Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 107  …………………11.03.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На единадесети февруари…………………………….………………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар………………………………………………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1013…………по описа за 2015……….година.

 

        Обжалвано е решение № 1093 от 29.10.2014 г., постановено по гр.дело № 2127/2014 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И.Т.И. против „ЕВН България Електроснабдяване” АД- Пловдив иск с правно основание чл.55 ЗЗД за заплащане на платената от него на 09.05.2014 г. сума от …лева, представляваща коригирана стойност на 2186 кВтч електрическа енергия, доставена до имот, находящ се в гр.Стара Загора, ул. „…” № …, вх…., ап…., за периода от 08.09.2013 г. до 18.11.2013 г.,  по фактура № 1111239994/ 25.04.2014 г., като неоснователен.

 

        Въззивникът И.Т.И., чрез пълномощника си адв.М.Р., счита, че решението е порочно- неправилно и необосновано поради неправилно интерпретиране на събраните писмени и гласни доказателства и постановено в противоречие с материално- правните норми. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск и му присъдят разноските за двете съдебни инстанции. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият „ЕВН България Електроснабдяване” АД- Пловдив, чрез юрисконсулт М.Ч., взема становище, че въззивната жалба е допустима, но изцяло неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло и му се присъдят разноските, направени във въззивната инстанция. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния иск е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.  Ищецът И.Т.И. твърди в исковата си молба, че  с ответника „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД имал сключен договор за доставка на ел.енергия, по който бил с отбелязан ИТН 2023478 и клиентски номер 1001379237, по които получавал сметките за изразходваната от семейството му ел.енергия, отчетена с електромер с фабричен № 201039044 на адрес: гр.Стара Загора, ул.”…” № …, вх…., ап….. На 22.07.2013 г., без предупреждение и осигуряване на присъствието му, електромерът с фабр. № 008224975, марка АС 62000, бил демонтиран и сменен с нов, за което действие узнал от Констативен протокол № 89233, оставен му пред вратата на апартамента. Бил монтиран нов електромер е с фабр. № 2010390044, марка АС 02000. На тези действия по смяната на електромери не бил присъствал нито той, нито някой от семейството му. Не му била предоставена възможност да вземе отношение по направените констатации, по вида на новомонтирания електромер, неговото техническо състояние, показатели и налични пломби. На 18.11.2013 г. отново в тяхно отсъствие била извършена поредна подмяна на електромера, като бил съставен Констативен протокол № 89448 от 18.11.2013 г. за техническа проверка и подмяна на средства за тьрговско измерване. Протоколът не му бил връчен, нито дори оставен пред вратата на апартамента. За подмяната и констативния протокол узнал едва след връчването му на писмо, изх. № 11338855/25.04.2014 г., с което ЕВН го уведомявали, че електромерът му е бил манипулиран, отчита с грешка 77.45%, поради което му била начислена допълнително сума на стойност 402.29 лева. Електромерът, за който се твърдяло, че е манипулиран бил описан с фабр. № 201037044, който номер не съвпадал с монтирания с протокол от 22.07.2013 г. такъв. След допълнително изискване от негова страна, ответникът му предоставил цитирания констативен протокол, в който било отразено, че електромер с фабр. № 201039044, марка тип АС 02000 е със скъсана пломба на кл.блок, скъсана пломба на електромера и следва да се изпрати на експертиза в ГД „МИУ" РО Пловдив. При съставянето на протокола били допуснати редица нарушения, подробно описани в исковата молба. Счита, че след като процесния Констативен протокол не бил създаден по правилата, то следвало, че съдържащите се в него констатации не отговаряли на истината. След като  заплатил „дължимата" според ЕВН сума по фактура № 1111239994 от 25.04.2014 г. счита, че заплатеното от него е недължимо платено, поради което моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 402.29 лв., представляваща недължимо платена сума за консумирана ел. енергия, ведно със законната лихва.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД счита, че предявеният иск е процесуално допустим, но неоснователен. Твърди, че процесната сума е начислена на основание чл. 98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ, във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, във връзка с чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ /ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./, във връзка с чл.51, ал.1 от същите. Твърди също така, че Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД са били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 13/10.05.2008 г. При проверка, извършена на 18.11.2013 г. от служители на ЕВН било констатирано, че електромер № 201039044, монтиран да измерва консумираната електрическа енергия в недвижимия имот на ищеца, измерва с грешка, в размер на  - 77,3 %, което било извън допустимите отклонения според класа на точност на електромера. Грешката била установена чрез замерване на електромера с уред- еталон. Служителите на ЕВН ЕР установили и скъсани пломби на клемния блок и скъсани държавни пломби, което било индикация, че същият бил обект на неправомерно въздействие. Затова електромерът бил демонтирал в присъствието на свидетелите, поставен в безшевен чувал, пломбиран с пломба № 237644. Демонтираният електромер бил предаден за извършване на метрологична експертиза. За проверката бил съставен констативен протокол № 89448/18.11.2013 г. При извършването на експертизата се потвърдили съмненията за нерегламентирана манипулация. Електромерът не съответствал на изискванията за одобрения тип. Установената грешка, с която измервал електромерът  била в размер на -77.45 %. Ответникът твърди, че възможността на ЕВН да коригира сметките за ел.енергия за минал период е установена не в Общите условия на дружеството, а в чл.45 от приетите на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г. Преизчисляването било извършено след експертизата и получаването на резултатите от нея, и потребителят веднага бил уведомен и му била изпратена фактура № 1111239994/25.04 2014 г. за допълнително начис­лената сума. Периодът от време, за който била извършена корекцията е 74 дни и не превишавал посочения в чл.48, ал.1 ПИКЕЕ период от 90 дни. Първата дата 05.09.2013 г. - началото на корекционния период, била датата на регулярен отчет на показанията на електромера, а последната дата- датата на извършената техническа проверка- 18.11.2013 г. Претендираната сума била основателно начислена и дължима на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, поради което предявеният иск следвало да бъде отхвърлен изцяло.

 

       Не е спорно по делото, че страните са в договорни отношения: ответникът разпространява и продава електрическа енергия, а ищецът е потребител на такава енергия с клиентски номер 1001379237. От представените по делото писмени доказателства- констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване от 18.11.2013 г. и констативен протокол за експертиза на средство за измерване от 11.02.2014 г. на БИМ се установява, че на 18.11.2013 г. била извършена проверка на състоянието на измервателното стопанство на обект гр.Стара Загора, ул.”…” № …, вх…., ап…., собственост на И.Т.И.. Електромерът бил свален за експертиза. Проверката била извършена в присъствието на свидетели Т.Т. и Р.К.. При извършената експертиза е установено, че електромерът е манипулиран: монтирано допълнително съпротивление в измервателната верига между изводи 10 и 11 на интегрална схема LM324M, водещо до промяна на метрологичните му характеристики. В резултат на тази манипулация електромерът отчитал по- малко от реално използвана електрическа енергия в размер на „– 75 %”.  От представената справка за коригиране на сметката за електроенергия е видно, че на ищеца са начислени допълнително за период от 74 календарни дни /от 05.09.2013 г. до 18.11.2013 г./ 2186 кВтч електроенергия, чиято стойност е …лева, която е заплатена от ищеца на 09.05.2014 г., видно от представения фискален бон.

 

        От заключението на назначената по делото съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, се установява, че констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 144/11.02.2014 г. на БИМ отразява техническо състояние на СТИ, което е резултат от външно вмешателство, вследствие на което е констатирано неточно измерване на електрическата енергия. Отчитането и остойностяването на енергията съгласно приложената от ответника справка за коригиране на сметката за електроенергия е извършено съобразно методиката в чл.48, ал.1, б.”а” и изискванията на чл.51, ал.1 от  ПИКЕЕ /ДВ, бр.98/12.11.2013 г./.  

 

        Разпитаният по делото свидетел П.К.Б./служител на ответника/- присъствал на проверката, твърди, че в апартамента на ищцата не е бил открит никой, поради което свалянето на електромера било извършено в присъствието на свидетели, които били представители на фирма „Кремък”.

