Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№127                               23.03.2015г.                град С.З.

 

   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,            Гражданско отделение,                          ЧЕТВЪРТИ граждански състав,

На седемнадесети февруари 2015г.

В публично заседание в следния състав :

   ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар Н.Г.

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик УРУКОВ

Гражданско дело № 1048 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

  Производството е за обявяването за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл.19, ал.3 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от  ищеца „ВИЧЕНЦО” ЕООД, ЕИК 130987374, със седалище и адрес на управление: Гр.С., ж.к. "Младост 3", бл.323, ет.1, ап.1, представлявано от едноличния собственик и управител Я.Т.Т., ЕГН с **********.

Сочи, че търговско дружество „ВИЧЕНЦО" ЕООД се явява купувач по предварителен договор от датата 16.11.2006г. за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на ответниците В.Т.П., ЕГН: ********** и А.И.П., ЕГН:**********, с адрес:***, съставляващ магазин със ЗП 113.30кв.м, находящ се в гр.С.З., в партерен етаж от жилищна сграда на *** - подробно описан в договора, който имот към момента на подписването на договора е ипотекиран в полза на ПИБ АД за обезпечаване на кредит в размер на 71580 евро в срок до 20.02.2013г., под отлагателно условие относно влизането в сила на договора и срещу цена, определяема към момента на настъпване на същото отлагателно условие. Пораждането на действие на процесния предварителен договор е поставено и под допълнителното предварително условие, произтичащо от задължението на купувача, следващо от инкорпорираното в същия договор споразумение между страните. Страните по предварителният договор са се споразумели, че крайният срок, до който може да бъде ползвано горното обезпечение, се определя на 36 месеца от сключването на предварителният договор до изтичането на който срок ипотеката би следвало да е заличена. Поетото от “ВИЧЕНЦО" ЕООД задължение за учредяване на ипотека в полза на третото лице-кредитополучател е било изпълнено още на 17.11.2006г., с което и уговорките на предварителния договор са обвързали страните по него. На 17.11.2009г. е изтекъл и 36 месечният срок, в който ипотеката върху имота на купувача е следвало да бъде заличена, като в този момент, едновременно с възникването на вземането на купувача за договорената неустойка за неизпълнение на горното задължение е влязъл в сила между страните и процесният предварителен договор, при цена за имота, равняваща се на разликата между застрахователната му стойност и левовата равностойност на неизплатената част от кредита, който обезпечава същият имот, изчислена към същата дата -17.11.2009г.

Молят да бъде образувано производство по реда на гл.ХХХІІ от ГПК, като бъде постановено решение, с което да бъде обявен за окончателен сключеният на 16.11.2006г. между страните предварителен договор за покупко-продажба на подробно описаният в него недвижим имот.

По делото е постъпило  допълнение към исковата молба с вх. № 4337 от 01.04.2011 г., с което се представя подробно описание на недвижимия имот – обект на процесния Предварителен договор от 16.11.2006г. за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на ответниците и на практика се уточнява и допълва петитума на първоначалната исковата молба.

 

С Определението си от датата 23.02.2012 год., съдът е ПРИЕЛ за съвместно разглеждане наред с първоначалната искова молба насрещната искова молба на А.И.П. с ЕГН ********** *** заведена чрез адв. К.Д.А. с адрес на упражняване на дейността гр. *** против „ВИЧЕНЦО” ЕООД, ЕИК: 130987374, със седалище и адрес на управление: Гр.С., жк. "Младост 3", бл.323, ет.1, ап.1 представлявано от едноличния собственик и управител Я.Т.Т. , ЕГН:********** и В.Т.П.А /сега К./ с ЕГН **********.

 

В едномесечния срок първата ответница по делото В.Т.П. не е депозирала писмения си отговор по делото, като същата е получила съобщението на съда и преписа от исковата молба, заедно с всички приложения към същата на датата 20.04.2011 год.  лично.

В едномесечния срок вторият ответник по делото А.И..П., чрез адвоката си К.А., е депозирал писмения си отговор на исковата молба на 16.05.2011г., с който изразява становището си по допустимостта и основателността на иска. Заявява, че искът макар и допустим е неоснователен. Възразява срещу иска и обстоятелствата, на които се основава, като подробни съображения излага в отговора на исковата молба. Счита, че са налице предпоставки за симулиран процес предвид това, че били налице роднински връзки между втората ответницата П. и представителя на ищцовото дружество и поради това счита, че са налице основанията на чл. 29, ал.3 ГПК, поради което моли  съдът да назначи лице, което да представлява ответницата П..

В същия едномесечен срок ответникът А.И..П., чрез адв. К.А., е депозирал по делото и насрещна искова молба против “ВИЦЕНЦО” ЕООД, със седалище гр.Гр.С., представлявано от едноличния собственик и управител Я.Т.Т. и против първия ответник по делото В.Т.П., с която моли съда да унищожи сделката – Предварителен договор за покупко-продажба на  недвижим имот от 16.11.2006 г., като основанието за унищожаването й било липса на съгласие на съпруга – собственик А.И..П., който е бил приет за съвместно разглеждане с първоначалния иск.

По делото е постъпил писмен отговор от първоначалния ищец “Виченцо” ЕООД гр. Гр.С., с който изцяло оспорва предявената насрещна исковата молба и моли насрещния иск да бъде изцяло отхвърлен.

 

В съдебно заседание ищецът “Виченцо” ЕООД гр.Гр.С. се представлява от пълномощника си адв. Станимир Ченалов, които по съществото на делото молят за уважаване на предявения иск за обявяване за окончателен на предварителния договор от 16.11.2006 г. Също така молят да се отхвърли насрещния иск като неоснователен и недоказан.

