Р Е Ш Е Н И Е

 

125 /21.03.2015 година                                                          Град Стара Загора

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                          ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  десети март                                                                                        2015 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                     ВАНЯ ТЕНЕВА        

 

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1505 по описа за  2014 година.

 

 

Обжалвано е решение № 829/17.07.2014г., постановено по гр. дело № 130/2014г., по описа на С. районен съд.

 

        Въззивникът Г.К.Г. е недоволен от решението в частта му, относно определяне на квотите на съсобствениците. Моли да бъде отменено решението в тази част и постанови друго, с което да бъдат определени квоти за делба за него 5/6 ид. части и за Т.В. Г. в размер на 1/6 ид. част. Претендира за направени разноски в това производство.

 

Въззиваемата Т.В. Г. е подала писмен отговор, в който и в хода по същество, чрез адв. Д. П. моли, да бъде потвърдено изцяло постановеното решение и присъдят направените по делото разноски. Развива подробни съображения. Прилага договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 08.10.2014г.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск за делба с правно основание чл. 341 и сл. ГПК, като производството е във фаза по допускане на делбата.

 

Установено е по делото, че бракът между страните е прекратен, видно от решение по гр. дело № 276/ 2005г., по описа на РС-С.. Установено е също така от представените писмени доказателства, че по време на брака страните са придобили в режим на СИО апартамент, находящ се в гр. С.. Относно този факт страните не спорят.

 

По делото е представена декларация от двете страни , с която декларират, че 2/3 ид. части от стойността на апартамента са средства дадени от майката на ищеца – въззивник, заради синът й и тези средства майката ги дава на сина си за закупуване на жилището.

 

По отношение на твърдението, че ищецът е получил от майка си средства за заплащане на ид. част от апартамента, съдът намира за установено следното: Представената нотариално заверена декларация не представлява договор за дарение. Дарението е договор, двустранна сделка и следва да съдържа всички изискуеми реквизити на договор. Едностранната декларация, в която не участва майката не представлява договор за дарение. В декларацията, отделно от горното няма  размер на сума. Не са посочени доказателства за произход и размер на сума равняваща се на твърдените 2/3 ид.части от процесния апартамент. В декларацията липсват насрещни волеизявления и подписи на две страни по договор, не е удостоверено предаване и приемане на сума, не е спазенa изискуемата форма.

 

Неоснователни са доводите на въззивника за определяемост на размера на сумата, тъй като съдът няма право да формулира не направени твърдения и да борави с предположения, не посочени от страната. Дори и да се приеме, че майката е дала някакви средства, то видно от декларацията тези средства са дадени за закупуване на жилище, без да е посочено, че са дарение на сина й.

 

Предвид установеното следва да бъде прието, че по делото няма доказателства за извън семеен произход на средствата за покупката на имота, поради което правилно районния съд е допуснал делбата на апартамента при равни квоти, поради това обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемата следва да се присъдят направени разноски във въззивната инстанция, за което са представени писмени доказателства, в размер на 800 лева – адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на въззивника за прекомерност на същото. Адвокатското възнаграждение е определено съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения.

 

Водим от горните мотиви  и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                     

 Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 829/17.07.2014г., постановено по гр. дело № 130/2014г., по описа на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА Г.К.Г., с ЕГН **********, от гр. С., кв. “Ж”, ул. “З” № , ет. , ап. , да заплати на Т.В. Г. с ЕГН **********, с адрес - от гр. С., кв. “Ж”, ул. “З” № , ет. , ап. , сумата 800 лева /осемстотин лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на препис от същото, пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

    ЧЛЕНОВЕ:     1.            

 

 

                             2.