Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

91                                                   04.03.2015г.                      град С.З.

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,    ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV състав

на дванадесети февруари 2015 година

в закрито заседание в следния състав:

             ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар  П.Г.

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА–ДОКЛАДЧИК ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 1046  по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

 

Производството е на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД.

 

Постъпила е Искова молба от 2 бр. ищци- пълнолетните български гражданки Й.А.В. и Т.А.В.- и двете от гр.С.З. твърдят, че настоящият иск съгласно чл.104, т.З от ГПК е подсъдно като първа инстанция на настоящия Окръжен съд- гр.С.З. предвид това, че по първоначални данни данъчната оценка на имотите описани по долу, към месец юни 2010г. е 53 491, 60 лв.- т.е. над 50 000  лв.

Заявяват, че всички те/ двете ищци/ имали качествата на кредитори на първия ответник "МАГАБИТ" ЕООД- ЕИК 123679522, със седалище и адрес на управление в гр.С.З., предвид това, че същият им дължи сумата от 65128,92 лв. общо за двете, представляваща дължима неустойка, съгласно параграф XIV, т.З от договор за учредяване право на строеж, обективиран в нот. акт № 154, том.1, рег.№ 3530, нот.д.№ 117/2007г. на нотариус Радка Богданова с рег.№ 435 на Нотариалната камара, със сигнатура на Службата по вписванията вх.рег.8220, акт № 170, том ХХIV, дело ) 6040/2007г., а именно: „В случай, че строителството на сградата не бъде завършено в договорния срок по вина на приемателя "МАГАБИТ"- ЕООД, гр.С.З., същият дължи неустойка на учредителите- собствениците в размера на 100 евро за всеки ден забава. Освен това на 10.07.2007г., между М.П.М., Е.Н.П., Й.А.В. и Т.А.В., четиримата като учредители на правото на строеж (и съсобственици на терена, подлежащ на застрояване) от една страна, и "МАГАБИТ" ЕООД, гр.С.З., като приемател на правото на строеж и като изпълнител на строителството от друга страна, е сключен договор за учредяване вещно право на строеж, обективиран в нот. акт № 154, том.1, рег.№ 3530, нот.д.№ 117/2007г. на нотариус Радка Богданова. Преди да бъде сключен договорът, бил осигурена възможност на строителя да започне изпълнение на поетите задължения по строителството, съгласно договора. За това обстоятелство в последствие общината ни издаде удостоверение ТУ-И-176/20.06.2008г. Разрешението за строеж на жилищната сграда № РС-И484 е издадено на 26.06.2007г. На 11.07.2007г., с двустранен протокол, ние собствениците на недвижимият имот, предадохме имота в УПИ-ХП- 5588, 5682, предмет на суперфицията, на ответника "МАГАБИТ" ЕООД, гр.С.З.. Протоколът за откриване на строителната площадка и определяне на строителната линия и ниво на строежа е издаден на 18.07.2007г. от Община С.З.. Крайният срок на завършване на строителството на сградата съгласно т.ХIV от договора, следвало да се извърши в срок от 24 месеца от датата на издаване на протокола за строителна линия и ниво- 18.07.2007г. Съгласно договорът, срокът за изпълнение на строителството изтекъл на 18.07.2009г., но жилищната сграда била завършена от "МАГАБИТ" ЕООД, гр.С.З. на 23.11.2010г., което е видно от Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж от четвърта категория № УИ-262/23.11.2010г., което е 485 дни след изтичането на срока- 18.07.2009г. В хода на строителство с уведомително писмо вх.№ 75/10.12.2008г. напомнили на строителя, неговото забавяне в изграждането на сградата,
както   и   за   некачествените   СМР   на   обекта.   Напомнили,   че   съгласно подписания договор за суперфиция ответникът е бил поел задължението, при просрочие   на   договора,   да   заплаща   на  тях- учредителите/собственици/, неустойка в размер на 100 евро за всеки ден забава. Ответникът не
взел под внимание направените от тях забележки. На 29.09.2009г. отправили до "МАГАБИТ" ЕООД- гр.С.З., нотариална покана акт.№ 160, т.1,
рег.№ 3251  на Нотариус Искра Тотева, в която уведомили този ответник, че срокът, в който е следвало да се завърши строителството на сградата е  изтекъл  на 18.07.2009г. и го поканили да им заплати неустойка за времето на забава от
18.07.2009 до 29.09.2009г. за 62 дни по 100 евро на ден- или сумата от общо 6200 евро, дължима на всички учредители, в 10- дневен срок от получаване на нотариалната покана, която този ответник е получил на 09.10.2010г. В същата нотариална покана поискали от този ответник да заплати на тях/учредителите/ и другите дължими от него неустойки, на два пъти, като съответно определили и датите на плащане 17.11.2009г. и 19.01.2010г. На 21.10.2009г. при нотариус Искра Тотева, съставили констативен протокол акт.№ 168, т.1, рег.№ 3444, в който потвърдили искането си за заплащане на претендираните от тях учредителите неустойки. Управителят на този ответник в този констативен протокол заявил, че желае да подпишат споразумение за отлагане на срока за завършване на строителството на този обект. Също предложил, ако завърши строежа до края на месец май 210г., неустойките по договора да отпаднат, като договореност по отношение заплащането на дължимите неустойки не постигнали. На 17.11.2009г./датата, която били определили с нотариалната покана за заплащане на дължимите неустойки от ответника/, се явили при нотариус Искра Тотева и тя съставила констативен протокол акт.№ 178, т.1, рег.№ 3719, в който е било отразено (независимо от проведената среща с господин Узунов след 21.10.2009г.), че не е подписано споразумение и линеен график по поставените в нотариалната покана въпроси. Ответникът не се явил при нотариуса на 17.11.2009г. На 19.01.2010г./втората дата определена с нотариалната покана, при нотариус Искра Тотева, заедно с ответника, който се яви при нотариусът, съставихме констативен протокол акт.№ 7, т.1, рег.№ 191. Съгласно параграф
XIV, т.З от договора „В случай, че строителството на сградата не бъде завършено в договорния срок по вина на приемателя "МАГАБИТ"- ЕООД, гр.Стара    Загора,    същият    дължи    неустойка    на учредителите- собствениците в размера на 100 евро за всеки ден забава, като обектът е бил  завършен  на 23.11.2010г.-  т.е.  с 485  дни  просрочие. Считат, че ответникът се явява неизправна страна по договора и следва да понесе договорната си отговорност си за това, предвидена като неустойка на ден забава. Пред настоящия първоинстанционен ОС- гр.С.З. е предявен иск за дължима неустойка на Й.А.В. в размер на 31 046, 94 лв. и на Т.А.В. в размер на 30 610, 59 лв. Заявяват, че до 15.04.2010г. (а и няколко години преди тази дата) първият ответник "МАГАБИТ" ЕООД- гр.С.З. е бил собственик на общо 4 бр. отделни недвижими имоти, всички те в гр.С.З., подробно описани в ИМ, с обща данъчна оценка на четирите имота в размер на 53 491, 60 лв. С първият ответник били водили многобройни разговори с искане да им изплати дължимата неустойка, но липсата на положителен отговор и на диалог наложила да заведат в Окръжен съд- С.З. иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД- исковата молба е подадена с вх.№ 3292/14.03.2011г. Считат, че вероятно    предупреден    от    устно    изказаната    претенция    за
претендирана неустойка първият ответник е решил да отчужди всички свои
недвижими  имота (в полза на втория ответник), с цел да възпрепятства
възможността им да се удовлетворят от неговия „изпразнен"  от  права
патримониум   (имуществена   сфера).   Първият   ответник  знаел,   че   ще
предявят иск за осъждането му да им заплати дължимата по договора
неустойка. Считат, че за да парира възможността им да насочат впоследствие изпълнението на правата си към имотите на "МАГАБИТ"- ЕООД, гр.С.З. (процесиите имоти), първият ответник е отчуждил в полза на втория -"МАГАБИТ БТ" ООД, ЕИК- 123746825, гр.С.З. (чрез покупко-продажба) описаните по- горе недвижими имоти. Според тях първият ответник "МАГАБИТ" ЕООД, гр.С.З. извършва отчуждаване на цялото свое недвижимо имущество на 15.04.2010г. – след като още с уведомително писмо вх.№ 75/10.12.2008г. (а и преди това), те имат спрямо него качеството на кредитор, а той спрямо тях има качеството на длъжник, който дължи неустойка съгласно договора описан по горе. Считат, че Б.Г.У.- ЕГН ********** и   Т.Г.У.- ЕГН **********, настоящи съдружници и управители   на   "МАГАБИТ   БТ"   ООД,   гр.С.З.   са   синове   на Г.Б.У.,   едноличен   собственик   и   управител   на "МАГАБИТ" ЕООД, гр.С.З.. Налице е роднинска връзка и между законните представители- управителите на двете дружества: Дружеството- отчуждител се представлява от управител Г.Б.У., кой бил баща на представляващите дружеството- приобретател Б.Г.У. и Т.Г.У.. Твърдят, че недобросъвестността на ответните страни- юридически лица произтича от
недобросъвестността    на    физическите    лица,    които    ги    представляват
(управителите им) от една страна, а от друга - от недобросъвестността на
корпоративната   членска   маса,   която   взема   решение   за   отчуждаване,
съответно за придобиване на недвижим имот, и която в случая е почти една и съща. В конкретния случай са налице и двата елемента — управителите на двете дружества са баща и син, а членската маса съдружници е обвързана с родство. При  изповядването  на атакуваната сделката пред нотариуса на
15.04.2010 г.   са  представени  два  протокола,  описани  в  документите  по
съставянето на нотариалния акт (стр.З ред.7 и 8 от долу) - протокол от общо
събрание на съдружниците на първия ответник, с решение за отчуждаване
на недвижимото имущество, и протокол от общо събрание на съдружниците
на втория ответник, с решение за придобиване на недвижимо имущество.
Ясно е, че във вземането на тези две решения е участвала една и съща
членска маса. Считат, че е налице е недобросъвестност по две линии- по линията на представителите на ответниците (баща и син) и по линия на органа, който взема решение за сключването на сделката-общото събрание на съдружниците на двамата ответници, като били налице елементите от хипотезата на чл.135 ал.1 от ЗЗД- налице е възмездно отчуждително действие на длъжника "МАГАБИТ" ЕООД, гр.С.З., с негово имущество, което действие се явява увреждащо по отношение на нас като кредитори на ответника "МАГАБИТ" ЕООД, гр.С.З.-длъжник, и управителя на "МАГАБИТ" ЕООД, гр.С.З. е знаел
добре за увреждането на интереса ни (дори според нас точно това е била
целта), и управителя и съдружниците на "МАГАБИТ БТ" ООД, гр.С.З. също са знаели за увреждането на интереса ни. Следователно било налице договаряне между физически лица в качеството им на представители на юридически лица, с родствена връзка баща-син, попадаща в разпоредбата на чл. 135 ал.(2) от ЗЗД. Според разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД предвиждала, че знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. От изложеното по-горе е видно каква е връзката между съдружниците и управителите на двете дружества. Оборимата презумпция за знание на увреждането, установена с чл.135, ал.2 ЗЗД, намира приложение и по отношение на юридически лица, чиито управители са баща и син. В случая двамата управители на двете ответни дружества са баща и син, и това са лицата Г.Б.У. - и Б.Г.У. и Т.Г.У..

