Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 108/11.03.2015 г.                       Година 2015            Град С.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ­­                  ІІ  Граждански състав

На десети февруари                                                                          Година 2015

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1007 по описа за 2015 година.

 

  Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпили две  въззивни жалби: 1. от С.Д.И. чрез пълномощника му адв. И.М. ***, срещу постановеното първоинстанционно решение  под № 1192/17.11.2014г. по гр.д.  434/2014 г.по описа на Районен съд – С..

 

Въззивникът и процесуалният му представител не са доволни от постановеното първоинстанционно решение, с което предявеният иск от С.Д.И. с основание чл. 228 от ЗЗД за заплащане на наем е отхвърлен като погасен по давност. Считат, че неправилно е приложен закона и са неправилни изводите на съда относно погасителната давност на част от периода, за който се дължи претендирания наем. Считат, че така постановеното решение на първоинстанционния съд е неправилно и в частта му в която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца е бил осъден да заплати на ответника направените от него разноски, в размер на 505.64 лева.

 

Предвид изложеното и на основание чл. 271 от ГПК молят да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение в обжалваните му части, като неправилно и да бъде постановено ново решение, с което изцяло да бъде уважен предявения от ищеца иск за дължим наем за месец декември 2010г., м. януари и м. февруари 2011г., ведно с мораторната лихва върху тези суми и направените по делото разноски, включително и пред въззивната инстанция.

  Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

 

Постъпила е писмен отговор на въззивната жалба от адв. П.К. – пълномощник на ЕТ “А.”, против постановеното първоинстанционно решение по гр. Дело № 434/2014г. по описа на РС-С..

Считат, че така подадената въззивна жалба е неоснователна и оспорват изложените в същата доводи. Сочат, че новата искова молба е внесена с молба от № 16433/17.07.2014г. и на същата дата за първи път е бил предявен иск от лицата М. Н. И., В.Н. К. Т. Т. И. и Д. Т. А., чрез техния пълномощник С.Д.И., без да са налице доказателства относно изискването на разпоредбата на чл. 32 от ГПК.

Сочат, че в подадения писмен отговор се позовават на изтекъл давностен срок и вземането на ищците е погасено изцяло по давност, поради изтичане на повече от три години от падежа. Сочат, че погасителната давност съгласно договора за наем започва да тече от осмо число на всеки месец. С оглед на това, че исковата молба от ищците е внесена за пръв път на 17.7.2014г. вземанията съгласно така предявените претенции са напълно погасени. Сочат, че договорът за наем е сключен за срок от пет години, надлежно заверен от нотариус и вписан в Службата по вписванията.

 

Постъпила е по делото и 2 въззивна жалба от адв.П.К. – пълномощник на ЕТ “А.” с управител С.Г.С., против постановеното първоинстанционно решение № 1192/17.11.2014г. по гр. Дело № 434/2014г. по описа на РС-С., с която молят да бъде отменено изцяло постановеното първоинстанционно решение в частта, в която частично са уважени исковете за неплатен наем за м. февруари 2011г в размер на 2 500 лева, лихвата за забава в размер на 767.59 лева за периода от 08.02.2011г. до 03.02.2014г., присъдените разноски по отношение на уважената част от исковете, като недопустимо или да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове в тази им част, поради следното: Считат, че постановеното решение на РС-С. за необосновано и че при постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоначално искът по настоящото дело е бил  предявен от С.Д.И.. Неправилно съдът е приел, че исковата молба е внесена на 03.02.2014г. с оглед на което изводите на съда са неправилни за частичната основателност на предявените искове. Новата искова молба е внесена на 17.07.2014г. и на тази дата за първи път се внася иск от лицата М. Н., В.Н.К., Т. Т. И.И Д.Т. А. чрез пълномощника им С.Д.И., като това лице не било от кръга на упълномощените лица, поради което съдът бил постановил едно недопустимо решение.

Сочат, че с писмения отговор по исковата молба внесена на 17.07.2014г. са се позовали на изтекъл давностен срок, като вземането на ищците е погасено изцяло по давност, поради изтичане на повече от три години от падежа. Погасителната давност съгласно договора за наем започва да тече от осмо число на всеки месец. С оглед на това, че исковата молба е внесена на 17.07.2014г. съдът неправилно е приел, е за месец февруари наемната сума в размер на 2 500 лева е дължима. Давността по отношение тази сума започва да тече от 08.02.2011г. и е изтекла на 08.02.1014г., тоест, преди предявяване на иска на 17.07.2014г. С погасяването на вземането по главницата се погасява по давност и вземането за забава в плащането й в размер на 767.59 лева.

