Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 101 /06.03.2015г.                                         Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На десети февруари                                                              Година 2015

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                 Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1021 по описа за 2015 година.

 

  Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

  Производството по делото е образувано по постъпилата въззивна жалба от “Е.” ЕАД град П., чрез пълномощника им юрисконсулт М. Ч., с която обжалват постановеното първоинстанционно решение № 609/24.11.2014г. по гр.д. 1060/2014 на РС - К.. Не са доволни от така постановеното решение по  делото и в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК обжалват същото изцяло, като  молят решението на РС-К. да бъде изцяло отменено и се постанови ново решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск от Г.Я. Г., против дружеството-въззивник „Е.” ЕАД, като неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер.

Излагат доводи, че решението на районния съд е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нару­шение на материалния закон, като считат, че фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи - на закона, Доказателствата по делото били тълкувани превратно, само и единствено в полза на ищеца, като са пренебрегнати важни обстоятелства и по този начин съдът е достигнал до едно неправилно решение, неосновано на изложените по делото факти. Излагат доводи, че с обжалваното решение по отношение на “Е." ЕАД е признато за установено, че ищецът Г.Я. Г. не дължи сумата от 1671,58 лв. с ДДС, представляващи дължима сума, вследствие на установеното непълно измерване на използваната в обекта на ищеца. За тази сума е издадена фактура № 1112841402 от 16.05.2014г. за периода от 17.10.201Зг.. до 09.01.2014 г. Представляваното от мен дружество е осъдено също така да заплати на ищеца и сумата от 697 лв. - представляващи сторените в първо-инстанционното производство разноски по делото. Неправилно било възприето от РС, че извършеното преизчисление на сметката на клиента за изминал период, макар и извършено въз основа на подзаконов нормативен акт-ПИКЕЕ е лишена от правно основание, тъй като извършването на подобна корекция, без да се доказва вина на потребителя противоречи на чл. 82 от ЗЗД, уреждащ виновния характер на договорната отговорност.  Съдът е сме­сил неправилно уредбата на договорната отговорност с безвиновната отговорност, въведена изрично от законода­теля. В мотивите си съдът неправилно, че корекцията на сметката е извършена на договорно основание ' Считаме тези разсъждения на съдебния състав за погрешни и противоречащи на новата правна уредба,  касаеща обществените отношения относно неизмерването и неправилното измерване на електрическа енергия от средствата за търговско измерване. Едностранната корекция на сметката на клиента, както многократно беше заявено с отговора на исковата молба, а и в самото съдебно заседание от нас е извършена по реда на ПИКЕЕ, които имат ранг на подзаконов нормативен акт, а не на плоскостта на договор при общи условия ! Безспорно било, че с влизането в сила на новите ПИКЕЕ   на 12.11.2013 г. е въведена нова правна уредба, уреждащи обществените отношения по повод на техническите проверки на средствата за търговско измерване, които измерват неточно, с грешка или въобще не измерват преминаващите през тях количества електрическа енергия  Считаме, че противо­речи на здравия разум, както и на духа и смисъла на закона, а и на ПИКЕЕ да се обоснове, че извършената корекция за неизмерване на електрическата енергия е извършена без наличие на годно правно основание. Сочат правното основание за извършване на едностранна корекция съществува - виж,   чл. 98а. ал. 2. т. 6 и чл.104а. ал. 2. т. 5 от Закона за енергетиата (ЗЕ). във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, във връзка с чл. 45.ал. 1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия ( обн., ДВ. бр. 98 от 12.11.2013г.) (ПИКЕЕ), във връзка с чл. 48. ал.1. т. 1. 6 ,.а" във връзка с 51 ал. 1 от ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, където изрично е посочено, че,, в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване се измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни". Считат, че корекцията е извършена съобразно разпоредбите на новите ПИКЕЕ. Обжалваното решение се явява необосновано, тъй като съдебният състав е счел, че корекцията за целият период е извършена без правно основа­ние. Съставът на районния съд е суспендирал мълчаливо, без да има право да извърши това, новите ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР и обн. в ДВ бр. 98/201Зг., в сила от 17.11.201Зг, като дори отказва да се позове на тях. Съдът погрешно е приел, че ПИКЕЕ са приети от орган без законодателни правомощия, като е направил преценка за законосъобразност на този подзаконов нормативен акт, в нарушение на чл.17 от ГПК. По този начин съдът не е приложил на практика действащата правна уредба, въведена със закон и подзаконов нормативен акт, а е постановил неправилен съдебен акт, мотивиран с бланкетни и клиширани аргументи. Неправилен бил и изводът на първоинстанционния съд, че ДКЕВР не притежава нормотворческа компетентност („законодателни правомощия, както сам съдът се изразява в Решението), като съгласно чл. 75, ал.2 АПК, нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. В чл. 76, ал.1 АПК е записано, че нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи.

