Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 130 ……………………25.03.2015 година……………Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и пети февруари…………………………………………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1087….по описа за 2015………………година.

 

        Обжалвано е решение № 1177 от 14.11.2014 г., постановено по гр.дело № 1974/2014 г. на Старозагорския районен съд, с което М.Д.М. и М.П.В. са осъдени да заплатят на основание чл.45 ЗЗД на Н.Д.Н., действаща чрез Д.Д.Н. като неин настойник, сумата от …лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди- пропуснати ползи, изразяващи се в неизплащане на целеви помощи за отопление за следните отоплителни сезони: за  2008/2009 г.- 382.50 лева; 2009/2010 г.- … лева; 2010/2011 г.- … лева и  2011/2012 г.- … лева, в резултат на сключването от двамата ответници на нищожен договор за покупко-продажба, чиято нищожност е обявена с решение № 507/19.04.2013 г. на РС- Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.05.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от …лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2012 г. до 12.05.2014 г., като в останалата му част- до претендираните … лева, този иск е отхвърлен като погасен по давност.

 

        Въззивниците М.Д.М. и М.П.В., чрез пълномощника си адв.Д.М., считат, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Молят същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъдат отхвърлени обективно съединените искове като неоснователни и недоказани. Алтернативно, молят да бъде изменено атакуваното решение, като бъде оставено в сила само по отношение на отоплителен сезон 2011/2012 г. Молят да им бъдат присъдени разноските по делото. Подробните съображения, изложени в жалбата, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемата Н.Д.Н. чрез настойника си Д.Д.Н., и пълномощника си адв.Т.А., моли обжалваното решение да бъде потвърдено като законосъобразно, обосновано, правилно и справедливо. Претендира за направените във въззивното производство разноски. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемата, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД. Ищецът Д.Д.Н. като настойник на поставената под пълно запрещение Н.Д.Н.- негова дъщеря, твърди в исковата си молба, че настойник на ищцата за период само от няколко месеца бил първият й братовчед по майчина линия ответникът М.Д.М., който в това си качество продал идеалните части от наследените от майка й недвижими имоти. Купувач по вещно-прехвърлителната сделка от 06.07.2007 г. била приятелката на настойника – втората ответница М.П.В.. С влязло в сила на 31.05.2013 г. решение по гр.дело № 3840/2012 г., Старозагорският районен съд обявил за нищожен договор, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 125, том II, рег.№ 3508, дело № 249 от 06.07.2007 г. на нотариус П.И., рег.№ 308, за продажба на идеални части от недвижими имоти- дворно място, жилищна сграда, второстепенни сгради, находящи се в с. Горно Ботево, община Стара Загора, както и идеални части от земеделски земи в землището на същото село, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД- поради накърняване на добрите нрави, като в мотивите на решението подробно било посочено в какво се изразявало накърняването на добрите нрави. От друга страна, в мотивите на същото решение се излагали съображения, че ответникът- настойник увредил ищцата в хипотезата на чл.40 от ЗЗД, като била установена недобросъвестност, както на ответника, така и на ответницата М.В.. Последната към датата на увреждащата сделка била в близки приятелски отношения с ответника, а впоследствие заживяла заедно с него на семейни начала. Самото поведение на М. и В. било съдебно признато за виновно и противоправно при нарушаване на правилата на морала. Сделката била призната за нищожна от съда на основание именно този порок- чл. 26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД - накърняване на добрите нрави, който порок бил директно съотносим към поведението на двамата. И двамата знаели към момента на сключване на сделката, че ищцата била лице, поставено под пълно запрещение и съответно под специалната закрила на закона, и съзнавали, че я увреждали имуществено. В резултат на поведението на двамата ответници настъпили имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за ищцата, като ищцата била лишена от една сигурна възможност да увеличи имуществото си с целевите помощи за отопление за петте отоплителни сезона, следващи датата на сключване на обявената за нищожна покупко-продажба, а именно - от 2007/2008 г. до 2011/2012 г., отпускани по реда на Наредба № 5/30.05.2003 г., действаща за отоплителен сезон 2007/2008 г., и по реда на Наредба № РД-07-5, в сила от 27.05.2008 г., за останалите четири отоплителни сезона до 2011/2012 г. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата, във връзка с чл.10, ал.1, т.6. от ПП на Закона за социално подпомагане, от лицата, които имат право на целева помощ за отопление, се изключвали по силата на закона тези, които прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години. Наличието на самата възмездна сделка, впоследствие обявена за нищожна, била причина, поради която лицето нямало право на целева помощ за отопление през последващите 5 отоплителни сезона. След изтичане на 5-годишния ограничителен период на ищцата Н.Д.