Р Е Ш Е Н И Е

 

42/03.02.2015 година                                                           Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На трети февруари                                                                                2015 година

В закрито заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1090 по описа за 2015 година.

 

        Производството е по чл. 435 ГПК.

 

Обжалвано е постановление от 05.12.2014г., по изпълнително дело № 444/2014г. на ЧСИ Р.М..

 

Жалбоподателят ДЗИ “О.” ЕАД град С.  не е доволен от постановлението в частта, в която са намалени разноските на взискателя от 3 800 лева на 1 100 лева, както и отказа да се преизчисли пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Развиват се подробни съображения и моли  да се направи необходимото преизчисление. Заявява, че възнаграждение за адвокат не се дължи поради това, че не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.  Алтернативно счита, че единственият дължим от взискателя адвокатски хонорар е за образуване на делото, в размер на 200 лева и евентуално той да бъде в размер на 738 лева, в съответствие с чл. 10, т.т. 1 и 2, във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. Относно т. 26 от Тарифата заявява, че не дължи таксата, тъй като е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение. Позовава се на промяната с ПМС № 215/24.07.2014г. за допълнение на Тарифата.

 

Постъпили са писмени мотиви от ЧСИ Р. М., съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК. Същият заявява, че жалбата е неоснователна, тъй като адвокатското възнаграждение е намалено и съобразено с актуалния размер на задължението. Към 27.01.2015г. по делото били заплатени само главниците и е постъпила молба за налагане на запор на банкови сметки на длъжника за събиране и на остатъка от задължението.

 Въззивният съд след като обсъди данните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

С обжалваното постановление ЧЗИ е приел, че дължимата се по т. 26 такса  е 3 917.02 лева с ДДС.

 

Видно от поканата за доброволно изпълнение задължението по изпълнителното дело включва и таксата по т. 26 от Тарифата в размер на 9 431.68 лева, в полза на ЧСИ. След направеното преизчисление от ЧСИ дължимата такса е в посочения в постановлението размер. Видно от писмо до ЧСИ Р. М. с  изх. № 96-310/20.11.2014г. от длъжника – жалбоподател, ЧСИ е уведомен, че по доброволен ред е  погасил задължението си в посочени размери. Към него момент жалбоподателят продължава да дължи суми представляващи имуществени вреди, ведно със законната лихва в частта, в която сумите не са погасени моли да се направи преизчисление на дълга и разноските и бъде изпратена нова покана, след което в срока за доброволно изпълнение ще извърши плащане на задължението си. След това писмо е последвало обжалваното постановление. Липсва произнасяне по молбата и изпращане на нова покана.

 

Съгласно т. 26 от Тарифата за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, в размери описани в същата.

 

Независимо от изложеното по-горе съдът намира, че жалбоподателят дължи заплащане на таксата по т. 26. Това е така, защото цялото задължение не е изпълнено в срока за доброволно изпълнение. Това е пречка да се приложи изменението на т.26 и специално разпоредбата на ал. 6, която предвижда, че върху сумата която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение – такса не се събира.

 

ЧСИ е постъпил коректно, като е направил преизчисление на дължимата такса имайки предвид, че част от задължението е погасено дори преди изпращане на поканата за доброволно изпълнение. ЧСИ няма задължение да изпраща нова покана за доброволно изпълнение с преизчисление на дълга и разноските.

 

Относно размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение.

 

Съдът счита, че сумата от 1 100 лева дължимото възнаграждение за един адвокат не следва да се заплаща от жалбоподателя, тъй като взискателите не са приложили никакви доказателства, че реално са заплатили това възнаграждение на адвокат А. Б.. В раздел ІІІ на представеното пълномощно е отбелязано само, че е договорено възнаграждение 3 800 лева. Съгласно указанията на ВКС в решението по тълк. дело № 6/2012г. на ОС на ГТК е необходимо да бъде предоставен платежен документ, от който да е видно, че страната реално е заплатила договореното възнаграждение на своя процесуален представител. В противен случай събирането на сума за адвокатски хонорар от длъжника би довело до неоснователно обогатяване.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 437 ГПК, въззивният съд     

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ постановление от 05.12.2014г. по изп. дело № 444/2014г., по описа на ЧСИ Р.М. в частта, в която дължимото възнаграждение за един адвокат е определено за сумата 1 100 лева.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената  жалба от ДЗИ “О.” ЕАД - гр. С., с  ЕИК ..., с адрес: гр. С., ул. “Г. Б.” №. , представлявано от К.Ч. и Г. Д. К., против постановление от 05.12.2014г., по изпълнително дело № 444/2014г. на ЧСИ Р.М. в частта, в която  е определената дължимата се по т. 26 от ТТРЧСИ сума в размер на 3 917.02 лева с ДДС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

        РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                 2.