Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                     09.03.2015 година                         гр.С.

 

       В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд,  ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети февруари                                                                   2015 година

В публично заседание, в следния състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ :  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                       ВАНЯ ТЕНЕВА

Секретар С.С.

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ                 

въззивно гражданско дело  номер 1072 по описа за 2015 година.

 

          Производството е на основание чл.269- 272 от ГПК във вр. с чл.2, ал.2 от ЗЕ.

 

Обжалвано е Решение № 1154/11.11.2014г. по гр.дело № 2787/2014г. по описа на Районен съд- С..

 

Въззивникът В.С.Г. *** моли да бъде отменено решението и постанови ново, с което да се уважи предявения установителен иск против ответника. Счита, че същото е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон.  Претендира за разноските направени в двете инстанции. 

 

Въззиваемият “Е.” ЕАД– гр.П.е подал писмен отговор, в който моли да се потвърди решението и да му се присъдят направените разноски пред тази инстанция.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото доказателства и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за установено следното :

 

Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

 

Чрез предявения иск ищецът отрича правото на ответника да получи сумата от 508, 30 лева за начислена ел. енергия за отчетен период от 27.09.2013г. до 04.12.2013г. включително.

По делото е приет като доказателство Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 89394/04.12.2013г., от който се установява, че на същата дата служители на дружеството са извършили проверка на процесния електромер. По делото е приет и констативен протокол от експертиза на средство за измерване № 257/18.03.2014г., с който е констатирано наличие на осъществен достъп до вътрешността на електромера- монтирано допълнително съпротивление в измервателната верига между изводи 10 и 11 на интегрална схема LM324M, водещо до промяна на метрологичните му характеристики.

 

Представена е справка за коригиране на сметката за електроенергия, съгласно която ищецът следва да заплати допълнително за съответните квч. стойността 508, 30 лв. От събраните гласни доказателства- показанията на свидетеля Динко Марков Динев/служител по трудово правоотношение в дружеството/ е видно, че е извършена проверка на електромера, за който са постъпили данни, че е с нерегламентирана намеса. Установили са, че процесния електромер отчита извън границите на допустимите стойности. Изслушана е и съдебно-техническа експертиза, която установява, че процесният електромер е отварян и манипулиран.

 

В случая ответното дружество- доставчик на ел.енергия черпи правата си от Правила за измерване на количествата електрическа енергия в редакцията на Държавен вестник брой № 98/12.11.2013г., и съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1 от същите : “в случаите когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството ел. енергия, за период от датата на констатиране на неправилното измерване, до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка, но не по-дълъг от 90 дни”.

 

Въззивният съд намира, че тази норма е неприложима за процесния случай поради това, че корекцията е извършена за периода от 27.09.2013г. до 04.12.2013г. включително, когато цитираните правила не са действали още за по- голямата част от процесния период от време.

 

Неоснователно е твърдението, че с разпоредбата на чл.48, ал.1 от Правилата законодателят изрично е допуснал, че след приемането им, първите технически проверки ще обхващат период преди влизане в сила на новите правила и това доказвало обратното действие на правилата. Напротив- обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба съгласно императивната нормата на чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове/ЗНА/. Законовата разпоредба е задължителна, което означава, че без изрично предвидено обратно действие на правната норма на чл.48 от правилата, няма как тя да е приложима преди подзаконовия нормативен акт да влезе в законна сила.

 

В случая дружеството- доставчик не е доказало и някакво виновно поведение на клиента, а и не твърди такова нещо. В Отговора си на Исковата молба ответникът изрично заявява, че фактът кой е конкретният извършител на неправомерното въздействие върху електромера бил ирелевантен по настоящия спор, защото в посочените законови разпоредби, които регламентират преизчислението на количеството ел. енергия не се съдържали изисквания и условия за извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайни клиент, а точно обратното– единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, в случай на неправомерно въздействие, водещо до неточно измерване на използваната ел. енергия е било да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно/или неточна измерена ел. енергия, за да се пристъпи към такава корекция.

 

Уеднаквената практика на ВКС-София се е произнесла по въпроса за възможността на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметките за минал период, като същата приема, че за доставчика не съществува възможност за едностранна корекция на сметките, която да се обосновава с клаузи съдържащи се в приети от сами него и обвързващи потребителите общи условия. Тези клаузи са неравноправни  по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от специалния закон- Закона за защита на потребителите/ЗЗП/ и поради това са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП във връзка с чл.26, ал.1 от общия закон- Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение. В решенията е прието, че коригирането на сметките на вече доставена ел. енергия само въз основа на факта на неточно отчитане, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане е недопустимо и противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност.

 

Няма по делото и никакви данни за извършена манипулация от страна лично на потребителя върху електромера и поради факта, че същият е собственост на Електроразпределителното предприятие/ЕРП/ и до него имат достъп само служители на дружеството, но не и абонатите. Електромерът е разположен извън границите на имота на потребителя, което е видно от констативен протокол за извършена проверка, в заключени и пломбирано ел. табло. Задължение на собственика- ЕРП е да поддържа технически изправно средството за измерване на ел. енергия, което е негова собственост.

 

Предвид изложените мотиви въззивният съд приема, че процесната сума в размер на 508, 30 лв. не се дължи от ищеца на ответника, поради което предявеният отрицателен установителен иск е основателен и доказан, и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законните последици от това.

 

Предвид изложеното неправилно и незаконосъобразно районният съд е уважил искът, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, ведно със законните последици, като се постанови ново такова, с което да се уважи изцяло предявения отрицателен установителен иск на ищеца против ответника.

 

В полза на въззивника следва да се присъдят направени разноски по делото пред двете инстанции в размер на общо 750 лв., съгласно чл.78, ал.1 от ГПК.

 

Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 от ГПК, въззивният ОС- С.

 

                                      Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1154/11.11.2014г. по гр.дело № 2787/2014г. по описа на Районен съд- С..

 

ПРИЕМА за установено, че В.С.Г.- ЕГН ********** *** не дължи на “Е.”- ЕАД, гр.П., ЕИК- …, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. “Х.” № . сумата 508, 30 лв. с ДДС, начислена по партида с клиентски номер № 1001097341 на измервателна точка № 2055040 за периода от 27.09.2013г. до 04.12.2013г., обективирана във фактура № 1112839130/09.05.2014г.

 

          ОСЪЖДА “Е.” ЕАД – гр. П. с ЕИК … със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. “Х.” № ., да заплати на В.С.Г.- ЕГН ********** *** сумата 750 лв., представляваща разноските му пред двете съдебни инстанции.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                      1.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ :

                                                                                                

          2.