 

В съдебно заседание на датата 28.10.2014 год. съдът е допуснал промяна във фамилното име на първата ответница В.Т.П., която да се чете с фамилия К., след извършена от съда констатация от документа за самоличност на същата.

 

Първата ответница по делото В.Т. К. – редовно призована за съдебно заседание, не се явява лично, в съдебното заседание по съществото на делото на датата 17.02.2015 г., с което на практика не взема становище по съществото на делото.

 

Вторият ответник и насрещен ищец по делото А.И..П. – редовно и своевременно призован за съдебно заседание, явява се лично, заедно с адв. Павлов, надлежно преупълномощен от адв. Михов, като в съдебно заседание по съществото на делото на датата 17.02.2015 г., оспорва изцяло иска,  като взема становище, че искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен по съображенията, подробно изложени по съществото на далото от адв. Павлов. Също считат, че следва да бъде уважена насрещната искова молба, заведена от този ответник.

 

         След като се запозна с изложеното в двете искови молби, със събраните до настоящия момент доказателствата по делото и като взе предвид приложимите по случая материално - правни и процесуални норми, съдът счита за изяснено следното:

 

 

        ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ:  

 

Исковете са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия ОС-Ст.Загора, исковите молби са редовни, като са отстранени съответните нередовности, съобразно указанията на съда, същите искове отговорят на изискванията на чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, и не са налице пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК.

 

        Внесена е и дължимата ДТ от 1269.00 лева за завеждане и разглеждането на делото по първоначалната искова молба. Същото се отнася и за насрещната искова молба на втория ответник и насрещен ищец А.П., който е внесъл дължимата ДТ общо от 1268.88 лева на два пъти – първоначално с вносна бележка от 50 лева и впоследствие с платежно нареждане от 20.02.2012 год. още дължимите за ДТ 1218.88 лева съобразно Определението на съда от 14.02.2012 год.

 

          ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА :

 

          Видно от събраните по делото, приложени и приети от съда по делото писмени доказателства на датата 16.11.2006г. между ищцовото дружество „Виченцо" ЕООД гр. Гр.С. в качеството му на купувач и двамата ответници по делото и А.П. и В. П. /сега К./, като продавачи е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот подробно описан в договора, както и конкретизиран от ищеца в допълнението към първоначалната искова молба, находящ се в гр. С.З. - партерен етаж от жилищна сграда на *** и представляващ магазин с изложение югоизток със ЗП 113.30 кв.м., находящ се в ***, в партерен етаж от жилищна сграда - блок, построена с отстъпено право на строеж в държавно дворно място, съставляващо имот пл.№ 986 в парцел ІІ-втори, в кв. 34 по плана на града, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при граници на парцела: ***", имоти пл.№ 988, 987 и ***, при граници на магазина: от юг ***", от изток - *** , от север - двор и вход на жилищния блок и запад - магазин, подробно описан в Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 15, т. І, рег. № 754, д. № 88/2000 г. на Нотариус рег. № 403 с район на действие СтЗРС и Нотариален акт № 193 ,т. I, рег. № 890, д. № 78/2006 г. на Нотариус рег. № 309 с район на действие СтЗРС. Към момента на сключването на договора имотът е бил ипотекиран към ПИБ АД, съгласно договор за кредит № 13КР-АА- 4474/27.02.06 г. за обезпечаване на кредит в размер на 71 580 евро в срок до 20.02.2013 год. Цената на процесния имот е определена по следния начин: същата съставлява разликата между застрахователната стойност на имота съгл. т. 27 от горецитирания Договор за кредит с ПИБ АД и левовата равностойност на неизплатената част от същия кредит при редовното му погасяване съгласно погасителния план към същото кредитно споразумение, определяема към момента на настъпването на отлагателното условие по настоящия договор, и платима съобразно уговорките на същия.

 

Според т. 27 от цитирания Договор № 13КР-АА-4474/27.02.2006 г. за банков кредит, Кредитополучателят се задължава да застрахова, за своя сметка, ипотекирания недвижим имот, в полза на Банката за всички обичайни рискове, включително и земетресение, за застрахователна стойност не по-малка от 145 000 лв. (сто четиридесет и пет хиляди лева), за срока на действие на същия договор.

 

Страните са се договорили също така правото на собственост върху имота да бъде прехвърлено под отлагателно условие също подробно описано в клаузите на процесния договор. Съгласно тези условия купувачът се е задължил да учреди договорна ипотека в полза на банка „Пиреос България" АД за обезпечаване на кредит в размер на 50 000 евро отпуснат по договор за кредит от 15.11.2006г. на трето неучастващо по делото лице - „АНТЪНИ" ЕООД с подробно посочени в договора данни. Едноличен собственик на капитала на „АНТЪНИ" ЕООД е ответникът А.П.. Договорен е срок на обезпечението 36 месеца от учредяване на ипотеката. Страните по договора изрично са посочили, че процесният договор се сключва под изрично условие за предшестващо изпълнение от страна на купувача да изпълни задължението си и да учреди договорна ипотека в полза на третото неучастващо по делото лице „АНТЪНИ" ЕООД не по-късно от седемдневен срок от подписването на предварителния договор. Договорът е подписан на 16.11.2006г., а на следващия ден - 17.11.2006г. купувачът „Виченцо" ЕООД гр. Гр.С. е изпълнил задължението си и видно от НА под № 139, том III, рег. № 6608 по дело № 456/2006г. на нотариус Пламен Иванов и е учредил и договорната ипотека съгласно клаузите на предварителния договор.

