Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

114                                              16.03.2015 г.                     град Стара Загора

 

     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД          ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На двадесет и четвърти февруари                                                          2015 година

в открито заседание, в следния състав:         

                                                                      

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                          

Секретар: Н.Г.,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 76 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

        

 

Производството е по реда на чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД

 

Образувано е по Искова молба от Ю.А.С., Г.А.Ю., М.А.Ю., А.А.Ю. и А.М.Й. ***, против Държавата, чрез МФ гр. София, общо за сумата … лв., по … лв. за всеки един от тях, като парични обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на 13.05.2008г. на общия им наследодател- А.Ю.А., ведно с мораторните и законните лихви върху тях от датата на увреждането- 13.05.2008г., до датата на окончателното изплащане на сумите, както и разноските по делото, а като втори ответник по евентуално предявения иск е привлечена Държавата, чрез МИЕТ гр. София. С трудов договор от 27.02.2008г., сключен между " Държавно лесничейство „Гурково" и А.Ю.А., последният бил назначен на длъжността "нискоквалифициран работник в мероприятия" на пълно работно време. На 13.05.2008г. той отишъл на работа, като цялата бригада, с която той работел била откарана в гората на около 18 км над гр. Гурково в района на рудник„Паисий" за осъществяване на трудовите им задължения по длъжностна характеристика. Той влязъл в сграда, представляваща разпределителна подстанция на рудник „Паисий", намираща се в близост до мястото му на работа. След като минало известно време и А. не излязъл от станцията, двама други работници започнали да го търсят, като го намерили в сградата паднал по корем и мъртъв. По случая е образувано досъдебно производство под № ЗМ 686/2008г. по описа на РПУ-гр. Казанлък, пр.пр. № 1678/2008г. по описа на РП-Казанлък. Видно от изготвената в рамките на наказателното производство СМЕ на труп № 72/2008 г., причината за смъртта на А.Ю.А. е увреждане от действието на промишлено електричество. Първия ищец е баща, вторият, третия и четвъртия - деца, а петия ищец е фактически съжител на починалия.

 

 Първия ответник - Държавата, представлявана от МФ, чрез юрисконсулт И.Г. моли иска да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Оспорва по размер предявените претенции. В становището му пред настоящата инстанция сочи аргументи за съпричиняване на пострадалия във вредоносния резултат. Моли съда, ако счете ИМ за основателна и доказана, да намали така определеното обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

 

Втория ответник Държавата, представлявана от МИЕТ, чрез юрисконсулт С.Д. моли иска да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Не оспорват твърдението на ищците, че процесната сграда, представляваща централна разпределителна подстанция „Паисий", находяща се в землището на гр.Гурково, обл.Старозагорска, е била част от активите на „Мини Балкан" ЕООД, гр.Твърдица, като правоприемник на ДМП „Балканбас", в което правата на държавата като едноличен собственик на капитала са се упражнявали първоначално от Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, а впоследствие - от Министъра на енергетиката и енергийните ресурси. Взема становище, че е останало недоказано твърдението на ищците, че процесната вещ –е била предвидена за унищожаване. Извършената техническа ликвидация на рудника била съобразена с всички нормативни изисквания и са извършени всички предвидени в проекта дейности. Останало неустановено също така на какво основание МИЕТ е следвало да осъществят дейност по поддръжката и обезопасяването на вещта. Моли за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

 

Съдът от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като взе в предвид становищата и доводите на страните, както и фактите от значение за спорното право, намира за установено следното:

 

            По делото не се спори, че с Акт за държавна собственост /АДС/ под № 175/16.08.1984 г., издаден от Общински народен съвет гр.Гурково е актуван като държавна собственост новопостроена производствена сграда с плосък покрив за компресорна станция и ЦРП /централна разпределителна подстанция/, находящи се в района на рудник „Паисий", построена през 1964 г. Като собственик на имота в акта е посочен ДМП „Балканбас" р-к „Балканбас" Гурково.

 

С оглед извършените реорганизации в минната промишленост и направените изменения в нормативната уредба, правото на собственост върху имота е преминало в един от правоприемниците на ДМП „Балканбас" р-к „Балканбас" Гурково.

