Р Е Ш Е Н И Е

 

134                                  25.03.2015г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети февруари                         две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                         

    РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:

                                                                       МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1079 по описа за 2015 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на „Турийски и син” ООД гр.Павел баня, обл.Стара Загора, представлявано от М.Д.М., чрез адв. Г.М. против решение № 500 от 09.10.2014 г., постановено по гр.дело № 426/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се признава за установено, че „Турийски и син”ООД - гр.Павел баня, представлявано от М.Д.М. дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - гр. Пловдив сумата … лв., главница за консумираната електрическа енергия и предоставените мрежови услуги за обект мелница с ИТН 2009783 в гр. Павел баня за периода 01.11.2013 г. - 30.11.2013 г.; законната лихва върху главницата от …лв. за времето от 16.01.2014г. до 12.03.2014год., като се отхвърля иска като погасен поради плащане, и се признава за установено, че „Турийски и син”ООД - гр.Павел баня дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - гр. Пловдив сумата … лв., представляващи разноски по Заповед № 51/17.01.2014год. по гр. дело № 77/2014год. на РС Казанлък, като се осъжда  Турийски и син”ООД - гр.Павел баня да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - гр. Пловдив сумата … лв., разноски.   

 

Въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в наруше­ние на материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде отменено. Твърди, че ход на делото бил даден при допуснато процесуално нарушение, поради което съдът не бил имал основание да постанови решение. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение, поради лишаването на страната от възможността да участва в процеса и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на КРС. Претендира за разноски.

 

Въззиваемият “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, чрез юрисконсулт Д.С. взема становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Визираните пороци не били основание за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане, предвид характера на въззивното производство, като такова по съществото на правния спор. Моли да се постанови решение, с което да се остави в сила решението на РС Казанлък. Претендира за разноски  за юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК.

 

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване АД твърди, че по подадено заявление, РС Казанлък издал Заповед №51/17.01.2014год. по гр. дело № 77/2014год. за доставена за периода от 01.10.2013г. до 30.11.2013г. по партида на „Турийски и син” ООД, с клиентски № 100248266, на обект: гр.Павел баня, мелница, ИТН 2009783 електрическа енергия. След подадено от длъжника възражение, предявил настоящите искове. Твърди, че в качеството си на краен снабдител, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които за през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване АД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г., влезли в сила на 27.06.2008 г. По силата Общите условия, ищцовото дружество поело задължение да снабдява ответника с електрическа енергия и да му предоставя мрежови услуги за обект на потребление с ИТН 2009783, находящо се в гр. Павел Баня, ул. Георги Раковски № 30. Ответникът от своя страна, съгласно общите условия се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите. При неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на просрочие. В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване АД доставило на ответника на горепосочения обект за периода 01.10.2013 г. - 30.11.2013 г. електроенергия и мрежови услуги на обща стойност … лв. Поради забава в заплащане на горепосочените фактури ответникът му дължал лихва за забава в размер на законната лихва в общ размер от … лв. На 30.01.2014 г, 18.02.2014 г. и 20.02.2014 г. ответникът извършил частично плащане на претендираните суми в общ размер на … лв. Моли съда, да признае за установено съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване АД към „Турийски и син ООД съгласно издадената заповед за изпълнение по частно гр. дело 77/14 г., както следва: за …лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия и предоставените мрежови услуги за периода 01.11.2013 г. - 30.11.2013 г. по фактура № 1103882121; направените по частно гр. дело 77 / 2014 г. разноски в общ размер …лв.; законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 16.01.2014 г., до окончателното изплащане на присъдената сума. В хода на производството заявява, че ответникът му изплатил изцяло претендираните като главница суми чрез направени на 18.02.2014г., 20.02.2014г.,12.03.2013г. и 03.04.2014год. плащания. Претендира да се признае за установено, че ответникът му дължи разноските по ч.гр. дело № 77/2014год. в размер на ….лв. Ответникът „Турийски и син” ООД, представлявано от М.Д.М. чрез адв. Г.М., оспорва изцяло предявените срещу него искове както по основание, така и по размер.

 

По заявление от 16.01.2014т., РС Казанлък е издал Заповед № 51/17.01.2014год. по гр. дело № 77/2014год., с която е разпоредил „Турийски и син” ООД ЕИК: 123518259, със седалище и адрес на управление гр.Павел баня, представлявано от М.Д.М. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив, сумата  …лв. главница;   …лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 12.11.2013г. до 15.01.2014г.; законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2014г.  до изплащането й; …лв. разноски по производството, за електрическа енергия, доставена за периода от 01.10.2013г. до 30.11.2013г. по партида на „Турийски и син” ООД с клиентски № 100248266, на обект: гр.Павел баня, мелница, ИТН 2009783. Длъжникът „Турийски и син”ООД в срока по чл.414 ГПК е възразил, че не дължи изпълнение по издадената по ч.гр. дело № 77/2014г. заповед за изпълнение.

 

Видно от представената фактура № 1102475448/31.10.2013г. стойността на задължението на ответника е …лв. за периода 01.10.2013г.-31.10.2013г., а по фактура № 1102475448/30.11.2013г.- …лв. за периода 01.11.2013г. - 30.11.2013г.