 

Считат, че разпоредбата на чл.135, ал. 2 ЗЗД установява една оборима презумпция за знание на
увреждането. Счита се, че съпругът, низходящият, възходящият, братът или
сестрата на длъжника, които са договаряли с него (след като той е станал длъжник), знаят, че тази тяхна сделка уврежда кредитора. Длъжникът несъмнено също знае за увреждането. Предполага се знанието-субективната предпоставка на иска. Следователно обърната е тежестта на доказване-вместо ищецът-кредитор да доказва знанието, ответниците трябва да доказват незнанието си. Задължението да оборва презумпцията на закона в случая е на ответниците. За тях бил налице правен интерес (имали качеството кредитори на първия ответник) да искат обявяване недействителността на възмездната отчуждителна сделка спрямо нас, тъй като не можем да се удовлетворим за вземането си по друг начин-длъжника "МАГАБИТ" ЕООД, гр.С.З., не е заплатил и един лев от дължимата неустойка. Те считат, че сделката на 15.04.2010г. е извършена, с цел да бъдем поставени в невъзможност за удовлетворяването си като кредитори на първия ответник. Това е така, защото след справка в имотния регистър установихме, че първият ответник няма вече никакво друго стойностно имущество, от което да се удовлетворим. Това е твърдение на отрицателен факт, поради което не подлежи на доказване - ако първият ответник твърди противното, т.е. положителен факт, негова ще е тежестта на докаже, че притежава имущество, от което да се удовлетворим.

Горното поддържат в общото си писмено Становище двете ищци.

В този смисъл е и пледоарията на общия им процесуален представител- адвокат по делото.

В този смисъл е първоначалната им Писмена защита по делото.

В идентичен смисъл е и последната им Писмена защита по делото.

 

В общия писмен Отговор на Исковата молба 2 бр. ответници- търговски субекти/юридически лица/ заявяват, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, предвид на което молят съда да го отхвърли изцяло, ведно със законните последици от това. Оспорват изцяло изложената фактическа обстановка в исковата молба и заявяват, че твърденията на ищците относно фактите не отговарят на обективната истина. Категорично заявяват, че в процесния случай не е осъществен фактическия състав на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, че не са налице предпоставките на посочената законова разпоредба за претендираното от ищците прогласяване недействителността на извършеното възмездно разпоредително действие, като излагат подробни аргументи за това.

В този смисъл е и пледоарията на общия им процесуален представител- адвокат по делото, както и общата им писмена защита по делото, съгласно която молят предявения от ищците иск по чл.135 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан, да бъде отхвърлен изцяло, ведно със законните последици от това.

 

СЪДЪТ, след като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, и с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, първоинстанционният ОС-С.З. счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

Исковете са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия първоинстанционен ОС- С.З. при хипотезата на чл.270, т.4 във вр. с чл.104, т.4 от ГПК, и следва съдът да се произнесе по материалната същност на спора по делото по Павловия иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД.

 

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКОВЕТЕ :

Видно от събраните по делото многобройни писмени доказателства по делото- писм. доказателства по делото пълномощно, нот. акт № 71, т.1, рег. № 1257, дело № 59/15.04.2010г. на нотариус,
рег.№ 403, Динко Господинов, със сигнатура на Службата по вписванията вх. рег № 3424 от 15.04.2010г., акт № 97, том VIII,       дело № 1597/2010г., нот. акт № 154, том.1, рег. № 3530, нот.д. № 117/2007г. на нотариус Радка Богданова с рег.№ 435 на Нотариалната камара, удостоверение ТУ-И-176/20.06.2008г., разрешение за строеж на жилищната сграда № РС-И484 е издадено на 26.06.2007г., двустранен протокол от дата 11.07.2010г., протокол за откриване на строителната площадка и определяне на строителната линия и ниво на строежа от дата 18.07.2007г. на Община С.З.., удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж от четвърта
категория № УИ-262/23.11.2010., уведомително    писмо    вх. № 75/10.12.2008г., нотариална покана акт.№ 160, т.1,   рег.№ 3251 на Нотариус Искра Тотева, констативен    протокол    акт № 168,    т.1,    рег.№ 3444    от    дата 21.10.2009г. на нотариус Искра  Тотева, констативен    протокол    акт № 178,    т.1,    рег. № 3719,    от   дата
17.11.2009г., на нотариус Искра Тотева, констативен протокол акт.№ 7, т.1, рег.№ 191, от дата 19.01.2010г. на нотариус Искра Тотева, квитанция от 10.07.2007г., споразумителен протокол от 10.02.2010 г., извлечение от ТР от 16.03.2011 г., молба от Й.В. от 16.03.2011 г., съдебно удостоверение от 22.03.2011 г., молба от адв. М. от 28.03.2011 г., молба от адв. М. от 25.03.2011 г., съдебно удостоверение от 29.03.2011 г., писмо изх. № 11-04-4264/05.04.2011 г. на Община – С.З., удостоверение за наследници № 34/05.04.2011 г. на Община – С.З., молба от адв. М. от 05.04.2011 г., удостоверение за данъчна оценка от 24.03.2011 г., схема № 3309/25.03.2011 г., схема № 3310/25.03.2011 г., схема № 3311/25.03.2011 г., схема № 3308/25.03.2011 г., молба от адв. М. от 28.03.2011г., писмен отговор от ответниците, искова молба от 08.03.2011 г., обезпечителна заповед от 18.03.2011 г., уведомление от 21.03.2011 г., писмен отговор от втория ответник, писмо изх. № 6/29.03.2011г., окончателен договор № С-135/19.08.2010г., заповед № 18/12.07.2007г., заповедна книга, КП от 03.09.2010 г., договор за строителство от 18.07.2007г., договор за строителен надзор от 18.07.2007г., удостоверение № 68-1789/18.05.2009г., акт за приемане на конструкцията от 24.02.2009г., писмо изх. № 26-00-3066/29.09.2010г., нотариална покана, констативен протокол акт № 99/30.08.2010г., особено мнение от 27.08.2010г., нот. покана от 20.08.2010г., КП №155/25.08.2010г., акт за приемане на конструкцията от 24.02.2009г., известие обратна разписка – 3 бр., разписка, известие за доставяне – 2 бр., разписка №122 и 123, известие за доставяне, заповед №2/14.07.2010г., писмено становище от 02.06.2011г.,уведомително писмо от 10.12.2008 г., нот. покана, КП от 21.10.2009 г., КП от 17.11.2009 г., КП от 19.01.2010 г., молба от адв. М. от 30.05.2011 г., Писмено становище от адв. П. от 16.09.2011г., Удостоверение изх. № 319-090/16.08.2011г. на МКБ Юнионбанк, Разрешение за ползване № 82/04.07.2008г., Договор за правна помощ от 20.10.2011г., Определение № 905/11.10.2011г. на СОС, Вписана ИМ от 14.03.2011г., Допълнителна ИМ от 28.04.2011г., Определение № 252/18.03.2011г. на СОС, Писмо № 175/20.10.2011г. на ТО при СОС, ИМ от 14.03.2011г., Молба от адв. П. от 24.10.2011г., Запорно съобщение за налагане на обезпечителна мярка  изх. № 1685/21.03.2011г., Удостоверение изх. № 319-090/16.08.2011г. на МКБ Юнионбанк, Уведомление от 21.03.2011г. на ЧСИ Яна Г., Нот. акт за учредяване вещно право на строеж № 4/12.01.2006г., Писмо изх. № 175/08.05.2012г. на ТО при СОС, Разпечатки от деловодна програма на т.д. № 175/2011г. на ТО при СОС – 3 бр., Писмо изх. № 1052/04.03.2014г. на ТО при СОС, Изп. лист от 24.02.2014г. на ТО при СОС,  Изп. лист от 06.12.2012г. на ПАС, Покана за доброволно изпълнение изх. № 2571/10.03.2014г., Заповед за командировка № 5/04.03.2014г., Заповед за командировка № 3/04.03.2014г., Заповед за командировка № 7/05.03.2014г., Молба от адв. М. от 09.06.2014г., Преупълномощаване от 15.09.2014г., Пълномощно от 18.08.2014г., Сметка за размера на дълга от ЧСИ Яна Г., Заповед за командировка № 6/12.09.2014г., Заповед за командировка № 7/15.09.2014г., Протокол от 14.04.2010г., Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 2367/21.08.1975г. на ОбНС С.З., Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 230/09.02.1970г. на ОбНС С.З., 3 бр. Списъци за разноски, 2 бр. фактури, Молба от адв. М. от 09.10.2014г., Пл. документ от 16.03.2011г., Вн. бележка от 28.03.2011г., Вн. бележка от 25.03.2011г., Приходна квитанция № 211488/23.03.2011г., Вн.бележка от 23.03.2011г., Преводно нареждане от 16.03.2011г., Отчет по сметка от 16.03.2011г.,
ищците имат качеството на кредитори на първия ответник/както към момента на завеждането на иска, така и понастоящем/, като по висящото изп.дело пред ЧСИ- Яна Г. продължава да „виси" дълг от 35 690, 74 лв. главница към 15.04.2014г.- видно от нарочно издадената сметка от ЧСИ, приета като писмено доказателство по делото. Още повече, че към момента на завеждането на иска и към момента на отчуждителните сделки (15.04.2010г.) вземането на ищците е било ликвидно и изискуемо, понеже вземането датира от първия месец на закъснението и неговият размер е определен на 100 евро на ден, видно от нотариалния акт за суперфиция - Нот. акт № 154, том.1, рег.№3 530, нот.д.№ 117/2007г. на нотариус Радка Богданова с рег.№ 435 на Нотариалната камара.

