Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 113                                                 13.03.2015г.                       град  Стара Загора

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ СЪСТАВ

На тринадесети март 2015 година

в закрито заседание, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ : 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                           2. ВАНЯ ТЕНЕВА

Секретар Стойка Стоилова

като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело номер 1032 по описа за 2015 година,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на чл. 435- 437 от ГПК.

 

Образувано е по жалба на “ДЗИ- Общо застраховане”- ЕАД, гр.С., Постановление от 13.11.2014г., по изп.дело № 20148680400423 на ЧСИ Р. М., рег.№ ., с район на действие района на ОС- С., с което е отказано отменянето на начислената такса в полза на ЧСИ и не е уважено искането за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, като се излагат подробни аргументи за това. Моли настоящия въззивен съд да отмени този отказ, като незаконосъобразен.

 

В законния 3- дневен срок по чл.436, ал.3, изр.1 от ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя.

 

            На основание чл.436, ал.3 от ГПК са постъпили писмени Обяснения от ЧСИ, в които взема становище, че жалбата е неоснователна, тъй като сумата е платена от длъжника след връчване на показана за доброволно изпълнение и се дължи изцяло, а по отношение на адвокатското възнаграждение- че то е въз основа на извършени от адвоката действия, съобразено е с Тарифата и е с включен 20 % ДДС, поради което отказва да отмени или измени своето Постановление и моли настоящия въззивен съд да отхвърли изцяло жалбата като неоснователна и недоказана, като се потвърди нейното Постановление, ведно със законните последици от това.

 

            Окръжният съд, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, като провери законосъобразността и мотивираността на обжалваните действия, и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми,счита за установено следното :

 

            Жалбата е подадена в срок, от надлежен субект- длъжник по изп.дело, в съответната форма и с необходимото съдържание, поради което същата е процесуално допустима и по нея съдът следва да се произнесе по съществото на спора.

 

            Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения :

 

Изпълнително дело № 20148680400418 на ЧСИ Р. М., рег.№ ., с район на действие района на ОС- С., е образувано по молба на взискателя Б.И.Д. ***, въз основа на издаден изпълнителен лист от 13.03.2014 г., по в.гр.д. № 14711/2013 г. по описа на Четвърти- Д въззивен състав на СГС- гр. С., съгласно който ДЗИ- Общо застраховане”- ЕАД, гр.С. е осъден да заплати на Б.И.Д. *** сумата 14 530 лв., със законната лихва върху нея от 26.10.2012г. до окончателното й изплащане.

 

С обжалваното постановление, ЧСИ е отказал да възстанови събраните такси и разноски по т.26 от ТТРЗЧСИ и е отказал да намали размера на приетия като разноски в изпълнителното производство платен от взискателя адвокатски хонорар в размер на общо 872, 40 лв. с 20 %- ДДС в размер на 145, 40 лв., или чисто 727 лв. без ДДС.   

 

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските.

 

В конкретния случай, съдът счита следното :

