Р Е Ш Е Н И Е

  

№ 76                                            24.02.2015 година                   град С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                 Втори граждански състав

На двадесет и четвърти февруари                                             2015 година

В закрито заседание, в следния състав: 

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

2. ВАНЯ ТЕНЕВА

като разгледа докладваното от младши съдия Тенева, въззивно гражданско дело № 1081 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. 

 

Постъпила е жалба от Сдружение “Н.” чрез адв. Д.М.Д. срещу действията на частен съдебен изпълнител Р. М. с рег.№ ... на КЧСИ, район на действие ОС – С. по изпълнително дело № ......., по-конкретно срещу постановлението за разноски.

Препис от жалбата е връчен лично на взискателя за становище, но такова не е постъпило. Жалбата е правилно администрирана, заплатени са необходимите такси и са постъпили мотивите на ЧСИ М. във връзка с настоящото дело, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК.

Частният съдебен изпълнител счита жалбата за неоснователна, тъй като твърди, че е съобразил размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя с Наредба № 1/2004 г., както и с ТР № 6/2012 г. и е начислил и удържал правилно в тежест на длъжника авансови такси и пропорционална такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваните действия, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Жалбата е допустима и по същество е неоснователна.

Изпълнително дело № ....... по описа на ЧСИ Р. М. е образувано по молба на взискателя К.А.И. чрез пълномощник – адв. П.К.. От подадената молба е видно, че с нея се иска образуване на изпълнително дело по приложения изпълнителен лист и изготвяне на справка за размера на задължението и на банковите сметки на длъжника. Представено е пълномощно и договор за правна помощ и съдействие между адв. П.К. и взискателя, от което е видно, че е договорено възнаграждение в размер на 1080 лева с ДДС. Посочено е, че сумата е платена в брой и е представена фактура.

На 24.11.2014 г. ЧСИ М. е изпратила покана за доброволно изпълнение до “Н.”– С., като поканата е получена на 29.11.2014 г. В ПДИ е посочено, че дължимите суми са 20 100 лева главница, 8 645, 69 лева лихви, 90 лева разноски, 2 412, 12 лева такса по т. 26 и адвокатско възнаграждение в размер на 1089, 36 лева.

Подадено е възражение от пълномощниците на длъжника, в което се излагат аргументи за недължимост на такси и разноски по изпълнителното дело. Твърди се, че в срока за доброволно изпълнение задължението е изцяло погасено - платена е сумата от 20 100 лева главница. В ПДИ се съдържа и искане за плащане на сумата от 8 645, 69 лева лихви, изчислени на основание посоченото в изпълнителния титул, но според длъжниците в тази част не е налице годно изпълнително основание. Подадена била насрещна въззивна жалба срещу решението в тази част, частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист и искане за спиране на изпълнението в тази част (по отношение на законната лихва). Към момента на извършване на плащанията по сметка на взискателя няма данни по делото да е обезсилен изпълнителния лист или да е спряно изпълнителното дело т.е. съдебният изпълнител е събрал сумите на годно изпълнително основание. Всъщност и към настоящия момент след направена служебна справка тези факти не се установиха. В случай че въззивната инстанция спре изпълнителното дело или обезсили изпълнителния лист по отношение на надвзетите суми жалбоподателят има друг ред за защита.  

Във възражението се твърди също така, че взискателят по делото е поканен да получи присъдената главница с писма, сочещи дата на получаване 16.10.2014 г. Налице била забава на кредитора на основание чл. 96 от ЗЗД.

Следващото възражение е свързано с начислената и удържана сума по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, като се твърди, че тя не се дължи, поради заплащане на цялата дължима сума в срока за доброволно изпълнение.

Направено е възражение и по размера на разноските и по - точно по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

По така подаденото възражение ЧСИ М. е изготвила постановление за разноски от 08.12.2014 г., връчено на “Н.”– С.. В срока по чл. 436 от ГПК по пощата е подадена жалба, в която се иска да се отменят изцяло действията съдебния изпълнител по отношение на разноските, инкорпорирани в постановлението, с което в тежест на длъжника са начислени 1080 лева адвокатско възнаграждение, 2 412, 12 лева такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и 90 лева разноски по изпълнителното дело. Евентуално се иска намаляване на адвокатския хонорар до размер от 200 лева – само за образуване на изпълнителни дело съгласно Наредба № 1/2004 г. за размера на адвокатските възнаграждения, а другите разноски да бъдат намалени до 48 лева вместо 90 лева. Моли да им бъдат присъдени разноски в настоящото производство.

С оглед така представената фактическа обстановка съдът намира, че няма основание за освобождаване от разноски на длъжника - “Н.”– С.. Съгласно чл. 79 ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника освен в случаи, определени от процесуалния закон - т. 1 и т.2 на чл. 79 ал. 1 от ГПК. Поканата на длъжника, отправена към взискателя преди образуване на изпълнителното дело, не го е освободила от заплащане на задължението му. Основание за необразуване на изпълнително дело или прекратяване на същото би могло да бъде внасянето на сумата в банка по местоизпълнението (без разрешение на районния съд) при забава на кредитора съгласно чл. 97 от ЗЗД. В този случай според чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК ще има основание за прекратяване на делото и недължимост на авансовите такси. Конкретно по размера на сумата от 90 лева съдът намира, че той отговаря на действията, извършени от ЧСИ - образуване на изпълнително дело, изпращане на покана, справка, налагане на запор и изпращане на уведомление, куриерски услуги.

По отношение на удържаната сума по т. 26 от Тарифата следва да се отбележи, че и към настоящия момент съдебните изпълнители съобразно закона начисляват пропорционална такса върху събраната сума по изпълнителното дело - действието на т. 26.6 от Тарифата е спряно с влязло в сила Определение № 10729 от 29.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10545/2014 г., І отделение.

Настоящият въззивен състав намира, че предявеният адвокатски хонорар по изпълнителното дело в размер на 1080 лева с ДДС в полза на адв. К. (пълномощник на взискателя) е съобразен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по специално текстовете на чл. 10 т. 1 и т. 2. Налице са доказателства за плащане на сумата, съобразена е регистрацията по ДДС на адвоката и поисканият хонорар е в минимален размер съгласно фактическата и правна сложност на делото.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.437, ал.4, изречение едно от ГПК, Окръжен съд – С.

 

Р Е Ш И :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба вх. № 15214/23.12.2014 г. от Сдружение “Н.” гр. С., подадена чрез адв. Д.Д. *** срещу Постановление за разноски на ЧСИ Р. М. с рег.№ ... на КЧСИ, район на действие ОС – С. по изпълнително дело № ........

 

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                               

 

 

2.