло иска. Претендира за направени разноски в двете инстанции.

 

 Въззиваемият Н.П.К. редовно и своевременно призован, не се явява и не е подал отговор на въззивната жалба.

 

  Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Производството е по предявен иск с правно основание

чл. 55, ал. 1 от ЗЗД

 

У          становено е по делото, че ищецът и ответникът са страни по договор за продажба на електроенергия.

 

От констативен протокол от 07.10.2013г. се установява, че при извършена проверка на състоянието на измервателното устройство, монтираният за него електромер бил свален за експертиза. При извършена проверка на 27.01.2014г. е било установено, че е осъществяван достъп до електромера и той е манипулиран – изрязани са част от зъбите на плаващото зъбно колело на броителния механизъм, вследствие на което електромерът отчита със 75% по-малко от консумираната електроенергия.

От представената фактура № 1110244581/28.03.2014г. за периода от 24.07.2013г. до 07.10.2013г. на ищеца е начислена ел. енергия на стойност 402.54 лева. На 12.06.2014г. ищецът е заплатил тази сума, видно от фискален бон. В случая дружеството “Е.” АД – ГРАД П. черпи правата си от Правила за измерване на количествата ел. енергия в редакцията на Държавен вестник брой 98/12.11.2013г. Съгласно чл. 48, ал. 1 от същите “в случаите когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството ел. енергия за период от датата на констатиране на неправилното измерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка, но не по-дълъг от 90 дни”.

 

Въззивният съд намира, че тази норма е неприложима за процесния случай поради това, че корекцията е извършена за период когато цитираните правила не са действали. Неоснователно е твърдението, че с посочената разпоредба законодателят е допуснал обратно действие на правилата. Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба. Това предвижда нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗНА. Законовата разпоредба е задължителна, което означава, че без изрично предвидено обратно действие на правната норма на чл. 48 от Правилата няма как тя да е приложима преди подзаконовия нормативен акт да влезе в сила.

 

Уеднаквената практика на ВКС се е произнесла по въпроса за възможността на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметките за минал период. Същата приема, за доставчика не съществува възможност за едностранна корекция на сметките, която да се обосновава с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите общи условия. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение. В решенията е прието, че коригирането на сметките на вече доставена ел. енергия само въз основа на факта на неточно отчитане без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на регламентирания чл. 82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност.

 

Няма и никакви данни за извършена манипулация от страна на потребителя върху електромера, поради факта, че същият е собственост на електроразпределителното предприятие и до него имат достъп само негови служители, но не и абонатите. Електромерът е разположен извън границите на имота на потребителя, което е видно от констативен протокол за извършена проверка. Задължение на собственика е да поддържа технически изправно средството за измерване на ел. енергия, в случая ответника, съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно районният съд е уважил предявеният иск и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 402.54 лева. Поради това обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 541/24.10.2014г. постановено по гр. дело № 1436/2014г., по описа на К. районен съд.

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                              2.