Безспорно установеното и доказано в мотивите на т.д.№ 175/2011г., които имат установително действие за страните по тях, а страните са настоящите ищци и първия ответник, срокът, до който е трябвало да бъде изградена цялостно сградата и въведена в експлоатация е 18.07.2009г. Следователно след тази дата, започва да тече неустойка в полза на ищците и те се превръщат в кредитор на първия ответник „МАГАБИТ" ЕООД. Вземането е изискуемо за всеки изтекъл цял месец закъснение. Следователно още на 18.08.2009г. ищците вече са КРЕДИТОРИ на „МАГАБИТ" ЕООД, с вземане, което е изискуемо и дори ликвидно, защото е определено като абсолютна цифра в нотариалния акт за суперфиция, по който страни са договорили размера му. Оттук и извода, че всяка отчуждителна сделка, извършена от първия ответник на и след 18.08.2009г. е сделка, увреждаща интереса на неговите кредитори, в частност на ищците. А датата от която първият ответник изпада в забава и съответно става длъжник на ищците 18.07.2009г., несъмнено предхожда датата на отчуждителното действие 15.04.20Юг. И през целия този промеждутък от време първият ответник е бил длъжник на ищците, съответно с отчуждителната сделка е увредил техните интереси като не ги е обезщетил за закъснението си в пуска на готовия строителен обект, а със сделката е намалил (ликвидирал) активите си.

Налице е отчуждителна сделка от 15.04.2010г., с която първият ответник отчуждава в полза на втория процесните 4 бр. недвижими имоти, като очевидно в момента на изповядване на сделката, цената по нея не е заплатена от купувача (втория ответник), обявен е само краен срок за плащане/30.12.2011г./. Следователно първият ответник на 15.04.2010г. е отчуждил недвижимото си имущество без да получи насрещна парична престация. В настоящото производство не постъпиха доказателства за изпълнение на тази насрещна престация, поради което отчуждаването на имуществените права на първия ответник в полза на втория дори може да се разглежда като безвъзмезден акт. Следователно към момента на отчуждителното си действие (15.04.2010г.) представителят на "МАГАБИТ" ЕООД, Г.У. и представителите на "МАГАБИТ БТ" ЕООД, Б.У. и Т.Г.У. са имали пълното съзнание, че първият от тях дължи на ищците парични суми като неустойка за забава по договор. Това ги е и мотивирало да предприемат действията за намаляване на имуществото на първия ответник, за да лишат ищците от възможността да се удовлетворят от това имущество.

Налице е и хипотезата на чл.135, ал.2 от ЗЗД, тъй като е налице безспорно доказана пряка родствената връзка/баща и двамата му сина/, при която знанието за увреждането се предполага по силата на законовата презумпция, че страните по сделката са толкова близки сродници, че житейски е невъзможно да не знаят за увреждането. Чрез съдебно Удостоверение беше снабден официален удостоверителен документ от Община- С.З. Удостоверение № 000034/05.04.2011г., от съдържанието на което е видна родствената връзка между законния представител на първия ответник - Г.Б.У., който управител е и едноличен собственик на капитала на "МАГАБИТ" ЕООД (баща) и Б.Г.У. и Т.Г.У., които са съдружници и управители на "МАГАБИТ БТ" ООД (синове). Вместо да отговорят на въпросите по чл.177 във вр. с чл.176 от ГПК законните представители на втория ответник си представиха удостоверенията за раждане, от които се вижда същата родствена връзка „баща-син", която твърди исковата молба и която се обхваща от презумпцията на чл.135(2) от ЗЗД. В тази връзка недобросъвестността на страни юридически лица/страни по атакуванат правна сделка/ произтича от недобросъвестността на физическите лица, които ги представляват (управителите им) от една страна, а от друга - от недобросъвестността на корпоративната членска маса, която взема решение за отчуждаване, съответно за придобиване на недвижим имот, и която в случая е с посочената от закона родствена връзка баща-синове, правеща ги недобросъвестни. В конкретния случай са налице и двата елемента — управителите на двете дружества са баща и синове; членската маса на двете дружества (която е взела решението за отчуждаване, съответно за придобиване) са същите лица, т.е. в същата родствена връзка, и съответно обхванати от същата презумпция. Тоест налице е договаряне между физически лица в качеството им на представители на юридически лица, с родствена връзка баща-син, попадаща в разпоредбата на чл. 135, ал.(2) от ЗЗД, оборимата презумпция за знание на увреждането, установена с чл.135, ал.(2) от ЗЗД намира приложение и по отношение на юридически лица, чиито управители са баща и син. В случая управителите на двете ответни дружества са баща и син, и това са лицата Г.Б.У./баща/ и Б.Г.У. и Т.Г.У./негови синове/.

Разпоредбата на чл.135, ал.(2) от ЗЗД установява една оборима презумпция за знание на увреждането- счита се, че съпругът, низходящият, възходящият, братът или сестрата на длъжника, които са договаряли с него (след като той е станал длъжник), знаят, че тази тяхна сделка уврежда кредитора. Самият длъжник несъмнено също знае за увреждането. „Знанието за увреждането на приобретателя близък родственик", представляващо субективната предпоставка за уважаването на иска, се предполага по силата на законовата номра. Следователно обърната е тежестта на доказване: вместо ищецът-кредитор да доказва знанието на втория ответник, ответниците трябва да доказват незнанието си. Задължението да оборва презумпцията на закона в случая е на ответниците. Доказателства за оборване на законовото предположение от страна на ответниците не бяха ангажирани, не бяха посочени, не бяха събрани.

 

Видно от събраните по делото 2 бр. гласни доказателства по делото- показанията на 2 бр. свидетели :

Свидетелят В.И.В.- съпруг на първата ищца Й.В. заявява, че желае да свидетелства и твърди, че фирмата "Магабит"- ЕООД е била избрана, като изпълнител на сградата, която е построена върху земята на неговия тъст и част от съседния парцел, който след това бил приобщен. Имало закъснение повече от две години, тъй като трябвало да бъде завършен обекта на 10.07., а се завършил на 09.10. или 09.11. Закъснението било 2 г. и 2- 3 месеца. Той като съпруг на Й.В. участвал в тези разговорите- започнали да водят такива още в процеса на строителството, тъй като той като строителен техник от средното си образование виждал, че има едно сериозно забавяне и на няколко пъти отправяли нотариални покани. Като виждах темповете, с които се строеше, прекъсване с около 5- 6 месеца, нямаше никой на обекта и строителят Г.У. знаеше, беше предупреден от нас. Води се едно дело, което беше успоредно с настоящето, което беше спечелено на всички инстанции от наша страна и беше ни присъдена сума от около 60 000 лв., като беше направена възбрана на негова сметка, но тази сума, вследствие на това, до ден днешен 35 000 лв. останаха дължими. Б.У. в един момент предлагаше да ни обезщетят с гаражи и аз исках да седнем и да разгледаме въпроса, но той замълча и нищо не се реши. Известно му беше, че имахме претенции.

