Р Е Ш Е Н И Е

 

110                                  11.03.2015 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети февруари                              две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                       

     РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

                                                                      МАРИАНА  МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1534  по описа за 2014 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на „Полимер груп” ЕООД – гр. Павел баня против решение № 548 от 28.10.2014 г., постановено по гр.дело № 1081/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се осъжда „Полимер груп” ООД ЕИК - гр. Павел баня да заплати на О.Г.Е. сумите: …лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за м. март 2014год. за длъжността „специалист продажби”, включващо с себе си и възнаграждение за 3 дни ползван през март 2014год. платен отпуск, като се отхвърля  претенцията в частта й до … лв. като погасена поради плащане направено в хода на производството; законната лихва върху сумата … лв. считано от 11.06.2014 год. до изплащането й; законната лихва върху сумата … лв. считано от 05.06.2014год. до 10.06.2014год.; …лв., представляващи обезщетение за забавеното изплащане на сумата …лв. за периода от 01.05.2014год. до 04.06.2014год.; … лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, като се допуска предварително изпълнение на решението, в частта в която се присъждат възнаграждение за труд. Присъдени са държавни такси.

 

Въззивникът обжалва постановеното решение, като счита, че в една  част било недопустимо, тъй като Районният съд се произнесъл по непредявени искове, а в останалата част - неправилно.  В частта в която съдът присъдил на ищеца повече от претендираното, решението се явявало недопустимо. Решението се явявало неправилно, тъй като съдът неоснователно присъдил на ищеца не нетният размер на дължимото тр.възнаграждение, а брутният такъв. Решението било неправилно и в частта му за разноските. Излага подробни съображения и моли да се обезсили постановеното решение,  в посочената част, като недопустимо и да се отмени като неправилно в останалите части, като се отхвърлят като неоснователни предявените искове. Алтернативно моли да се присъди нетната сума на трудовото възнаграждение, след приспадане съответните удръжки за осигуровки и данъци, както и се вземат предвид вече внесените от ответника на това основание суми в полза на бюджета в размер на … лева. Моли, да се съобрази заявеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира за разноски.

 

Въззиваемата страна О.Г.Е. чрез пълномощника си  адв. А.Т. взема становище, че атакуваното съдебно решение е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, респ. въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Счита, че наведените във въззивната жалба основания за неправилност на атакуваното съдебно решение и необоснованост са неоснователни, като излага подробни съображения в отговора си.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Предявени са искове за заплащане на трудово възнаграждение, на обезщетение за забавеното изпълнение на парично задължение с правно основание чл.245 и чл.270 от КТ.

 

Ищецът О.Г.Е. твърди, че работил по трудов договор при ответника от 01.09.2013 год. до 26.03.2014год. Въпреки, че изпълнил задълженията си по договора, ответникът не му заплатил трудовото възнаграждение за месец март 2014г. в размер на …лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати …лв., представляващи брутно трудово възнаграждение за м. март 2014год., … лв., представляващи обезщетение за забавеното изплащане на трудовото възнаграждение за м. март 2014 год. за периода 01.05.2014г. – 04.06.2014г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до изплащането им. Ответникът  „Полимер груп” ЕООД гр. Павел баня оспорва предявените искове по основание. Твърди, че преди да научи за заведеното срещу него дело, изплатил на ищеца чистия размер на полагащите му се възнаграждения. Представя извлечение за банков превод от 11.06.2014год. за сумата … лв. като заявява, че преводът представлява плащане на заплатата на ищеца за м. март 2014г. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение и моли съда да намали същото до минималния размер определен в Наредбата. Моли съда да отхвърли предявения  от ищеца иск.

 

         От представения по делото трудов договор № 6/30.08.2013 год.е видно, че по силата на сключения трудов договор, ищеца е назначен на длъжността “специалист продажби”, считано от 02.09.2013г. Със Заповед № 13/27.03.2014год. е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 27.03.2014г.

 

         Не се спори по делото и се установява от представеното преводно нареждане, че на 11.06.2014год. ответникът е направил превод по сметка на ищеца на сумата …лв. с посочено основание за плащане –заплата за март 2014год.  

 

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводната експертиза се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен месец март 2014год. е в размер на …лв., за 17 работни дни – на … лв.,  за 16 отработени дни -…лв.  Експертизата е констатирала, че ищецът е ползвал през март 2014 год. 3 дни платен отпуск, разрешени му въз основа на подадена от него молба. На 26.03.2014г. е поискал да му бъде разрешено ползване на 1 ден неплатен отпуск, но няма данни ползването да му е било разрешено. Размерът на лихвата за забавеното плащане на брутното трудово възнаграждение от … лв., за периода 01.05.2014г. -04.06.2014 год. е … лв., а  за  възнаграждение … лв. – … лв.

 

Видно от констатациите на експертизата всички дължими вноски за осигуровки и данъци свързани с трудовото възнаграждение на ищеца за март 2014год. са внесени от ответника, но върху брутно трудово възнаграждение от …лв.

 

         Положеният по трудово правоотношение труд е възмезден. Работодателят дължи плащане на уговореното възнаграждение съгласно нормите на чл.270 КТ. Когато страните не са уговорили падеж на вземането срокът на изпълнение на задълженията за заплащане на трудово възнаграждение е до края на месеца, за който възнаграждението се отнася, размерът на обезщетението, което се дължи при забава се определя от чл.245 КТ и е в размер на законната лихва. От деня на падежа ответникът изпада в забава и дължи заедно с възнаграждението за положен труд  обезщетение, равно на законния за страната лихвен процент.

          

         Предявеният иск за заплащане на брутно трудово възнаграждение, включващо в себе си и възнаграждение за 3 дни платен отпуск по чл.176 КТ, за м. март 2014год. е основателен и доказан до размера на … лв. С оглед на извършения превод на брутно трудово възнаграждение в размер на … лв. БТВ по банковата сметка на ищеца, искът е основателен и следва да бъде уважен в размера на … лв., която сума представлява остатъка от брутното трудово възнаграждение за м. март 2014г. и следва да бъде присъдена заедно със законната лихва. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като погасен поради плащане, извършено след подаване на исковата молба.

 

         Въззивната инстанция споделя съображенията на районния съд, относно установеното по делото обстоятелство, че ищецът е работил 14 работни дни през март 2014год. и е ползвал платен отпуск - 3 работни дни. Неоснователно е оплакването на въззивника, че ищецът ползвал един ден – неплатен отпуск през м. март. Видно от приложената към заключението на вещото лице молба за ползване на 1 ден неплатен отпуск от ищеца, върху същата не е отбелязано разрешение, поради което следва да се приеме, че ползването на 1 ден неплатен отпуск не му е било разрешено от работодателя. Доказателства в обратния смисъл, ответникът не е представил своевременно пред първата инстанция, а след този момент правото му за представяне на доказателства е преклудирано. 

 

         Що се отнася до удръжката на сумата от … лв., макар че ответникът не е представил доказателства за това обстоятелство, същото е взето предвид от вещото лице при определяне на размера на дължимото брутно трудово възнаграждение в представеното по делото заключение.

 

          Претенцията за заплащане на … лв., представляващи лихва за забава върху сумата …лв. е основателна за периода 01.05.2014г. – 04.06.2014год. и следва да бъде уважена в този размер.

        

         Неоснователно е оплакването на въззивника, че решението е недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по непредявен иск. Наистина, първоначално искът е бил предявен за сумата от … лв. – брутно трудово възнаграждение и … лв. лихва за забава, но в съдебно заседание на 14.10.2014г. пълномощникът на ищеца е поискал допускане на изменение на иска за заплащане на трудово възнаграждение, които да се счита предявен за сумата … лв. вместо … лв., а иска за лихва за забава за сумата …лв., вместо …лв. С определение, районния съд е допуснал изменение на иска в посочените по – горе размери и се е произнесъл по тези размери в решението си.

 

           По претенцията за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за установено следното:

         Разноските на ищеца по делото са в размер на …лв.- адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на разноските на ищеца е основателно. С оглед на материалния интерес по исковете, за първия иск от …лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение е …лв., а за втория иск – …лв. – …лв.,  или размерът на разноските по двете претенции е …лв.

 

         С оглед на отхвърлянето на иска, поради извършено плащане в хода на делото, разноските на ищеца са дължими в пълен размер за първоинстанционното производство, тъй като ответникът с поведението си /забавяне изплащане на трудовото възнаграждение/ е станал повод за завеждане на делото и на следващо място оспорва иска. Не е налице хипотезата на  чл.78, ал.2 ГПК, при която ответникът се освобождава от разноски.

 

         Предвид размера и основателността на претенциите на ищеца,  ответникът следва да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на … лв. за първата инстанция.

 

         Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че жалбата е частично основателна. Решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, в която на ищеца Е. е присъдено брутно трудово възнаграждение за м. март 2014г. за размера над …лв. до …лв.  като иска в тази част следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде отменено решението и в частта, относно присъдените разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение за размера над … лв. В останалата му обжалвана част решението на Казанлъшкия районен съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото в полза на въззивника следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от жалбата в размер на … лв. Доколкото въззиваемият не е направил искане за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски, такива не следва да му се присъждат.  

         Водим от горното, съдът

                                               Р Е Ш И :

          ОТМЕНЯ решение № 548 от 28.10.2014 г., постановено по гр.дело № 1081/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се осъжда „Полимер груп” ООД ЕИК - гр. Павел баня да заплати на О.Г.Е. брутно трудово възнаграждение за м. март 2014год. за размера над … лв. до … лв. както и в частта, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за размера над … лв. до … лв., вместо което ПОСТАНОВИ:

         ОТХВЪРЛЯ предявеният от О.Г.Е., ЕГН **********,***, против „Полимер груп” ООД ЕИК 202598484 със седалище и адрес на управление гр. Павел баня, ул.”Роза” № 90, обл. Стара Загора, представлявано от Н.И.П. - управител със съдебен адрес гр. Казанлък, Западна индустриална зона „ТН партнерс”АД иск за брутно трудово възнаграждение за м. март 2014год. за размера над …лв. до …лв., като погасен,  поради плащане в хода на делото.

         ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

         ОСЪЖДА О.Г.Е., ЕГН **********,***  да заплати на “Полимер груп” ООД ЕИК 202598484 със седалище и адрес на управление гр. Павел баня, ул.”Роза” № 90, обл. Стара Загора, представлявано от Н.И.П. - управител със съдебен адрес гр. Казанлък, Западна индустриална зона „ТН партнерс”АД сумата от … лв., представляващи направените пред настоящата инстанции разноски, съразмерно на уважената част от жалбата.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

ЧЛЕНОВЕ: