Р Е Ш Е Н И Е

 

120                                   18.03.2015г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети февруари                              две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                         

    РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:

                                                                       МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1014 по описа за 2015 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Д.Г.К., чрез пълномощника си адв. И.И. против решение № 1031 от 10.10.2014г., постановено по гр.дело № 2077/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля предявения от Д.Г.К. против „ЕВН България Електроснабдяване” АД - гр.Пловдив иск за признаване за установено, че не се дължи сумата лева, представляваща коригирана стойност на 1535  кВтч електрическа енергия, доставена до имот, находящ се в гр.Стара Загора, ул.Цар Иван Асен ІІ 5, ап.13, за периода от 23.09.2013 г. до 04.12.2013 г., по фактура № 1112838792 от 08.05.2014 г., като неоснователен, присъдени са разноски по делото.

 

Въззивникът счита, че предявеният иск е основателен и доказан, а обжалваното решение – неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи искът. Излага подробни съображения, които съдът е докладвал в съдебно заседание.

  

Въззиваемият „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – гр. Пловдив, чрез юрисконсулт М.Ч. взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Решението било в съответствие с материалния закон. Излага подробни съображения и моли да се потвърди изцяло об­жалваното решение и да се присъдят разноските направени във въззивната инстанция.

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Производството е по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищцата Д.Г.К. твърди в исковата си молба, че е потребител на електроенергия на адрес гр. Стара Загора, ул.Цар Иван Асен II, 5, ап.13. Ползваната ел. енергия на този адрес се заплащала на ответника по негова счетоводна партида с клиентски номер № 1001091082. На 15.05.2014 г. получила от „ЕВН България Електроснабдяване АД фактура № 1112838792 от 08.05.2014г. на стойност лева, за отчетен период 23.09.2013 г. - 04.12.2013 г., съгласно която били изразходени 1535 кВтч енергия, която трябвало да бъде заплатена в срок до 19.05.2014г. Твърди, че не била потребила посочените във фактурата 1535 кВтч на стойност лв. с ДДС и не дължи плащане по тази фактура. Счита, че в нарушение на общите условия корекционната процедура била извършена след изтичане на изричния преклузивен срок от 7 дни, определен в чл.54, ал.1 от ОУ на „ЕВН България Електроразпределение АД и чл.28, ал.2 от ОУ на „ЕВН България Електроснабдяване АД. Счита, че чл.28 oт ОУ бил в пълно противоречие с чл.143 от Закона за защита на потребителите, тъй като корекциите следвало да се извършват с участието и съгласието на потребителя, което в случая не било изпълнено. В конкретния случай всички действия по извършването и проверката на СТИ били извършени едностранно и служебно от доставчика. С оглед защитата на потребителя било недопустимо монополист да начислява дължими суми, поради неизпълнение на договорно задължение, изпълнението на което зависело единствено от волята на монополиста и по силата на приети от него общи условия. Предвидената в чл.54 от общите условия на ответника „ЕВН България Електроразпределение АД процедура за едностранно  коригиране на сметки за електрическа енергия противоречала на основния принцип, установен в чл.2, ал.2 от ЗЕ за при гарантиране интересите на потребителите. Процедурата за служебна корекция на сметки не съдържала възможност потребителят да защити пълноценно своя интерес. Чрез механизма на общите условия /чл.54 от същите/ монополистът бил прехвърлил отговорността за причинени вреди в резултат на неправилно измерване на електрическата енергия в тежест на потребителя. Чл.54 от общите условия представлявали неравноправна клауза по смисъла на Закона за защита на потребителите, не отговаряли на изискването за добросъвестност и водели до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и доставчика и потребителя, поради което същата норма била нищожна на осн.