Р Е Ш Е Н И Е

номер 82                                    25.02.2015г.                      град С.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II СЪСТАВ

На дванадесети февруари  2015 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА                                                   

ЧЛЕНОВЕ :           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                ВАНЯ ТЕНЕВА

при секретар С.С., като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ,въззивно гражданско дело номер 1068 по описа за 2015 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258273 от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на “Е.”ЕАД, гр.П. срещу Решение № 1132/05.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 2170/2014г. по описа на Районен съд- С..

В жалбата са наведени доводи, че съдебното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна Д.С.Д. *** е подала отговор, в който оспорва въззивната жалба с аргументи за нейната неоснователност и иска обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районния съд е образувано по искова молба на физическото лице- пълнолетния български гражданин Д.С.Д. ***, с която е предявен срещу ответника- юридическото лице “Е.”- ЕАД, гр.П.  отрицателен установителен иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК.

По делото не е спорно между страните, че са сключили договор за продажба на електрическа енергия, като въззиваемият е потребител на електроенергия на обект, находящ се на адрес в гр.С., ул.”Л.” № ., вх.., ап.. с клиентски номер ... и съответния ИТН /Измервателна точка номер/ ....

От представения по делото констативен протокол № 76645/23.05.2013г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване се установява, че при извършена проверка на обекта от двама представители на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД /ЕВН- ЕС/ и в присъствието на двама свидетели и на собственика на жилището е констатирано, че е налице грешка при отчитане на преминаващата през електромера електрическа енергия и същият е демонтиран. Констативният протокол е подписан от двамата представители на електроразпределителното дружество и двамата свидетели. От протокола е видно, че към момента на извършване на проверката въззиваемият е присъствал.

По делото е представен Констативен протокол № 498/31.07.2013г. от метрологична експертиза на средство за измерване тип АСЕ-2000 с фабричен номер 008514790, изготвен и подписан от лицата инж.Т. С. и инж.Й. П.– и двете старши експерти в РО- гр.Б., при Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" при Българския институт по метрология/БИМ/. От тези писмени доказателства се установява, че въз основа на извършена проверка по заявление на ЕВН- ЕР е констатирано, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като е монтирано допълнително съпротивление в измервателната верига между изводите 10 и 11 на интегралната схема, водещо до промяна в метрологичните му характеристики. В резултат на тази манипулация електромерът отчита по- малко от реално консумираната електроенергия.

С писмо на ЕВН ЕР въззиваемият е уведомен за извършената проверка, за констатираното нарушение и че ще бъде коригирана сметката за електрическа енергия за времето от 70 дни за съответното количество ел.енергия в кВтч на съответната стойност в лв. с ДДС. За посочения период е съставена Справка за коригиране на сметка за електроенергия и фактура на съответната стойност в лв. с ДДС.

 

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи по казуса :

Чрез предявения отрицателен установителен иск въззиваемият отрича вземането на въззивника на стойност 281, 60 лв. с ДДС за начислена електрическа енергия в съответния размер чрез корекция на сметката за съответния нормативно определен период от 70 дни, при което в тежест на въззивната страна е да докаже съществуването на оспореното вземане.

В случая безспорно е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин на първата инстанция, че въпросният електромер е манипулиран и че неотчетената от него електрическа енергия възлиза на исковата сума с ДДС, за което е съставена фактура. Няма твърдения, нито събрани доказателства манипулацията да е в резултат на виновно лично поведение на самия въззиваем, който е физическо лице- пълнолетен български гражданин. При това положение спорният по делото въпрос се свежда до това може ли ответникът, като ЮЛ- доставчик на електрическа енергия по ЗЕ, едностранно да коригира сметките на потребителите за доставената през изминал период електрическа енергия, от който въпрос зависи изхода на делото.

Съгласно императивната разпоредба на чл.35, ал.4 от ОУ на ЕВН- ЕР, гр.П.,  неправомерното въздействие върху средството за търговско измерване на електрическа енергия се установява чрез съставен протокол, а според чл.63 от ОУ на ЕВН- ЕР в случай на съставен протокол, той се подписва от представители на дружеството и клиента, а ако последният не присъства и/или откаже да подпише протокола, същият се подписва от свидетели, след което се изпраща на клиента за запознаване. В случая протоколът е бил съставен в присъствието на въззиваемия. Така съставеният протокол обаче представлява неподписан от въззиваемия частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя и въззивник факти и не може да бъде противопоставен на въззиваемия. В този смисъл следва въззивникът да докаже факта на неправомерното въздействие върху електромера от страна на потребителя чрез всички допустими съгласно ГПК доказателства. Това в случая не е сторено, поради което дружеството въззивник неправомерно е коригирало сметката на потребителя за минал период.

Освен изложеното, следва да се отчете и съответната константна в този период от време практика на ВКС- С., че с решение № 165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г. на ВКС- ІІ т.о., решение № 104/05.07.2010г. по гр.д.№ 885/2009г. на ВКС- ІІ т.о., решение № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г. на ВКС- ІІ т.о., и решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС- ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС- С. задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, е уеднаквена практиката по въпроса за възможността на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметките за минал период. Различните състави на ВКС приемат, че за доставчика на публична услуга/доставка на ел.енергия на крайните потребители/ не съществува възможност за едностранна корекция на сметките, която да се обосновава с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП и поради това са нищожни по силата на чл.146, ал.1от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. В посочените решения е прието още, че коригирането на сметките на вече доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната електрическа енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД принцип “без вина няма отговорност”- включително и гражданска.

Установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електрическа енергия, тъй като той не твърди някакви действия или бездействия на потребителя, които влияят върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия.

Осъществената промяна в законодателството и в частност най- вече  създаването на новите норми на чл.98а, ал.2, т.6 и на чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, в законна сила и действащи спрямо всички/“ерга омнес”/ от 17.07.2012г. занапред, не налага отпадане на даденото тълкуване с посочените по-горе решения за неравноправност на клаузите от общите условия, даващи възможност на енергоразпределителното дружество едностранно да коригира сметките на потребителите за минал период, без наличието на доказана недобросъвестност от тяхна страна. Това е така, защото в посочените текстове на закона ясно и недвусмислено е посочено, че реда за уведомяване на клиента при корекция на сметки е в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по смисъла на чл.120, ал.3 от ЗЕ. Видно е, че тази законодателна промяна е била наложителна именно поради наличието на посочената по-горе единна съдебна практика по въпроса за възможността на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметки на потребители за минал период. Посочените разпоредби на чл.98а, ал.2, т.6  и на чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ изрично изискват неизмерената или неправилно измерената ел.енергия да е вследствие неправомерно въздействие върху уредите за измерване, което да се дължи на недобросъвестността на самия потребител, разбирана като умисъл съгласно смисъла на чл.82 от ЗЗД.

В случая по делото въззивникът не представя доказателства констатираното неправомерно въздействие върху процесния електромер да се дължи на действия на въззиваемия, но не представи и доказателства за точния период на грешното измерване/неизмерване в резултат на това неправомерно въздействие върху този електромер. Според разпоредбата на чл.120, ал.1 от ЗЕ, последният е собственост на електроразпределителното предприятие и то го ползва за измерване на консумираната от потребителя електрическа енергия. При това положение застъпената от въззивника теза по делото, че потребителят имал определени от закона права и задължения, свързани с експлоатацията на този уред, са несъстоятелни.

По делото не са ангажирани доказателства относно обстоятелството, че въззивникът е доставил на въззиваемия електроенергия на съответната процесна стойност с ДДС за процесния период- в случая отношенията между страните се уреждат чрез ЗЕ и тогава действалите Наредба № 6/09.06.2004 г. и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. В тези нормативни актове към момента на осъществяване на проверката и по отношение на проверявания период липсват конкретни разпоредби за определяне на количеството доставена и неотчетена електроенергия при неизправност на средството за търговско измерване или при неизмерване изобщо на такава енергия.

Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и доказан, поради което напълно мотивирано и законосъобразно е бил уважен с атакуваното Решение на първоинстанционния РС- Ст.Загора, а въззивната жалба, като необоснована и недоказана следва да се отхвърли изцяло, ведно със законните последици от това.

 

По отношение на разноските пред настоящата въззивна инстанция :

С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция въззиваемата страна има право на разноски и тъй като същата заявява чрез процесуалния си представител- адвокат, че претендира такива в размер на 360 лв. с ДДС, за което представя писмено адв. пълномощно от 28.01.2015г. и Списък по чл.80 от ГПК, следва да бъде уважено в този му размер.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.258273 от ГПК във вр. с чл.98а, ал.2, т.6  и на чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, въззивният Окръжен съд – гр. С.

   Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1132/05.11.2014г., постановено по гр.д. № 2170/2014г. по описа на Районен съд- гр.С..

ОСЪЖДА "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, гр. Пловдив- ЕИК ..., ул. “Х. Г. Д.” № . да заплати на Д.С.Д.- ЕГН ********** *** сумата от 360 лв./триста и шестдесет лева/ с ДДС разноски пред въззивна инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                      ЧЛЕНОВЕ :       1.

 

                                           2.