 

Молят с оглед на гореизложеното да бъде уважено искането им.

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

Не претендират за присъждане на разноски.

 

Първият въззивник С.Д.И. - редовно и своевременно призован, явява се лично в съдебно заседание и взема становище съда да постанови  решение, с което да отмени първоинстанционното решение на РС-С. в обжалваната му от него част, като неправилно и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявените искове по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и съдебното заседание по съществото на делото. В съдебно заседание въззивникът не е поискал присъждане на направените по делото разноски.

 

Въззиваемият и втори въззивник ЕТ “А.– С. Г.”- редовно и своевременно призован, за него по делото се явява процесуалният му представител адв. П.К., която моли съда    да постанови решение, с което да приеме, че подадената въззивна жалба на ищците е неоснователна и недоказана, а въззивната жалба на доверителя й се явява основателна и като такава следва да бъде изцяло уважена. В тази връзка моли да се отмени частично постановеното решение на РС-С. и да остави без уважение подадената въззивна жалба на другата страна. Твърди, че е доказано по категоричен начин, че не е налице изтекла погасителна давност по отношение на една част от дължимия наем за месеците декември 2010г. и месец януари 2011г. Моли подадената въззивна жалба на ищците да бъде отхвърлена, като неоснователна и моли решението на районния съд да бъде изменено съобразно депозираната от тях втора въззивна жалба и писмен отговор. Подробни съображения и доводи се излагат в депозирания отговор на първоначалната въззивна жалба и в съдебно заседание по съществото на делото.

 

Предявени са обективно съединените искове с правно основание чл.228, ал.1, във вр. с чл. 232, ал.2 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на наемна цена по договор за наем на недвижим имот от 02.01.2003г.

 

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от първия въззивник С.Д.И., против втория въззивник и въззиваем ЕТ “А.– С. Г.” за  сумата 6 950 лева, представляваща наемна цена – съобразно горепосочения договор за наем на недвижим имот сключен на датата 02.01.2003г. От представения анекс под № 2/10.01.2008 г., сключен между С.Д.И. и ЕТ “А.– С. Г.” се установява, че срокът на наемния договор е удължен от 25.01.2008 г. до 14.01.2011г., като се променя и наемната цена на 3500 лева /лист 9 от делото/. По делото пред първостепенния съд е представен също така и анекса под № 5/17.07.2010 г., сключен между страните, с който удължават срока на действие на наемния договор от 15.01.2011 г. до 14.01.2012 г. /лист 8 от делото/.

 

По делото е представено и писмо от датата 28.02.2011 г. /на лист 11 от първоинстанционото дело/ до С.Д.И. в качеството му именно на пълномощник и представител и на останалите собственици на процесното помещение, като и в качеството му на наемодател от ЕТ “А.– С. Г.”., в което последният заявява, че считано от 28.02.2011 г. желае наемния договор да бъде прекратен, като от 01.03.2011 г. да се подпише нов договор с фирма “А.” ЕООД. В писмото също така е посочено, че дължимият наем за месеците декември, януари и февруари на стойност 6950 лева ще бъде изплатен на четири вноски най-късно до 30.06.2011 г. Същото писмо изхожда от въззиваемия и втори въззивник по делото С. Г., в качеството му на ЕТ и представлява на практика извънсъдебно признание на иска както по отношение на дължимите суми, така и за периодите за време за които се дължат същите.

 

По делото е представено първо нотариално заверено на 02.12.2002г. пълномощно, съгласно което Н.М. Т.и М. Н.И. и В. Н. К., които упълномощават С.Д.И. да стопанисва и управлява собствените им недвижими имоти, находящи се в град С., бул. “М. М. К.” № ., които притежават, съгласно нотариален акт № ., том ., нот. дело № . г. по описа на нотариус Е. Т., рег. № ., с район на действие Районен съд – С.. Съгласно пълномощното С.Д.И. е упълномощен да сключва договори за отдаване под наем на имотите или на част от тях при каквито условия намери за добре и да получава наема вместо тях пред всички административни, финансови, данъчни и други органи и организации, пред Общинска администрация, пред всички физически и юридически лица и пред нотариус по всички въпроси, свързани с описания по-горе недвижим имот, с право да сключва договори, да подава и получава декларации, справки, скици и други документи вместо тях, като се подписва вместо тях навсякъде, където е необходимо и да извършва всички правни действия, необходими за защита на интересите им. Пълномощното е нотариално заверено на 02.12.2002 г.