 

Видно от приетото и неоспорено от страните по делото заключение на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Иван Петров Антов цената на процесния недвижим имот е в размер на 80 000.49 лв. (осемдесет хиляди лева и четиридесет и девет стотинки). Експертът е определил цената съобразявайки се с волята на страните по договора и имайки предвид че същата се определя от разликата между: застрахователната стойност на имота съгласно т. 27 от горецитирания Договор за кредит в полза на ПИБ и левовата равностойност на неизплатената част от същия кредит при редовното му погасяване съгласно погасителния план към същото кредитно споразумение, определяема към момента на настъпването на отлагателното условие по настоящия договор /учредяването на обезпечение в полза на третото неучастващо по делото лице – “АНТЪНИ” ЕООД за не повече от 36 месеца и който срок изтича на 17.11.2009г./ и неизплатената част от кредита.

Вещото лице е изчислил, че към датата на края на обезпечението в полза на третото лице “АНТЪНИ” ЕООД - 17.11.2009 год. следва от задължението по договора, което е в размер на 139998.31 лв. да са изплатени 45 месечни вноски х 1 666.64 лв. или изплатената сума е в размер на 74 998.80 лв. съответно неизплатената част от кредита следва да бъде в размер на 64 998.96 лв.

Разликата между застрахователната стойност на имота и неизплатената част от кредита е в размер на 80 000.49 лв. (145 000.00 лв. - 64 998.96 лв. е равно на 80 000.49 лв.). и представлява цената на процесния недвижим имот.

 

ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ и ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ :

 

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителния договор от 16.11.2006 г.

Успешното провеждане на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД предполага положителното установяване на няколко предпоставки, а именно: наличието на валиден предварителен договор, с който се поема задължение за сключване на определен окончателен договор, чието съществено съдържане е възпроизведено в клаузите на предварителния договор; качеството "изправна страна", респ. неизправността на ответника, т.е. неговото бездействие, с оглед на което договорът не е могъл да бъде сключен; настъпването на падежа на задължението за сключване на окончателен договор; принадлежност на правото, предмет на договора към патримониума на прехвърлителя, както и наличието на особените изисквания на закона за прехвърляне на собствеността - чл. 363 ГПК.

По отношение на първото изискване на закона относно формата на предварителния договор според чл.19, ал.1 от ЗЗД Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма. Видно от представения по делото предварителен договор от 16.11.2006 год. /на лист 6 и 7 от делото/ същият е сключен в писмена форма, поради което е спазена законоустановената форма за неговата валидност.

Друго съществено обстоятелство за основателността на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се явява към момента на вписването на исковата молба и постановяването на решението обещателят да е собственик на имота (Р-1183-2000 г., II г. о.; Р-455-04 г, II г. о.; Р-693-02 г., II г. о.; Р-586-02, II г. о.; Р-802-98, II г. о.; Р-932-95, II г. о.; Р-332-93, II г. о.). Това е така, защото според разпоредбата на чл. 363 ГПК, когато се касае за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, съдът проверява дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността, в т. ч. и дали отчуждителят е собственик на имота.

 

За да се обяви предварителния договор за окончателен съдът следва да прецени и дали в договора са налице задължителните клаузи за неговата валидност, а именно -предмет, цена и срок за изпълнение. В конкретния случай предметът на договора е ясно описан, цената е определена, като в клаузите на договора е посочено как се изчислява точният й размер. Посочен е и срокът за сключване на окончателния договор, който в конкретния случай се определя от изпълнението на отлагателното условие, точно посочено в клаузите на договора. В случая договора е влязъл в сила на 17.11.2006 год. и срокът за сключването на окончателен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот е тримесечен и изтича на 17.02.2007г. /т.7 от същия договор/. До тази дата продавачите е следвало да поканят купувача да изслушат пред нотариус окончателния договор. Това не е сторено и считано от 17.11.2006г. продавачите са изпаднали в забава и в договора е записано, че дължат неустойка за забава в размер на 0.05 % за всеки просрочен ден изчислена върху цената на имота, а именно 80 000,49лв. В конкретния случай съдът следва да прецени и дали страните са изпълнили задължението си по предварителния договор преди да искат същия да бъде обявен за окончателен. В конкретния случай влизането в сила на предварителния договор е с отлагателно условие, което е следвало да бъде изпълнено от купувача. Същият е изпълнил своевременно и точно задължението си, като още на следващия ден е учредил договорната ипотека в полза наПиреос България" АД за обезпечаване на кредит в размер на 50 000 евро, отпуснат по договор за кредит от 15.11.2006г. на трето неучастващо по делото лице - „АНТЪНИ" ЕООД.

 

Също така съдът следва да прецени дали страните сключили договора са правоспособни и дееспособни и дали няма пречки за сключването предварителния договор - продавачът собственик ли е на процесния имот и има ли представителна власт и правомощията да сключи такъв договор. Видно от материалите по делото към момента на сключване на договора ищцовото дружество е било регистрирано в съответния търговски регистър и е било действащо. Същото се е управлявало и към датата на сключване на договора и към настоящия момент от Я.Т.Т. – майка на първата ответница П. /сега К./. Процесният имот е закупен на търг от ответника А.И..П., който към момента на придобиване на имота е бил съпруг на ответницата В.Т.П. /сега К./. Двамата ответници са сключили граждански брак на 06.06.1993г. Имотът е придобит от ответника П. на 31.12.1998г. По искова молба на ответника П. е образувано гр.д. под № 1066/12г. по описа на ОС С.З. с искане да се признае, че е изключителен собственик на процесния недвижим имот. Исковата претенция е отхвърлена с Решение под № 238/10.06.2013г. на ОС С.З., потвърдено с Решение под № 5/06.01.2014г. на ПАС постановено по в.гр.д. 1168/13г. Решението на ПАС не е допуснато до касационно обжалване с Определение на ВКС, постановено съответно по гр.д. № 2574/14г. и с влязло в законно сила на датата 02.05.2014г. От анализа на тези съдебни актове се установява, че безспорно ответницата К. към момента на сключване на предварителния договор е била собственик на ½ /една втора/ идеална част от същия имот, съобразно разпоредбата на чл.22, ал.1 от СК /1985 год.-отм. 01.102009 год., който е действал към момента на сключването на процесния предварителен договор от датата 16.11.2006 год./ който гласи, че съпрузите имат равни права на владение, ползуване, разпореждане и управление върху общите вещи и права върху вещи. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил от общото имущество при прекратяване на имуществената общност. Действия на управление относно общите вещи и права върху вещи може да извършва всеки от съпрузите.

