Р Е Ш Е Н И Е

Номер 105                       10.03.2015 година                  град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                        Втори граждански състав

На десети февруари                                                               2015 година

В открито заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                         ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                          2. ВАНЯ ТЕНЕВА

при секретар С.С. като разгледа докладваното от младши съдия Тенева въззивно гражданско дело номер 1008 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Обжалвано е Решение № 575/04.11.2014 г. по гр.д. № 1061/2014 г. по описа на Районен съд К., с което по отношение на „К.“ АД ЕИК 833066439 е обявена за недействителна, обективираният в нотариален акт № ., том ., рег. № . дело № ./2011 г. на нотариус Р. Б., договор за дарение, с който П.И.С. е прехвърлил на баща си И.П.С. 1/6 идеална част от недвижим имот: Жилище № ., находящо се на трети етаж, източно изложение, вх. А, в жилищната сграда - ЖСК „П.”, построена с отстьпено право на строеж върху държавна земя, в квартал 195, бивш кв. ., на ул.”П.” № ., вх. ., ап. ., състоящ се от две спални, дневна, бокс, столова и тоалетни помещения, със застроена площ на жилището 104 кв.м., с принадлежащо таванско помещение № 5, с площ по данъчно записване 9 кв.м., заедно с 9,48% идеални части от общите части на сградата и 76 кв.м. идеални части от правото на строеж върху мястото от 800 кв.м. и правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, при съседи на жилището: от изток -парцела на Л.Б., от запад - апартамент на И. Г., от юг -терен за детска градина, от север - ул." П.", отгоре - апартамент на П. И., отдолу - апартамент на К. Т.; на таванското помещение: от изток - таван на С. Г., от запад - таван на В. К., от север - тавански помещения, от юг - терен за детска градина, отдолу - апартамент на С. Г. и Гараж № 8, находящ се в подблоковото пространство на гореописания жилищен блок, с площ по данъчно записване 24 кв. м., с 1,04% , равни на 8 кв.м. идеални части от общите части на сградата, при съседи: от изток - гараж на С. Г., от запад - гараж на Г. К., от юг - тоалетни помещения, от север - ул." П.", отгоре - апартамент на Ж.А., до размера на безвъзмездно прехвърлената 1/6 идеална част, като сделка, увреждаща интересите на кредитора.

         Въззивната жалба е подадена от двамата ответници - П.И.С. и И.П.С., като в нея са изложени основания, според които първоинстанционният акт следва да се отмени като неправилен и незаконосъобразен. Аргументът за отмяна е, че с обявяване недействителността на разпоредителната сделка с ид.части от недвижимия имот не се постига целта на закона, а именно този имот е несеквестируем за длъжника П.С. и не би могло да бъде насочено принудително изпълнение срещу него.

         В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, според който жалбата е неоснователна и решението следва да се потвърди.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено от фактическа страна следното:

         Производството пред районния съд е образувано по искова молба на „К.“ АД срещу П.И.С. и И.П.С., с която е предявен иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване недействителността на договор за дарение на 1/6 ид.части от недвижим имот (апартамент и гараж) и на договор за прехвърляне на дружествени дялове, с които сделки ищецът твърди, че ответникът П.С. го е увредил. В хода на първоинстанционното производство е направено частично оттегляне на иска по отношение на искането за обявяване недействителността на договора за прехвърляне на дружествените дялове. Производството е прекратено в тази част и определението е влязло в сила като необжалвано.

        

         В исковата молба са изложени твърдения, подкрепени и с доказателства на първа инстанция, че ищецът има качеството на кредитор спрямо П.И.С..*** АД и П.И.С., в качеството му на физическо лице и Управител на “В.” ООД е сключен Договор за заем за сумата от 30 400 лева. Същата е следвало да бъде върната в срок до 31.12.2010 г. Изплатена е част от дължимата сума, а за останалата дължима сума е образувано ч.гр.д. № 3299/2011 г. по описа на РС К. и е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на ищеца срещу длъжника П.С. като физическо лице и срещу представляваното от него дружество “В.” ООД (уточнено е, че двете лица дължат солидарно). Образувано е изпълнително дело, по което след извършени справки за имуществото на длъжника е установено, че същият не разполага с имущество, от което да се удовлетвори взискателя “К.” АД (вж. удостоверение от ЧСИ Д. Д. стр. 69 от първоинстанционното дело).

По делото е установено, че на 08.09.2011 г. е сключен договор за дарение на недвижим имот - 1/6 идеална част от апартамент, находящ се в гр. К. с принадлежащо таванско помещение и гараж, по силата на който длъжникът П.С. дарява на своя баща И.С. наследените му 1/6 идеални части от посочените имоти.

Всъщност всички гореизброени факти се признават от ответните страни. В депозираните пред първа инстанция отговори от длъжника и неговият баща се установява, че и двамата не отричат да са сключили договор за дарение, по силата на който синът е надарил баща си с 1/6 ид.части от процесния недвижим имот, но оспорват, че с тази разпоредителна сделка длъжникът е целял да увреди кредитора. Не бил изпълнен фактическият състав на чл. 135 от ЗЗД. Във въззивната жалба се излага аргумент за несеквестируемост на имота, което било пречка за провеждане на производство по Павлов иск.

Към първоинстанционното производство са приложени копия от нотариалното дело по извършената разпоредителна сделка и частното производство по издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.

 

         Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

 

         При предявен иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже качеството си на кредитор, извършването на увреждащо действие на длъжника спрямо него и знание на длъжника за увреждането на кредитора. Знанието на третото лице (съдоговорител на длъжника) подлежи на доказване, ако увреждането произтича от двустранна възмездна сделка. В случай, че третото лице е роднина (низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника) знанието се предполага до доказване на противното.

         По делото се доказаха всички предпоставки за уважаване на иска - “К.” АД е несъмнено кредитор по вземане, което не е удовлетворено. Към момента не е изплатена сумата от 22 064 лева главница и 4 472 лихва за забава, за които суми има дори издаден изпълнителен титул. Следва да се отбележи, че за уважаване на иска по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД не е необходимо вземането да е ликвидно, изискуемо или установено с влязло в сила решение.

         По отношение на втората обективна предпоставка - налице е отменимо правно действие на длъжника, което уврежда кредитора му “К.” АД, а именно сключен договор за дарение на недвижим имот. Вземането е възникнало преди извършване на увреждащото действие и правото на кредитора се реализира по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД. По делото не се събраха доказателства за друго имущество, от което може да се удовлетвори кредиторът, дори напротив налице са категорични данни за липса на имущество, което се признава и от самия ответник П.С.. В съдебно заседание пред първа инстанция е разпитана счетоводителката на дружеството, която при разговори с длъжника споделя, че е чувала същият да казва, че няма какво да му вземат.

         По отношение на увреждащото действие следва да се отбележи, че с извършеното дарение е намален активът на длъжника, тъй като не е получена насрещна престация. Няма пречка да се атакува действие на длъжника, чрез което същият се е разпоредил с несеквестируемо имущество. Сделка, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си несеквестируемо жилище, може да уврежда кредитора, тъй като вследствие на разпоредителната сделка длъжникът изразява воля, че това жилище не му е нужно и се лишава от облагите на несеквестируемостта. Несеквестируемостта на това жилище отпада вследствие на сделката.

         По отношение на субективните предпоставки и по - точно знанието на длъжника за увреждането на кредитора, същото произтича несъмнено от факта на съществуването на задължение, което е неудовлетворено и извършването на разпоредително действие с имущество преди изплащане на задължението.

         Знанието на третото лице - в случая бащата не подлежи на доказване при безвъзмездна сделка, каквато е несъмнено договора за дарение, а и то се предполага по силата на законова презумпция, която не е оборена по делото.

 

         Ето защо следва да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

 

         По разноските:

 

         Предвид крайния изход на делото следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лева в полза на въззиваемата страна.

 

Водим от горното, Окръжен съд С.,

 

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 575/04.11.2014 г. по гр.д. № 1061/2014 г. по описа на Районен съд К..

 

         ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, П.И.С. с ЕГН **********,*** и И.П.С. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на „К.“ АД ЕИК …. със седалище и адрес на управление гр.К., обл.С., бул. „К.“№ ., представлявано от изп. директор Т. И. К. направените по делото разноски, а именно адвокатски хонорар в размер на 1 000 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис на страните, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.