Р Е Ш Е Н И Е

 

 81 /25.02.2015 година                                                         Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                     ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети февруари                                                                 2015 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                      ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

 като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1085 по описа за 2015 година.

 

 

                  Обжалвано е решение № 1220/24.11.2014г., по гр. дело № 2298/2014г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът С.Г.Ж. чрез особен представител адв. С.А. е подал подробна въззивна жалба, с която моли да бъде  отменено обжалваното решение и постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените от ищеца искове. Претендира за разноските направени в двете инстанции и присъждане на възнаграждение като особен представител.

 

Въззиваемият “В.” ЕООД – С.   е подал писмен отговор, в който моли да се потвърди решението. Подадени са писмени бележки от адв. Д. Д. – пълномощник във въззивната инстанция, в които заявява, че постановеното решение е правилно. Претендира за направените разноски в това производство.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

 

     Видно от приложеното ч.гр.дело № 1514//2014г. по описа на РС-С., по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът С.Г.Ж. да заплати на дружеството сумата 367.63 лева – главница, представлява неизплатено задължение за доставена питейна вода и отведена канална вода за периода 01.07.2010г. -  01.02.2014г., сумата 83 лева – лихва за забава.

 

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника и с разпореждане на заявителя е указано да предяви иск относно вземането си.

 

От приетите по делото писмени доказателства – компютърна разпечатка – лихвен лист и 2 броя копани за доброволно изпълнение, както и от заключението на приетата икономическа експертиза се установява, че за процесния период на ответницата са издадени фактури със задължение на обща стойност 367.63 лева. Вещото лице е установило, че не са констатирани извършени плащания от ответника на ищеца по процесните фактури. Проверката е извършена в счетоводството на ищеца. В съдебно заседание на 17.11.2014г. вещото лице е заявило, че е проверявало счетоводните регистри – системата за регистриране на плащания, тъй като когато има извършено плащане, то се отразява веднага в регистъра. Въззивният съд намира, че с откриването на партидата на ответницата и ползване на съответните услуги между страните по делото са възникнали договорни отношения, като основното задължение на ответницата е да заплаща ежемесечно извършените от ищеца доставки, като в противен случай дружеството разполага с правото да иска цената да му бъде заплатена.

 

Съобразно разпределената доказателствена тежест ответницата е следвало да установи, че е изпълнила задължението си по договора за заплащане на цената, но такива доказателства не са представени. В подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение ответницата е заявила, че партидата не й е прехвърлена. Това обстоятелство обаче не би могло да ползва ответницата, тъй като при прехвърляне на партида от един абонат на друг, новият абонат подава заявление за това си искане. Такова заявление е подала и ответницата. С подаването на заявлението от абоната на негово име се открива партида за конкретен имот и между страните възникват облигационни отношения.          Лицето не оспорва, че е ползвало услугите на оператора и не твърди, че не е обитавала имота.

 

Ползването на В и К услуги е уредено в Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В чл. 1 от същата е уредено, че с Наредбата се определя редът за сключване на договори за присъединяване, съгласно чл. 2 услугата водоснабдяване се предоставя в съответствие със закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. В чл. 8, ал. 1 от Наредбата е посочено, че получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на системите или от съответен регулаторен орган- ДКЕВР. Начина на отчитане показанията на водомерите е посочен в Глава VІ “заплащане на услугите на В и К” на посочената Наредба № 4. Показанията на водомерите се установяват чрез отбелязване в карнета и показанията се въвеждат в компютърна програма по партидите на абонатите, която изчислява задълженията. В тази връзка вещото лице е проверило записа и състоянието на партидата от компютърното извлечение. Не са изложени възражения за нередовно водено счетоводство, поради което на основание чл. 182 ГПК се приема, че вписванията в счетоводните книги имат доказателствена стойност. Процесните фактури, които са издадени от дружеството удостоверяват доставката на услугата, както и задължението да се плати цената.

 

След направеното оттегляне на иска за периода от 01.07.2010г. до 01.06.2011г., поради изтичане на тригодишната давност по чл. 111, б. “в” ГПК за размера над 269.55 лева, до размера от 367.63 лева, задължението възлиза на сумата 269.55 лева. Акцесорният иск за лихва за забава следва да бъде уважен в размер на 26.97 лева – след направеното частично оттегляне.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемия следва да се присъдят направени разноски във въззивното производство в размер на 150 лева, което се установява от приложен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК.

 

В полза на особения представител на въззивника - адв. С.А. не следва да се присъжда възнаграждение за тази инстанция поради обстоятелството, че такова е присъдено при първоинстанционното разглеждане на делото, в размер на 300 лева. Дължимото възнаграждение в този случай се определя за всички съдебни инстанции.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

                  ПОТВЪРЖДАВА  решение № 1220/24.11.2014г., по гр. дело № 2298/2014г., по описа на С. районен съд.

 

                  ОСЪЖДА С.Г.Ж. ***, да заплати на “В.” ЕООД – С. ,  с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. “Х.” № ., представлявано от Управителя Р. Т. Р., сумата 150 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.    

 

          

                                                                             2.