 

        При така установени факти, от правна страна съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тези случаи в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а ответникът да установи, че е налице основание за получаването на сумата. В случая не се спори, че процесната сума е платена. Ответникът твърди, че сумата е начислена на основание чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във връзка с чл.45, ал.1 ПИКЕЕ /ДВ, бр. 98/12.11.2013 г./. Действително ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83, ал.2, изр.2 ЗЕ, с решение по т.3 от протокол № 147 от 14.10.2013 г., на основание чл.21, ал.1, т.9 във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бл.98 от 12.11.2013 г. Тези правила обаче са неприложими в настоящия случай, тъй като в тях не е предвидена изрично обратна сила на нормите, на които ответникът се позовава /в този смисъл ОПР 53- 2014- І т.о., ОПР 428- 2014- І т.о. на ВКС/. Наистина, проверката в настоящия случай е извършена на 18.11.2013 г. /при действието на новите ПИКЕЕ/, но този нормативен акт има действие само занапред и е неприложим към заварените случаи до влизането им в сила, още повече, че в случая проверката засяга период, значителна част от който е отпреди обнародването на посочените правила. От друга страна, тъй като новите ПИКЕЕ се отнасят за част от процесния период, проверката следва да е извършена съобразно посочената в чл.47 и 48 от ПИКЕЕ процедура. В случая е безспорно, че проверката е извършена при отсъствие на клиента. Протоколът е подписан от двама свидетели, на които не са посочени трите имена, не е посочено и качеството на същите- напр.съседи или др., за да се провери дали същите не са служители на оператора на съответната мрежа. Не е изпълнено разпореждането на ал.4 на чл.47- в случаите по ал.3 /когато проверката е извършена в отсъствие на клиента/, операторът на съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. По делото не са представени доказателства констативният протокол от 18.11.2013 г. да е изпратен на ищеца с препоръчано писмо с обратна разписка. Освен това, съгласно чл.48, ал.2, когато при проверка на измервателната система /електромерът е основна съставна част на всяка измервателна система, която осигурява измервателна информация за търговски цели- т.8 от § 1 на ДР на ПИКЕЕ/ се установи промяна в схемата на свързване, корекцията по ал.1 се извършва само въз основа на констативен протокол, който отговаря на изискванията на чл.47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. Монтирането на допълнително съпротивление в измервателната верига съставлява промяна на схемата за свързване по смисъла на посочения по- горе текст. В случая не е изпълнено това изискване, тъй като представения по делото протокол не е подписан от орган на полицията, както сочи изричната разпоредба на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ. Констативният протокол е частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя му факти, и когато същият е съставен в нарушение на процедурата, посочена в подзаконовия нормативен акт- ПИКЕЕ, той не може да се ползва за пряко и пълно доказване на обстоятелствата, посочени в него. С оглед на изложеното въззивният съд намира, че в тежест на ищеца /въззивник в настоящото производство/ не е възникнало задължение за заплащане на исковата сума, поради което предявеният иск следва да се уважи.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД бъде уважен изцяло. На въззивникът на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на … лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на … лв. За уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за въззивната инстанция не са представени доказателства, че същото е платено.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                            Р  Е  Ш  И : 

 

        ОТМЕНЯ решение № 1093 от 29.10.2014 г., постановено по гр.дело № 2127/2014 г. на Старозагорския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               

        ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД  „ЕВН България електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, ЕИК 123526430, да заплати на И.Т.И., ЕГН **********,***, чрез адв.М.Р. ***, сумата от лв. /…стотинки/, представляваща общо заплатените на 09.05.2014 г. без основание суми по фактура № 1111239994/25.04.2014 г. 2186 кВтч електрическа енергия, доставена до имот, находящ се в гр.Стара Загора, ул.”…” № …, вх…., ап…., за периода от 08.09.2013 г. до 18.11.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

        ОСЪЖДА „ЕВН България електроснабдяване” АД гр. Пловдив, с посочен по- горе адрес, да заплати на И.Т.И., с посочен по- горе адрес, направените по делото разноски в двете съдебни инстанции в размер на …лв. /…лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.