чл.26, ал.1, предл.1-во и 2-ро от ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите, вр. с чл.7, ал.2 от Закона за енергетиката. Предвиждането на обективна отговорност било изключение, тъй като се ангажирала отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение и като такова изключение, нейното предвиждане било правомощие единствено на законодателя. Посочената клауза, приета от дружеството противоречала на разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, където изрично било посочено какви са пределите на имуществената отговорност при договорно неизпълнение. Излизането извън границите предвидени от закона при налагането на имуществени санкции при договорно неизпълнение водело до нищожност на посочената клауза, нарушавало основни принципи на договорното право и не обвързвало страните със своето съдържание. Следвало да се има предвид, че съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ, СТИ било собственост на електроразпределителното дружество, поради което негово задължение било да осигури правилното и коректно функциониране на средството. Отговорността за некоректното измерване на подадена ел. енергия не можело да бъде вменена на лице, което нямало нормативно /нито договорно/ вменено задължение да стопанисва и да полага грижи за СТИ – вещ, която не била негова. Поради това към момента на съставяне на протокола, не съществувало основание за монополиста да изменя едностранно съдържанието на вече възникналото по договора право на вземане на цена, която е била съобразена с вече отчетената и платена ел. енергия. Оспорва начина и методиката, по които била начислена сумата по посочената партида. Счита, че не съществува обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума, а и като потребител не се е била съгласила с процедура за едностранно и без нейно участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставената и отчетена посредством СТИ ел.енергия. Твърденията на ответника били в пълно противоречие с чл. 143 от Закона за защита на потребителите, (редакция 08.09.2007 г.), поради това, че коментираните корекции били извършени без участието и съгласието на потребителя. В конкретния случай всички действия по извършването на проверката на СТИ били извършени едностранно и служебно от доставчика. Претендираната сума била не дължима и формирана в нарушение на чл.13 на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, която отменяла Директива на Съвета 93/76/ЕИО, изискваща сметките да се изготвят от енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление, като информацията следвало да е представена по ясен и разбираем начин. Въз основа на лицензионния режим и решението на ДКЕВР относно месечното отчитане на доставена и потребена енергия, сумата била недължима и на това основание, като съставена в нарушение на законовите изисквания. От изложеното следвало, че не дължи цената на неползваната енергия, чиито размер бил oпределен при прилагане на нищожни правни норми. Ако се приемело обратното, твърди, че на този адрес не била потребена енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените от ДКЕВР цени за ел. енергия. Потребителите при общи условия дължали на доставчика - продавач само стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер. Счита, че от потребителя не можело да бъде търсена, каквато и да било отговорност по повод правилното измерване на електрическата енергия, тъй като потребителят нямал задължение да следи за техническата изправност на средствата за търговско измерване. Още повече в конкретния случай измерването на ел.енергия се осъществявало от СТИ, заключено в ел.табло, ключ от което не бил предоставен на потребителя. Вследствие на това напълно е била лишена от възможността за механично въздействие върху СТИ, респ. върху контролните му знаци /пломби и холограмни стикери/, както и за лично и непосредствено наблюдение на измерването на ел.енергията на процесния адрес. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 124 от ГПК да установи, че не дължи на ответното дружество сумата по фактура №1112838792 от 08.05.2014г в размер на лв., начислена служебно по партида с клиентски № 1001091082 издадена за 23.09.2013 г. - 04.12.2013 г., на адрес гр.Стара Загора, ул.Цар Иван Асен II, 5, ап.13, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр. Пловдив оспорва изцяло исковата молба. Счита предявения иск за неоснователен и в тази връзка го оспорва изцяло, как­то по основание, така и по размер. Счита, че процесната сума е начислена и претендирана правомерно. Проверката на служителите от ЕВН ЕР била извършена при стриктното спазване на всички изисквания на новата правна уредба за извършване на техни­чески проверки и съставянето на констативни протоколи, уредена в раздел IX от ПИКЕЕ. Именно след извършването на експертизата и получаването на резултатите от нея с протокола от БИМ, ЕВН ЕР на 08.05.2014г. определило количествата неизмерена ел. енергия, съобразно методиката по чл.48, ал.1, т.1, б. „а и чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ. Счита, че е налице пълно спазване и изпълнение на въведената с ПИКЕЕ от 12.11.2013 г. Претендираната сума била основателно начислена и дължима на „ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. Излага подробни съображения в отговора си и моли съда да отхвърли изцяло иска като неоснователен.  