Сочат, че  в чл. в чл. 21, ал.1, т.З от ЗЕ , където изрично е установено, че ДКЕВР приема подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон. В чл. 83, ал.1, т.б от Закона за енергетиката е записано, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени във Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване   случаите   на   неизмерена,   неправилно   и/или   неточно   измерена   електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В ал.2 на същата норма е изрично е посочено, че Правилата по ал. 1, т. 4 - 6 се приемат от комисията (ДКЕВР). В чл. 21, ал.1, т.З от ЗЕ изрично е посочено, че в кръга от правомощия на ДКЕВР влиза и приемането на подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон, с което е предос­тавена по законов ред материална нормотворческа компетентност на ДКЕВР да издаде именно този подзаконов нормативен акт, а именно в изпълнение на законовите си правомощия и компетентност, на 12.11.2013г. Председате­лят на ДКЕВР, съгласно Решение по т.З от Протокол № 147/14.10.2013 г. взето на осн. чл. 21, ал.1, т.З и т.9 вр. с чл. 83, ал.1, т.б от ЗЕ е приел и приложимите в настоящия спор Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/. Същите са надлежно обнародвани в ДВ бр.98/12.11.2013г и са в сила от17.11.201Зг.. Основните   въпроси,   които   регулира   ПИКЕЕ   са   изискванията   за   точността   на   измерване, проверката  на  техническите     и метрологичните     характеристики     на     измервателните средства/системи и свързаните с тях комуникационни връзки, както и условията и редът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия - чл.1, ал.1, т.2 и т.б и целия раздел IX от ПИКЕЕ. С този подзаконов нормативен акт подробно и детайлно се уреждат правото на оператора да извършва технически проверки на собствените му средства за търговско измерване, с което да обезпечи и оси­гури тяхното правилно функциониране, реда и процедурата, по които се констатира непълно измерване на ел. енергията и правото да извършва едностранна корекция на сметка на свой клиент за изминал период при установено непълно, неправилно или частично измерване на ел.енергия.

Излагат доводи, че съгласно чл. 191, ал.1 АПК подзаконовите нормативни актове се оспорват пред Върховния административен съд който разглежда делото в състав от трима съдии. В чл. 17, ал.2 ГПК е предоставено правомощие на гражданския съд единствено да се произнесе по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Първоинстанционният съд е направил нарушение на това правило, като е излязъл извън правораздавателните си правомощия и е направил преценка по законосъобразност на ПИКЕЕ, която преценка е пре­доставена на Върховния административен съд и то само, ако бъде сезиран от адресат на този акт. Понастоя­щем няма твърдения, нито доказателства ищецът да е обжалвал ПИКЕЕ пред ВАС. Считат, че предвид това съдът неправилно се е произнесъл по въпроса дали ДКЕВР имал законодателни правомощия или няма, като е надхвърлил предоставената му от чл. 17, ал.2 ГПК компетентност единствено да се произнесе по валидността на този административен акт. Погледнато по същество ПИКЕЕ си е един валиден подзаконов нормативен акт - издаден от съответния държавен орган, в кръга на неговите изрично установени законови правомощия да издаде именно този подзаконов нормативен акт - виж. чл. 21, ал.1. т.З и т.9 във вр. с чл. 83. ал.1. т.6 и ал.2 от ЗЕ. Отделно от това ПИКЕЕ са обнародвани в ДВ, бр. 98/2013 и са влезли в законна сила. Предвид това налице е един валиден подзаконов нормативен административен акт, издаден в изпълнение на Закона за енергетиката, който следва да има задължителна сила както за своите адресати, така и за органите на съдебната и изпълнителната власт.

Намират, че по чл. 83, ал.1, т.б, чл. 98а, ал. 2, .т б, б."а" и чл. 104а, ал. 2, т. 5 б."а" от Закона за енергетиката и в последствие 43 -51 от ПИКЕЕ се налага единственият възможен извод, че предпоставка за упражняване на правото на енергийното предприятие да извършва едностранна корекция на сметката на свой клиент е породено от установяване на грешка на СТИ над допустимата, водеща до неправилно и неточно измерване или неизмерване на консумираната ел.енергия - чл. 45, чл.48, чл. 51 от ПИКЕЕ. А когато неправилното, неточнотно измерване или неизмерването се дължи неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ, корекцията се извършва в полза на енергийното предприятие - вж. чл. 98а, ал. 2, .т 6, б."а" и чл. 104а. ал. 2. т. 5 б."а" от ЗЕ. Т.е при неправомерно въздействие върху СТИ, което води до неправилно, неточно или непълно измерване, законът защитава интереса на енергийното предприятие за сметка на интереса на потребителя, като не само му предоставя правото да коригира със задна дата сметката на своя абонат, но и да го направи в своя полза . Отделно от това, законодателят по никакъв начин не е предвидил като предпоставка за упражня­ване на правото на енергийното предприятие да извършва едностранна корекция установяването и доказ­ването на каквато и да е вина било на потребителя, било на трето лице .

Считат, че неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че разпоредбите на ПИКЕЕ по ника­къв начин не изключвали вината на потребителя, а напротив - точно обратното ! Нито в ЗЕ уреждащ обществените отношения по повод ползването на ел.енергия и сделките с нея, който е специален закон по отношение на ЗЗД, нито в ПИКЕЕ, приложими към настоящия спор, нито в договора с клиента е предвиден на установяването на каквато и да е вина на клиента или на трето лице, като абсолютна предпоставка за упражняване на правото за извършване на едностранна корекция. Никъде в ЗЕ, и в ПИКЕЕ дори не може да се намери думата „вина" в уредбата на този род правоотношения и преписването и от ищеца като предпос­тавка за извършване на едностранна корекция на сметката е напълно неоснователно и незаконосъобразно. Цитират съдебна практика: Решение №4111 /05.11.2014г. по гр.д. 12437/2014г. на РС П., 1 с-в; Решение №4093/04.11.2014г. по гр.д. 11255/2014 на РС П., 7 с-в; Решение №1031/10.10.2014г. по гр. д. 2077/2014 на РС С.; Решение №1101/30.10.2014г. по гр.д.2079/2014 на РС С. - 12 с-в; Решение №1093/29.10.2014г. по гр.д. 2127/2014г. на РС С. – 2с-в;-Решение№4181 от 14.08.2014г. на РС - В. по гр. д. №2736/2014г. Решение № 1282 от 18.09.2014 г. на ОС - В. по в. гр. д. № 1713/2014 г.Решение № 252 от 9.10.2014 г. на Ап. Съд - В. по в. т. д. № 384/2014 г  ,Решение № 272 от 7.05.2014г. на РС - Д. по гр. д. № 2408/2013 г.; Решение № 400 от 2.07.2014 г. на РС-Д. по гр. д. № 203/2014 г. Решение № 272 от 7.05.2014г. на РС - Д. по гр. д. № 2408/2013 г. Решение № 396 от 2.07.2014 г. на РС - Д. по гр. д. № 16б/2014г. Решение № 397 от 2.07.2014 г. на РС - Д. по гр. д. № 165/2014 г. Считат, че, както ЗЕ, така и новите ПИКЕЕ въвеждат по воля на Законодателя обективна отговор­ност на потребителя в случаите на неправилно и неточно отчитане на средството за търговско измерване като законодателят е заложил в тях принципа    „комуто ползите, нему и тежестите". Такава е законодателната воля на Българския парламент, изразена в ЗЕ, и на ДКЕВР, изразена в  ПИКЕЕ, колкото и да
не се харесва на ищеца. Считат, че корекцията е извършена съобразно разпоредбите на новите ПИКЕЕ. Подробни съображения относно всички оплаквания са изложени във въззивната жалба на жалбоподателя.

 

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. Д.Г.Д., в качеството му на пълномощник на Г.Я.Г., Моля да се произнесете с решение, с което да потвърдите постановеното Решение № 609/24.11. 2014 г. по Гр. дело № 1060/2014 г. по описа на К. районен съд, с което е признато за установено по отношение на “Е." ЕАД, със седалище и адрес на управление : гр. П., район Ц., ул. „Х.” № ., ЕИК ..., представлявано от М.М. М.- Д., Й. З. и Ж.П.С. - заедно от всеки двама членове на УС, че Г.Я.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес; гр. К., ул. „Р.” ., не дължи сумата от 1671,58 лв. /хиляда шестотин и седемдесет и един лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща коригирана стойност на ел. енергия по фактура № 1112841402/16.05.2014 г. издадена от “Е." ЕАД, доставена до имот находящ се в гр. К., ул. „Р.” ., за периода от 17.10.2013 г. до 09.01. 2014 г, за 85 дни.

 

Молят да им бъдат присъдени и направените във въззивното производство разноски.

 

Излагат съображения за това, че решението на РС-К. е правилно и законосъобразно се състоят в следната редица обстоятелства, тъй като в исковата молба е направено ИСКАНЕ ЗА ИНЦИДЕНТНО ПРОИЗНАСЯНЕ ОТ СЪДА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.17, АЛ.2 ОТ ГПК да се произнесе инцидентно по валидността и законосъобразността на разпоредбите на чл.48 /1/ и чл.51 /1/ от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия, тъй като ищецът не е бил участник в административното производство по издаването им, като съдът упражни косвен съдебен контрол по незачитането им, тъй като:1.Разпоредбите, макар да съставляват част от подзаконов нормативен административенакт, са издадени при липса на законова делегация за въвеждане на безвиновна отговорност ; 2, Издадени са от орган без законотворческа власт в тази процесна част на материята, въпреки да е Държавен, който орган не е страна по договор с ищеца ; 3. Заради това, че на основание чл.12 от ЗНА актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден ;4. Аргумент в полза на искането, че Правилата не би трябвало да засягат и да уреждат безвиновна отговорност, се съдържа в Закона за енергетиката, в чл.98а, ал.2 т.6, в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3.5. Не на последно място е разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗЕ, уреждаща принципите за търговия с електрическа енергия, един от който е защита интересите на потребителите. Държавната комисия в случая, имаща контролни функции по този закон, се е намесила в договорни отношения, и то в ущърб на крайния потребител. Липсва защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал период, предприета от страна на дружеството - монополист, при неустановен период на грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия, особено в хипотезата, когато инкасаторът на района периодично е отчитал доставената и потребена електрическа енергия за съответния период, за който впоследствие е извършена едностранна корекция на сметките. В този см. Решение № 189 от 11.04.2011 г. пот.д. № 39/2010 г. на Върховен касационен съд.По тази причина правилно е незачетено действието на ПИКЕЕ, че въпреки изменението на тези правила и предвидената в чл.48 от тях корекционна процедура на основание чл.15, ал.З от Закона за нормативните актове (ЗНА) не следва да бъде приложена, като противоречаща на чл.82 от ЗЗД. Обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е единствено правомощие на законодателя, а на административен орган като ДКЕВР. Правилно било незачетено действието на разпоредбите от ПИКЕЕ. Дори ако се приеме /но то не е така/, че уредбата на раздел IX от Правилата „Случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи" преизчисляването на стойността на вече доставена енергия не изисква виновно поведение от страна на клиента, т.е. обективният факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия е достатъчен, същото противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на енергията. Обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е правомощие единствено на законодателя, а не и на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, който издава Правилата -в този смисъл решение № 189/11,04.2011 г. пот. д, №39/2010 г. по описа на Пт.о. на ВКС. Ето защо разпоредбите на чл.48 и чл.51 от раздел IX от Правилата „Случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи" противоречат на принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и н; разпоредбата на чл._82 ЗЗД, поради което са нищожни и не следва да се прилагат. В този см. е Решение № 2336 от 04.12.2014 г. по гр. д. № 4066/2014 г. на Районен съд - Б..

Считат, че правилно първата инстанция е приела въпреки, че е доказано извършването на неправомерно въздействие върху електромера на ищеца, ответникът не установи наличието на причинна връзка между констатираното неправилно отчитане на ползваната електроенергия и поведението на ищеца като страна по договорите за ползване и продажба на електрическа енергия - тоест, че той или негов представител е извършил действия, нарушаващи въведената в чл.45 и чл.48 от ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване (чл.121 от ЗЕ). Не се установи и доказа виновно поведение от страна на ищеца за осъществения неправомерен достъп до процесния електромер. Доказа се, че електромера се намира извън имота на ищеца и достъп до него имат само служители на ответното дружество, тъй като таблото в което се намира електромера се заключва. Установено било видно от констативния протокол на проверката, че няма нарушена цялост на пломбите и защитата на измервателното устройство, а премачканите пломби са установени едва при експертизата на БИМ, и то след необоснованото задържане на иззетото СТИ от оператора - има се предвид нарушената алинея 5, изр. последно на чл., 47 от ПИКЕЕ, която гласи : „Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен надзор в срок до седем дни от датата на проверката.". Законосъобразно съда е приел за недопустимо, без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция на сметката му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл.82 от ЗЗД, тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента й вреди. Въпреки, че ЗЕ предвижда възможност да се извършват корекции на сметките на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия при спазване на приетите от ДКЕВР на 14,10.2013 г. ПИКЕЕ, това не означава възможност за автоматично начисляване на сума за неточно измерена ел.енергия за минал период, а възможност за начисляване на сума за неточно измерена ел.енергия за минал период само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента-потребител, регламентирани в чл.48, ал.1, чл.47 и чл.45 от ПИКЕЕ, вкл. и след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължат в резултат на виновното поведение на клиента съгласно чл.82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения, каквото е и настоящото. Обективната отговорност, на която се позовава ответникът, по принцип е изключение и такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел.енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което правилно е счетено, че следва да се прилага разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, Това е така, понеже разпоредбите на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, се разглеждат като не изключващи вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения по договора, а само регламентират принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за изчисляване на консумирана ел.енергия съгл. чл.83, т.6 от ЗЕ и раздел девети от ПИКЕЕ. В този смисъл посочват задължителната практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че коригирането на сметките на вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставената електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя препятствало правилното отчитане, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.

Правилно било зачетено, че за да възникне правото на ответника по чл. 48, ал.1, т.1 от ПИКЕЕ да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищеца, е необходимо да е установено преди това по реда на ПИКЕЕ и след изготвена метрологична експертиза, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата и че е осъществен нерегламентиран без знание и разрешение на ЕВН достъп до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание при което е въздействано върху измервателния уред. Следователно предвидената с измененията в ЗЕ възможност за доставчика на ел.енергия да коригира едностранно сметките на потребителите не изключва доказването, че установеното неизмерване, неправилно и/или неточно измерване електрическа енергия се дължи единствено на поведението на потребителя, каквото доказване в случая не бе осъществено. В същия смисъл посочват и Решение № 270 от 23.12.2014 г. по гр. д. №412/2014 г. на Районен съд-Поморие. В качеството му на страна по договорите за пренос и продажба на ел.енергия потребителят бил е обвързан от ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР, но нито те, нито ПИКЕЕ могат да обосноват правото да се коригира потребителската му сметка, доколкото не е установено неточното отчитане и измерване на доставената ел.енергия да се дължи на виновно неизпълнение на договорните му задължения. Така е прието и във влязлото в сила Решение № 450 от 04.12.2014 г. по гр. д. № 590/2014 г. на Окръжен съд - Сливен. От друга страна, що се отнася до заключението на вещото лице, че при извършената корекция на сметка е спазен реда по чл.48 от Правилата за измерване на количеството ел.енергия следва да се спомене, че това по-скоро е правен въпрос. Самият експерт при изслушването му пред съда в с.з. не уточни кога е точният момент на грешното отчитане, тъй като датата от която електромера отчита грешно не може да се установи от констативния протокол и затова в заключението си се е позовало на правилата за измерване на количеството ел.енергия - чл.48, ал.1, т.1а, ал.2. В този смисъл недобросъвестното поведение на електроразпределителното дружество, не би следвало да води до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на потребителя, чрез извършване на корекция на сметките му, без да е установена точната дата на въздействие върху средството за търговско измерване /СТИ/. Така е прието и в Решение № 528 от 04.12.2014 г. по гр. д. № 249/2014 г. на Районен съд-Ловеч. В случая се установи, че проверката е осъществена на 09.01.2014г, но не са налице писмени доказателства, от които да се установи за датата на предходната извършена проверка на средството за търговско измерване. Последното е необходимо за да бъде обособен ясен период (от - до), който съобразно разпоредбата на горецитираната правна норма не може да бъде по-дълъг от 90 дни. Посочват, че в съдебно заседание пред районния съд вещото лице е потвърдило, че е извършвана предходна техническа проверка на СТИ през 2013г„ но не беше доказано дали същата е извън процесния период от 85 дни. Освен това и разпитаният свидетел е потвърдил процесната теза, че двамата подписали протокола в качеството на представители на ищеца - ал.2 на чл.47 от ПИКЕЕ /макар пълномощника на ответната страна в с.з. да отрече това им качество - били само свидетели по см. на ал.З от чл.47 от същите правила, а не както във вписаните в протокола като представители на ищеца и по този начин беше внесено твърдение за обстоятелство, не в полза на ответната страна/, са заинтересовани и зависими „от оператора на съответната мрежа" по см. на ал.З от чл. 47 на ПИКЕЕ.

Освен това положените подписи за "свидетели" били на лица, които не са обозначени с три имена, адрес или ЕГН и липсва въобще възможност за тяхната точна идентификация и не може да се установи липсата на пристрастие или заинтересуваност, както и че не се намират в служебна зависимост с ответника, Доказа се обратното. Тоест, неидентифицираните свидетели, подписали протокола, с неосъществяване на разпита им в с.з. идва да покаже, че ответната страна не доказа свид. факти и обстоятелства на частния св. документ. Това не  съответствало на смисъла на разпоредбата на чл. 47 ал. 2 и ал.З от ПИКЕЕ. Идеята на нормата, макар да не е изрично литерализирана, е да присъстват свидетели, които да верифицират действията на служителите, и те да не са в специални отношения с последните, и по-късно да могат пред съда да потвърдят извършването на съответните действия, за да се гарантира максималната обективност и коректност на проверката при отсъствието на клиента. Именно по тази причина и само чрез присъствието на безпристрастни и идентифицируеми свидетели, би могло да се установи обективно дали действително клиентът е потърсен преди извършването на проверката, дали отсъства, и в такъв случай, съответно - тя да се осъществи пред тях, което би послужило като условен контрол върху действията на служителите. В този см. е влязло в сила Решение №370 от 08.10.2014 г. по гр. д. № 502/2014 г. на Окръжен съд-С.. В Решение от 18.09.2014 г. по гр. д. №362/2014 г. на Районен съд-С., цит.: „Тази законова възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента-потребител, регламентирани в чл.48, ал.1, чл.47 и чл.45от ПИКЕЕ, вкл. и след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължат в резултат на виновното поведение на клиента съгласно чл.82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения, каквото е и настоящото.Обективната отговорност, на която се позовава ответникът, по принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективната безвиновна отговорност на потребителя на ел.енергия, не се съдържала в ЗЕ, поради което съдът счита, че остава приложима общата разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в същата норма. Нормата на чл.82 от ЗЗД остава приложима, тъй като не може нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон.

Молят  да бъдат  присъдени на въззиваемия Г.Я.  направените  разноски  пред  въззивната инстанция.

 

Съдът намира подадената въззивна жалба за процесуално  допустима, поради което следва да бъде разгледана по съществото си.

  

          Въззивникът Е.” ЕАД гр. П., редовно и своевременно призовани, не изпращат представител. 

 

Въззиваемият Г.Я.Г., редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител по делото.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 2, изр. 2 и ал. 104а, ал. 2, т. 5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.

 

          Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Не е спорно, а и от представените по делото пред двете съдебни инстанции доказателства, се установява, че

страните са в договорни отношения, като въззивникът разпространява и продава електрическа енергия, а въззиваемия се явява потребител на такава енергия с ИТН 2135331, като ел. енергията е доставяна на адрес: гр. К., ул. “Р.” № ..

 

От представените по делото писмени доказателства – протокола за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от датата 09.01.2014г. и констативен протокол от експертиза на средство за измерване под № 344/05.03.2014 г., се установява, че на 09.01.2014г. е била извършена проверка и демонтаж на статичния електромер на горепосочения адрес. На проверката са присъствали и двама свидетели. Електромерът е бил надлежно свален и предаден за експертиза. При извършената експертиза е установено, че електромерът е манипулиран чрез осъществяването на достъп до вътрешността на електромера, като са изрязани части от зъбите на второто зъбно колело на броителния механизъм, като в резултат на тази манипулация, като електромерът отчитал със 74 % по-малко от реално консумираната електрическа енергия, и по двете тарифи.

 

С писмо изх. № 11675797-1/16.05.2014г. на дружеството-въззивник, въззиваемият е бил уведомен, че за процесния период от 17.10.2013г. до 09.01.2014г. за 85 дни, е извършена корекция на показанията на електромер с фабричен № 2163084, като е констатирано, че електромера е манипулиран – отчита с грешка минус 74,00%. За допълнително начислената дължима сума вследствие на установеното неизмерване или неточното измерване на количествата на ел. енергията се явява на стойност 1671.58 лева.

 

Не се спори между страните, че въз основа на извършената корекция на сметката на ел. енергия на ищеца за периода от 17.10.2013 г. до 09.01.2014г., ответното дружество е издало и фактура под № 1112841402/16.05.2014 г. на стойност 1671,58 лв. Изготвена е и съответното справка за коригиране на сметката за електроенергия  от 16.05.2014 г., от която е видно, че сметката е коригирана с 1671.58 лева /лист 13 от първоинстанционното дело/.

 

Въззивният съд намира, че предявеният иск се явява установителен такъв по своя правен характер с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ и има за предмет искането на въззиваемия за установяването по отношение на въззивника, че не дължи исковата сума, начислени от ответника за електроенергия, начислена след едностранното коригиране на сметката му, при което според общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ответника и въззивник е да докаже основанието, от което произлиза вземането му, т.е. основанието, поради което е коригирал сумата, дължима от въззиваемия за доставената му за процесния период електроенергия. В настоящото производство е спорно  именно това - основанието, поради което ответникът иска ищецът да му заплати процесната сума. Както бе посочено и по-горе, въззиваемият е обосновал това свое искане пред първоинстанционния съд с твърдението си, че сумата е начислена на основание чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и на основание чл. 51. ал.1 от ПИ­КЕЕ, във връзка с чл. 48. ал.1. г.1. б. „а", във връзка с чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ (ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г.).

 

Действително ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал.2, изр. 2 ЗЕ, с решение по т.3 от протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал.1, т.9 във връзка с  чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ е приела и новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013год. Тези правила обаче са неприложими в настоящия случай, тъй като в тях не е предвидена изрично обратна сила на нормите, на които ответникът се позовава. Посоченият подзаконов нормативен акт има действие само занапред и следователно е неприложим към заварените случаи до влизането им в сила. В случая проверката засяга част от периода отпреди обнародването на посочените правила, а именно периода 17.10.2013г. до 09.01.2014г. Новите правила са обнародвани на датата 12.11.2013 год. и влизат в сила на 16.11.2013 год. в съответствие с разпоредбите на чл.41, ал.3 и ал.4 от Закона за нормативните актове. Процесния период обхваща действието както на новите правила, така и на предходните такива, поради което и последните следва да бъдат разгледано от настоящата съдебна инстанция.

 

В тази насока съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, в редакцията ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. С други думи законодателят е предвидил възможността корекционните процедури да са установени в ПИКЕЕ. Действащите в периода, който обхваща проверката, ПИКЕЕ обаче не съдържат подобна регламентация. Текстът на чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ (в редакцията ДВ, бр.38 от 2007 г., приложими по отношение на една част от процесния период), не предвижда правила за определяне на количеството изразходвана енергия при установено грешно измерено или неизмерено количество електроенергия, а препраща към договорите за покупко-продажба на електрическа енергия – „Когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението и не е известно кога се е появила установената грешка, отчетеното количество електрическа енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на електрическа енергия.”. Следователно за периода на проверката липсва в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период.

 

Налага се категоричния извод, че съгласно специалната разпоредба на чл. 45, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, действала към момента на една част от осъществяването на спорните правоотношения не съществува правната възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 14, ал.1 от Закона за нормативните актове, който гласи, че обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба. Освен това, според чл. 14, ал. 3 от ЗНА не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции освен ако те са по-леки от отменените.

 

В същия смисъл се явява и константната практика на Върховните съдилища на Републиката в тази насока, а именно Решение под № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 26/04.04.2011 г. но т. д. № 427/2010 г. на ВКС, II т. о., и решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС. В тази връзка категорично е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите общи условия. В този смисъл се явяват и неоснователни и недоказани оплакванията на жалбоподателя във въззивната му жалба за възможността едностранно да бъдат променяни от него размерите на доставеното количество електрическа енергия и сметките за минал период.

 

В този смисъл, макар и процесния период 17.10.2013г. до 09.01.2014г. да обхваща действието и на двата вида правила за определянето размера на изразходваната ел. енергия, то отново се обхваща минал период преди влизането в сила на новите правила през  м. ноември 2013г., поради което не може да бъде определен точния размер на изразходваната ел. енергията за този минал период.

 

Въззивната инстанция изцяло споделя доводите на първостепенния съд, че аргумент в подкрепа на извода, че корекционните процедури следва да бъдат установени в ПИКЕЕ, са и нормите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, според който текст общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такава регламентация съдържа и нормата на чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ, според който също общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Видно е, че самите норми не установяват право за едностранна корекция, а ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция, а корекцията следва да бъде извършена съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.

 

Окръжният съд счита, че въззивникът няма законово основание да коригира едностранно сметките на потребителите за доставената през изминалия период електрическа енергия. Клаузата на чл.28 от Общите условия, на която той се позовава, е неравноправна по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и поради това е нищожна по силата на чл.146, ал.1 ЗЗП. Това е повелителна норма /от публичен ред/, която съдът е длъжен да вземе предвид и да съобрази. В този смисъл е задължителната съдебна практика /Р-165-2009, II т.о.; Р-104-2010, II т.о.; Р-26-2011, II т.о.; Р-189-2011, II т.о.; Р-79-2011, II т.о. всички постановени по реда на чл.290 ГПК/, с която е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите общи условия. Тази задължителна практика се придържа към разбирането, че коригирането на сметките на вече доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната електрическа енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, което да е препятствувало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност. Наличието на манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на ел. енергия, тъй като той не твърди някакви действия или бездействия на ищеца, които да влияят върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия. Всъщност ответникът твърди точно обратното - че предпоставка за извършване на корекцията не е наличие на вина и установяване на нарушител, а се касаело за нормативно и договорно установен способ, чрез който се отстраняват последиците от ползването на електрическа енергия, без същата да се отчита и съответно заплаща от потребителя, и в никакъв случай не е свързано с неправомерно поведение от страна на абоната. За компенсиране на разликата между заплатените суми и сумата на действително консумираната електрическа енергия, която се дължи по силата на договора за продажба на електрическа енергия, не може да става дума, тъй като няма как да се установи действително консумираната електрическа енергия. Съгласно чл.82 от ЗЗД претърпяната загуба и пропуснатата полза се обезщетяват доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължение. В случая такова неизпълнение от страна на потребителя няма.

 

Съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ средството за търговско измерване /в случая електромерът/ е собственост на  електроразпределителното предприятие. Той го ползва за измерване на консумираната от потребителя електроенергия. Твърденията на ответника, че потребителят има определени от закона права и задължения, свързани с експлоатацията на уреда, са несъстоятелни. Няма как той да бъде ползвател по силата на чл.44 ЗИ, тъй като този текст се отнася до лицата, които ползват измервателни уреди в дейността си. Аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството, че потребителят на електроенергия не плаща такса за ползване на този уред. Вярно е, че той може да осъществява контрол върху работата му, но това е негово право, от което той може да се възползва или не. От това в никакъв случай доставчикът не черпи права, защото задължението да поддържа уреда в изправност е само негово. Затова за „споделена” отговорност и то по правила, регламентирани само от едната страна по договора, не може да става и дума. В тази насока първоинстанционният съд е изложил едни правилни, обосновани и законосъобразни мотиви, които изцяло се споделят и от настоящата съдебна инстанция.

 

 Не на последно място въззивният съд следва да отбележи, че дори и да се приеме, че след като към датата на извършването на проверката са били приложими новите ПИКЕЕ, то съгласно чл. 48, ал.2, когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал.1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. Не може да има спор, че монтирането на допълнително съпротивление в измервателната верига съставлява промяна на схемата за свързване по смисъла на посочения по-горе текст. Не става дума за грешка в измерването, а за намеса в измервателната система. В случая не е изпълнено това изискване, тъй като  представеният по делото протокол не е подписан от орган на полицията, както сочи изричната разпоредба на чл. 48, ал.2 от новите ПИКЕЕ.

 

В конкретния случай първостепенния съд е разгледал подробно и обосновано всички законови предпоставки, касаещи едностранното преизчисляване на ел. енергията  от страна на въззивника и е стигнал до правилните и законосъобразни изводи, че корекцията на процесната сметка по този ред от страна на доставчика на услугата на практика почива върху предположението за ползването на ел. енергията.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия Г. направените от  него разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 580 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, съобразно договор за правна защита и съдействие № 053950/05.01.2014г. /на л.18 от делото/.

 

На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото Решение не подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, тъй като цената на иска е под сумата 5 000 лева, а именно – 1671.58 лева.

 

        Водим от горното, съдът

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 609/24.11.2014г., постановено по гр.дело № 1060/2014г., по описа на К.я районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Е.ЕАД гр. П., ул. “Х.” № ., ЕИК ..., представлявано от всеки двама от членове на Управителния съвет С. М. З., М. М. М.-Д. и Й. З. да заплати на Г. Я. Г., с ЕГН ********** *** . и със съдебен адрес гр.К.,у ул. “Г.” № ., вх. ет.., ап.. – адв. Д. Д. сумата от 580 лева /петстотин и осемдесет лева/, представляващи направените от въззиваемия разноски по делото, пред въззивната инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                2.