Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер  90  ……………………04.03.2015 година………………Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……………Първи граждански състав

На четвърти февруари…………………………………………...……..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………………………………………………..

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1551……….по описа за 2014………....година.

 

        Обжалвано е решение № 48 от 10.10.2014 г., постановено по гр.дело № 205/2014 г. на Чирпанския районен съд, с което отхвърлен като неоснователен иска, предявен от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД гр.Пловдив, за признаване за установено вземането му срещу Д.Б.Д. за сумата от … лева, представляващи стойността на предоставени мрежови услуги за периода от 01.07.2011 г. до 01.01.2013 г., сумата от … лева, представляващи стойността на законната лихва за забава за периода от 11.08.2011 год. до 19.02.2014 год.и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 102/2014 г. на ЧРС.

 

        Въззивникът ЕВН България Електроснабдяване ЕАД гр.Пловдив, чрез юрисконсулт К.А., счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира за направените разноски по делото. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият Д.Б.Д. не е подал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В с.з. чрез пълномощника си адв.Г. Ж. моли обжалваното решение да бъде потвърдено и му се присъдят разноските по делото.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК. Ищецът ЕВН България Електроснабдяване ЕАД твърди в исковата молба, че на 20.02.2014 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за вземанията си към ответника Д.Б.Д., възлизащи общо на … лева. По образуваното ч.гр.дело № 102/2014 г. на ЧРС била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът подал възражение в срок, което породило правния интерес от завеждането на настоящия иск. Ищецът излага подробни съображения за дължимостта на вземанията на ищцовото дружество и моли да бъде признато за установено съществуването на вземанията на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД към Д.Б.Д. за сумата от … лева, представляващи стойността на предоставени мрежови услуги за периода от 01.07.2011 г. до 01.01.2013 г. и сумата от … лева, представляваща стойността на лихвата за забава за периода от 11.08.2011 г. до 19.02.2014 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 20.02.2014 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът Д.Б.Д., чрез адв.Г.Ж. е оспорил предявения иск по основание и размер. Заявява, че процесният обект не получава услуги от ЕВН, за които да дължи заплащане.  

 

        Не е спорно по делото, а се установява и от приложеното ч.гр.дело № 102/2014 г. на ЧРС, че на 20.02.2014 г. ищецът е подал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в което е посочил, че паричното вземане за сумата …лв. представлява стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода 01.07.2011 г.- 01.01.2013 г. на основание ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на ЕВН. Ел.енергията била доставена по партидата на длъжника с клиентски номер 1010052797, отнасяща се за обекти на потребление с.Оризово ИТН 2012471 и ИТН 2012470. Издадена е заповед за изпълнение № 18/21.02.2014 г., срещу която е било подадено възражение по чл.414 ГПК от длъжника. В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск с правно основание чл.422 ГПК. В исковата молба е посочено, че сумата от … лв. представлява стойността на мрежови услуги за периода 01.07.2011 г.- 01.01.2013 г.

 

        Страните не спорят, че ищецът е краен снабдител на електроенергия съгласно чл.98а ЗЕ и осъществява дейността си въз основа на Общи условия, обвързващи потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, утвърдени с Решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Не е спорно и обстоятелството, че ответникът е придобил процесните обекти в с.Оризово на 20.03.2009 г. от публична продан на държавен публичен изпълнител, обективирана в приложеното Постановление за възлагане на недвижим имот № 49563/2002/069878/20.03.2009 г. 002470-25-06/20.03.2009 год., вписано в том III, № 15/31.03.2009 г., вх.№ 2281, пар.7505 на Служба по вписванията гр.Чирпан. Безспорно е, че ищецът е имал задължението да снабдява с ел.енергия и да предоставя мрежови услуги за обектите на ответника в с.Оризово, посочени по горе, а същият да заплаща доставената му ел.енергия и мрежови услуги.

 

        От представените по делото констативни протоколи №№ 54624, 54625 от 02.01.2013 г. е видно, че на посочената дата в обектите на ответника- ИТН 2012470 и обект с ИТН 2012471, находящи се в с.Оризово и представляващи фурна, било констатирано изключено ел.захранване и откраднати измервателна група и табло с електромер.

 

        От заключението на назначената по делото съдебно- техническа експертиза се установява, че в процесния период от 01.07.2011 г. до 01.01.2013 г. обектът на ответника е бил присъединен към електроснабдителната мрежа на ЕВН ЕР с цел възстановяване на ел.захранването при бъдещо възобновяване на дейността на обекта.

 

        От показанията на разпитаните свидетели се установява, че фурната в с.Оризово била собственост на кооперацията и функционирала до 2003 г. По време на ликвидацията спряла на функционира и била разграбена. От години нямало ел. напрежение там /свид. Х.Г./. Есента на 2004 г. бил прекъснат тока /свид. Т.Т./.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът намира следното: В исковата си молба ищецът твърди, че претендираната сума от 1170.29 лв. представлява стойността на предоставени мрежови услуги до обектите на ответника за периода от 01.07.2011 г. до 01.01.2013 г. Цената за достъп съгласно Решение № Ц-22/29.06.2011 г. на ДКЕВР, считано от 01.07.2011 г., се изчислявала на базата на предоставената до обекта на потребителя мощност, независимо дали същият е консумирал ел.енергия или не е консумирал такава. Тези доводи са неоснователни, както правилно е приел и районният съд. В правомощията на ДКЕВР е да приема решения, с които да утвърждава цените на услугите, предоставяни от ЕРП, вкл. и на допълнителните услуги. С тези свои решения регулаторът обаче не може да променя условията, при които се дължат определените цени за допълнителни услуги, разписани в ОУ и в Правилата за търговия с ел. енергия. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от Правилата за търговия с ел.енергия, утвърдени с решение на ДКЕВР и публикувани в ДВ бр.64/17.08.2010 г., действащи в процесния период, мрежовите услуги се заплащат върху използваната електрическа енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване, по утвърдените от ДКЕВР цени. Следователно, необходимо условие за заплащане на тези мрежови услуги е да е използвана ел. енергия през съответния период. Съпоставката на Решение № Ц- 22/29.06.2011 г. и предходното решение № Ц- 030/28.06.2010 г., в сила от 01.07.2010 г., не сочи на извод, че цената за достъп до разпределителната мрежа се калкулира по нов начин. И в двете решения са посочени елементите, които съставляват цената: цена на ел.енергия- дневна и нощна, и цени за мрежови услуги: добавка за зелена енергия; цена за пренос през електропреносната мрежа; цена за достъп до електропреносната мрежа; цена за високоефективно производство на топлинна и ел.енергия и т.н. Никъде в решението на ДКЕВР не е посочено, че цената за достъп и другите допълнителни елементи на цената не зависи от ползваното количество ел.енергия.

 

        Ищецът твърди, че претендираните парични задължения са възникнали за ответника от момента на влизане в сила на Решение № Ц-22/29.06.2011 год. на ДКЕВР- 01.07.2011 г. По делото не се спори, че към този момент ответникът е имал открити партиди, но до главното му табло не е бил подаван ел.ток, което се установи от приетите като писмени доказателства констативни протоколи №№ 54624 и 54625/02.01.2013 г., от показанията на разпитаните свидетели и от заключението на СТЕ в която се сочи, че захранването на главното табло на обекта е било преустановено през 2005 г., т.е. четири години преди закупуването на обекта от ответника. В заключението на СТЕ е посочено също така, че изключването на захранването е станало от оперативната касета на границата на собствеността на ответника. След като ел.захранването е било прекъснато, не може да става дума за ползване на ел.енергия, поради което не се дължи заплащане и на мрежови услуги. Освен това следва да се отбележи, че ищецът в заявлението си по чл.410 ГПК е посочил, че претендираната сума от … лв. представлява стойността на доставени до обекта на длъжника електрическа енергия и мрежови услуги, а в исковата молба твърди, че същата тази сума представлява стойността на предоставените на ответника мрежови услуги, т.е. не е налице пълна идентичност по отношението на вземането, което е претендирано в заповедното производство и в производството по чл.422 ГПК. По гореизложените съображения предявеният установителен иск се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен, както правилно е приел и районният съд.

 

        Пред вид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемия следва да се присъдят направените в настоящата инстанция разноски по делото в размер на … лв. за адвокатско възнаграждение.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                                Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 48 от 10.10.2014 г., постановено по гр.дело № 205/2014 г. на Чирпанския районен съд.

 

        ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, да заплати на Д.Б.Д., ЕГН **********,*** направените в настоящата инстанция разноски по делото в размер на …лв. /…лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                               2.