Не е спорно по делото, че страните са в договорни отношения: ответникът разпространява и продава електрическа енергия, а ищецът е потребител на такава енергия с клиентски номер 1001091082. От представените по делото писмени доказателства- констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване от 04.12.2013 г./ погрешно посочено 04.11.2013г./ и констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване от 24.03.2014 г. на БИМ се установява, че на 04.12.2013 г. е извършена проверка на състоянието на измервателното стопанство на обект гр.Стара Загора, ул.”Цар Иван Асен ІІ 5, ап.13, собственост на Д.Г.К.. Електромерът бил свален за експертиза. Проверката била извършена в присъствието на свидетели П.Н. и П.П.. При извършената експертиза е установено, че електромерът е манипулиран: монтирано допълнително съпротивление в измервателната верига между съпротивления R1H и R2H, водещо до промяна на метрологичните му характеристики. В резултат на тази манипулация електромерът отчитал по- малко от реално използвана електрическа енергия в размер на „– 65 %”.  От представената справка за коригиране на сметката за електроенергия е видно, че на ищеца са начислени допълнително за период от 72 дни /от 23.09.2013 г. до 04.12.2013 г./ 1535 кВтч електроенергия, чиято стойност е лева.

 

 От заключението на назначената по делото съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, се установява, че констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 300/24.03.2014 г. на БИМ отразява техническо състояние на СТИ, което е резултат от външно вмешателство, вследствие на което е констатирано неточно измерване на електрическата енергия. Отчитането и остойностяването на енергията съгласно приложената от ответника справка за коригиране на сметката за електроенергия е извършено съобразно методиката в чл.48, ал.1, б.”а” и изискванията на чл.51, ал.1 от  ПИКЕЕ /ДВ, бр.98/12.11.2013 г./.  

 

Разпитаният по делото свидетел И.Р.П. /служител на ответника/- присъствал на проверката, твърди, че в апартамента на ищцата не е бил открит никой, поради което свалянето на електромера било извършено в присъствието на свидетели, които не са служители на ответника.

 

По предявения отрицателен установителен иск ответникът носи тежестта да докаже несъмнено, че спорното право е възникнало и съществува, а ищецът твърдените от него факти, които го изключват, унищожават или погасяват. При този иск ответникът следва да установи пълно и пряко факта, от който е възникнало и съществува претендираното от него вземане, след което ищецът следва да установи възраженията си за неговата недължимост.

 

При така установени факти, от правна страна съдът намира следното: ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83, ал.2, изр.2 ЗЕ, с решение по т.3 от протокол № 147 от 14.10.2013 г., на основание чл.21, ал.1, т.9 във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бл.98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013г. Тези правила обаче са неприложими в настоящия случай, тъй като в тях не е предвидена изрично обратна сила на нормите, на които ответникът се позовава.  В този смисъл Определение 53 / 2014- І т.о., Определение 428/2014- І т.о. на ВКС. Наистина, проверката в настоящия случай е извършена на 04.12.2013 г., при действието на новите ПИКЕЕ, но този нормативен акт има действие само занапред и е неприложим към заварените случаи до влизането им в сила, още повече, че в случая проверката засяга период, значителна част от който е преди обнародването на посочените правила.

 

От друга страна, тъй като новите ПИКЕЕ се отнасят за част от процесния период, проверката следва да е извършена съобразно посочената в чл.47 и 48 от ПИКЕЕ процедура. В случая е безспорно, че проверката е извършена при отсъствие на клиента. Протоколът е подписан от двама свидетели, на които не са посочени трите имена, не е посочено и качеството на същите- напр.съседи или др., за да се провери дали същите не са служители на оператора на съответната мрежа. Не е изпълнено разпореждането на ал.4 на чл.47- в случаите по ал.3 /когато проверката е извършена в отсъствие на клиента/, операторът на съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. По делото не са представени доказателства констативният протокол от 04.12.2013 г. да е изпратен на ищеца с препоръчано писмо с обратна разписка. Освен това, съгласно чл.48, ал.2, когато при проверка на измервателната система /електромерът е основна съставна част на всяка измервателна система, която осигурява измервателна информация за търговски цели- т.8 от § 1 на ДР на ПИКЕЕ/ се установи промяна в схемата на свързване, корекцията по ал.1 се извършва само въз основа на констативен протокол, който отговаря на изискванията на чл.47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. Монтирането на допълнително съпротивление в измервателната верига съставлява промяна на схемата за свързване по смисъла на посочения по- горе текст. В случая не е изпълнено това изискване, тъй като представения по делото протокол не е подписан от орган на полицията, както сочи изричната разпоредба на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ. Констативният протокол е частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя му факти, и когато същият е съставен в нарушение на процедурата, посочена в подзаконовия нормативен акт- ПИКЕЕ, той не може да се ползва за пряко и пълно доказване на обстоятелствата, посочени в него.

 

С оглед на изложеното въззивният съд намира, че в тежест на ищеца, въззивник в настоящото производство не е налице валидно възникнало задължение за заплащане на исковата сума, поради което предявеният отрицателен установителен иск е основатален и следва да се уважи.

 

С оглед на изложените по – горе съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, следва да бъде уважен изцяло.

 

На въззивника на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на лв., от които за държавна такса – …лв. за двете инстанции и адвокатско възнаграждение в размер на лв. за двете инстанции.  

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1031 от 10.10.2014 г., постановено по гр.дело № 2077/2014г. на Старозагорския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на  „ЕВН България електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, ЕИК 123526430, че Д.Г.К. *** Иван Асен ІІ 5, ап.13, ЕГН ********** не дължи на „ЕВН България електроснабдяване” АД, гр. Пловдив, сумата лева, представляваща коригирана стойност на 1535 кВтч електрическа енергия, доставена до имот, находящ се в гр.Стара Загора, ул.Цар Иван Асен ІІ 5, ап.13, за периода от 23.09.2013 г. до 04.12.2013 г.,  по фактура № 1112838792/08.05.2014  г.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България електроснабдяване” АД гр. Пловдив, с п. а.  да заплати на Д.Г.К., с п. а. , направените по делото разноски в двете съдебни инстанции в размер на лв. /лева/.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: