Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  109                              11.03.2015 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 11 февруари                                                две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в. гр. д. № 1558 по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивната жалба на Х.П.П., подадена чрез адв. Т.Д. против решение № 528 от 17.10.2014 г., постановено по гр.дело № 1001/2014 г. на Казанлъшкия районен съд.

Въззивникът Х.П.П. счита решението за необосновано, неправилно, незаконосъ­образно и постановено при съществени процесуални нарушения. Въпреки безспорните доказателства, че ответникът не е изпълнявал в пълен обем, изцяло, пълно и трайно поетите задължения по алеаторния договор, съдът постановил своят акт, с който отхвърлил предявения от него иск като неоснователен. Подробни съображения са развити във въззивната жалба, докладвани в с.з.

Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение, като вместо него да се постанови друго, с което да бъде уважен предявеният от въззивника иск и да бъде развален договора, с който М.И.П. е прехвърлила на Х.Ч.М. срещу гледане и издръжка 1/2 ид.част на процесния недвижим имот, който имот е СИО за него и съпругата му Н.К.М., поради пълното му неизпълнение по смисъла на чл.87, ал.З от ЗЗД, като му се присъди и възнаграждение за осъществените правна защита и съдействие по реда на чл.38. ал.2 от Закона за адвокатурата за двете съдебни инстанции.

Въззиваемите Х.Ч.М. и Н.К.М., чрез адв. П.В., вземат становище, че твърденията в жалбата и направените въз основа на тях оплаквания са несъстоятелни и неоснователни, а обжалваното решение е правилно и обосновано. Подробни съображения са развили в писмен отговор, докладвани от съда в с.з.

Считат, че въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение и да бъде потвърдено като правилно и обосновано обжалваното решение. Молят да им бъдат присъдени направените разноски по делото пред въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск за разваляне на договор, с който е прехвърлено право на собственост върху недвижим имот, поради неизпълнение на поетото с договора задължение с правно осн. чл.87 ал.З ЗЗД.

         По делото е установено, че на 06.02.1975год. П.Х.П. и М.И.П. придобили жилище № …, находящо се в гр. Казанлък, ул. „ …" № …, в жилищен блок № …, вход …етаж …, кв. 147, със застроена площ от 82,77 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, детска стая, кухня, сервизно помещение и антре, ведно с принадлежащите му таванско помещение № 55 със застроена площ от 5,80 кв.м. и избено помещение № 58 със застроена площ от 3,06 кв.м., както и 1,83% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото като обезщетение срещу отчужден имот и разсрочено доплащане на парична сума уговорено в н.а. № 90 том II дело 548/1975г.

На 11.10.1980год. П.Х.П. починал и оставил за свои наследници Х.П.П.-син и М.И.П.-съпруга.

На 17.08.1989 год. М.И.П. направила саморъчно завещание /на което е отбелязано от завещателката, че то е “тайно”/, с което М.П. завещава имота, придобит от нея и от съпруга й през 1975год. на своя племенник Х.Ч.М. “за гледане”.

На 16.12.2009год. М.И.П. продала на Х.М.Ч. своята една втора идеална част от апартамент № …, находящ се в жилищна сграда-етажна собственост, с адрес: гр. Казанлък, бул. „…" № …. вх."…", етаж …, построен върху общинска земя в кв. 147 със застроена площ 82,77 кв.м. и прилежащите му помещения-избено и таванско, срещу задължението Х.Ч.М. да поеме издръжката и гледането й до края на живота й като й осигури спокоен и нормален живот. Видно от у-ие за наследници №541/2012год. М.И.П. починала на 22.03.2012год. и оставила за наследници Х.П.П.-син.

От представеното по делото удостоверение за семейно положение, съпруга и деца № 2462 от 04.06.2014г. на Община-Казанлък се установява, че Х.Ч.М. и Н.К.М. са съпрузи от 22.10.1989год. Имат една пълнолетна към 2009год. дъщеря.