Свидетелят В.И.В.- съпруг на втората ищца Т.В., заявява, че с Б.У. към края на 2010г. е разговарял. Един единствен път е говорил с него по това време и той предложил да ги обезщетят с гаражи. Но свидетелят каза, че ще го обсъдят, но иска конкретни параметри на обезщетението. След това му звънил и той казал, че не стои на дневен ред и това била цялата работа. Б.У. е бил запознат с проблемите, защото в хода на разговора станало ясно, че той е наясно с цялата ситуация. Неформално го е виждал с тях на обекта, като ходел на обекта. Те се познавали и с тримата- Б., Г. и Т.. Разговаряли са, когато са се срещали на обекта, и той го е питал какво ще става, как ще се случват нещата.  Официалните срещи са били с баща му при нотариуса, в офиса са ходили, писма са пращали. Говорили са за забавата и да се споразумяват за някакви обезщетения, и винаги той е обещавал, а накрая нищо не е ставало. Той е оставал с убеждението, че тези всички работи са били да се забавят и да става нещо, което ще става. Разбрал е за прехвърляне на фирмата от единия Магабит на другия/точната дата не си спомня/, но идвали едни хора, които уреждали тези имоти, които са запорирали по делото и казали, че са ги купили. Той им казал, че те не могат да ги купят, защото са запорирани и по този начин разбрал. Не може да си спомни това кога точно е станало- може би няколко месеца след вписването разбрали това. Може би прехвърлянето е станало пролетта и е видял тези хора есента.

Съдът кредитира изцяло показанията на тези 2 бр. свидетели, макар че те са в близки родствени отношения с ищците по делото/техни съпруги, които от своя страна са и сестри помежду си/, тъй като техните показания са вътрешно непротиворечиви, подкрепят се изцяло от събраните по делото писмени доказателства и не е налице оспорване на тези показания от страна на който и да е от двамата ответници по делото. От разпита на същия свидетел става ясно, че в хода
на обсъждането на обезщетение за ищците по повод това забавяне едното от действащите лица е бил Б.У.- лично той се е обадил на свидетеля с
предложение да се дадат вместо обезщетение гаражи, който той предлага като
обезщетение недвижим имот, като очевидно е бил напълно наясно, че с това ще се погаси едно
парично вземане(в случая от неустойка за забавено изпълнение). Следователно и
Б.У. не по-малко от Г.У. е бил наясно с правата на ищците и
тяхното вземане, произтичащо от неустойка за неспазен срок.

 

По делото не са искани от страните и няма назначавани каквито и да са съдебни експертизи.

Всички тези доказателства в своята съвкупност (писмени и гласни) дават основание да се направи извода за недобросъвестност (съзнание за увреждането)- както на законния представител на първия ответник, така и на законния представител Б.У. на втория ответник.

 

 

Предвид гореизложените писмени и гласни доказателства, на съдебното дирене по делото се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин, че в хода на съдебното дирене се събраха достатъчно еднопосочни, непротиворечиви и категорични писмени и гласни доказателства за наличието на всички елементи от фактическия състав на Павловия иск по чл.135 от ЗЗД в следния смисъл :