 

По делото е представено и второ също нотариално заверено пълномощно на 03.01.2006г. от Т.Т. И. и Д. Т. А., с което упълномощават С.Д.И. да стопанисва и управлява собствените им недвижими имоти, находящи се в град С., бул. М. М. К. № ., както и да ги представлява пред всички административни, финансови, данъчни и други органи и организации, пред Общинска администрация, пред всички физически и юридически лица и пред нотариус по всички въпроси, свързани с описания по-горе недвижим имот, с право да сключва договори, да подава и получава декларации, справки, скици и други документи вместо тях, като се подписва вместо тях навсякъде, където е необходимо и да извършва всички правни действия, необходими за защита на интересите им. Пълномощното е безсрочно, като е посочено, че всички права следва да се тълкуват в полза на упълномощения. Пълномощното е нотариално заверено на 03.01.2006 г.

 

          По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 81, том ІІ, рег. № 3110, дело № 232/2005 г. на нотариус Е. Т., рег. № ., с район на действие Районен съд – С..

 

          В тази връзка въззивният съд намира възраженията на процесуалния представител на втория въззивник Господинов във въззивната му жалба и писмения му отговор, че липсва представителна власт по отношение на другия въззивник С.Д.И. за неоснователни. Видно от представените пълномощни, същият разполага с представителна власт във връзка с отдаването под наем на процесния недвижим имот. В пълномощните изрично е посочено, че същият има право да извършва всички правни действия, свързани с отдаването под наем на процесния недвижим имот. И в двете пълномощни е посочено, че пълномощното следва да бъде тълкувано разширително в полза на упълномощения С.Д.И..

 

Същото възражение във въззивната жалба на адв. К. касае представителната власт на първия въззивник С.Д.И. по отношение на всички горецитирани собственици на процесния имот. Въззивният съд намира, че в самите изрични и нотариално заверени пълномощни на същите собственици изрично е записано, че упълномощават първия въззивник С.Д.И. “да извършва всички правни действия необходими за защита на интересите им”, във връзка с процесния недвижим имот, който се явява и предмета на горепосочения наемен договор. В тази връзка под “правни действия” следва да се разбира всички разрешени от закона такива, включително и завеждането на искове пред съда, когато не бъде заплатена дължимата наемна цена. Поправената искова молба след възобновяване на съдебното дирене от първостепения съд е била заведена от първия въззивник в качеството му на пълномощник на М. Н.И.., В. Н.К., Т.Т. И. и Д. Т. А., които не се явяват необходими другари, тъй като са обикновени съсбостевници върху процесната вещ. Същите са били редовно и своевременно призовани за същото съдебн заседание, като всичките са били представлянани пред съда от пълномощника адв. И.М. ***. Неявяването на някои от тези ищци не представлява процесуална пречка за даване ход и разглеждане на делото. Първият въззивник е представляван също от адв. И.М., за което е представено и съответното надлежно писмено пълномощно. В тази връзка се яяват неоснователни възраженията във въззивната жалба на въззиваемия и втори въззивник ЕТ “А.– С. Г.”, за липсата на надлежна представителна власт на ищците пред първоинстанционния съд. В тази връзка въззивният съд намира, че не са налице процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство, които да обосновават отмяната на първоинстанционния съдебен акт и връщането на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

В тази връзка неоснователно  се явява и възражението на въззиваемия и втори въззивник Господинов относно това, че делото следва да се счита за заведено с последната трета уточняваща искова молба, с която са посочени и другите ищци по делото, тъй като преди това са заведени други две искови молби – първоначалната с вх. № 2606 от 03.02.2014 год., и допълнителната такава, съответно представена с писмената молба вх. № 3915/17.02.2014 год., с които на практика е образувано първоинстанционното производство пред първостепенния съд.  

По отношение на другите възражения, направени във възивната жалба на първия въззивник С.Д.И., касаещи изтичането на погасителната давност, за което е налице писмено възражение от страна на другия въззивник и въззиваем С. Г., настоящата инстанция приема следното:

Въззивният съд намира от данните по делото, че това възражение за изтекла погасителна давност в полза на ответника е преклудирано пред първостепенния съд, поради следните съображения:

Първоначалната искова молба е постъпила в РС-С. на 03.02.2014г. с вх. № 2606 от същата дата. С разпореждане № 392/05.02.2014г. районният съд е оставил бед движение исковата молба, като е дал подробни указания за отстраняването на нередовностите по същата. С писмена молба вх. № 3915/17.02.2014г.  адв. Ив. М. в качеството си на пълномощника на С.Д.И. е отстранил нередовностите по същата, като е депозирал и нова поправена и допълнена искова молба. С разпореждане № 1859/19.02.2014г. първостепенния съд е изпратил препис от поправената искова молба ведно с всички приложения към нея, с изричното указание в едномесечен срок да бъде подаден писмен отговор със задължителното съдържание на отговора, като са били посочени и последиците от неподаването на такъв отговор, или съответно неупражняването на права предвидени в закона. Съдебните книжа ведно със съобщението до ответника – втори въззивник С. Г. са били изпратени със съобщение от 19.02.2014г., на адреса посочен в Търговския регистър на ответния търговец,  които не са връчени, а в съобщението е отбелязано, че адреса е посетен на датите: 28.02.2014г., на 04.03.2014г. и 07.03.2014 год. по различно време на деня, но на адреса търсената фирма няма офис. Не открит нито управителя, нито служители, които могат да получат съобщението. След това е залепено уведомление с дата 07.03.2014г. По делото е представено и официално извлечение от търговския регистър за ЕТ “А.– С. Г.” /на л. 23 от първоинст. дело/, от което е видно, че седалището и адреса на управление на търговеца са гр. С. – ., ул. “Г. № ., именно където са изпратени съдебните книжа и е залепено съответно уведомлението.

Съгласно специалната разпоредба Чл. 50, ал.1 от ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Според ал.2 Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Съобразно ал.3 Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. Според ал.4 Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ уведомление не се залепва.

Районният съд е приел, че на основание чл. 50, ал. 2 и ал. 4 от ГПК съобщението и уведомлението до ответника следва да се считат за редовно връчени на 21.03.2014г., в съответствие с горецитираните разпоредби на ГПК. В тази насока е и резолюцията на съдията-доклядчик от 25.03.2014г., като същият е изчакал да изтече едномесечния срок за подаване на писмен отговор и с определение от 29.04.2014г. е насрочил делото за разглеждането му в открито съдебно заседание за 09.06.2014г.

В тази връзка съобразно чл. 133 от ГПК (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г., изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1 , чл. 212 и чл. 219 , той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Възражението за изтекла погасителна давност е направено от адв. П.К. в качеството й на пълномощника на втория въззивник ЕТ “А.– С. Г.” едва с писмена молба от 09.06.2014г. / на л. 33 от първоиист. дело/. Налага се категоричният извод, че възражението на ответника за изтекла погасителна давност е направено извън срока  по чл. 133 от ГПК и като такова е преклудирано, поради което не може да бъде взето предвид от съответните съдебни инстанции, при разрешаването на настоящия спор.

Изцяло в същия смисъл се явява и задължителната и константна практика на Върховните съдилища на Републиката, а именно: тълк. решение № 1/09.12.2013г. на ОСГТК, т. 4 от същото, според което възраженията на ответника срещу предявеният иск по начало се преклудират с изтичане на срока за отговора на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд за първи път. Това се отнася и за възраженията за погасителната и придобивна давност. Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила не е могла да ги заяви своевременно в първата инстанция.

От наведените от ищеца доводи в обстоятелствената част и петитума на исковата молба и допълнената и уточнена такава, първостепенният съд е определил правната квалификация на иска по смисъла на чл. 228, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 и във вр. с чл. 86 от ЗЗД. Съгласно цитираните разпоредби, първостепенният съд е определил правилно и законосъобразно правната квалификация на предявения иск.

 

Въззивният съд следва да отбележи, че посочената от ищеца правна квалификация на иска в исковата му молба в крайна сметка не ангажира съда, като последният следва да се съобрази при определянето на правната квалификация само и единствено с фактите и обстоятелствата, посочени от ищеца в исковата му молба.

 

Съгласно специалната разпоредба на чл.228 от ЗЗД договорът за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му плати определена цена. Предмет на договора за наем са веща и цената. Наемодателят се задължава да предостави на наемателя временното ползване на една вещ. Това предоставяне е предмет на задължението му, срещу това наемателят се е задължил да плати цена. Плащането на цената е предмет на неговото задължение. Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2, предл.1 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща на наемодателя наемната цена.

           

В хода на производството пред първостепенния съд ответникът не е оспорил обстоятелството, че между страните има действащ договор за наем и че наемателят е  ползвал обекта – предмет на договора за наем. Нещо повече, с представеното като доказателство пред първостепенния съд писмо от 28.02.2011г. втория въззивник С. Г. е признал, че дължи наема за месеците декември 2010г., януари и февруари 2011г. на обща стойност 6 950 лева. Същото писмо е нотариално заверено от нотариус Е. Т. и е както подписано и подпечатано от ЕТ “А.– С. Г.”.

 

          Видно от представеното и прието като доказателство по делото от първостепенния съд заключение на съдебно-счетоводната експертиза общият размер на претендирания наем за месеците декември 2010 г., януари 2011 г. и февруари 2011 г. е в размер на 6950 лева, както следва: остатък от дължимия наем за месец декември 2010 г. на стойност 1950.00 лева, наем за месец януари 2011 г. на стойност 2500 лева и наем за месец февруари 2011 г. на стойност 2500 лева.

 

С оглед на горецитираните разпоредби и констатации съдът счита, че искът така, както е предявен от ищците се явява основателен и доказан на посоченото от първостепенния съд правно основание – чл. 228, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Предвид гореизложеното решението на първостепенния съд следва да бъде частично отменено в отхвърлителната му част, касаеща приложената от съда погасителна давност и да се постанови друго по същество на спора, с което да се уважи изцяло предявения иск по чл. 228, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Същото се отнася и за дължимите мораторни лихви, тъй като задължението за лихва се явява акцесорно /допълнително/ задължение и следва съдбата на главния иск, който в настоящия случай се явява изцяло основателен. Този иск следва да бъде уважен до размера на допуснатото от първостепенния съд увеличение на иска в откритото съд. заседание на датата 09.06.2014 год. /стр.4 и 5 от съдебния протокол от същата дата/.

 

         На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените от последния разноски по делото пред всички съдебни инстанции общо в размер на сумата от 1017.60 лева, от които сумата от 999.60 лева, представляваща направените разноски пред първата инстанция съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК пред тази инстанция съдебна инстанция /лист 39 от първоинстанционното дело/, както и сумата от 118 лева, представляваща внесената от първия въззивник С.Д.И. държавна такса за въззивно обжалване, /на л. 4 от въззивното гр. дело № 1007/2015г./.

 

Водим от горното, съдът

 

                                                     Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ отчасти решение № 1192/17.11.2014г. по гр.дело № 434/2014г., по описа на Районен съд - С. в частта му, с която са отхвърлени исковете на собствениците С.Д.И. с ЕГН  **********, М. Н.И.. с ЕГН **********, В. Н.К. с ЕГН **********, Т. Т. И. с ЕГН **********, Д.Т.А. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр. С., хотел “В.”, офис., чрез адвокат И.М. над уважения размер за сумата от 2 500 лева, до отхвърления размер на претендираните 6 950 лева,  като погасен по давност, както и в частта му, с която са отхвърлени исковете на собствениците С.Д.И. с ЕГН  **********, М. Н.И.. с ЕГН **********, В. Н.К. с ЕГН **********, Т. Т. И. с ЕГН **********, Д.Т.А. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр. С., хотел “В.”, офис., чрез адвокат И.М. над уважения размер за сумата от 767.59 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 08.02.2011 г. до 03.02.2014 г.  до отхвърления размер в останалата му част на претендираните 2 189.99 лева за мораторна лихва,  като погасен по давност, както и в частта му за присъдените разноски съобразно уважената част и отхвърлената част на иска, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тези му части, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

  

ОСЪЖДА С.Г.С. с ЕГН **********,  действащ в качеството си на ЕТ „А.– С. С.”, ЕИК..., със седалище и адрес на управление град С., ул. Г. № ., да заплати на С.Д.И. с ЕГН  **********,  в качеството му на пълномощник на собствениците на имота М. Н.И.. с ЕГН **********, В. Н.К. с ЕГН **********, Т. Т. И. с ЕГН **********, Д.Т.А. с ЕГН **********, на адрес: гр. С., хотел “В.”, офис., чрез адвокат И.М., още и сумата от 4 450 лева /четири хиляди четиристотин и петдесет лева/, представляваща незаплатена наемна цена за месец декември 2010г. и януари 2011г., съгласно Договора за наем на недвижим имот от 02.01.2003 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 03.02.2014г. до окончателното и изплащане на дължимата сума, сумата от 1422.40 лева /хиляда четиристотин двадесет и два лева и 40 ст./, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 08.02.2011 г. до подаване на исковата молба в съда на 03.02.2014 г., както и сумата от 1017.60 лева /хиляда и седемнадесет лева и 60 ст./, представляваща направените от въззивника С.Д.И. с ЕГН  **********,  разноски по делото пред всички съдебни  инстанции.

 

Потвържадава решение № 1192/17.11.2014г. по гр.дело № 434/2014г., по описа на Районен съд - С. в останалата му част, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тази му част.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, чрез Окръжен съд-С., при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                             2.