            Представено е ЕР на ТЕЛК от 21.01.2002год. за преосвидетелстване, с което на М.П. е призната втора група инвалидност при 72% намалена работоспособност  въз  основа на  констатирана  шизофрения-шизоафективна форма. Срокът на инвалидността е до 01.01.2005год., а датата на инвалидизирането-07.01.1975год. Към момента на преосвидетелстването са били налице личностова промяна със своенравност, значителни затруднения при социалната адаптация.  По делото не са представени други писмени доказателства за психичното състояние на М.П. след 2005год.

Видно от представената епикриза от 27.04.2006год. на М.П. е констатирана катаракта на лявото око довела до силно намаление на зрението и й е направена такава операция на лявото око в Клиника по очни болести в гр. Стара Загора.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и разпитани свидетели пред КРС.

От показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че прехвърлителката М.П. през време на действие на договора, предмет на производството се е намирала в добро за възрастта си общо физическо състояние. Не е боледувала често, не се е залежала продължително, движела се е сама и  е можела да се обслужва и готви сама. Свидетелите установяват, че много често е била посещавана от ответниците, които са й помагали по различни начини. Плащали са й месечните разходи за ток и вода, извършили са козметичен ремонт в дома й, купили са и нова ютия, сменили стария хладилник, занесли са в дома й секция, която са монтирали с помощта на приятели. Свидетелите също така сочат, че ответниците са й закупували лекарства, водили са я на ТЕЛК, както и че след като е претърпяла операция е живяла една седмица в техния дом, за да могат по-пълноценно да се грижат за нея, докато се възстанови след операцията. Ответницата М. също посещавала често дома на М.П. като е чистела дома й, миела прозорци.

Установено е по делото също така, че ответниците са я вземали на различни празници при тях в дома си където често е присъствал и самия ищец. Също така многократно са я водили на вилата си в с. Голямо Дряново  където живеела сестрата на М.П. и там прекарвала по няколко дни. След връщането й в апартамента й изпращали продукти от стопанството там - като месо, яйца, картофи, краставици, домати и др.

Като обобщение следва да се отбележи, че според свидетелите М.П. е било доволна от грижите, които са полагали за нея ответниците както и техния обем.

От друга страна М.П. споделяла, че сина й – ищеца Х.П. я тормозел за пари, понеже не работи и злоупотребява с алкохол дори й нанасял побой.

Гореизложеното се установява от показанията на свидетелите К.Ж., Р.М. и С.Т., които са преки очевидци и всеки един от тях предава точно и незаинтересовано това, което е чул и видял лично. Тези свидетели не са близки на страните по делото, поради което съдът приема, че същите са незаинтересовани от изхода му.

С оглед на това техните показания са единни, непротиворечиви, достоверни и последователни, а също така точни и обективни, поради което правилно районният съд ги е кредитирал.

Свидетелите, посочени от ищеца – Д.С., Й.Г. и В.С. установяват, че ищеца се грижил за дома, където живеели заедно с майка си – процесния недвижим имот, готвел и перял, а майка му била тази, която създавал конфликти тъй като страдала от психично заболяване, викала, обиждала сина си. Същевременно тези свидетели установяват, че действително ищеца Х.П. през последните десетина години не е имал постоянна работа, но бил се хващал на различни работи, от които си докарвал доходи от около … лв.  Тези свидетели обаче нямат преки и непосредствени впечатления от отношенията на ищеца с майка му. Техните впечатления са години назад още докато е бил жив бащата на ищеца. Те сочат основно,  че майка му има психично заболяване, поради което била свадлива и конфликтна. Относно обстоятелството кога е научил за прехвърлянето ищеца тези свидетели дават противоречиви показания - едните сочат, че това е било долу при бабите на пейката, а други след смъртта на майка си, но те самите били знаели от преди това. Освен това свидетелите установяват, че действително ищеца е прекалявал с употребата на алкохол, нямал постоянни доходи през последните десетина години, поради което не може да се приеме категорично, че той е бил този, който е полагал грижи за майка си.

Освен това предмет на настоящото дело е разваляне на договора, с който Мария Паунова е прехвърлила на ответника Х.М. собствената си идеална част от процесния недвижим имот. В това производство следва да се установи точното изпълнение на поетите задължения, а именно кредитора по него дали е получил желаните от него грижи и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно, но не извън договорения обем. Дължимата престация по своя характер е единна и неделима, дори и при множество длъжници. Процесния договор е алеаторен договор и при него кредиторът срещу прехвърляне право на собственост върху недвижим имот получава като насрещна престация грижи и издръжка. За да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника той следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Тези грижи и даването на издръжка в натура, с оглед на свободата на договаряне, могат да бъдат предложени на кредитора за изпълнение и от повече от един длъжник, ако при тези условия е сключен договорът. Изпълнението на задължението за гледане и издръжка в натура изисква и съдействие от страна на кредитора. По делото е безспорно установено, че е било налице такова съдействие от страна на прехвърлителката. Същата е била доволна от грижите, които са били полагани за нея от ответниците и от техния обем.  В конкретния случай  е необходимо да се изследват грижите, които са полагани за прехвърлителката от датата на прехвърляне на процесния недвижим имот – 16.12.2009г. до момента на смъртта на прехвърлителката, поради което следва да се вземат предвид свидетелските показания, които касаят именно този период. Ето защо правилно КРС не е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, които установяват обстоятелства, случили се далеч преди това. Установено е по делото, че прехвърлителката М.П. публично е манифестирала действията си по прехвърлянето на имота на своя племенник Х.М. и това обстоятелство станало известно на ищеца Х.П. поне една година преди смъртта й. / виж показанията на св. Г./.

            Видно от показанията на св. М. и на св. Ж. ответникът Х.М. закупил на прехвърлителката мобилен телефон, перманентно я снабдявал с хранителни продукти, в достатъчни количества, отчитайки, че тя живее с безработния си син. Ответникът поемал разходите по жилището когато прехвърлителката не успявала да се справи със средствата, с които разполага. Прехвърлителката разчитала изцяло на ответника при здравословни неразположения и за осигуряване на необходимите й средства за лечение. Видно от показанията на св. Ж., след като М.П. прехвърлила половината от жилището на ответника, ответникът направил ремонт-наел майстор да боядиса помещенията, занесъл и монтирал секцията, купил и занесъл на прехвърлителката хладилник, печка за отопление, готварска печка, щори за стаята и кухнята.

Отношенията между М.П. и нейния син Х.П. били изключително обтегнати. Прехвърлителката постоянно се оплаквала от сина си, от това, че не работи, че пие и че я малтретира физически. Ищецът Х.П. повече от 10 години преди смъртта на М.П. нямал постоянна работа и постоянни доходи, злоупотребявал с алкохол и преживявал със средствата предоставяни му от М.П.. През годините Х.П. и Х.М. поддържали роднинските си взаимоотношения. Х.М. носел в дома на М.П. произвежданите от неговото домакинство хранителни продукти, които ищецът приемал. Ищецът периодично лично или чрез своята майка М.П. посещавал Х.М. с молба последният да му даде известно количество домашно произведен от М. алкохол. Ищецът често се напивал, в това състояние тормозел майка си М.П. както психически така и физически, обиждал и злепоставял ответника Х.М..

От представените по делото служебна бележка №2042/2013 г. от АЗ-Дирекция Бюро по труда гр. Казанлък, извлечение от здравно осигурителния статус на Х.П., справка за актуалното състояние на всички трудови договори на Х.П.П. към 10.12.2013г.,

у-ие за декларирани данни за собственост, у-ие № 39/2013г. на Д"СП" Казанлък както и от депозираната пред съда декларация на ищеца от 17.12.2013год. ищецът Х.П.П. години преди сключване на сделката, предмет на настоящото производство, по време на действие на договора и след смъртта на прехвърлителката по договора не е притежавал имущество, от което може да се издържа, не е имал доходи от трудови правоотношения, не е бил осигуряван и не се е самоосигурявал. В този смисъл са и показанията на св. Д.С., В.С. и Г., които твърдят, че ищецът нямал постоянна работа, нямал средства, работел от време на време, но без договор като продавач на пазара, като готвач през лятото на пионерски лагер и др. за по … лв. Свидетелките твърдят, че ищецът им споделял, че неговата майка, чиято пенсия била …лв., плащала консумативите на жилището, а той й бил давал пари от време на време за тока. С оглед на това въззивният съд намира, че тези свидетелски показания са подкрепени от писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло от съда като достоверни.

При така установените обстоятелства по делото съдът намира, че изводите на първоинстанционният съд, че искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен по отношение и на двамата ответници са правилни и законосъобразни.

Договорът за издръжка и гледане е средство за постигане на социална цел и предназначение. В конкретния случай липсва основание за разваляне на договора. Ответникът Х.М. подпомаган от своите близки: съпруга, майка, приятели и съседи изпълнявал точно и в пълен обем поетото с договора задължение за издръжка и гледане на М.П.. Прехвърлителката през цялото време на действие на договора, получавала от ответника в пълен обем грижите и отношението, от които конкретно се нуждаела. Ответникът поемал всички разходи, които прехвърлителката не била в състояние сама да поеме, включително и тези, отнасящи се до издръжката на нейния син. Ответникът създал на прехвърлителката по-добра битова среда, обновявайки дома й и той се грижел тази среда да бъде поддържана в добро състояние независимо, че подобренията се ползвали и от ищеца Х.П.. С поведението си ответникът карал прехвърлителката да се чувства част от неговото семейство, желана, уважавана, почитана и тя с желание пребивавала в неговия дом и в дома на неговата майка – нейна сестра. В този вид отношенията между прехвърлителката и ответника съществували много преди сключване на сделката. Те се развили в тази посока в пълен обем по време на действие на договора и останали такива до смъртта на прехвърлителката. М.П. в периода 2009-2012год. изцяло и за всичко можела да разчита и разчитала на ответника Х.М..

             Липсва основание съдът да приеме, че ищецът или някое трето лице по какъвто и да било начин е задоволявало нуждата на М.П. от издръжка, грижи и внимание както и да се приеме, че са съществували незадоволени потребности на М.П. след сключване на сделката. М.П. имала нужда от грижи и средства за издръжка, тъй като доходите й били крайно недостатъчни за покриване на нейните базови потребности, а тя покривала със тези средства и разходи, направени от и за издръжката на сина й Х.П.. Поддържането на домакинството й изисквало в определени моменти специални познания и умения /за ремонт на уреди, поправка и подмяна на вещи, боядисване/ и способности, каквито тя нямала и каквито не можела да си позволи да получи чрез заплащане от трети лица. Ищецът съжителствал с М.П. по силата на възникналата съсобственост и изначалната родствена връзка между двамата, но това съжителство е било в тежест на прехвърлителката поради неприемливото за нея поведение на Х.П.. Х.П. трудно успявал да се грижи добре за самия себе си. Поведението му било за М.П. източник на постоянни изключително негативни емоции и преживявания, до степен тя като майка да кълне сина си и при наглед и по отделно взети дребни поводи като повреждането на една вещ, да пожелава смъртта му. В същото време съвсем спокойна и в нормално душевно състояние прехвърлителката се чувствала в присъствието на ответника и неговите близки.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

Пред въззивната инстанция въззиваемите са поискали присъждане на разноските, които са направили. С оглед неоснователността на въззивната жалба следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемите сумата от … лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд  

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 528 от 17.10.2014 г., постановено по гр.дело № 1001/2014 г. на Казанлъшкия районен съд.

 

ОСЪЖДА Х.П.П., ЕГН ********** *** да заплати на Х.Ч.М., ЕГН ********** *** и Н.К.М. с ЕГН **********,***№ … сумата …лв. /…лева/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция-  адвокатски хонорар.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: