Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 97                            04.03.2015 година                     гр. С.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД         II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети януари                       две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                              ВАНЯ ТЕНЕВА

 

 

СЕКРЕТАР: С.С.

като разгледа докладваното от младши съдия Тенева в. гр. д. № 1491 по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е решение № 911 от 21.08.2014 г. по гр.д. № 167 по описа за 2014 г. на Районен съд С., с което е отхвърлен предявеният иск по чл.55, ал.1, предложение 3-то от ЗЗД, от Н.К.Н. ***, ЕГН **********, съдебен адрес чрез адв.Пл.Т. ***, срещу В.Л.А. ***, ЕГН **********, чрез адв.К.С. ***, за присъждане на сумата от 23 500лв., представляваща недължимо платена на отпаднало основание сума по разваления предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.10.2007г. между страните – част от уговорената с договора продажна цена от общо 71500лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

         Въззивната жалба е подадена от Н.К.Н., чрез адв. Т., като в нея се твърди, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Искането е да се отмени първоинстанционното решение изцяло и да се уважи искът за присъждане на цялата сума от 23 500 лева. Основният аргумент в жалбата е неправилната преценка от страна на първата инстанция на предварителния договор, от който според жалбоподателя може да се направи категоричен извод за плащане на процесната сума.

         В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия - В.Л.А. чрез адв.К.С., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

 

Съдът, като обсъди направените от страните оплаквания и възражения и като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба от Н.К.Н., с която е предявен срещу В.Л.А. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД за връщане на сумата от 23 500 лева поради разваляне на Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 01.10.2007 г.

В исковата молба се твърди, че през 2007 г. между страните е бил сключен предварителен договор за покупко - продажба на апартамент в гр. В. с цена на имота 71 500 лева. При подписване на горепосочения договор ищецът твърди да е заплатил авансово сумата от 23 500 лева, но и към настоящия момент ответната страна В.А. не е прехвърлил процесния имот.

Още през 2012 г. ищецът Н.К.Н. е изпратил уведомително писмо до ответника и считайки се за  изправна страна е поискал разваляне на договора на основание чл. 87 ал. 2 от ЗЗД. Същото е получено от лице на име А. на постоянния адрес на ответника в С.- ул. “С.” № .

В началото на 2013 г. е жалбоподателят образувал дело пред РС С. във връзка с неизпълнението на предварителния договор за заплащане на неустойка. Производството е завършило с отхвърляне на иска за обезщетение в размер на предвидената в договора неустойка поради погасяването му по давност.

         В подадения отговор по настоящото дело пред първа инстанция ответникът е оспорил автентичността на подписа си по представения предварителен договор по реда на чл. 193 от ГПК. Твърди, че не е получавал уведомителното писмо за разваляне на договора. Допълва, че не е получавал сумата от 23 500 лева и по делото не са представени доказателства за този факт. Алтернативно счита, че искът е погасен по давност.

         В районния съд е представен в оригинал предварителния договор за покупко - продажба, от който е видно, че в т. 4 е уговорен начин на плащане както следва:

         - “Продажната цена … ще бъде изплатена от Купувача по следната схема на плащане:

         - 23 500 лева … при подписването на настоящия договор, която сума представлява и капаро (задатък),

         Не са ангажирани други доказателства по делото за плащане на сумата от 23 500, като въззивникът счита, че при тълкуване на договора се извлича несъмнения извод за плащане на сумата, щом договорът е подписан.

         По делото пред първа инстанция е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК за оспорване на подписа на В.А. под предварителния договор. Назначена е първоначална експертиза, която дава категоричното заключение, че подписът не е на ответника. При назначена повторна тройна експертиза заключението е, че подписът вероятно не е изпълнен от ответника В.А.. Първата инстанция правилно е приела, че при липсата на категоричност в заключението не може да се приеме за безспорно, че подписът, положен за продавач не е на ответника, поради което е заключил, че проведеното оспорване по реда на чл. 193 от ГПК е неуспешно.

         Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне. При този фактически състав основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. С оглед конкретните факти по настоящото дело ищецът следваше да докаже наличието на облигационна връзка, която е отпаднала с обратна сила и престиране на имуществено благо на ответната страна, което следва да се върне, поради отпадане на основанието за задържането му. Ответникът от своя страна може да се защитава с всички правопогасяващи и правонамаляващи възражения. В случая се доказа, че е бил сключен предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот между страните, но не се доказа да е осъществено плащането на сумата от 23 500 лева по този договор.

Съгласно чл. 20 от ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните.

При извършеното семантично и логическо тълкуване на договора по т. 4 “Цена и начин на плащане” следва да се направи категоричният извод, че волята на страните действително е била авансовата част от 23 500 лева (като част от продажната цена на договора) да бъде изплатена в деня на подписването на договора, но не и че плащането е било действително извършено. Поради това и доколкото липсва изрична уговорка между страните, че предварителният договор служи за разписка за получаване на сумата от 23 500 лева, то същият не представлява доказателство за твърдяното от ищеца плащане.

С оглед гореизложеното настоящият състав счита, че не е доказан елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване, а именно плащането на сумата от 23 500 лева и не може да се дължи връщане на нещо, което не е получено.

Ето защо решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид крайния изход на спора следва да се присъдят разноски в тежест на въззивника в размер на 1 300 лева - адвокатски хонорар, заплатен от въззиваемия.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. С.

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 911 от 21.08.2014 г. по гр.д. № 167 по описа за 2014 г. на Районен съд С..

ОСЪЖДА Н.К.Н. ***, ЕГН **********, съдебен адрес чрез адв.Пл.Т. ***, ДА ЗАПЛАТИ НА В.Л.А. ***, ЕГН **********, чрез адв.К.С. *** сумата от 1300 лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

                   2/