 

Видно от приетите официални писмени документи, Дружество „Мина Балкан" ЕООД е еднолично търговско дружество, чийто собственик на капитала е Българската държава, упражняваща правата си на собственост чрез Министерството на енергетиката и енергийните ресурси. Това е видно от Заповед под № ДВ-334/04.07.2000 г. на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, с която чрез намаляване на капитала, се преобразува „Мини Балкан" ЕАД в „Мини Балкан" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Твърдица, обл.Сливенска, кв. Индустиален. От капитала на „Мини Балкан" ЕАД се отделят три самостоятелни дружества: Фирма Мина Балкан-2000" ЕАД; Фирма „Лагун"ЕООД и Фирма „Ремонтна база" ЕООД.

 

Видно от разделителния протокол от 30.06.2000 г., в баланса на Балкан ЕООД с инв. № 2001009 е посочен процесния обект като вещ, включена в капитала му, а именно: Компресорно ЦРП от у-к „Паисий", построен през 1964 г. с първоначална стойност … лева, остатъчна стойност …лева и набраното изхабяване …лева.

 

С решение под № 1437/10.07.2000 г. по ф.д.729/2000 г., по искане на принципала, дейността на дружеството е прекратена и същото е обявено в ликвидация. В изпълнение на разпоредбите на ТЗ във връзка с ликвидация на търговските дружества и във връзка със специалните нормативни актове, уреждащи с ликвидацията на дружествата в минната промишленост, са предприети действия по техническата ликвидация на Участък „Паисий" от рудник „Паисий", която е приключила през м.август 2004 г.

 

        С решение по т. II от Протокол от 13 юли 2001 г. на Междуведомствен експертен съвет /МЕС/ към МС, назначен в изпълнение на ПМС под № 195  от 26.09.2000г. за техническа ликвидация,  консервиране  и  преодоляване  на  вредните  последици при прекратяване или ограничаване на производствената дейност във въгледобива, е приет преработен проект за техническа ликвидация на Мина „Балкан" ЕООД в ликвидация -обект участък „Паисий" от рудник „Паисий". Проектът за техническа ликвидация на у-к „Паисий" от р-к „Паисий" е разработен на базата на приета от МЕС технико-икономическа обосновка за необходимите финансови средства и договора под  № 46/2001 г., сключен между „Мини Балкан" ЕООД - в ликвидация гр.Твърдица и „Минпроект" ЕАД, гр.София.

 

Съгласно отчета на ликвидатора,, техническата ликвидация на обект участък „Паисий", рудник „Паисий" от Мини „Балкан" ЕООД в ликвидация включва непосредствено извършване на ликвидационни работи на следните подобекти: Подземни минни изработки и съоръжения от №1.1 до №1.9; надземни подобекти от №2.1 до №2.30 и Извоз на машини и съоръжения и годен материал до базисен склад - №3. Под №2.3 от отчетния доклад на ликвидатора е посочен имотът Компресорно и въздухопроводи, а под №2.30 като надземен обект, подлежащ на техническа ликвидация, е посочен процесния имот, описан като ЦРП „Паисий" - и двата, включени в цитирания по-горе АДС №175/16.08.1984 г., издаден от Общински народен съвет гр.Гурково и актувани като държавна собственост.

 

От месец март 2001 г. до месец юли 2004 г. са извършени ликвидационни дейности, свързани с непосредствената дейност по ликвидация на надземния комплекс, състоящи се в: демонтаж и извозване до централен склад на всички годни за втора употреба елементи, конструкции и материали; разрушаване на жилищни и производствени сгради, намиращи се на основната площадка на участъка; затваряне и обезопасяване на минни изработки, имащи излаз на повърхността.

 

  Със Заповед №РД-14-150/13.05.2005 г. на Министъра на МЕЕР е назначена междуведомствена приемателна комисия, която в периода 25-28.05.2005 г. е приела извършените ликвидационни работи.

 

   С решение от 15.07.2005 г. по т.д. 319 по описа за 2005 г., Сливенският окръжен съд е обявил дружеството в несъстоятелност. Съгласно НСС-20 за 2006 г. са изразходвани …лева за техническа и биологическа рекултивация на обект участък „Паисий". Дружеството е използувало отпуснатата държавна субсидия за техническата ликвидация и биологическа рекултивация на обекта.

 

От представените писмени доказателства, приложени по т.д.319/2005 г. на СлОС се установява, че вещта, представляваща разпределителна подстанция „Паисий", находяща се в землището на гр. Гурково, обл.Старозагорска е приета по опис от синдика на ТД „Мина Балкан" ЕООД /в несъстоятелност/ с инвентарен № 201009 и наименование Компресорно ЦРП с балансова стойност към 31.05.2005 г. от … лева..

 

При обявяване на дружеството в несъстоятелност, синдикът не е извършил продажба на процесната вещ, предвид нейната документална техническа ликвидация. След изчерпване на масата на несъстоятелността, юридическото лице е заличено от правния мир. Независимо от това обстоятелство, сградата физически съществува - което се потвърждава както от събраните гласни доказателства по делото, така и от изготвената съдебно-техническа експертиза. След направената справка в Агенция по кадастъра се установява, че процесната сграда не е нанесена в кадастралната основа и не е декларирана от нейния собственик съгласно изискванията на ЗКИР.

 

От показанията на св. Т.Ш. в частта им досежно техническата изправност на процесната сграда се изясни, че към момента на процесния инцидент същата не е отговаряла на всички законови изисквания, осигуряващи нейната безопасност за външни, некомпетентни лица и препятстващи свободния достъп до опасното за живота като нея съоражение. Св. Ш. установява, че съоражението е помещение на два етажа, като приземния етаж няма прозорци, врати, всичко е само на отвори и безпрепятствено може да се влезе в това съоръжение. Техническите изисквания изискват да бъде в изправност, като има входни врати, но към датата на инцидента нямало входни врати. Сградата не е била изправна и причината за това обстоятелство е бил не упражнен необходим контрол върху нея, като не е бил извършван регулярният й оглед. Показанията на този свидетел следва да се кредитират от съда с доверие в посочената им част, доколкото са дадени от компетентно лице, заемащо длъжност „електромонтьор, поддържане и ремонт на електропроводни линии и мрежи - отг. група „Поддържане" в ЕВН-България и освен преки свои впечатления от процесния ден, същия дава и експертна оценка.

 

Безстопанствеността на процесната сграда се потвърждава и от показанията на св. Жеко Желев /полицай, бил на място към момента на инцидента/. Същият установява, че се качили се по стълба, на които нямало парапет, нямало врати и прозорци и че когато е станал инцидента това съоръжение не се охранявало - на първия етаж нямало врати, прозорци, всичко било разбито. Показанията на св. Н.П. /полицай, бил на място към момента на инцидента/ установява, че сградата е масивна, двуетажна, в недобро състояние, нямало врата. Съдът намира, че следва да кредитира тези показания, доколкото са логични и последователни, опиращи се на преки впечатления, както и доколкото са в съзвучие с останалите доказателства в тази посока.

 

От свидетелските показания на св. А.С., се установява че всичко се променило, цялото семейство било тъжно, много тежко понесли смъртта на праводателят им. От свидетелските показания на св. В.Я. — кмет на с. Едрево, който има преки и непосредствен наблюдения върху семейството на починалия свидетелствува, че се ползват с добро име в селото и преживели много тежко загубата на близкия си човек.

 

От приетата по делото СТЕ се установява, че процесната сграда е една и съща от момента на изграждането си, не е била преустройвана и надстроявана, че не е поддържана и че е изключително зле стопанисвана - дори към на изготвяне на експертизата. В с.з. в отговор на поставените му въпроси вещото лице допълва още, че по отношение на съоръжения като процесната вещ изискването е да се сигнализира, достъпът да е ограничен и да се заключва, а в действителност достъпът е бил свободен и то за сграда, където влизат обучени и инструктирани хора, тъй като се касае за високо напрежение.

 

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

С оглед уточняващата молба от ищците, в която е уточнено, че опасните свойства на вещта са настъпили, вследствие на собственика, в чийто надзор се е намирало съоръжението, съдът намира, че искът е предявен по чл.49 от ЗЗД, т.е. че увреждането е в резултат на виновно поведение на дееца и допуснати нарушения на общоприети правила за ползване на вещта, а не от опасните свойства на самата вещ, в какъвто смисъл е променен доклада по делото.

 

Съгласно презумпцията на чл. 2, ал.З от Закона за държавната собственост /ЗДС/, частна държавна собственост са всички имоти и вещи - държавна собственост, които не са публична държавна собственост и не са собственост на държавни търговски дружества. Съгласно чл. 11. от Закона за наследството, приложена по аналогия, и доколкото заличаването на търговското дружество се приравнява на смърт при физическите лица, когато няма лица, които могат да наследяват, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират.

 

Горепосочения правен извод следва по аналогия и от разпоредбата на чл. 271 от ТЗ, съгласно която при ликвидация имуществото на дружеството се разпределя между съдружниците, както и от разпоредбата на чл.732 от ТЗ, съгласно която останалата след удовлетворяването на кредиторите в производството част от масата на несъстоятелността, се предава на длъжника. В конкретния случай едноличният собственик на капитала на „Мини Балкан" ЕООД е Българската държава и на основание посочените по-горе разпоредби, цялото останало след заличаването на дружеството имущество, включително и процесния недвижим имот, преминава в собственост на това юридическо лице в качеството му на стопански субект на правото. Това правоприемство става по силата на закона и не са необходими никакви изрични действия, или актове за настъпване на транслативния ефект на правото на собственост.

 

Процесната сграда е била част от активите на „Мина Балкан" ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е била Българската държава, упражняваща правата си на собственост първоначално чрез Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, а впоследствие - чрез Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Въз основа на ПМС под № 195 от 26.09.2000 г. за техническа ликвидация, консервиране и преодоляване на вредните последици при прекратяване или ограничаване на производствената дейност във въгледобива, е създаден междуведомствен експертен съвет, който е одобрил проект за техническата ликвидация на рудник „Паисий" /в частност и на вещта/, в рамките на извършването на ликвидацията на дружеството като правен субект, съгласно който проект сградата е следвало да бъде съборена и терена около нея - рекултивиран. Това обаче не е направено, независимо, че действията по извършената техническа ликвидация на обекта са приети от Междуведомствен експертен съвет.

 

С оглед наличието на свърхзадлъжнялост, на основание чл. 272а, ал.1 от ТЗ и тъй като дружеството е било в ликвидация, съдът е обявил неплатежоспособността на ТД „Мини Балкан" ЕООД-в ликвидация и го е обявил в несъстоятелност. С оглед документираната техническа ликвидация на обекта, синдикът е приел по описа актива като материал, но не и като сграда. След прекратяване на дружеството „Мина Балкан" ЕООД и заличаването му от търговския регистър, процесната сграда е останала да съществува физически и е станала на основание чл.2, ал.З от ЗДС и по аналогия на чл.11 от ЗН, чл. 271 от ТЗ и чл. 732 от ТЗ пряка частна държавна собственост, за която лицето, което е следвало да осъществява надзор е Министерство на икономиката, енергетиката и туризма-принципал на заличеното от правния мир ТД „Мини Балкан" ЕООД. Именно бездействието на  лицето, под чийто надзор се е намирало съоръжението на ЗРУ 20 кУ към рудник "Паисий", община Гурково по време и след обявяване на ликвидацията и последвалата я несъстоятелност на рудника в лицето на втория ответник, е довело до необезопасяване съгласно нормативните изисквания на съоръжението.

 

Поради тази причина, съдът намира, че предявения главен иск срещу ответника Държавата, чрез МФ е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Основателен при това положение се явява евентуално предявения иск срещу втория ответник – Държавата, чрез МИЕТ.

 

Въз основа на събраните по делото безпротиворечиви и взаимодопълващи се гласни доказателства се по категоричен начин се доказва не само физическото съществуване на „ликвидараната" по документи вещ. Причините, довели до настъпилата смърт на родственика на ищците е, че върху същата не е бил упражнен необходимия надзор от задължените за това лица. Именно поради бездействието на съответните длъжности лица - необезопасяване съгласно нормативните изисквания на сграда - източник на високо напрежение, се е стигнало до смъртта на наследодателя на ищците.

 

Въз основа на горното съдът счита, лицето, под чийто надзор се е намирала същата - Министерството на икономиката, енергетика и туризма, следва да понесе произтичащите негативни правни последици по обезвреда на причинените на пострадалите лица неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния родственик.

 

Както бе посочено по-горе, от приетата по делото в с.з. на 08.05.2012 г. и неоспорена от страните СМЕ се установява, че причината за смъртта на Атанас Ю.А. „е увреждане от действието на промишлено електричество". Недвусмислено е заключението на вещото лице и по посока на това, че смъртта на същия „е в причинно-следствена връзка със злополуката на 13.05.2008 г. в разпределителна електростанция на рудник „Паисий" в околностите на гр. Гурково".

В допълнение на подробно развитото и разгледано по-горе, съдът следва да изтъкне, че с оглед на приетите по делото писмени доказателства се доказа, че ищците се явяват правоимащите да претендират обезщетения за неимуществени вреди в настоящото производство, както и, че с оглед ангажираните по делото гласни доказателства същите са претърпели изключително тежко смъртта на А.А. и, че все още не са съумели да се отърсят от шока от случилото се. Още повече, че съобразно разпоредбата на 45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Втория ответник в процеса не е ангажирал никакви доказателства, с която да оборят тази законоустановена презумпция.

По отношение на изложените от ответника МФ в становището му пред настоящата инстанция аргументи за съпричиняване на пострадалия във вредоносния резултат, съдът намира,че не следва да разглежда същото, тъй като е преклодирано. Видно от представения отговор на искова молба и цялостното му процесуално поведение в рамките на първоинстанционното производство, същият никъде не е направил възражение на това основание.

С оглед на всичко гореизложено съдът счита, че предявените от ищците субективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от лицето, под чийто надзор се намира същата, са основателни и изцяло доказани - при осъществяване на всички кумулативно изискуеми от закона предпоставки, поради което следва да бъдат уважени от съда в пълните им предявени размери от по …лева за всеки един ищец или общо в размер на …лева, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането 13.05.2008 г. до окончателното им изплащане.

 

На основание чл.78, ал.1 от ГПК втория ответник следва да бъде осъден да заплати на ищците направените от тях разноски по делото общо в размер на …лв., от които …лева разноски съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и на основание чл.38 във връзка с чл.36 от ЗА следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на …лева на ищец, определено по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения или общо за всички ищци възнаграждение в размер на …лева. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, ищците следва да заплатят на първия ответник юрисконсултско възнаграждение в размер на … лв.

 

            Ето защо, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.А.С., ЕГН **********, Г.А.Ю., ЕГН **********, М.А.Ю., ЕГН **********, А.А.Ю., ЕГН **********, А.М.Й., ЕГН **********, всички със съдебен адрес и адрес за призоваване:гр.София, ул."Позитано", № 9, вх. А, ет. 3, офис 9, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД против държавата, чрез МФ, за сумата  в размер общо на …/…/ лева или по …/…/ лева за всеки един от тях, обезщетение за неимуществените вреди, които търпят от смъртта на техния близък А.Ю.А., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането 13.05.2008 год. до окончателното им изплащане, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА Ю.А.С., ЕГН **********, Г.А.Ю., ЕГН **********, М.А.Ю., ЕГН **********, А.А.Ю., ЕГН **********, А.М.Й., ЕГН **********, всички със съдебен адрес и адрес за призоваване:гр.София, ул."Позитано", № 9, вх. А, ет. 3, офис 9, да заплатят на държавата, чрез МФ гр. София, сумата от …лв., /…лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

осъЖДА държавата, чрез Министерство на икономиката, енергетиката и турзима в качеството му на лице, на което е възложена функцията по надзор върху вещта, представляваща Централна разпределителна подстанция на рудник „Паисий" да заплати на ищците Ю.А.С., ЕГН **********, Г.А.Ю., ЕГН **********, М.А.Ю., ЕГН **********, А.А.Ю., ЕГН **********, А.М.Й., ЕГН **********, всички със съдебен адрес и адрес за призоваване:гр.София, ул."Позитано", № 9, вх. А, ет. 3, офис 9, на основание чл. 49 от ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на техния близък А.Ю.А., в размер общо на … /…/ лева или по …/…/ лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането 13.05.2008 год. до окончателното им изплащане, както и сумата от … лв. /…/ лева, представляваща сторените от тях разноски в рамките на съдебното производството.

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба чрез ОС- Ст.Загора пред АС- гр.Пловдив.

 

                                    

 

 

                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