Н. били отпуснати целеви помощи за отопление за следващите два поредни отоплителни сезона - 2012/2013 г., както и за 2013/2014 г., всяка от които била в размер на … лв. Ищцата Н.Н. претендира пропуснатите ползи само за последните четири отоплителни сезона, отпускани по реда на Наредба № РД-07-5/2008 г., в размер общо на …лв., както следва: за отоплителен сезон 2008/2009 г.- целева помощ за отопление в размер на … лв.; за отоплителен сезон 2009/2010 г.- целева помощ за отопление в размер на … лв.; за отоплителен сезон 2010/2011 г.- целева помощ за отопление в размер на …лв.; за отоплителен сезон 2011/2012 г.- целева помощ за отопление в размер на …лв. Претендира и мораторна лихва по чл.86 ЗЗД в размер общо на … лв., считано от момента на забавата за всяка пропусната целева помощ за отопление, както следва: за периода от 31.01.2009 г. до 12.05.2014 г.- в размер на …лв.; за периода от 31.01.2010 г. до 12.05.2014 г.- в размер на … лв.; за периода от 31.01.2011 г. до 12.05.2014 г.- в размер на … лв.; за периода от 31.01.2012 г. до 12.05.2014 г.- в размер на …лв. Датата, от която била изчислена мораторната лихва била 31 януари от годината на съответния отоплителен сезон и била посочена в Наредбата като краен срок за изплащане на целевата помощ за отопление за всеки отделен отоплителен сезон. В с.з. на 17.10.2014 г. е допуснато изменение на размера на предявените искове на основание чл.214 ГПК, като същите се считат предявени общо за сумата … лв.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответниците М.Д.М. и М.П.В. са оспорили изцяло предявените обективно съединени искове. Не спорят, че с решение по гр.дело № 3840/2012 г. на PC - Стара Загора, на основание чл. 26, ал. 1, предл.3 ЗЗД съдът обявил за нищожен договора за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 125, том ІІ, рег. № 3508, дело № 249/06.07.2007 г. на нотариус П.И., рег. № 308, като решението влязло в законна сила на 31.05.2013 г.; че ищцата притежавала ид.части от апартамент в гр. Стара Загора, бул. „…" № …, ет. …, ап. …с площ от 85.32 кв.м; че от 20.08.2007 г. било отменено поставянето на Д.Д.Н. под ограничено запрещение; че последният бил настойник на дъщеря си и че ищцата била с постоянен адрес с.Диня, община Раднево, където живеела заедно с леля си- сестра на настойника й, т.е. същата не обитавала никой от притежаваните от нея жилищни имоти. Ответниците считат, че предявените обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в незаплащане на целеви помощи за отопление за четири поредни отоплителни сезона от 2008/2009 г. до 2011/2012 г. вкл., били неоснователни. Съгласно чл. 13 ЗСП социални помощи се отпускали въз основа на молба-декларация, подадена от нуждаещия се или от упълномощено от него лице. Помощите се отпускали със заповед на директора на Дирекция „СП”. Ал.3 на чл.13 ЗСП пък разпореждала, че отказът за отпускане на социални помощи задължително се мотивирал. Дори и да било налице нормативно признато право на гражданите на социално подпомагане, то се извършвали от държавата само и единствено, когато съответните органи били специално сезирани от нуждаещото се лице и то отговаряли на всички нормативно установени изисквания. За целия процесен период се прилагали разпоредбите на Наредба № РД- 07- 5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, в сила от 27.05.2008 г. Съгласно чл. 2 от Наредбата право на целева помощ за отопление имали лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата - декларация бил по-нисък или равен на диференциран минимален доход за отопление и отговаряли на условията по чл.10 и чл.11 ППЗСП. Трайно установената практика на ВАС относно отпускането на целеви помощи за отопление била категорична, че лицата, кандидатстващи за такива помощи, следвало да отговарят на всички кумулативно предвидени условия в чл.10 и чл. 11 ППЗСП. Според същата и едно от условията да било налице по отношение на кандидатстващото лице, то законосъобразно щяло да му бъде отказано отпускането на целева помощ. В този смисъл твърдят, че дори и да не била налице разпоредителната сделка, извършена от тях, то ищцата Н.Д.Н. не отговаряла на нормативно установените изисквания за отпускане на целева помощ и по-конкретно на чл.10, ал.1, т.4 ППЗСП. Още към първия процесен период- отоплителен сезон 2008/2009 г.        ищцата не отговаряла на това императивно установеното изискване, тъй като още към онзи момент тя била собственик на жилищни имоти: апартамент и дворно място с постройки в него, и на земеделска земя. Освен това, в хода на производството по гр.дело № 5466/2013 г. на PC- Стара Загора, по което ищцата претендирала връщане на арендни плащания за отдадената под наем земеделска земя в землището на с. Горно Ботево, й била възстановена сумата в общ размер на …лв., или в процесния период същата можела да получава допълнителни доходи от имотите си. Баща й също имал морално и законово задължение да осигурява издръжка на дъщеря си. Съгласно чл.11, ал.2 ЗСП, социални помощи се получавали от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл.140 СК. Молят по изложените съображения предявените искове да бъдат отхвърлени. В случай, че съдът прецени, че главните обективно съединени искове са основателни и доказани, то правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава. За вземанията за лихви законодателят бил предвидил кратката тригодишна давност.

 

        Страните не спорят, че с решение № 507/19.04.2013 г., постановено по гр. дело № 3840/2012 г., Старозагорският районен съд е обявил за нищожен договор, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 125, том ІІ, рег.№ 3508, дело № 249 от 06.07.2007 г. на нотариус П.И., рег.№ 308, с район на действие района на Районен съд-  Стара Загора, с който ищцата Н.Д.Н., чрез своя настойник М.Д.М., продала на М.П.В.  1/4  идеална част от дворно място с площ от 980 кв.м, находящо се в с.Горно Ботево, община Стара Загора, съставляващо УПИ ІІІ-269 в кв.36 по плана на селото, заедно със съответната 1/4 идеална част от всички постройки и подобрения в имота, както и земеделски земи, подробно описани в нотариалния акт, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД- поради накърняване на добрите нрави. Решението е влязло в законна сила на 31.05.2013 г. Съдът приел, че ответникът М.Д.М., действащ като настойник и законен представител на ищцата от страна на продавача, и вторият ответник М.П.В. са действали във вреда на представляваното лице против интересите му, като поведението и на двамата противоречало на правилата на морала.

 

        От представеното по делото ЕР на ТЕЛК № 0824/25.03.2011 г. се установява, че Н.Д.Н. е със 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, с водеща диагноза: Умерена умствена изостаналост и общо заболяване: Умерена умствена изостаналост. Значително нарушение в поведението, изискващо внимание или лечение. Симптомна епилепсия- редки нерализирани конвулсни пристъпи. От удостоверение, изх. № 2292/18.08.2011 г. на РУ „СО”- Стара Загора е видно, че ищцата Н.Д.Н. получава наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на … лева; лична социална пенсия за инвалидност …лева; добавка за чужда помощ в размер на … лева, или месечният  размер на сумата за получаване е … лева.

 

        От удостоверение, изх. № 94 ДД/0124/25.06.2014 г. на Дирекция „Социално подпомагане”- Стара Загора се установява, че Д.Д.Н., като баща и законен представител на поставената под пълно запрещение Н.Д.Н., за периода от 2008 г. до 2012 г. не са получавали целева помощ за отопление. От удостоверението е видно, че законово определеният размер на целевата помощ за отопление е съответно: отоплителен сезон 2008/2009 г.- …лева; отоплителен сезон 2009/2010 г.- …лева; отоплителен сезон 2010/2011 г.- …лева и отоплителен сезон 2011/2012 г.- …лева.

       

        От удостоверение изх. № 94 НН/0009/18.08.2014 г., издадено от Дирекция „Социално подпомагане”- Раднево, е видно, че за периода 01.07.2008 г. до 31.10.2011 г. Н.Д.Н. има подадена молба- декларация № 0400/25.08.2011 г. за отпускане на целева помощ за отопление по Наредба № РД-07-5/2008 г. Издадена е заповед № 0400/08.09.2011 г. за отказ на основание чл.4, ал.4 от Наредба № РД-07-5/2008 г., във връзка с чл.10, ал.1, т.6 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/.

 

        От показанията на разпитания по делото свидетел Н.Д.Н. /брат на настойника Д.Д.Н. и чичо на ищцата Н.Д.Н./ се установява, че той бил упълномощен от брат си да му помага, да му съдейства, да ходи по институции. През 2007 г. разбрал, че Н. трябвало да получава помощи. Три пъти посещавал „Социални грижи”, но в компютъра излизало, че има продадени имоти на стойност … лева и му казвали, че няма смисъл да се подава молба. Заявява, че в периода 2008- 2012 г. Н. ***. Тя получава припадъци и брат му често боледувал.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът намира следното: Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. В случая ищцата твърди, че в резултат на противоправното поведение на ответниците при извършване на продажбата на собствените й недвижими имоти, обективирана в нот.акт № 125, том ІІ, рег.№ 3508, дело № 249, е претърпяла имуществени вреди- пропуснати ползи, изразяващи в неполучаване на целеви помощи за отопление за четири отоплителни сезона.

 

        Целевите помощи за отопление се отпускат съгласно Наредба № РД-07-5/2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Съгласно тази наредба „отоплителен сезон” е периодът от 1 ноември до 31 март, а  право на целева помощ на отопление имат лицата и семействата, чийто среден месечен доход за предходните месеци преди месеца на подаване на молбата- декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл.10 и чл.11 от ППЗСП- чл.2, ал.1. Съгласно чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят на следните допълнителни условия: да не са прехвърляли жилище, вилен селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните пет години. Съгласно разпоредбата на чл.13 от ЗСП, социални помощи /каквато е и целевата помощ за отопление/ се отпускат въз основа на молба-декларация, подадена от нуждаещия се или от упълномощено от него лице. Помощите се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Отказът за отпускане на социални помощи задължително се мотивира. Следователно, целевата помощ за отопление не се дължи безусловно, а за да се получи, следва да се спази процедурата за кандидатстване за такава помощ. В настоящия случай безспорно се установи, че ищцата е подала молба- декларация за отпускане на помощ за отопление за отоплителен сезон 2011/2012 г., по която е получила отказ със заповед на директора на ДСП с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1, т.6 ППЗСП. За останалите претендирани отоплителни сезона същата не е кандидатствала по предвидения в закона ред и съответно не е получавала откази по този ред от органа, който единствено е овластен да провери налице ли са или не предпоставките на закона за отпускане на такава помощ. Не е в компетенцията на съда сега да преценява имала ли е или не /и ако не по какви причини/ право на такава помощ в другите отоплителни сезони, за които ищцата не е подавала молба- декларация за отпускане на помощ за отопление, т.е. не е сезирала компетентния орган с такова искане. Поради това показанията на свид.Неделчо Н., че нямало смисъл да се подават молби, са без значение.

 

        Поради изложеното съдът намира, че е налице пропусната полза, изразяваща се неполучаване на такава помощ в резултат на сделката, обявена за нищожна поради неправомерното поведение на двамата ответници, само по отношение на отоплителен сезон 2011/2012 г., за който е налице сезиране на ДСП с молба- декларация за отпускане на помощ, по която компетентния орган е постановил отказ с основание обявената за нищожна сделка. Както бе посочено по- горе, договорът, който е послужил като основание административният орган да откаже да отпусне исканата социална помощ е бил обявен за нищожен поради противоречие с добрите нрави. По естеството си добрите нрави представляват морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Те са свързани основно със забраната да се вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално, здравословно или материално положение. Следователно, налице е противоправно деяние на ответниците, от което пряко са произлезли вредите. Имуществените вреди  в случая възлизат на сумата 289.60 лв., какъвто е бил размерът на целевата помощ за отопление за сезон 2011/2012 г. Следва искът да бъде уважен в този размер. Основателен е й искът по чл.86 ЗЗД в размер на …лв. върху тази сума. По изложените по- горе съображения исковете за сумите за отоплителни сезони 2008/2009 г.- за 382.50 лева; 2009/2010 г.- за … лева и 2010/2011 г.- за …лева следва да бъдат отхвърлени като недоказани.

 

        Пред вид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която са уважени предявените искове за имуществени вреди, изразяващи се в неизплащане на целеви помощи за отопление за следните отоплителни сезони: за  2008/2009 г.- … лева; 2009/2010 г.- …лева; 2010/2011 г.- …лева, а така също и в частта над …лв. до …лв. мораторна лихва, както и в частта за разноските, и вместо него бъде постановено друго, с което тези искове бъдат отхвърлени. В останалата част решението следва да бъде потвърдено. На страните следва да се присъдят разноски по делото както следва: на ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно уважената част на исковете в размер на …лв., а на ответниците на основание чл.78, ал.3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от исковете- в размер на … лв.

 

        Водим от горните мотиви,  Окръжният съд

 

                                    Р   Е   Ш   И :

 

        ОТМЕНЯ решение № 1177 от 14.11.2014 г., постановено по гр.дело № 1974/2014 г. на Старозагорския районен съд, в частта, с която са уважени предявените искове за имуществени вреди, изразяващи се в неизплащане на целеви помощи за отопление за следните отоплителни сезони: за  2008/2009 г.- … лева; за 2009/2010 г.- …лева и за 2010/2011 г.-…лева, а така също и за мораторна лихва в частта над …лв. до …лв., както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

        ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Д.Н., ЕГН **********, действаща чрез настойника си Д.Д.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Стара Загора, ул. „Хаджи Д. Асенов” № 95, ет.1, офис 5, адвокат Т.А., против М.Д.М., ЕГН **********,*** и М.П.В., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди- пропуснати ползи, изразяващи се в неизплащане на целеви помощи за отопление за отоплителни сезони както следва: за  2008/2009 г.- …лева; за 2009/2010 г.- …лева и за 2010/2011 г.- …лева, които вреди са настъпили в резултат на сключването от двамата ответници на договор за покупко-продажба на имоти, който е обявен за нищожен поради накърняване на добрите нрави с решение № 507/19.04.2013 г. по гр.дело № 3840/2012 г. на РС- Стара Загора, като неоснователни и недоказани.

 

        ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Д.Н., чрез настойника й Д.Д.Н., против М.Д.М. и М.П.В. иск за мораторни лихви в частта над … лв. до … лв.

 

        ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

 

        ОСЪЖДА М.Д.М., с посочен по- горе адрес, и М.П.В., с посочен адрес, да заплатят на Н.Д.Н., чрез настойника й Д.Д.Н., с посочен адрес, направените по делото разноски съразмерно уважената част на исковете в размер на … лв. /… лева/.

 

        ОСЪЖДА Н.Д.Н., чрез настойника й Д.Д.Н., с посочен адрес, да заплати на М.Д.М., с посочен адрес и на М.П.В., с посочен адрес, направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част на исковете в размер на … лв. /…стотинки/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                  2.