И двете ищците имат качеството на кредитори на първия ответник «Магабит- ЕООД», гр.С.З.,  както към момента на завеждането на иска, така и към момента на обявяване на делото за решаване. Наличието на установено, доказано и неоспорено фактическо и правно обстоятелство, че част от вземането им е погасено чрез плащане от длъжника- ответник не омаловажава факта, че по висящото изпълнително дело пред ЧСИ Яна Г. продължава да „виси" дълг паричен от 35 690, 74 лв. главница към 15.04.2014г., което е видно от нарочно издадената сметка от ЧСИ, приета като писмено доказателство по делото. Не отговаря на фактическата и на правната обстановка по делото твърдението на ответника, че към момента на завеждането на иска и към момента на отчуждителните сделки (15.04.2010г.) вземането на ищците не било ликвидно и изискуемо- напротив, това вземане датира от първия месец на закъснението му и неговият размер е договорно определен между страните на точно по 100 евро на ден, видно от текста на нотариалния акт за суперфици - Нот. акт № 154, том.1, рег.№ 3530, нот.д.№ 117/2007г. на нотариус Радка Богданова с рег.№ 435 на Нотариалната камара. Установено и доказано е в мотивите на Решението по приключеното преюдициално т.д.№ 175/2011 г. (имащи установително действие за страните по тях, а страните са настоящите ищци и първия ответник),  че крайният срок, до който е трябвало да бъде изградена цялостно сградата и да въведена в експлоатация е бил 18.07.2009г. Поради което след тази дата, започва да тече договорната неустойка между страните в полза на ищците и те се превръщат в кредитори на първия ответник „МАГАБИТ" ЕООД. Ищцовите вземания са изискуеми за всеки изтекъл цял месец закъснение, и следователно още на 18.08.2009г. ищците вече се явявят кредитори на „МАГАБИТ" ЕООД, с вземане, което е изискуемо и дори ликвидно, защото е определено като абсолютна цифра в нотариалния акт за суперфиция, по който страни доброволно са договорили размера му като число и вид валута. Оттук следва единствено възможния фактически и правен извод, че всяка отчуждителна сделка, извършена от първия ответник на датата 18.08.2009г. и след 18.08.2009г. е сделка, увреждаща интереса на неговите кредитори, каквито в конкретния случай се явяват двете ищци. Същевременно датата, от която първият ответник изпада в забава и съответно става длъжник на ищците- 18.07.2009г., несъмнено предхожда датата на отчуждителното действие- 15.04.2010г., като през целия този промеждутък от време първият ответник е бил длъжник на 2 ищци, съответно с отчуждителната сделка е увредил техните интереси, като не ги е обезщетил за закъснението си в пускато на готовия строителен обект, а със сделката е намалил (ликвидирал) активите си, от които те биха могли да се удовлетворят. Оше повече, че разпоредбата на чл.135 от ЗЗД говори буквално за „Кредитор", а не за твърдяното от ответниците „Кредитор с ликвидно и изискуемо вземане". В този смисъл има и многобройна и непротиворечива съдебна практика. Видно от приложения нотариален акт № 71, т.1, рег.№1257, дело № 59/15.04.2010г. на нотариус с рег.№ 403 Динко Господинов, със сигнатура на Службата по вписванията вх.рег № 3424/15.04.2010г., акт № 97, том.VIII, дело № 1597/2010г.), безспорно е налице отчуждителна сделка от датата 15.04.2010г., с която първият ответник отчуждава в полза на втория  ответник процените 4 бр. свои недвижими имоти. Установи се в хода на съдебното следствие по делото, че наред с това  в момента на изповядване на сделката/продажбата/, цената по нея не е заплатена от купувача/втория ответник/ на купувача/първия ответник/, а е обявен само един бъдещ краен срок за плащането на цената/30.12.2011г./. Следователно първият ответник на 15.04.2010г. е отчуждил имуществото си без да получи насрещна престация от втория ответник. До обявяване на делото за решаване в  настоящото пръвоинстанционно съдебно производство ответниците не представиха каквито и да са писмени доказателства за изпълнение на тази насрещна престация. Поради което отчуждаването на имуществените права на първия ответник в полза на втория дори следва да се разглежда като един безвъзмезден акт/примерно дарение/. Установи се и се доказана в хода на съдебното дирене по делото, че и двете страни по увреждащата сделка/двамата ответници/ са знаели за това увреждане- и управителят на първия ответник "МАГАБИТ" ЕООД- Г.Б.У., и управителите на втория оответник "МАГАБИТ БТ" ООД- Б.Г.У. и Т.Г.У. като вменяеми пълнолетни български граждани са били наясно с правата на всяка една от двете ищци и на тях двете заедно, и с техните претенции към първия ответник. Следователно управителите и двете ответник търговски дружество/ЕООД и ООД/ са осъзнавали увреждащия ефект на сделката и най-вероятно точно такава е била и целта им- да оставят двете ищците/техни кредиторки/ неудовлетворени от сделката помежду им. В тази връзка се установи по делото следното- виждайки забавянето на строителството, двете ищци са изпратили на първия  ответник официално писмо  вх.№75/10.12.2008г.,  с  което  са му напомнили за забавянето в изграждането на сградата, като включително са напомнили за отговорността му съобразно договора за суперфиция- за догорената неустойка в размер на 100 евро за всеки ден забава. На 29.09.2009г. при вече изтекъл на 18.07.2009г. краен срок за
завършване    на    строителството, двете ищци са изпратили на първия    ответник "МАГАБИТ"- ЕООД нотариална покана акт № 160, т.1, рег.№ 3251 на Нотариус- Искра Тотева с район на действие РС- С.З., в която го уведомяват, че е изтекъл срока, в който строителството на сградата е трябвало да бъде готово, като с тази нотариална покана са го поканили да им заплати неустойка за времето на забава от 18.07.2009 до 29.09.2009г. за 62 дни по 100 евро на ден, и поканата е получена от първия ответник на 09.10.2010г. На 21.10.2009г. управителят на първия ответник Г.Б.У. се явява при нотариус Искра Тотева за съставяне на констативен протокол акт № 168, т.1, рег.№ 3444, в който констативен протокол прави изгодни за себе си предложения и фактически отказва да заплати неустойка, като от естеството на предложенията му да се подпише споразумение за отлагане на срока за завършване на строителството на този обект или ако се завърши строежа до края на месец май 2010г. неустойките по договора да отпаднат, много ясно личи съзнанието на първия ответник за това, че дължи на двете ищци. На 17.11.2009г. двете ищци се явяват при нотариус Искра Тотева и тя съставя констативен протокол акт № 178, т.1, рег.№ 3719, в който отразява, че не е подписано споразумение и линеен график по поставените в нотариалната покана въпроси, понеже първият ответник не се е явил при нотариуса на 17.11.2009г. Впооследствие на 19.01.2010г./втората дата определена с нотариалната покана/,
при нотариус Искра Тотева, се явяват двете ищци и първия ответник, и нотариусът съставя констативен протокол акт № 7, т.1, рег.№ 191. От всички тези документи е видно, че през цялото това време от края на 2008г. до началото на 2010г., първият ответник е бил съвсем наясно, че ищците знаят статута си на негов кредитор и че имат намерение да си търсят правата.        Освен това са многобройните устните разговори на същата
тема, водени междувременно от страните по спора все с цел да се намери начин и форма    на    обезщетяване    на    ищците    заради    голямото    закъснение    на строителството, като доказателствата за тях идват от свидетелите В.В. и В.В.. От тези разговори и от горната кореспонденция ответниците са разбрали откровените намерения на ищците да предявят иск за дължимите им неустойки по договора за суперфиция. От разпита на св.В.В. става ясно, че той е комуникирал с всичките У. (бащата Г. и синовете Б. и Т.) по повод на закъснението при построяването на сградата, в която са обектите на ищците, свидетелят   ги   е   виждал   на   „обекта"   и   е   водил   коментари   за   това,   че строителството закъснява много след договорения срок. От разпита на същия свидетел става ясно, че в хода
на обсъждането на обезщетение за ищците по повод това забавяне едното от
„действащите лица" е бил Б.У.. Лично той се е обадил на свидетеля с
предложение да се дадат вместо обезщетение гаражи. Та кой ще предлага като
обезщетение имот, освен ако не е твърде наясно, че с това ще се погаси едно
парично вземане- в случая от неустойка за забавено изпълнение. Следователно и
Б.У. не по-малко от Г.У. е бил наясно с правата на ищците и
тяхното вземане, произтичащо от неустойка за неспазен срок.
Всички тези доказателства(писмени и гласни)  в своята съвкупност дават основание да се направи извода за недобросъвестност (съзнание за увреждането), както на законния представител на първия ответник, така и на законния представител Б.У. на втория ответник.

 

Следователно към момента на отчуждителното си действие (15.04.2010г.) представителят на първия ответник "МАГАБИТ"- ЕООД, Г.У. и представителите на втория ответник "МАГАБИТ БТ" ЕООД- Б.У. и Т.Г.У. са имали пълното съзнание, че първият от тях дължи на ищците парични суми като неустойка за забава по договор, като това ги е и мотивирало да предприемат действията за намаляване на имуществото на първия ответник, за да лишат ищците от възможността да се удовлетворят от това имущество.

Налице е хипотезата на чл.135 ал.2 от ЗЗД- доказана е пряката родствена връзка, при която знанието за увреждането се предполага по силата на законовата презумпция, че страните по сделката са толкова близки сродници, че житейски е невъзможно да не знаят за увреждането. По делото е приет като писмено доказателство официален удостоверителен документ- Удостоверение № 000034/05.04.2011г. от Община- С.З., от съдържанието на което е видна родствената връзка между законния представител на първия ответник- Г.Б.У.(баща), който управител е и едноличен собственик на капитала на първия ответник "МАГАБИТ" ЕООД, и Б.Г.У. и Т.Г.У.(синове), които са съдружници и управители на втория ответник "МАГАБИТ БТ"- ООД. Същото се установява и доказва и от представените по делото от представителите на втория ответник 2 бр. Удостоверения за раждане, от които се вижда същата родствена връзка „баща-син", която се твърди от ищците в Исковата им молба, и която се обхваща от презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД, вместо ответниците да отговорят лично пред съда на поставените им въпроси по чл.177 във вр. с чл.176 от ГПК. Недобросъвестността на ответните страни/ 2 бр. юридически лица по ТЗ/произтича от недобросъвестността на физическите лица, които ги представляват(управителите им) и от недобросъвестността на корпоративната членска маса, която взема решение за отчуждаване, съответно за придобиване на недвижим имот, и която в случая е с посочената от закона родствена връзка «баща-синове», правеща ги недобросъвестни. В конкретния процесен случай са налице и двата елемента — управителите на двете ответни търговски дружества са баща и синове, и членската маса на двете ответни търговски дружества (която е взела решението за отчуждаване, съответно за придобиване) са същите физически лица- т.е. те са намират в същата родствена връзка, и съответно се явяват обхванати от същата необорена оборима законова презумпция. Следователно е налице договаряне между 3 бр. отделни физически лица в качеството им на представители на 2 бр. отделни юридически лица, с родствена връзка «баща-син», попадаща в разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД. Оборимата презумпция за знание на увреждането, установена с разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД, намира приложение и по отношение на юридическите лица, чиито управители са «баща и син». В конкретия процесен случай управителите на двете ответни търговски дружества са баща и син, и това са бащата Г.Б.У., и синовете му Б.Г.У. и Т.Г.У..

 

Разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД установява една оборима презумпция за знание на увреждането, като се счита, че съпругът, низходящият, възходящият, братът или сестрата на длъжника, които са договаряли с него(след като той е станал длъжник) знаят, че тази тяхна сделка уврежда кредитора, като самият длъжник несъмнено също знае за увреждането. „Знанието за увреждането на приобретателя близък родственик", представляващо субективната предпоставка за уважаването на иска, се предполага по силата на законовата номра. Следователно обърната е тежестта на доказване: вместо ищецът-кредитор да доказва знанието на втория ответник, ответниците трябва да доказват незнанието си, и задължението да оборва презумпцията на закона в случая е на двамата ответници. В хода на делото каквито и да са писмени и/или гласни доказателства за оборване на законовото предположение от страна на който и да един от двамата ответниците, или поне само на единия от тях, не бяха искани, ангажирани, посочени и/или събрани.

 

Следователно Павловият иск на двете ищци/пълнолетни български гражданки/ против двамата ответници/юридически лица по ТЗ- ЕООД и ОДД/ по смисъла на чл.135, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло допустим, основателен и доказан, и следва да се уважи напълно, като се обяви за относително недействителна спрямо двете ищците увреждащата ги процесна сделка/покупко- продажба на недвижим имот- апартамент/, ведно с всички законни последици от това.

Настоящото Решение може да се обжалва в общия 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.З. пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.135, ал.1 и 2 от ЗЗД, първоинстанционният Окръжен съд- гр.С.З.

 

 

                        Р      Е      Ш      И   :

 

 

ОБЯВЯВА за относително недействителна спрямо ищците  Й.А.В.- ЕГН **********,*** и Т.А.В.- ЕГН **********, също от гр.С.З., ***- кредиторки на първия ответник "МАГАБИТ" ЕООД, гр.С.З., извършената от ответниците с нот.акт.№ 71, т.1, рег.№ 1257, нот. дело № 59/15.04.2010г. на нотариус, рег.№ 403, Динко Господинов, със сигнатура на Службата по вписванията вх.рег № 3424 от 15.04.2010г., акт № 97, том.VIII, нот.дело № 1597/2010г., увреждаща сделка покупко-продажба на следните недвижими имоти, собственост преди отчуждаването на длъжника ни "МАГАБИТ" ЕООД, гр.С.З., а именно :

 

1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 68850.510.5700.4.4 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и десет, точка, пет хиляди и седемстотин, точка, четири, точка, четири) по кадастралната карта и кадастралните регистри па гр.С.З., одобрени със Заповед № РД-18-73/19.11.2007г. иа Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение - жилище, апартамент, разположен на едно ниво, находящ се в град С.З., п.к.6000, с административен адрес на улица *** ***, етаж ***, апартамент ***, намиращ се на първи жилищен етаж в МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с ГАРАЖИ, представляваща сграда *** по кадастрална карта, изградена до степен ни завършеност "груб строеж: - с изпълнени вътрешни мазилки, топлоизолации, Ел., и ВиК инсталации и —, външна дограма", построена въз основа на отстъпено право на строеж: и разположена в поземлен имот с идентификатор № 68850.510.5700 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и десет, точка пет хиляди и седемстотин) по кадастрална карта, представляващ съгласно нотариален акт за собственост урегулиран поземлен имот - парцел ХII-5 588.5682 (дванадесети, за имоти е номера пет хиляди петстотин осемдесет и осем и пет хиляди шестстотин осемдесет и две) с площ от 682 кв.м (шестстотин осемдесет и два квадратни метра), в квартал 269 (двеста шестдесет и девет) по регулационния план на града, който самостоятелен обект (апартамент) е със застроена площ от 36.54 кв.м (тридесет и шест цяло и петдесет и четири стотни квадратни метра) и се състои от дневна с кухненски бокс, общи баня и тоалетна, антре и една тераса, при граници (съседни самостоятелни обекти) по кадастрална карта: на съшия етаж - обект с ИД № 68850.510.5700.4.3 и обект с ИД № 68850.510.5700.4.5; под обекта - обект с ИД № 68850.510.5700.4.24 и обект с ИД № 68850.510.5700.4.23, и над обекта - обект с ИД № 68850.510.5700.4.7 и при граници на апартамента, съгласно нотариален акт -за собственост: от север - ап.№ 5, от изток - ап.№ 5 и коридор, от юг - ап.№ 3, и от запад - ул. ***, ЗАЕДНО с принадлежащото му, неразделна част от самостоятелния обект МАЗЕ № 10 (десет), намиращо се на сутеренния етаж от жилищната сграда, с полезна площ от 3,70 кв.м. (три цяло и седемдесет стотни квадратни метра), при граници на мазето, съгласно нотариален акт за собственост: от север - асансьорна клетка и коридор, от изток коридор, от юг - гараж: № 4, и от запад - коридор, ЗАЕДНО и с прилежащите на апартамента 2,371 % (две цяло триста седемдесет и една хилядни процента) идеални части от общите части на сградата, КАКТО и с прилежащото му съответно право на строеж върху поземления имот.

 

2.САМОСТОЯТЕЛЕИ ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор№ 68850.510.5700.4.22 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка петстотин и десет, точка, пет хиляди и седемстотин, точка, четири точка, двадесет и две) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З. одобрени със Заповед № РД-18-73/19.11.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение -гараж в сграда, разположен на едно ниво, находящ се в град С.З., п.к.6000, с административен адрес на улица *** ***, етаж ***, гараж ***, намиращ се на партерния етаж в МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с ГАРАЖИ, представляваща сграда *** по кадастрална карта, изградена до степен на завършеност "груб строеж - с изпълнени вътрешни мазилки, топлоизолация, Ел. и ВиК инсталации и външна дограма", построена въз основа на отстъпено право на строеж: и разположена в поземлен имот с идентификатор № 68850.510.5700 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и десет, точка, пет хиляди и седемстотин) по кадастрална карта, представляващ съгласно нотариален акт за собственост урегулиран поземлен имот - парцел ХII-5588, 5682 (дванадесети, за имоти с номера пет хиляди петстотин осемдесет и осем и пет хиляди шестстотин осемдесет и две) с площ от 682 кв.м. (шестстотин осемдесет и два квадратни метра), в квартал 269 (двеста шестдесет и девет) по регулационния план на трапа, който самостоятелен обект (гараж) е със застроена площ от 19.67 кв.м. (деветнадесет цяло и шестдесет и седем стотни квадратни метра) и се състои от една надземна гаражна клетка, при граници (съседни самостоятелни обекти) по кадастрална карта: на същия етаж - обект с ИД № 68850.510.5700.4.23 и обект с ИД № 68850.510.5700.4.25: под обекта- обект е ИД № 68850.510.5700.4.17 и над обекта - обект с ИД М 68850.510.5700.4.5 и при граници на гаража, съгласно нотариален акт за собственост: от север - проход, от изток-двор, от юг - гараж № 8 и от запад - ул. ***, ЗАЕДНО с прилежащите на гаража 1,337 % (едно цяло триста тридесет и седем хилядни процента) идеални части от общите части на сградата КАКТО и с прилежащото му съответно право на строеж върху поземления имот.

 

3. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 68850.510.5700.4.25 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и десет, точка, пет хиляди и седемстотин, точка, четири, точка, двадесет и пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З., одобрени със Заповед № РД-18-73/19.11.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение гараж в сграда, разположен на едно ниво, находящ се в град С.З.- п.к.6000, с административен адрес на улица *** {двеста и шестнадесет), етаж ***, гараж № 10 (десет), намиращ се на партерния етаж в МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с ГАРАЖИ, представляваща сграда *** по кадастрална карта, изградена до степен на завършеност груб строеж - с изпълнени вътрешни мазилки, топлоизолация, Ел. и ВиК инсталации и външна дограма", построена въз основа на отстъпено право на строеж: и разположена в поземлен имот с идентификатор № 68850.510.5700 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и десет, точка пет хиляди и седемстотин) по кадастрална карта, представляващ съгласно нотариален акт за собственост урегулиран поземлен имот - парцел ХII-5588, 5682 (дванадесети, за имоти с номера пет  хиляди петстотин осемдесет и осем и пет хиляди шестстотин осемдесет и две) с площ от 682 кв.м (шестстотин осемдесет и два квадратни метра), в квартал 269 (двеста шестдесет и девет) но регулационния план на града, който самостоятелен обект (гараж:) е със застроена площ от 23.36 кв.м (двадесет и три цяло и тридесет и шест стотни квадратни метра) и се състои от една надземна гаражна клетка, при граници карта: на същия етаж - обект с ИД № 68850.510.5700.4.24, обект с ИД № 68850.510.5700.4.22 и обект с ИД № 68850.510.5700.4.23; под обекта - обект с ИД № 68850.510.5700.4.17 и обект с ИД № 68850.510.5700.4.18, и над обекта - обект с ИД № 68850.510.5700.4.5, при граници на гаража съгласно нотариален акт за собственост: от север - коридор, от изток - коридор, от юг - стълбищна клетка и коридор, и от запад - гараж № 8 и гараж № 9, ЗАЕДНО с прилежащите на гаража 1.587% (едно цяло петстотин осемдесет и седем хилядни процента) идеални части от обидите части на сградата, КАКТО и с прилежащото му съответно право на строеж: върху поземления имот.

 

4.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 68850.5111.5700,427 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и десет, точка, пет хиляди и седемстотин. точка, четири, точка, двадесет и седем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З., одобрени със Заповед № РД-18-73/19.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение - гараж: в сграда разположен на едно ниво, находящ се в град С.З., п.к.6000, с административен адрес на улица *** ***, етаж- ***, гараж № 12 (дванадесет), намиращ се на партерния етаж в МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с ГАРАЖИ, представляваща сграда *** по кадастрална карта изградена до степен на завършеност "груб строеж- - с изпълнени вътрешни мазилки, топлоизолация, Ел. и ВиК инсталации и външна дограма'", построена въз основа на отстъпено право на строеж: и разположена в поземлен имот с идентификатор № 68850.510.5700 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и десет, точка, пет хиляди и седемстотин) по кадастрална карта, представляващ съгласно нотариален акт за собственост урегулиран поземлен имот - парцел ХII-5588, 5682 (дванадесети, за имоти с номера пет хиляди петстотин осемдесет и осем и пет хиляди шестстотин осемдесет и две) с площ от 682 кв.м (шестстотин осемдесет и два квадратни метра), в квартал 269 (двеста шестдесет и девет) по регулационния план на града, който самостоятелен обект (гараж:) е със застроена площ от 27.84 кв.м (двадесет и седем цяло и осемдесет и четири стотни квадратни метра) и се състои от една надземна гаражна клетка, при граници (съседни самостоятелни обекти) по кадастрална карта: на същия етаж- -обект с ИД № 68850.510.5700.4.26 и обект с ИД № 68850.510.5700.4.1; под обекта - обект с ИД № 68850.510.5700.4.19 и над обекта - обект с ИД № 68850.510.5700.4.2, и при граници на гаража, съгласно нотариален акт за собственост: от север - гараж № 11, от изток - двор, от юг - калкан, и от запад — ап. 1, ЗАЕДНО с пршежащите на гаража 1.911 % (едно цяло деветстотин и единадесет хилядни процента) идеални части от общите части на сградата, КАКТО и с прилежащото му съответно право на строеж върху поземления имот, с който първият ответник “МАГАБИТ”- ЕООД, ЕИК 123679522, със седалище и адрес на управление гр.С.З., ул.”Димитър Наумов” № 39, ап.1, представлявано от Управителя Г.Б.У.- ЕГН **********/баща/, продава на втория ответник “МАГАБИТ-БТ”-ООД, ЕИК 123746825 със седалище и адрес на управление гр.С.З., ул.”Господин Михайловски” № 71, представлявано от управителите- съдружници Б.Г.У.- ЕГН ********** и Т.Г.У.- ЕГН **********/негови синове/  гореописаните недвижими имоти- 2 бр. апартаменти и 2 бр. гаражи, находящи се всички те в гр.С.З., и съответните общи части от сградата и от правото на строеж върху сградата.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.С.З. пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

                                              

 

                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :