Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 74                                       25.02.2015г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,  ВТОРИ СЪСТАВ

на дванадесети февруари  две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА                                                        

                                                ЧЛЕНОВЕ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                      ВАНЯ ТЕНЕВА                            

Секретар С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

в.гр.дело N 1065 по описа за 2015 година по описа на ОС- Ст.Загора,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.270 във вр. с чл.422 от ГПК, във вр. с чл.220, ал.1 и чл.271, ал.1 от КТ и във вр. с чл.55, ал.1 от ЗЗД.

          Производството е образувано по въззивна жалба от ответника- работодател ЕТ”Г.”- гр.К., обл.С., против Решение № 606/21.11.2014г. по гр.дело № 373/2014г. по описа на Районен съд- гр.К., обл.С., в частта му, с която е отхвърлен насрещния му иск против ищеца- работник К.Т.П. ***, за сумата  1113, 78 лв., представляваща според него получено без основание трудово възнаграждение. Въззивникът е останал недоволен от решението в частта, с която се отхвърлят претенциите му по чл.55, ал.1 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД. Счита, че районният съд не обсъдил обстойно всички събрани по делото доказателства, както и че решението в обжалваната част било незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Излага подробни съображения в жалбата си, които съдът е докладвал в съдебно заседание. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част, като вместо това се уважат предявените искове. Претендира за разноските си за двете инстанции.

 

Въззиваемият- пълнолетен български гражданин К.Т.П. ***, взема становище за правилност и законосъобразност на постановеното Решение в обжалваната му от другата страна част. Счита, че съдът правилно преценил фактите относно фактическата обстановка, като по отношение на обжалваната част, във връзка с исковете за главници и лихви по чл.271, ал.1 от КТ във вр. с чл.55, ал.1 и чл.82- 86 от ЗЗД счита, че съдът правилно кредитирал събраните доказателства. Излага съображения в отговора си, които са докладвани в съдебно заседание и моли да се постанови решение, с което да се потвърди първоинстанционното Решение в обжалваната му част. Претендира и за разноските си пред въззивната инстанция.

 

СЪДЪТ, като обсъди изложените във въззивната жалба оплаквания, доводите в Отговора на въззивната жалба, съображенията на всяка една от страните, въз основа на доказателствата по делото, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

          Производството пред въззивната инстация е по предявените насрещни искове за главници и лихви с правно основание чл.270 във вр. с чл.422 от ГПК, във вр. с чл.220, ал.1 и чл.271, ал.1 от КТ и във вр. с чл.55, ал.1 и чл.82- 86 от ЗЗД, от работодателя към бившия си работник.

 

           Страните не спорят, че са били в трудовоправно отношение, възникнало по силата на трудов договор, като ищецът е заемал длъжността „тракторист” за периода от 15.07.2011г. до 01.09.2012г. включително, със съответното месечно възнаграждение в размер на 526 лв., което трудово правоотношение е било прекратено едностранно от работодателя поради намаляване обема на работата. 

 

В случая въззивната инстация не споделя мотивите на първоинстанционния Районен съд- гр.К. по отношение процесуалната допустимост на приетия за съвместно разглеждане наред с първоначалния установителен иск за трудово възнаграждение по чл.422 от ГПК, и на насрещния осъдителен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, извършено с постановено на осн. чл.211, ал.1 и 2 от ГПК в закрито заседание Определение № 898/14.05.2014г./л.27 от делото на РС- К./. Мотивите за това са, следните :

1. Периодите от време, засягащи първоначалния и насрещния иск са абсолютно различни, не се припокриват дори и частично и представляват последователни периоди от време- основният иск се отнася за установяване на суми от трудови възнаграждения за периода от м.юни 2012г. до м.август 2012г., плюс 1 месечно трудово възнаграждение за 1 месец не спазено предизвестие за прекратяване на трудовото възнаграждение, а насрещният иск е за периода от м.юни 2011г. до м.май 2012г. включително за твърдени от ищеца по насрещния иск “удръжки” от ответника, като не определя какви са по вид и естество тези “удръжки”.

2. Съгласно императивните разпоредби на чл.211, ал.1 от ГПК ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд/което очевидно е било налице/, и ако са налице поне една от двете възможни законови хипотези :

а/ ако има връзка с първоначалния иск- което не е заявено и установено по никакъв начин от ищеца по насрещния иск в Насрещната му искова молба, или

б/ ако може да стане прихващане- което очевидно е процесуално невъзможно, защото основания иск е установителен по смисъла на чл.124, ал.1, пр.2 във вр. с чл.422 от ГПК, а насрещния иск е осъдителен по смисъла на чл.124, ал.2 от ГПК във вр. с чл.242, чл.128 и чл.224, ал.1 от ГПК.

 3. Наред с това с оглед естеството на спора по първоначалния установителен иск, той по същността си се отнася за трудово възнаграждение по КТ, поради което на основание чл.310, ал.1, т.1, пр.1 от ГПК е следвало да се разгледа от РС- К. не по общия ред/както е процедирано/, а по специалния ред на “Бързо производство” по гл.25 от ГПК/което не е направено/. Предвид това и с оглед наличието на императивна законова забрана по чл.314, ал.2, пр.1 от ГПК, при разглеждането на делото по реда на “Бързото производство” не е следвало да се приема за съвместно разглеждане предявения насрещен осъдителен иск/ какъвто е процесният такъв по делото/ от работодателя срещу бившия му работник, в която част е въззивната жалба на жалбоподателя и в която част е предмет на въззивен контрол тази част от първоинстанционно решение на РС- К..

 

          Ето защо предвид всички гореизложени съображения и най- вече с оглед допуснатото от първоинстанционния РС- К. съществено процесуално нарушение с приемането за съвместно разглеждане на насрещен иск въззивната инстанция намира, че следва да обезсили частично съгласно правилата на чл.270, ал.3 от ГПК обжалваното първоинстанционно Решение в частта му относно произнасянето по предявения насрещен иск и в съответната му част относно присъдените от първата инстанция разноски и ДТ по него, като делото се върне в тази му част обратно на РС- К. за образуване на ново отделно дело под нов номер и дата по описа на същия РС,  и с определяне на нов районен съдия- докладчик, въз основа на Исковата молба за насрещния иск на работодателя против бившия му работник за сумата от общо 1 113, 78 лв. “удръжки”/л.19 и сл. от приложеното гр.д.№ 373/2014г. по описа на РС- гр.К., обл.С./, ведно със законните последици от това.

 

Тъй като настоящото въззивно съдебно Решение не прегражда пътя на обжалвания пред ОС- Ст.Загора насрещен осъдителен паричен иск, то не подлежи на обжалване пред по- горен съд.           

 

          Предвид гореизложените съображения и водим от горните мотиви, на основание чл.270, ал.3 във вр. с чл.314, ал.2, пр.1 от ГПК, въззивният Окръжният съд

 

                                                                         Р  Е  Ш  И  :

 

          ОБЕЗСИЛВА частично Решение № 606/21.11.2014г. по гр.дело № 373/2014г. по описа на Районен съд- гр.К., обл.С., в частта му, с която се е произнесъл по насрещния осъдителен иск на ЕТ”Г.”- ЕИК ...- гр.К., обл.С., ул.”М.” № ., против ответника К.Т.П.- ЕГН ********** ***, за сумата  1113, 78 лв. “удръжки”, като процесуално недопустимо в това съдебно производство.

 

           ВРЪЩА обратно на РС- К., обл.Старозагорска Насрещната искова молба вх.№ 4256/14.04.2014г./л.19 и сл. от приложеното гр.д.№ 373/2014г. по описа на РС- гр.К., обл.С./ с насрещния осъдителен иск на ЕТ”Г.”- ЕИК ..., гр.К., обл.С., против ответника К.Т.П.- ЕГН ********** ***, за сумата от общо 1 113, 78 лв. “удръжки”, за образуване на ново първоинстанционно гр.дело, с нов номер и дата по описа на РС- гр.К., обл.С., и с нов районен съдия- докладчик по същото.

                  

РЕШЕНИЕТО не прегражда пътя на насрещния иск и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.                                                   

          

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   

 

                            

                                                 ЧЛЕНОВЕ :        1.     

 

 

                                                                                       2.