 

От представената препис-извлечение от сметка, се установява, че са направени плащания от ответника на 30.01.2014г., на 18.02.2014г. и на 20.02.2014год. на обща стойност …лв. за погасяване на главницата и …лв. за погасяване на лихвите до момента на плащане. Към тази дата неизпълненото задължение на ответника според счетоводните записвания на ищеца е … лв. - главница и …лв. - разноски по заповедното производство. По искане на ответника, ищецът е представил на 06.06.2014год. препис-извлечение от сметката на ответника за ИТН 2009783 съдържаща задълженията, начислени на ответника по период, вид, размер и данни за тяхното погасяване. Това извлечение от сметка не е оспорено от ответника.

 

Ответникът като оспорва, че дължи претендираните суми, оспорва твърденията на ищеца, че му е доставил услугите, за които претендира плащане. Представя доказателства за платени по фактура 1103882121/2013г. на 12.03.2013г. 724.91 лв. главница и …лв. лихва и на 03.04.2014г. – …лв. главница и …лв. - лихва.

 

С молба от 07.08.2014г. ищецът е посочил, че ответникът е заплатил претендираната сума изцяло, с плащания на 30.01.2014г., 18.02.2014г., 20.02.2014г., 12.03.2014г. и на 03.04.2014г.

 

Предявеният иск е за признаване за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника за сумата … лв. - главница за консумираната електрическа енергия и предоставените мрежови услуги за периода 01.11.2013 г. - 30.11.2013 г. по  фактура № 1103882121 с падеж 10.12.2013г., заедно със законната лихва, считано от 16.01.2014г.  

 

Не е спорно по делото, че страните са в договорни отношения: ищецът разпространява и продава електрическа енергия, а ответникът е потребител на такава енергия с клиентски номер 1001248266. Възражението на ответника, че не е ползвал услугата по фактура № 1103882121 остана недоказано, тъй като не се представиха доказателства за прекъсване ползването на услугата за периода 01.11.2013г.- 30.11.2013год. Ответникът оспорва съдържанието на представените от ищеца фактура №1102475448/31.10.2013г., фактура № 1103882121/ 30.11.2013год. и препис-извлечение от сметка от 15.01.2014год., като изходящи от ищеца частни документи.

 

На основание чл.180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Документите свидетелстват за направените от ищеца измервания на доставената на ответника ел. енергия и мрежови услуги за периода 01.10.2013г.- 30.11.2013год. и определената въз основа на тези замервания цена на услугата. Ответникът като потребител на предоставяната от ищеца услуга се е съгласил определянето на количеството, доставена му от ищеца услуга да става от ищеца -доставчик с измервателно средство собственост на ищеца. Начинът на изчисляване на цената на услугата не е оспорен, оспорва се факта на предоставянето на такава услуга в периода 01.10.2013г. - 30.11.2013г. Оспорването е неоснователно. Съдът намира, че ответникът като абонат на ищеца, в качеството си на потребител е ползвал доставяната от ищеца до обекта електрическа енергия за периода 01.10.2013г. -  30.11.2013г. Липсват доказателства по делото доставянето на услугата да е било преустановено.

 

С оглед на обстоятелството, че в хода на делото е извършено плащане на главницата и лихвата по предявената претенция, въззивната инстация намира, че предявеният установителен иск, за признаване за установено съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника за исковата сума е неоснователен като погасен, поради плащане.

 

Разноските на ответника в заповедното производство в размер на … лв. не са платени до приключване на съдебното дирене, поради което са дължими от ответника и в тази част претенцията на ищеца е основателна.   

         

С оглед на изложените по – горе съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение, с което е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца исковата сума  в размер на … лв., заедно със законната лихва е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което се отхвърли иска за признаване за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника за претендираната сума, поради извършеното в хода на производството плащане. В останалата си обжалвана част, решението следва да бъде потвърдено.

 

          Въззивната инстанция констатира, че районният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като за съдебно заседание на 08.09.2014г. е дал ход на делото, без да е налице редовно призоваване на ответника, с което е нарушил неговото право на участие в производството. В настоящото въззивно производство, обаче, в което ответникът – въззивник е редовно призован, следва да се приеме, че допуснатото в първата инстанция процесуално нарушение е поправено. 

 

Искането на пълномощника на въззивника за връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав е неоснователно и не следва да бъде уважено. Това е така, защото с действащите процесуални разпоредби по ГПК /2008г./, за съда не съществува възможност при допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, да върне делото за ново разглеждане от друг състав. 

 

На въззивника на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на … лв., от които за държавна такса – … лв. и адвокатско възнаграждение в размер на …лв.  

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 500 от 09.10.2014 г., постановено по гр.дело № 426/2014г. на Казанлъшкия районен съд,  в частта, с която се признава за установено, че “Турийски и син” ООД, гр. Павел баня, дължи на “ЕВН БЪлгария Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив сумата … лв. главница за консумирана ел. енергия и предоставени мрежови услуги за обект с ИТН 2009783 за периода 01.11.2013г. – 30.11.2013г., заедно със законната лихва върху сумата за времето от 16.01.2014г. до 12.03.2014г. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземането на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив към “Турийски и син” ООД, гр. Павел баня за сумата … лв. главница за консумирана ел. енергия и предоставени мрежови услуги за обект, с ИТН 2009783, за периода 01.11.2013г. – 30.11.2013г., заедно със законната лихва върху сумата от 16.01.2014г. , за което задължение е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 17.01.2014г. по ч. гр.д. № 77/2014г. по описа на Казанлъшкия районен съд, като погасен поради плащане.

 

                ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България електроснабдяване” АД гр. Пловдив, ул.Христо Г. Данов № 37 да заплати на “Турийски и син” ООД, ЕИК 123518259 гр.Павел баня, ул.Георги Раковски № 30 сумата от …/ …/ лв., представляващи направените по делото разноски.  

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: