Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 99                             04.03.2015 година                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД         II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На трети февруари                                      две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                              ВАНЯ ТЕНЕВА

 

 

СЕКРЕТАР: С.С.

като разгледа докладваното от младши съдия Тенева в. гр. д. № 1542 по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Е.” ЕАД срещу решение № 1027 от 09.10.2014 г., постановено по гр. д. № 3077/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд в осъдителната му част, в която „Е.” АД, гр. П. е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на “Е.” ЕООД, гр. С., сумата от 13 053, 75 лв. (тринадесет хиляди петдесет и три лева и 75 ст.), представляваща общо заплатените без основание суми по следните фактури № 1084085208 от 12.11.2012 г.; № 1085155782 от 04.12.2012 г.; фактура № 1087251780 от 16.01.2013 г., заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 15.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателят навежда доводи, че решението е неправилно и постановено при непълнота и превратно тълкуване на доказателствата. Искането е да се отхвърли изцяло предявения иск на търговското дружество като неоснователен и недоказан и да се присъдят разноски.

Въззиваемата страна “Е.” ЕООД в депозиран отговор навежда доводи за неоснователност на жалбата и твърди, че обжалваното решение е постановено съобразно константната съдебна практика на ВКС, която е задължителна за по - долустоящия съд.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на “Е.” ЕООД, с която са предявени срещу “Е.” ЕАД осъдителни искове на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на даденото без правно основание в размер на 13 053, 75 лева и мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 796, 90 лева. Тези суми представляват незаконосъобразно начислени и платени от потребителя задължения по фактури, издадени от ЕВН, както и обезщетение за забава по получените без правно основание суми.

Не е спорно между страните по делото, че същите са в договорни отношения помежду си: ответникът разпространява и продава електрическа енергия, а ищецът е потребител на такава енергия с клиентски номер 1010000716. Също така не е спорно, че от страна на ЕВН е била извършена проверка на три електромера в обект, собственост на ищеца - “Хотел „Ц.” в с. С.. Проверката е била извършена на 24.07.2012 г. и са съставени три констативни протокола в присъствието на представител на “Е.” ЕООД. В края на 2012 г. и началото на 2013 г. ищецът е получил три уведомителни писма, в които е записано, че и при трите проверени измервателни точки е констатирана грешка при отчитане на енергията (електромерите измерват по - малко от реално потребената енергия). Към уведомителните писма са приложени и издадени фактури на клиента “Е.” ЕООД, в които са посочени суми за плащане в общ размер от 13 053, 75 лева, получени след едностранно коригиране от страна на ЕВН на сметките за потребена енергия за периода от 27.04.2012 г. до 27.07.2012 г. Фактурите са заплатени по банков път от потребителя “Е.” ЕООД.

Спорният въпрос между страните е може ли електроснабдителното дружество едностранно да изчислява каква е била реално употребена електроенергия от клиента при констатирано грешно отчитане и да възлага като задължение на потребителя една определена сума за плащане ?

Ищецът твърди, че сумата от 13 053, 75 лева е недължимо платена. Клаузата на чл. 54 от ОУ на ЕВН е неравноправна и нищожна, тъй като предвижда едностранно санкциониране на потребителя, без да се установи конкретният период на грешно измерване на ел. енергия, реално консумирана ел. енергия за този период, виновно поведение от страна на потребителя или негов представител. Посочената клауза от ОУ противоречи на чл. 82 от ЗЗД. Допълва към защитните си аргументи и че дружеството клиент не е уведомено своевременно за извършената експертиза на електромерите и не му е дадена възможност да поиска разяснения и да направи възражения по извършената проверка на измервателните средства. Твърди, че средствата за измерване са собственост на ЕВН и тяхната инсталация, поддръжка и подмяна се извършва от техни служители и при липса на обективни доказателства за намеса по измервателното средство от страна на представител на ищеца, не може да се му вменява отговорност за заплащане на грешно отчетена ел. енергия.

Ответникът твърди, че при проверката, извършена на 24.07.2012 г. от служители на “Е.” ЕАД в обект на дружеството по отношение на три имервателни точки – ИТН 4006504 (климатици); ИТН 4006502 (кухня) и ИТН 4006507 (Бойлери) било констатирано, че единият електромер измервал с грешка над допустимото. Измервателните средства по всяка една от точките (ИТН) били демонтирани и изпратени за проверка в БИМ. По делото са приложени обаче само два протокола за метрологична експертиза на БИМ – по отношение на електромери с идент. № 03327526 и 03327597. От тези експертизи се установява, че електормерите са манипулирани чрез монтиране на допълнително устройство с цел отчитане на по - малко енергия. По делото не е представен документ по отношение на електромер с идент. № 03327568 за ИТН 4006502 (кухня), от който да е видно защо е счетено, че този електромер измерва грешно и е издадена фактура.

         След извършването на експертизата по отношение на електромер 03327597 било извършено преизчисляване на количествата ел. енергия, съобразно методиката по чл. 54, ал 2, т 1 от ОУ на ЕВН ЕР. Били издадени и процесните фактури, а на 12.11.2012 г. и било изпратено и уведомително писмо до клиента на посочения от него адрес за кореспонденция. Ответникът излага становище пред първа инстанция, че е спазил договорната уредба относно извършването на техническа проверка, метрологична експертиза, уведомяването на клиента и извършването на едностранна корекция на сметката му за изминал период, регламентирана в чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС, чл. 35, чл. 36, чл. 54. ал. 1 и ал. 2, т 1 от ОУ на ЕВН ЕР. Счита, че с тези текстове законодателят изрично допуска разпределение на риска от обективно установено неточно отчитане (при който наличието на каквато и да е вина на която и да е от страните е без значение според ЕВН), чрез прилагане на изчислителни методи, с които да се замести невъзможното фактическо измерване за изминал вече период на консумация на грешно отчетена енергия. Счита, че размерът на начислената допълнително сума е определен при спазване на нормативната и договорната уредба, приложима в случай на констатирано неправомерно въздействие върху СТИ. Била начислена електроенергия в размер на 18 460 kWh, която представлявала 53,67 % от потреблението на ищеца за период от 27.04.2012 .г до 24.07.2012 г. след приспадане на допустимата грешка на СТИ в размер на 2 %. Периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 89 дни и не превишавал посочения в чл. 54, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР период от 90 дни. Първата дата 27.04.201З г. - началото на корекционния период, била датата на регулярния отчет на показанията на електромера, който е най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период Последната дата била датата на извършената техническа проверка - 24.07.2012 г. По този начин били начислени и сумите по другите две фактури, касаещи другите измервателни точки.

От правна страна ЕВН намира, че сумите са начислени правомерно на основание чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ във връзка с чл 45, ал 1 от ПИКЕЕ (ДВ, бр 38 от 2007 г.), където изрично било посочено, че „когато при проверката на измервателната система се установи грешка над допустимата ... и не е известно кога се е появила установената грешка, отчетеното количество електрическа енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на електрическа енергия”. Твърди, че Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е." ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-13 от 10.05 2008 г на ДКЕВР и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “Е.” ЕАД одобрени с Решение № ОУ-14 от 10. 05.2008 г., представляват договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на разпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с продажбата и доставката на електрическа енергия, като процедурата и методиката за корекция на сметка при установено неточно измерване или неизмерване на потребяваната от даден клиент електрическа енергия е уредена в чл 28, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, във връзка с чл. 54, ал. 2, от ОУ на ЕВН ЕР. Общите условия на двете дружества били публични и са достъпни свободно в Интернет.

С оглед така представените факти и правни аргументи на страните настоящата инстанция намира, че искът с правно основание чл. 55. ал. 1 предл. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 13 053, 75 лева главница е основателен.

         Съдът счита, че към момента на извършване на проверката и периода, за който се отнася ответникът няма законово основание да коригира едностранно сметките на потребителите за доставената през изминал период електрическа енергия. Такава е константната съдебна практика – в този смисъл е Решение № 205/03.09.2013 г. по т.д. 37/2011 г. На II ТО на ВКС, постановено по чл. 290 от ГПК.

         Доставчикът не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките с клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите общи условия. В този смисъл е задължителната съдебна практика (Р-165-2009, ІІ т.о.; Р-104-2010, ІІ т.о.; Р-26-2011, ІІ т.о.; Р-189-2011, ІІ т.о.; Р-79-2011, ІІ т.о. всички постановено по реда на чл.290 ГПК), разрешенията според която се придържат към разбирането, че коригирането на сметките на вече доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната ел. енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, респ. на негови работници или служители, препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност. Установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на ел. енергия, тъй като той не твърди някакви действия на ищеца, които влияят върху функционирането на електромерите и върху точното отчитане на ползваното количество енергия.

         Съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ средството за търговско измерване (електромерът) е собственост на  електроразпределителното предприятие. Той го ползва за измерване на консумираната от потребителя електроенергия. Потребителят няма задължения, свързани с експлоатацията на уреда – не е длъжен да следи за правилното функциониране на уреда. Той може да осъществява контрол върху работата му, но това е негово право, от което той може да се възползва или не. От това право доставчикът не може да черпи права, защото задължението да поддържа уреда в изправност е само негово.

         От друга страна, съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, в редакцията ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. С други думи законодателят е предвидил възможността корекционните процедури да са установени в тези правила, които по правната си същност са нормативен акт, а не в общите условия на договорите, които не са нормативен акт. Действащите към датата на проверката, както и към периода на корекцията ПИКЕЕ не съдържат подобна регламентация. Текстът на чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, на който се позовава ответникът, не предвижда правила за определяне на количеството изразходвана енергия при установено грешно измерено или неизмерено количество електроенергия, а препраща към договорите за покупко-продажба на електрическа енергия. След като липсва в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в договорите и общите условия.

         Аргумент в подкрепа на извода, че корекционните процедури следва да бъдат установени в ПИКЕЕ, са и нормите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, според който текст общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такава регламентация съдържа и нормата на чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ, според който също общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Видно е, че самите норми не установяват право за едностранна корекция, а ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция, а корекцията следва да бъде извършена съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Следователно липсата на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекция за минал период, изключва възможността  да се направи това.

         С оглед на тези съображения, които е изложил и първоинстанционният съд, настоящият състав намира, че ответникът няма основание да задържи платените от ищеца пари, които са платени без основание и затова следва да бъдат върнати. Сумата се дължи заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.

                   Ето защо решението на районния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. В останалата част същото е влязло в законна сила като необжалвано.

         Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната му част Решение № 1027 от 09.10.2014 г., постановено по гр. д. № 3077/2014 г. по описа на С. районен съд.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението при предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

                           2/