1.По отношение на таксите и разноските по изпълнението- авансовите такси са внесени предварително от взискателя по сметката на ЧСИ, след което ЧСИ е предприел съответните действия по образуване на изп.дело и изпращане на призовка за доброволно изпълнение/ПДИ/, като липсват данни по изп.дело и по в.гр.д. да са извършвани други действия и съответно да са дължими други суми. ПДИ е връчена на длъжника- жалбоподател на 07.11.2014г.- петък/л.16 от делото/, и в законния 2- седмичен срок за доброволно изпълнение до 21.11.2014г., още на следващия работен ден- 11.11.2014г./понеделник/ длъжникът е превел на ЧСИ цялата дължима сума в размер на 20 093, 50 лв., която включва всички разноски по съд.изпълнение до момента, лихвите и цялата главница, и с което паричните задължения на длъжника- жалбоподател към взискателя и към ЧСИ са били изцяло изплатени, поради което изп.производство е било прекратено. В рамките на общите разноски по съд.изпълнение, освен авансовите такси, ЧСИ си е начислил, събрал и отказал да възстанови частично сумите по т.26 от ТТРЗЧСИ, аргументирайки се със спиране действието на т.6 от Забележките към т.26 от ТТРЗЧСИ с Определение № 10729/2014г. на ВАС- С.. Изп.титул/изп.лист/ е бил издаден на 13.03.2014г., а е бил входиран в ЧСИ цели 8 месеца по- късно/на 05.11.2014г., веднага след публикувана на Определението на ВАС за спиране действието на Забележка № 6. Изп.дело е образувано въз основа на Молба вх.№ 5207/05.11.2014г./след спиране действието на Забележка № 6 към т.26 от ТТРЗЧСИ/, като в самата “глава” на т.26 още в първоначалния й текст се предвижда, че за изпълнение на парично вземане/какъвто е процесния казус/ се събира такса върху “събраната” сума в съответните размери съобразно б.”а”- “е”. В действалия и продължаващ да действа текст на Забележка № 1, изр.1 към т.26 на ТТРЗЧСИ изрично е предвидено, че при частично събиране на парично вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума- тоест критерият не е общо дължимата, а реално събраната сума от самия ЧСИ чрез съответните изпълнителни способи. Тоест налице е една не авансова или твърда, а е налице една резултативна такса върху принудително събраната сума, но не и върху първоначално изискуемата и платена от длъжника в законния 2- седмичен срок за доброволно изпълнение, какъвто е и казуса по настоящото дело. В тази връзка, доколкото по това изп.дело ЧСИ не е извършил никакви реални действия по реално принудително събиране на дължимата обща сума, а само е изпратил призовка за доброволно изпълнение/ПДИ/ след авансово събрана такса за това, той не е следвало да начислява каквато и да е такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в конкретния случай, тъй като плащането е извършено от длъжника веднага след връчване на призовката за доброволно изпълнение/петък/, веднага още на следващия работен/понеделник/, и в абсолютно пълен размер и без какъвто и да е остатък. Поради което при настоящата правна уредба към днешна дата/13.03.2015г.- петък/, настоящият въззивен съдебен състав счита, че в тази й част жалбата се явява изцяло основателна и доказана и следва да бъде уважена, ведно със законните последици, като се отмени частично отказа на ЧСИ в тази част от неговото атакувано Постановление, като незаконосъобразно и необосновано.

 

2.По отношение на адвокатския хонорар- съгласно действалата и действаща в страната Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдв.С, съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от тарифата, минималния адвокатски хонорар по изп.дело при дължима за събиране сума от главница 14 530 лв. е 682, 95 лв., а при дължими общо главница и лихви в размер на 17 531, 78 лв. адв.хонорар е 877, 98 лв. Които по никакъв начин не кореспондират с официално записания адв. х-р от точно 727 лв. без ДДС/или 872, 40 лв. с ДДС/ по Договора за правна защита и съдействие и по атакуваното Постановление. Следователно в един от тези 2 размера, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, е следвало да се определи и размерът на адв. възнаграждение в това изп. производство. Уговореното възнаграждение между адвокат и клиент може да бъде намалено, когато съдът решава въпроса за отговорността за разноски, до размера, посочен в Наредбата по чл.36 от ЗАдв. Тази Наредба е издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. А законова делегация същите органи да определят размер на възнагражденията в хипотезите на чл.78, ал.5 от ГПК няма. Поради това правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  е издадено извън законовата делегация и не се прилага. Висшия адвокатски съвет може да определи законно минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като за това го е овластил Законът за адвокатурата, но не може да нормотворства по въпроса какви правомощия има съда при прилагането на ГПК. Поради това при прилагането на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния размер на посочения в наредбата, а може да намали този размер до регламентирания в самата Наредбата минимум. В конкретния случай обаче, разпоредбата на чл.436, ал.4 от ГПК препраща към уредбата на въззивната жалба, а съгласно правилото на чл.269 от ГПК настоящият въззивен съд се произнася служебно по валидността на Решението/в случая Постановлението/, а по допустимостта му- само в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, с която е конкретно сезиран. Тъй като в подадената жалба, жалбоподателят обжалва постановлението за разноските над минимума от 200 лв. за адвокатски хонорар за образуване на изп.дело по чл.10, т.1 от ГПК, до присъдения размер от общо 727 лв. без ДДС/или съответно 872, 40 лв. с ДДС/, то следва да се уважи жалбата само до този размер, като в противен случай ще се произнесе по искане, с което не е сезиран. А като уважава жалбата, следва да отмени атакуваното Постановление и в частта му за отказа от намаляване на адв.хонорар над минимума по Наредбата- 682, 95 лв. до посочения размер от 727 лв. без ДДС, тъй като не е ясно как посочения размер от точно 727 лв. без ДДС/или 872, 40 лв. с ДДС/, съответства на някои от възможните нормативно определени размери без ДДС от 682, 95 лв./или съответно 819, 54 лв. с ДДС/ при адв.хонорар само върху дължимата главница или от 877, 98 лв. без ДДС/съответно 1 053, 58 лв. с ДДС/, върху сбора от главницата и лихвите към датата на подаване на Молбата за образуване на изп.дело, по конкретния казус.

 

С оглед допуснатите нарушения от ЧСИ и в двете му атакувани части, Постановлението за отказ от намаляване на разноските по това изп.дело ще следва да бъде отменено частично, ведно със законните последици от това.

 

Жалбоподателят претендира разноските си пред настоящата въззивна инстанция, поради което настоящият въззивен съд следва да му ги присъди изцяло в размер на общо 325 лв., от които за ДТ- 25 лв. и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение, платими от взискателя по изп.дело с оглед уважената част от ч.жалба съгласно чл.78, ал.1 от ГПК в размер на точно 305, 31 лв.

 

Настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд съгласно императивната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК. 

 

Водим от горните мотиви, въззивният ОС- С.

 

 

     Р Е Ш И  :

 

 

ОТМЕНЯ Постановление № 20148680400423/13.11.2014г. по изп. дело №  20148680400423/2014г. по описа на ЧСИ Р. М., рег.№ ., с район на действие района на ОС- С., както следва :

1. ИЗЦЯЛО- по отношение на таксите и разноските по изп.дело.

2. ЧАСТИЧНО- по отношение на платения адв.хонорар над доказаните и дължими 682, 95 лв. без ДДС/или съответно 819, 54 лв. с ДДС/ до присъдените 727 лв. без ДДС/съответно 872, 40 лв. с ДДС/.

 

 

ОСЪЖДА взискателя Б.И.Д.- ЕГН ********** *** да заплати на ч.жалбоподател “ДЗИ- Общо застраховане”- ЕАД, ЕИК- ..., гр.С., ул.”Г.Б.” № . сумата 305, 31 лв./триста и пет лева и тридесет и една стотинки/ разноски по настоящото дело.

 

           

            ВРЪЩА преписката обратно на ЧСИ Р. М., рег.№ ., гр.К., обл.С., ул.”С.” № ., ет.., офис №..

 

 

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ : 1.                                      

 

        .2 /ОМ/

 

 

 

 

        2 ОСОБЕНО МНЕНИЕ

 

На младши съдия В. Т. по Решение №113 от 13.03.2015 г. по в.гр.д. № 1032/2015г.

 

Изразявам несъгласието си с изводите на мнозинството на съдебния състав по отношение на спорния момент дали се дължи заплащане на пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, когато дължимата сума е заплатена в двуседмичния срок от получаване на Покана за доброволно изпълнение.

В настоящия случай се установява, че срещу длъжника ДЗИ “Общо Застраховане” има издаден ИЛ за сумата от 14 530 лева обезщетение по договор за имуществена застраховка “Каско” ведно със законната лихва за забава от 26.10.2012 г. до окончателното й изплащане.

По образуваното изпълнително дело № 20148680400423 при ЧСИ Р. М. е изпратена покана за доброволно изпълнение до ДЗИ, която е получена на 07.11.2014 г. На 11.11.2014 г. е заплатена дължимата сума по сметка на ЧСИ, като съдебният изпълнител е начислил и удържал пропорционална такса по т. 26 от Тарифата.

Съгласно константната съдебна практика, когато задължението е заплатено след образуване на изпълнително дело и в срока по чл. 428 ал. 1 от ГПК се дължи такса върху събраната сума по т. 26 от Тарифата към Закона за частните съдебни изпълнители, която е в тежест на длъжника. В този смисъл е и Решение № 640 от 04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. IV ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Аргументът за заплащане на тази такса е, че съгласно чл. 79 ал. 1 от ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането в настоящия случай е направено след образуване на изпълнителното дело и в Тарифата и към момента не съществува изключение, по силата на което таксите по т. 26 да не се събират, ако сумата е заплатена в срока за доброволно изпълнение. Такова изключение, а именно промяната в т.6 от т. 26 на ТТРЗЧСИ, не действа към настоящия момент по силата на влязло в сила Определение № 10729 на ВАС по адм. дело 10545/2014 г., с което е спряно действието на изменението в Тарифата. Това изменение не е имало действие и към момента на начисляване и удържане на пропорционалната такса.

Следва да се допълни, че такова изключение е предвидено в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и ДСИ нямат право на основание чл. 53 ал. 2 от Тарифата да събират пропорционална такса върху сумата, която длъжникът е заплатил в срока за доброволно изпълнение. До приемането на такава промяна и по отношение на Тарифата към ЗЧСИ тези длъжностни лица имат право да начисляват и удържат пропорционална такса, след като задължението е заплатено след образуване на изпълнителното дело.

 

                                      ЧЛЕН - СЪДИЯ:

.