 

Следващият въпрос, който следва да се обсъди и реши от съда в настоящия казус е дали действията на ответницата К. са обвързали и ответника П. да изпълни задължението си по предварителния договор. Същият е сключен на 16.11.2006г. в гр. С.З., като е за продавачи е положен подписа само на ответницата К.. Същата не оспорва, че е сключила предварителния договор, както и на практика не оспорва основателността на исковата претенция. На зададените й въпроси по реда на чл. 176 ГПК в откритото съдебно заседание на датата 28.10.2014 год. /лист 3 от съд. протокол от същата дата/ първата ответница изрично е посочила, че е подписала договора, както и че по телефона е уведомила ответника П. за действията си. Ответницата коректно е посочила в обясненията си пред съда, че към момента на сключване на договора не е разполагала с писмено пълномощно, като е му прочела договора и той е изразил съгласие договора да се подпише. Тази ответница обясни, че договорът е бил сключен именно заради желанието на ответника П. третото неучастващо по делото лице „Антъни" ЕООД да получи обезпечение по кредит с друга банка. Ответникът изрично е заявил, че кредита му е нужен и няма да остави родителите си на улицата. От друга страна видно от дадените обяснения от втория ответник П. в откритото съд заседание на 17.02.2015 год. /стр.2 и 3 от съдебния протокол от същата дата/ същият изрично е заявил че не е запознат с процесния предварителен договор и разбрал за него след започването на делото. Същият ответник в обясненията си пред съда категорично отрича, че този разговор се е провел.

 

Тук съдът при преценка на интереса и обясненията на страните дадени по реда на чл.176 от ГПК, следва да има предвид, че обясненията на ответницата К. са логични, последователни, непротиворечиви и ясни. Същите се подкрепят и от останалите доказателства по делото - видно от приетите писмени доказателства действително ден след сключването на процесния договор ищецът “Виченцо” ЕООД е изпълнил задълженията си по него и е учредил договорната ипотека в полза на трето лице. Фактът, че това трето неучастващо по делото лице се представлява от втория ответник А.П., както и факта, че в тази ипотека фигурират като ипотекарни длъжници майката и бащата на ответника П. означават, че последния към 17.11.2006г. ясно е съзнавал и е знаел че в полза на представлявано от него дружество се сключва договор за ипотека. Страните в тази ипотека отговарят на изреченото от него по телефона и пресъздадено от ответницата в обясненията и пред съда. Нелогично е настоящото ищцово дружество да става без никаква причина ипотекарен длъжник на трето неучастващо по делото лице. Съвсем логично е обаче това да е извършено, тъй като “Виченцо” ЕООД е поело задължение да стори това, още повече, че дружеството, в чиято полза е сключен договора се представлява от настоящия ответник. В тази връзка съдът категорично кредитира с доверие и дава вяра на обясненията на първата ответница П. /сега К./ и категорично не кредитира с доверието си обясненията дадени от втория ответник П., който по неговите думи нищо не знаел за процесния предварителен договор, а същевременно с това още на следващия ден сключва договор за вписването на договорна ипотека под формата на нотариален акт и получава кредита си от 71 580 евро от “Първа инвестиционна банка” АД /Договор № 13КР-АА-4474/27.02.2006 год. за БАНКОВ КРЕДИТ – листи 12-16 от делото и Нотариален акт за учредяването на договорната ипотека под № 139, том ІІІ, рег. № 6 608, дело № 456 от 2006 год.- листи 17 и 18 от делото/.

 

Следващият основен въпрос, на който следва да се отговори, е имала ли е право ответницата К. да сключи процесния договор и дали този договор обвързва като клаузи и изпълнение и ответника П., явява ли се договора нищожен или не. Към датата на сключване на договора, както вече бе посочено, имотът е бил СИО /чл.22, ал.1 от СК от 1985 год.- отм./. Според чл.22, ал.2 от СК /1985 год.- отм./ Разпореждането с общи движими и недвижими вещи и права върху тях се извършва съвместно от двамата съпрузи. Съобразно чл.22, ал.3 от същия СК Разпореждане с обща недвижима вещ или право върху такава вещ, извършено от единия съпруг, поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването той не го оспори по исков ред. В настоящата ситуация е приложим отменения вече на 01.10.2009 год. СК от 1985 год., тъй като към момента на сключването на процесия предварителен договор на 16.11.2006 год. е действал и е бил в сила именно този СК.

 

В конкретния случай съдът счита, че ответникът П. е знаел за сключения договор още на 17.11.2006г. тъй като съгласно клаузите на този договор в полза на управляваното от П. дружество “Антъни” ЕООД, на което същият се явява и едноличният собственик на капитала, е сключена горецитираната договорна ипотека. Срокът е изтекъл на 17.02.2007г. и ответникът не е представил никакви доказателства, че е оспорил процесната сделка в този законоустановен срок. Едва с насрещната искова молба с вх. № 6468/16.09.2011 год., след повече от 4 години втория ответник и насрещен ищец оспорва предварителния договор от 16.11.2006 год., сключен и подписан от съпругата му и моли да бъде унищожена с обратна сила същата двустранна сделка. Съобразно чл.19 от ЗЗД основно задължение на продавача по предварителния договор се явява сключването и на окончателния договор с уговорките относно съществените условия на предварителния такъв.

 

В настоящия случай съдът намира, че специалната разпоредба на чл.22, ал.3 от СК /1985 г.-отм./ дерогира действието на общата разпоредба на чл.42, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, на която се позова втория ответник П. чрез процесуалните си представители адв. Михов и Проф. д-р Иван Русчев в писменото им становище с вх. № 8281/2014 год.  /на листи 163-169 включително от делото/. Именно поради специалния характер на първата разпоредба, разглеждаща и специалната хипотеза на разпореждане с недвижим имот, представляващ СИО от страна на единия съпруг, без знанието на другия, се отстранява и действието на общата норма на чл.42 от ЗЗД.

 

В тази насока първата ответница К., като собственик на имот представляващ СИО е имала право да сключва договори и да се разпорежда с имота както намери за добре, тъй като е негов собственик. В тази насока са и твърденията в отговора на исковата молба от ответника П. и в насрещната му искова молба.

С оглед така установените факти съдът счита, че предявеният първоначален иск е доказан по основанието си и се налагат следните правни изводи:

От приложените по делото писмени доказателства Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.11.2006 год. /листи 6 и 7/; Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба от публична продан под № 15, том І, рег. № 754, дело № 88 от 2000 год. /листи 8 и 9 от делото/, Договора под № 13КР-АА-4474/27.02.2006 год. за БАНКОВ КРЕДИТ /листи 12-16 от делото/ и Нотариален акт за учредяването на договорната ипотека под № 139, том ІІІ, рег. № 6 608, дело № 456 от 2006 год. /листи 17 и 18 от делото/ се установява, че двамата ответници по първоначалния иск се явяват собствениците на процесният недвижим имот по силата на продажба, извършена по реда на публичната продан, а първата ответница черпи правата си от сключения с втория ответник граждански брак на датата 06.06.1993 год. Съдът приема , че искът е доказан по отношение на изискването по чл.363 от ГПК, тъй като отчуждителите- двамата ответници К. и П. са собственици по силата на горецитираните юридически факти на процесният имот.

 

Нормата на чл. 363 от ГПК задължава съдът, когато се касае за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот, да провери дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали са изпълнени особените изисквания на закона. Освен горното, във връзка с наличието на особените законови изисквания за извършване на сделката /чл. 363/ ГПК ищецът следва да докаже, че ответниците нямат непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения към държавата, произтичащи от собствеността на имота, чието прехвърляне е предмет на договора - чл. 264, ал. 1 ДОПК. Това е материално-правна предпоставка, от наличието на която пряко зависи уважаването на иска. Що се отнася до условието, касаещо липсата на непогасени подлежащи на изпълнение мита и данъци, съдът намира, че непредставянето на такива доказателства (при липсата на декларация от страна на ответниците съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК) не е пречка за обявяване на договора за окончателен по аргумент от нормата на чл. 364, ал. 2 ГПК, според която съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени не само разноските по прехвърлянето, но и дължимите данъци и такси за имота. Неизпълнението на това задължение е пречка за вписването на съдебното решение - чл. 364 ГПК и чл. 115, ал. 3 ЗС, тъй като то се извършва въз основа на представен препис от решението.

Индивидуализацията на имота към настоящия момент се извежда от приложените към делото Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 15, т. І, рег. № 754, д. № 88/2000 г. на Нотариус рег. № 403 с район на действие – района на Старозагорския Районен съд и Нотариален акт № 193 ,т. I, рег. № 890, д. № 78/2006 г. на Нотариус рег. № 309 с район на действие – района на Старозагорския Районен съд. Налице е и кадастрална схема № 2962/18.03.2011 год. на самостоятелен обект в сградата с идентификатор № 68850.515.543.9.37. /на лист 93 от делото/.

 

За да е действителен, предварителният договор трябва да отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Съдът приема, че представеният предварителен договор е съобразен с тези изисквания, форма на действителност, в него се съдържат и всички съществени условия на окончателния договор. Поначало, предварителният договор трябва да отговаря на общите изисквания за действителност на всеки един договор: той трябва да съдържа всички общи елементи -съгласие, основание и предмет. Особеното поради спецификата му е, че страните трябва да са поели задължение за сключване на окончателен договор. Освен това предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор. По правило липсата на съгласие или на волеизявление се отнася до случаите, когато външно волята е обективирана чрез надлежно поведение, но зад волеизявлението липсва вътрешно волево решение. В конкретния случай съдът счита, че по категоричен начин от събраните и приети в хода на процеса доказателства, че установи, че и двамата ответници – бивши съпрузи П. /сега К./ и П. са били наясно, както със съдържанието на предварителния договор, така и със съществените негови уговорки.

 

При този доказателствен материал , настоящата първа съдебна инстанция приема , че ответниците В.Т.П. /сега К./ и А.И..П. не са изпълнили поетото от тях задължение по предварителния договор да прехвърлят собствеността върху имота на ищцовото дружество.

С оглед на гореизложеното съдът приема , че предварителният договор е валиден, съдържа съществените клаузи на окончателния договор - вещта и цената, а купувача-ищец е изправна страна, тъй като е изпълнил задължението си да се яви за да сключи окончателният договор, осигурил е средствата, с които да заплати цената на имота, изявил е готовността си  да пристъпи към сключване на окончателният договор, като е изпълнил и задължението си по т.4 от предварителния договор от 16.11.2006 год. и е учредил визираната в тази точка на договора договорна ипотека. Правото му да иска обявяване на процесния договор за окончателен следва от разпоредбата на чл.11 от предварителният договор, както и от закона /чл.19, ал.3 от ЗЗД/.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че искът следва да бъде уважен, като се обяви за окончателен предварителния договор от датата 16.11.2006 г., подписан само от първата ответница В.Т.П. /сега К./, но имащ действие и по отношение на втория ответник А.И..П..

 

Следователно иска за обявяване на предварителния договор за окончателен с правното си основание чл.19, ал.3 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, ведно със законните последици от това.

 

        ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАСРЕЩНИЯ ИСК:

 

Съдът следва да отбележи в случая, че в отговора на исковата молба втория ответник и насрещен ищец П. твърди, че договора е нищожен, а в насрещната си искова молба развива съображения, че договорът е унищожаем и се иска съдът да го унищожи. Предвид двузначните и колебливи становища на ответника П. какъв точно се явява процесния договор, съдът следва да разгледа и обсъди и двете твърдения дали договора е нищожен или унищожаем.

 

В тази насока съгласно нормата на чл. 27 от ЗЗД унищожаеми договори са тези ...."сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда:" В конкретния случай К. е дееспособен български гражданин. Същата е била съпруга на ответника П. и предвид факта, че с такава както и че за валидността на предварителния договор не се изисква пълномощно с нотариална заверка на подписите следва да се приеме, че К. е била представител на ответника П. при сключването на договора, в който както по-горе бе посочено фигурират всички необходими елементи за неговата валидност. Ищецът не доказа, а и не е налице грешка в предмета, някаква измама или заплашване. Не е налице и крайна нужда, тъй като третото неучастващо по делото лице АНТЪНИ ЕООД е имал сключен договор за кредит с банка „Пиреос България" АД за обезпечаване па кредит в размер на 50 000 евро от 15.11.2006г. и който кредит като вече бе посочено е отпуснат ден преди сключването на настоящия процесен договор.

 

Относно твърденията, че процесния договор е нищожен. Съдебната практика е константна, такива сделки не са нищожни и пораждат правно действие. Така например в Решение под № 287/13.06.2011г.    по   гр.д.    272/10    г.    на   IV   г.о.   на ВКС на РБ изрично    е   посочено   следното:

.... разпореждането с вещ под режим на СИО, извършено от един от съпрузите без участието на другия, не води до нищожност на сделката. Обратното схващане не може да бъде възприето, тъй като нищожните сделки не порАЖдат целените от страните правни последици, докато законодателят, при условията на чл.22, ал.З от СК от 1985 г. (отм.), е уредил възможност последиците от сделката да бъдат зачетени. Това не би било възможно, ако разпореждането е нищожно. При отчуждаването на вещ, която е СИО, е налице относителна и висяща недействителност, тъй като оспорването на сделката може да бъде извършено само от неучаствалия съпруг и то само в определен срок от момента, в който е узнал за извършването й. След изтичането на този срок действието на сделката се стабилизира и тя не може да бъде оспорвана на основание неучастие на един от съпрузите при извършването на отчуждителното волеизявление.". В подобен смисъл се явява и Решение 126/09.05.2011г. по гр.д. 421/2009г. на IV г.о. на вкс.

 

В конкретния случай от доказателствата по делото става ясно, че ответникът П. е знаел за сключения договор още на 17.11.2006г., тъй като съгласно клаузите на този договор в полза на управляваното от П. дружество “Антъни” ЕООД е сключена договорна ипотека. Срокът е изтичал на 17.02.2007г. и ответникът не е представил доказателства, че е оспорвал сделката в този срок. Дори и да се приеме за достоверно твърдяното от ответника П., че е разбрал за процесния договор едва с исковата молба то в случая тогава следва да се приеме че следва да се приложи нормата на чл. 24, ал. 4 от СК /нов 2009 год./, тъй като и първоначалната и насрещната искова молба са заведени след влизането в сила на този нов СК. Съгласно същата разпоредба „Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му." Процесният договор, който не е оспорен от ответниците е сключен на 16.11.2006г. срокът за оспорване е до 16.11,2009г. По делото не са представени доказателства, че такова оспорване е направено. Правото на ответника да прави подобно оспорване е преклудирано по силата на закона. Действително в отговора на исковата молба ответникът П. твърди, чрез процесуалния си представител, че договорът е антидатиран, но не е направено оспорване на достоверността на датата на сключване на договора и не е неправено и искане да се зададе въпрос на ищеца ще се ползва ли от оспореното доказателство и съответно не е направено искане за откриване на производство по оспорването на процесния документ. Налага се категоричния извод, че процесният предварителен договор не е нито унищожаем, нито нищожен с оглед на гореизложените съображения.

 

Ето защо и в заключение съдът приема, че първоначалната искова молба на ищцовото дружество “Виченцо” ЕООД гр. Гр.С. се явява доказана и като такава следва да бъде уважена, като със съдебният си акт съдът следва да обяви за окончателен сключеният на 16.11.2006г. между страните предварителен договор за покупко-продажба на подробно описаният в договора и в допълнената и конкретизирана искова молба недвижим имот. Също така съдът следва да  отхвърли насрещния иск като неоснователен и недоказан, както и алтернативното искане по този иск, заявено с молба вх. № 11905/26.09.2011 год. да се ПРОГЛАСИ НИЩОЖНОСТТА на основание чл.26, ал.2, предложение 2 от ЗЗД на сключения Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на датата 16.11.2006 г. с предмет МАГАЗИН, с изложение „югоизток", находящ се в ***/, поради липса на съгласие от страна на упълномощителя А.И.П. с ЕГН **********, сочен като упълномощител на съпругата си В.Т.П. /сега К./ с ЕГН **********, действала без представителна власт от негово име.

 

 

          ОТНОСНО ДЪЛЖИМОСТТА НА РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО :

 

При този изход на процеса ответниците по първоначалния иск В.Т.П. /сега К./  и А.И.П. следва да бъдат осъдени да заплати на ищеца всички разноски по делото пред настоящата инстанция или общо 3969.00 (три хиляди деветстотин шестдесет и девет лева) лева, от които 1269 лева, представляващи дължимата ДТ за завеждането на първоначалната искова молба, сумата от 200 лева представляваща възнаграждението за вещото лице от съдебно-счетоводната експертиза и сумата от 2500 лева, представляваща възнаграждението за един адвокат – първия адвокат на ищеца – адв. Теодора Вълчанова Маринова *** по договор за правна защита и съдействие от 10.08.2011 год. / на лист 63 от делото/.

 

Съдът съобрази, че продажната цена по предварителния договор е 80 000.49 лева (осемдесет хиляди лева и 49 ст.), която е определена от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изпълнена от вещото лице Антов. От представеното у-ние за данъчна оценка под № Д0002851/18.03.2011 год. /на лист 22 от делото/ е видно , че същата е в размер на 126 888.80 лева (сто двадесет и шест хиляди осемстотин осемдесет и осем лева и 80 стотинки) и съгласно практиката на съдилищата следващите се такси следва да се определят върху уговорената по предварителният договор цена или следващите се държавни такси следва да се определят и съберат от ищеца по първоначалния иск върху продажната цена на имота – 80000.49 лева (осемдесет хиляди лева и 49 ст.), както следва :

 

На основание чл.45 ал.1 във връзка с чл.44, ал.1 и 2 от ЗМДТ , дължимия данък е в размер на 2000.02 лева, определен на основание чл.37, ал. 2 от Наредба за определянето и администрирането на местните данъци на територията на Община С.З., приета от Общински съвет С.З., с Решение № 57 от 21.02.2008 г.; изм. и доп. с Решение № 347 от 29.01.2009 г., в сила от 01.02.2009 г., изм. и доп. с Решение № 716 от 22.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г., посл. изм. с Решение под. № 1067/ 16.12.2013 год. в сила от 01.01.2014 год. като 2.5% върху уговорената сума.

 

На основание чл.85, ал.1 от ЗННД във връзка с т.8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД , следва да се заплати и нот. такса в размер на 630.50 лева , а на осн. чл.2 от ТДТ събирани от Агенцията по вписванията и такса е размер на 80,00 лева. Посочените по - горе суми следва да се заплатят от купувача, ищец в настоящото производство, съгласно чл.б и 7 от предварителният договор, като до внасянето им следва да се впише възбрана върху имота предмет на договора съгласно нормата на чл.364 от ГПК, за дължимите на държавата разноски, а на основание чл. 115, ал. 2 ЗС, следва да се укаже на ищцата, че в 6-месечен срок от влизане на решението в сила същото подлежи на вписване.

 

          ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

 

          Настоящото първоинстанционно съдебно Решение по позитивния потестативен /преобразуващ/ иск, може да бъде обжалвано от всяка от страните - ищца и ответници в законния общ 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК/2008г./, който срок започва да тече от датата на връчването на препис от Решението на всяка една от страните по делото, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.З. пред въззивния Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

          ОТНОСНО ДЕЙСТВИЕТО НА РЕШЕНИЕТО :

 

Съгласно императивната обща разпоредба на чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК/2008г./ във връзка с чл.19, ал.3 от ЗЗД настоящото позитивно първоинстанционно съдебно Решение има облигационно и вещно-прехвърлително действие между ответниците и съответно ищеца по делото- страни по делото и съответно страни по обявения за окончателен предварителен договор от датата 16.11.2006 год.

На основание чл. 115, ал. 2 ЗС, следва да се укаже на ищеца, че в 6-месечен срок от влизане на решението в сила същото подлежи на вписване.

 

          Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД във вр. с чл.78, ал.1 и ал.2 от ГПК/2008г./, първоинстанционният Окръжен съд- С.З.

 

 

Р     Е     Ш     И   :

 

 

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН Предварителен договор за покупко-продажба на Недвижим имот по чл.19 от ЗЗД , сключен на датата 16.11.2006 г., между продавачите: В.Т.П. /сега К./ / с ЕГН ********** с адрес: ***, и А.И.П., ЕГН **********, с адрес:***, който недвижим имот представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 68850.515.543.9.37 с предназначение - ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ, находящ се в сграда № 9 /девет/, разположена в поземлен имот с ид.№ 68850.515.543, с площ 11З.30 кв.м. /сто и тринадесет цяло и тридесет стотни квадратни метра/ при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж : ид.№№ 68850.515.543.9.36, 8850.515.543.9.38; под обекта- няма; над обекта: идентификатор № 68850.515.543.9.13, 68850.515.543.9.22, 68850.515.543.9.21, 68850.515.543.9.23 - съгласно кадастрална схема № 2962/18.03.2011г., изд. съобразно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З. , одобрен със Заповед РД-18-65/30.05.08г. на ИД на АГКК , със собственици в режим на СИО - ответниците по иска А.И.П. и В.Т.П. /сега К./, с право на собственост , придобито с Нотариален акт №15, т.І, рег. № 754, д.№88/30.05.2000г. на Нотариус рег.№403 на Нот.камара с район на действие Старозагорския РС, с описание на имота съгласно Нотариалния акт , съответно: МАГАЗИН , с изложение „югоизток", находящ се в ***/, намиращ се на партерния етаж от жилищна сграда-блок, построена с отстъпено право на строеж върху държавно дворно място , съставляващо имот пл.№ 986 /деветстотин осемдесет и шест/ от парцел ІІ /втори/ в квартал 34 /тридесет и четири/ по плана на град С.З. , при граници на парцела: ***, имоти пл.№988,987 и ***, който магазин е със застроена площ от 113.30кв.м. /сто и тринадесет цяло и тридесет стотни квадратни метра/, заедно с прилежащите му съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото , при граници на магазина : от запад - магазин, от север - двор и вход на жилищния блок , от изток - *** и от юг- ***

 

ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на А.И.П., ЕГН **********, с адрес:***, против „ВИЧЕНЦО” ЕООД, ЕИК 130987374, със седалище и адрес на управление: Гр.С., ж.к. "Младост 3", бл.323, ет.1, ап.1, представлявано от едноличния собственик и управител Я.Т.Т., ЕГН с ********** и В.Т.П. /сега К./ с ЕГН ********** с адрес: ***, с който се иска да се унищожи сделката - Предварителен договор за покупко-продажба на Недвижим имот, сключен на датата 16.11.2006 г., като основание за унищожаването й е липсата на съпруга собственик А.И.П., като правните последици от същата да отпаднат с обратна, както и алтернативното искане по този иск, заявено с молба вх. № 11905/26.09.2011 год. да се ПРОГЛАСИ НИЩОЖНОСТТА на основание чл.26, ал.2, предложение 2 от ЗЗД на сключения Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на датата 16.11.2006 г. с предмет МАГАЗИН, с изложение „югоизток", находящ се в ***/, поради липса на съгласие от страна на упълномощителя А.И.П.с ЕГН **********, сочен като упълномощител на съпругата си В.Т.П. /сега К./ с ЕГН **********, действала без представителна власт от негово име, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

Осъжда В.Т.П. /сега К./ с ЕГН ********** с адрес: ***, и А.И.П., ЕГН **********, с адрес:*** ЗАПЛАТИ на  „ВИЧЕНЦО” ЕООД, ЕИК 130987374, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. "Младост 3", бл.323, ет.1, ап.1, представлявано от едноличния собственик и управител Я.Т.Т., ЕГН с **********, сумата от 3969.00 (три хиляди деветстотин шестдесет и девет лева) лева, представляваща направените от дружеството разноски по делото.

 

ОСЪЖДА ищеца „ВИЧЕНЦО” ЕООД, ЕИК 130987374, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. "Младост 3", бл.323, ет.1, ап.1, представлявано от едноличния собственик и управител Я.Т.Т., ЕГН с ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 2000.02 лева /две хиляди лева и 02 ст./, по сметка на Община С.З., представляваща дължимия от ищеца местен данък, определен по реда на Закона за местните данъци и такси.

 

ОСЪЖДА ищеца „ВИЧЕНЦО” ЕООД, ЕИК 130987374, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. "Младост 3", бл.323, ет.1, ап.1, представлявано от едноличния собственик и управител Я.Т.Т., ЕГН с ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 630.50 лева /шестотин и тридесет лева  и 50 ст./, по сметка на Окръжен съд С.З., представляваща дължимата от ищцата нотариална такса, определен по реда на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

 

ОСЪЖДА ищеца „ВИЧЕНЦО” ЕООД, ЕИК 130987374, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. "Младост 3", бл.323, ет.1, ап.1, представлявано от едноличния собственик и управител Я.Т.Т., ЕГН с ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 80.00 лева /осемдесет лева/, по сметка на Агенцията по вписванията – С.З., представляваща дължимата от ищеца такса за вписване по съответния ред, определен по реда на Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Правилника за вписванията.

 

На основание чл.364, ал.1 от ГПК налага ВЪЗБРАНА върху гореописания недвижим имот, а именно:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 68850.515.543.9.37 с предназначение - ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ, находящ се в сграда № 9 /девет/, разположена в поземлен имот с ид.№ 68850.515.543, с площ 11З.30 кв.м. /сто и тринадесет цяло и тридесет стотни квадратни метра/ при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж : ид.№№ 68850.515.543.9.36, 8850.515.543.9.38; под обекта- няма; над обекта: идентификатор № 68850.515.543.9.13, 68850.515.543.9.22, 68850.515.543.9.21, 68850.515.543.9.23 - съгласно кадастрална схема № 2962/18.03.2011г., изд. съобразно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З. , одобрен със Заповед РД-18-65/30.05.08г. на ИД на АГКК , със собственици в режим на СИО - ответниците по иска А.И.П. и В.Т.П. /сега К./, с право на собственост , придобито с Нотариален акт №15, т.І, рег. № 754, д.№88/30.05.2000г. на Нотариус рег.№403 на Нот.камара с район на действие Старозагорския РС, с описание на имота съгласно Нотариалния акт, съответно: МАГАЗИН , с изложение „югоизток", находящ се в ***/, намиращ се на партерния етаж от жилищна сграда-блок, построена с отстъпено право на строеж върху държавно дворно място , съставляващо имот пл.№ 986 /деветстотин осемдесет и шест/от парцел ІІ /втори/ в квартал 34 /тридесет и четири/ по плана на град С.З. , при граници на парцела: ***, имоти пл.№988,987 и ***, който магазин е със застроена площ от 113.30кв.м. /сто и тринадесет цяло и тридесет стотни квадратни метра/, заедно с прилежащите му съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото , при граници на магазина : от запад - магазин, от север - двор и вход на жилищния блок , от изток - *** и от юг- ***, до изплащането на следващите се разноски по прехвърлянето , за което след влизането на Решението в законна сила, служебно да се изпрати препис от същото на Службата по вписванията гр.С.З., при Агенцията по вписванията.

 

Постановява препис от Решението да се издаде след внасянето на всички дължими разноски и такси по прехвърлянето.

 

На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, указва на ищеца „ВИЧЕНЦО” ЕООД, ЕИК 130987374, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. "Младост 3", бл.323, ет.1, ап.1, представлявано от едноличния собственик и управител Я.Т.Т., ЕГН с **********, че в 6-месечен срок от влизане на решението в сила същото подлежи на вписване.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2–седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба от всяка от страните, чрез Окръжен съд- гр.С.З. пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

 

 

 

 

 

                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :