Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 122   …………………18.03.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На осемнадесети февруари……………………………...……………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                      

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

  въззивно гражданско дело номер 1073….по описа за 2015……….……...година.

 

        Обжалвано е решение № 628 от 01.12.2014 г., постановено по гр.дело № 1347/2014 г. на Казанлъшкия районен съд, с което е признато за установено по отношение на Община Казанлък, че К.П.Б. е  собственик на имот- нива с площ 0.273 дка, пета категория, съставляваща имот № 021034 в м.”До село-запад” в землището на гр.Шипка, община Казанлък, на основание давностно владение.

 

        Въззивникът Община Казанлък, чрез юрисконсулт З.Б., счита, че решението е неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан. Моли да бъдат присъдени направените пред двете инстанции съдебни разноски. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият  К.П.Б., чрез пълномощника си адв.В.А., заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено изцяло като обосновано и правилно. Претендира за разноските по делото.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ГПК. Ищецът К.П.Б. твърди, че на 28.07.1992 г. купил от Т.Н. празно място извън регулацията на гр.Шипка с площ 270 кв.м и граници: на изток- парцел на Д.Р., на север- парцел на Х.А., на запад- блок на ТКЗС и на юг-дворище на кантона на „Пътни строежи", което било нейна собственост по наследство от нейния баща П.К.Н.. Местността, в която се намирал имотът била известна под името „Кантона”. При закупуването била съставена разписка за платените от купувача … лв. Владението на имота било предадено и оттогава до сега, повече от 20 години, твърди, че явно и необезпокоявано владее имота. Към настоящия момент тази местност се наричала „До село-запад”. Ищецът твърди още, че когато поискал да се снабди с документ за собственост, установил, че имотът се водел като земя по чл.19 ЗСПЗЗ- стопанисван от Общината и бил записан като нива с № 021034, V категория, с площ 0.273 дка. Твърди, че имотът винаги е бил частен, обработван от предишните собственици, а след това от него, не е влизал в ТКЗС и всички земи около него били частни. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че той е собственик на основание давностно владение на нива с площ 0.273 дка, V категория, съставляваща имот № 021034 в м.”До село-запад” в землището на гр.Шипка, община Казанлък, при граници и съседи: имот № 021031- нива на Община Казанлък, им. № 000213- населено място, имот № 021035- нива на Г.Д.Г., им.№ 021032- нива на В.А.Щ..

 

        Ответникът Община Казанлък в отговора си по чл.131 ГПК оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Твърди, че имотът е общинска собственост на основание чл.2, ал.1,т.2 и т.7 ЗОбС, чл.2, ал.1, във връзка с чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. Имотът станал собственост на Общината на 02.07.1999 г. след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими реални граници за землището на гр.Шипка, обнародван в ДВ, бр.55 от 18.06.1999 г. Твърди, че по отношение на този имот след придобиването му от Общината не тече придобивна давност, поради което ищецът не може да го придобие по давност. Твърди също, че липсват доказателства праводателят на ищеца да е притежавал правото на собственост върху имота; че имотът е подлежал на реституиране по силата на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като само по този ред е било възможно възстановяване на правата на собственост на собствениците или техните наследници върху земеделски земи, които са притежавали преди образуване на ТКЗС и ДЗС, независимо дали земите са били включени в такива стопанства или в други образувани въз основа на тях организации. Счита, че по силата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност по ЗСПЗЗ  не  се  зачита  и  започва  да  тече  от  влизането  в  сила  на разпоредбата на чл.5, т.е. от 22.11.1997 г. при условие, че имотът е бил възстановен на собственика му по реда на ЗСПЗЗ. От 2006 г. до 10.08.2010 г. по силата на чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ не течала придобивна давност поради законовата забрана. Липсвало основание да се твърди, че е налице изтекла в полза на ищеца 10 годишна придобивна давност, която да го легитимира като собственик на имота. Оспорва твърдението на ищеца, че е закупил от Т.Н. именно твърдяния от него имот, оспорва също твърдението му, че Т.Н. е била собственик на процесния имот. Представената разписка била за закупуване на дворно място в гр.Шипка. В отговора е оспорено и твърдението на ищеца, че закупеният от него от Т.Н. имот е идентичен с имот № 021034 в м.”До село-запад”.

 

        По делото не е спорно, че процесният имот съставлява по сега действащия план нива с № 021034, с площ 0.273 кв.м, V категория, м. „До селото- запад” в землището на гр.Шипка, община Казанлък /в с.з. на 29.10.2014 г.  представителят на ответника е заявил, че не оспорва, че имотът, който ищецът е получил от Д.Н. е имот 021034, описан в петитума на ИМ/. Със заповед № 137 от 11.11.2008 г. по чл.45в, ал.7 ППЗСПЗЗ имотът е записан като собственост на Община Казанлък като частна общинска собственост с начин на трайно ползване - нива. По делото не е спорно и това, че този имот е идентичен с част от имот 819, от който е бил образуван парцел ХШ- 819, собственост на Д.Г.Р.. Част от имот 819, състояща се от 255 кв.м, е изключена от регулацията на гр.Шипка с плана, одобрен със заповед № 190 от 1989 г. По регулационния план от 1958 г. изключената от регулация част от имот № 819 се е водила на името на П.Н.. Видно от представената декларация от 14.07.1992 г. К.П.Н. и М.П.Н. заявяват съгласието си като наследници на П.К.Н. тяхната сестра Т.П.Н. от гр.Шипка да получи, да влезе във владение и ползва място в м.”Кантона” в размер на 255 кв.м с граници: на изток парцел на Д.Р., на север-парцел на Х.А., на запад-блок на ТКЗС, на юг-дворище на „Кантона”.

 

        На 28.07.1992 г. Т./Т./ П.Н. „продала” за сумата от …лв. на ищеца К.П.Б. дворното място в гр.Шипка, без страните по сделката да сключат договор под формата на нотариален акт. От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Б.И.Д. и В.А.Щ. се установява, че ищецът закупил от Т.Н. през 1991-1992 г. незастроен, неограден имот от около 200-300 кв.м до последните къщи на гр.Шипка. Този имот бил обработван от бащата на Т.Н. приживе. По делото няма данни след смъртта на П.Н. през 1983 г. имотът да е бил обработван, стопанисван или владян като собствен от друго лице. От закупуването му ищецът влязъл във владение на имота като упражнявал фактическа власт върху него чрез своята майка, която редовно до смъртта си ползвала имота за отглеждане на селскостопанска   продукция, подпомагана от близки на ищеца. След смъртта й ищецът лично и с помощта на сина си стопанисвал имота като го ползвал за производство на продукция за лични нужди. Владението продължава и към настоящия момент.

 

        По делото ищецът не твърди, а и няма доказателства за процесния имот да е подавано заявление за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ. От представеното протоколно решение от 10.11.2008 г. на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, определена със заповед на директора на Областна дирекция „Земеделие” Стара Загора за определяне на имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, и извлечение от регистъра на земеделски земи, гори и земи в горския фонд в землището на гр.Шипка, се установява, че имот 021034 в м."До село-запад"- земя по чл.19 ЗСПЗЗ е вписан в регистъра.

 

        Освен тези факти, по делото е установено и още, че планът за земеразделяне за землището на гр.Шипка и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници е обнародван в ДВ бр.55/18.06.1999 г.

 

        При така установените факти и обстоятелства, съдът намира от правна страна следното: Посоченото от ищеца придобивно основание предполага установяването от фактическа страна на постоянно упражняване на владението с намерение вещта да се свои през определен период от време. В случая е безспорно установено, че ищецът е установил владение върху процесния имот от 28.07.1992 г. Владението е недобросъвестно, тъй като покупко- продажбата не е извършена с нотариален акт. Съгласно чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Този период е изтекъл, поради което няма основание да не бъде зачетен като основание за право на собственост на ищеца. Не е нужно намерението да се свои имота да бъде демонстрирано по отношение на общината, тъй като тя е трето лице, чуждо на собствеността, както към онзи момент /1992 г./, така и към настоящия момент. Неоснователно е възражението на ответника, че по отношение на имота придобивна давност не тече, тъй като имотът съставлява земеделска земя, който не е заявен за реституция в предвидените в ЗСПЗЗ срокове. Както праводателят на ищеца, така и той никога не е губил владението върху имота, нито той му е бил отнеман физически или юридически. По делото няма данни този имот да е бил внасян в ТКЗС. След изключването му от регулацията на града явно бащата на праводателката на ищеца е продължил да го владее, както и самият ищец след отстъпването на владението. При това положение имотът не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно чл.10, ал.1-14 ЗСПЗЗ на въстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети от собствениците им /Р 883-2010- І г.о.; Р 197- 2011- І г.о.; Р 798- 2010- І г.о.; Р 21- 2011- II г.о.; Р 427- 2009- II г.о. на ВКС, всички постановени по реда на чл.290 ГПК/. В случай, че собственикът не е бил член на ТКЗС и земята фактически не е била отнета, той запазва собствеността си изцяло. Както бе посочено по-горе такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. По същата причина е неприложима и нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, въвеждаща ограничение за приложението на посочения оригинерен придобивен способ.

 

        От друга страна, неоснователно ответникът счита, че е станал собственик с влизане в сила на плана за земеразделяне. В приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок . В този фонд влизат само земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в изброените в чл.10 ЗСПЗЗ хипотези. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да го придобие по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове /Р 21- 2011- II г.о.; Р 427-2009- II г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/.

 

        С оглед на фактическата обстановка, приета по делото, съдът намира, че в случая разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими по отношение на процесния имот, за който като изключен от регулацията на града, няма данни да е включен в ТКЗС или фактически да е бил отнет. В случай като настоящият, искът по чл.124, ал.1 ГПК е надлежно правно средство за защита на собствеността, а давността- допустим способ за придобиване на правото на собственост. Ищецът е собственик по давностно владение на процесната нива с площ 0.273 дка, пета категория, съставляваща имот № 021034 в м.”До село-запад” в землището на гр.Шипка, Община Казанлък. Предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, както правилно е приел и районният съд.

 

        Пред вид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззиваемият е претендирал за разноски по делото, но не е представил доказателства за извършени такива във въззивната инстанция. Разноските в първоинстанционното производство са му присъдени.

           

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                   Р   Е   Ш   И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 628 от 01.12.2014 г., постановено по гр.дело № 1347/2014 г. на Казанлъшкия районен съд.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: