Р Е Ш Е Н И Е

номер 116                                                17.03.2015г.                                  град С.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ СЪСТАВ  На двадесет и шести февруари  2015 година В открито съдебно заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА                                                   

ЧЛЕНОВЕ :           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                           ВАНЯ ТЕНЕВА

при секретар С.С., като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ, въззивно гражданско дело номер 1094 по описа за 2015г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258273 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Въззивното съдебно производство е образувано въз основа на поредна въззивна жалба вх.№ 27571/09.12.2014г. от М.Д.К., Н.Д.К. и И.Д. ***, против отхвърлителната част на Решение № 1246/26.11.2014 г. по гр.д. № 3563/2014 г. по описа на Районен съд- С., с което е уважен частично предявеният от тримата въззивни жалбоподатели срещу Държавата чрез МРРБ- С. установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното първоинстанционно съдебно Решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което молят същото да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде постановено друго, с което бъде изцяло уважен предявеният иск. Конкретно е посочено, че съдът е изследвал наследствени отношения между наследниците на общия наследодател на ищците, но такъв спор не бил повдигнат с исковата молба и с това съдът се е произнесъл по въпрос, с който не е бил сезиран. Считат, че съдът неправилно не е взел предвид, че само ищците твърдят придобивна давност, а ответникът не оспорвал с отговора на исковата молба собствеността на 744/1452 кв.м. ид.ч., с което спорни били само 336 кв.м. до 1080/1452 кв.м. ид.ч. Алтернативно пледират, че Решението на първоинстанционния РС следва да се отмени, като делото се върне обратно на РС за постановяване на ново Решение по съществото на спора. Претендират за разноските пред настоящата въззивна инстанция.

Въззиваемата страна Държавата, представлявана от МРРБ- С., действаща чрез упълномощения Областен управител на област С., е депозирала изричен писмен Отговор на въззивната жалба, че атакуваното Решение е изцяло законосъобразно и правилно, че не са налице сочените от в.жалбоподатели пороци в Решението, поради което същото следва да се потвърди изцяло обжалваното Решение на РС- С...

Въззивният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по свое убеждение и съобразно разпоредбите на чл.12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното :

Производството пред РС- С. е било образувано първоначално по искова молба на М.Д.К., Н.Д.К. и И.Д.П.- и тримата от гр.С., с която е предявен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. В Исковата си молба ищците твърдят, че общият им наследодател П. Д. Ж. е признат за собственик на 171/744 кв.м. от дворно място, представляващ имот пл. № 195, кв. 14 по стария регулационен план на С. минерални бани, като им е прехвърлил по 1/3 ид.части на всеки от тримата, чрез правни сделки както следва: покупко-продажба от 1980 г. в полза на първия ищец М.Д.К., покупко-продажба от 1980 г. в полза на втория ищец Н.Д.К. и покупко-продажба от 1985 г. в полза на третия ищец И.Д.П.. Твърдят също така, че след влизане в сила на ЗВСОНИ/1992г./ със Заповед № 3442/28.12.1992 г. на Кмета на Община- С. е възстановена собствеността върху останалите 573/744 кв.м. от описания по-горе недвижим имот в полза на наследниците на П. Д. Ж., като общият им наследодател е владял имота необезпокоявано и непрекъснато от преди отчуждаването му в полза на Държавата през 1950 г. и до неговата смърт, а след това ищците като негови наследници по закон са го владели непрекъснато, явно и без оспорване, като владението е осъществявано в границите на имота през време на всички негови регулации от 1932 г. до действащата настоящем такава. Считат, че тъй като Областният управител- С. е съставил Акт за държавна собственост/АДС/ № 7095/18.04.2012 г. за 708/1452 кв.м. ид. части от имота, на тях им е оспорено правото на собственост и искат да бъде установено спрямо ответника- Държавата, че те са собственици на 1080/1452 кв.м. ид.части от поземления имот по покупка и давностно владение. В изпълнение на указанията на РС- С. ИМ е била поправена, като процесния недвижим имот е индивидуализиран съгласно действащия регулационен статут на имота, като в петитума на исковата молба е посочено, че се претендира на основание наследство, покупка и давностно владение собствеността върху 1080/1452 кв.м. ид.части от поземлен имот с идентификатор 68970.502.265 с площ от 1452 кв.м. по одобрената кадастрална карта на с.С., общ.С., обл.С...

С последното обжалвано Решение РС- С. е признал за установено по отношение на ответника- Държавата чрез МРРБ- С. част от исковата претенция, че тримата ищци са собственици по наследство, по силата на договори за покупко-продажби от 1980 г. и договор за дарение от 1985 г., на общо 385,875/1452 кв.м. ид.части от поземлен имот с идентификатор 68970.502.265 с площ от 1452 кв.м. по одобрената кадастрална карта на с.С., като е отхвърлил част от иска над 385, 875/1452 кв.м. ид.ч. до претендираните 1080/1452 кв.м. ид.ч. от същия имот, като неоснователен и недоказан в тази му част, ведно със законните последици.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна гледна точка следното :

При извършената служебна проверка на въззивната жалба въззивният ОС- С. намира същата за процесуално допустима- въззивната жалба е внесена за разглеждане в РС- С., постановил първоинстанционното решение, в законния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и от правно легитимираната страна/тримата ищци- въззивни жалбоподатели/, имаща интерес от въззивно обжалване на Решението.

Обжалваното първоинстанцонно Решение е валидно постановено от РС.

Съгласно правилата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай въззивният съд обаче намира, че обжалваното решение е недопустимо по аргументи, различни от изложените такива във въззивната жалба, а именно :

Извършеният фактически и правен анализ води до единствения възможен и логичен извод, че производството пред първоинстанционния съд се е развило по изначално нередовна искова молба, което не е било констатирано от съда нито при проверката, извършена по реда на чл.129 от ГПК, нито по-късно. Обстоятелствената част на исковата молба не кореспондира със заявеното в петитума общо искане за установяване на площ от 1080/1452 кв.м. ид. части. В обстоятелствената част на поправената Искова молба единствено е отбелязано единствено, че по действащия кадастрален план и регистър процесният недвижим имот е с площ от 1452 кв.м., но не са изложени фактите и обстоятелствата по отношение на имот с такива пространствени параметри. По-късно релевираните от процесуалните представители на ищците правни доводи и ангажирани във връзка с тях доказателства, не могат впоследствие да санират този първоначален и неотстранен до момента порок на самата Искова молба, въпреки многобройните първоинстанционни и въззивни съдебни състави, произнасяли се по нея. Така описаната фактическа обстановка е изложена крайно пестелива, което не позволява да се индивидуализира на какво правно основание, за каква част и от кой имот се претендира тази собственост/съсобственост/. В този смисъл Исковата молба не е позволявала първоинстанционния съд да определи предметната страна на спора, чиято резултативност е следствие на дискредитиращите се взаимно обстоятелствена част и петитум на исковата молба, което се е отразило пряко върху цялостното производство и на крайния първоинстанционен съдебен акт. Изначално неясните твърдения в Исковата молба не позволяват да се даде правна оценка на спора и същият да бъде разгледан по същество, поради което произнасянето на РС е излязло извън диспозитивното начало на гражданския процес по смисъла на чл.6, ал.1 и ал.2 от ГПК. Тъй като не е налице правомощието на настоящата въззивната инстанция по т.10 от ТР № 1/2001 г. на ВКС- С./служебна активност на въззивния съд по оставянето на исковата молба без движение/, тъй като въззивните проверки за валидността и допустимостта на обжалваното Решение предхождат съответните въззивни проверки за правилността на Решението. Наред с това те са свързани с абсолютните предпоставки за предявяването на един иск, които задължително следва да бъдат служебно спазвани от съда във всяко положение на делото. Поради което порокът следва да се констатира и отстрани още при първоинстанционното развитие на делото пред РС, за да може още първоинстанционния съд да определени спорния предмет, да му придаде правна оценка и съобразно установеното да постанови крайния си съдебен акт. Противното би означавало, че при настоящото въззивно производството/което не подлежи на касационен контрол с оглед ниската цена на иска/, ще следва да се развие единствено и само в една единствена инстанция- настоящия ОС- С. и като първа, и като въззивна такава, без право на касация.

Гореописаните фактически и правни аргументи се подкрепят и от неясно развилото се от към предметна страна първоинстанционно съдебно производство, което рефлектира и върху това пред настоящата въззивна инстанция- неяснотата на предметната страна на спора се е отразила и в произнасянето на първостепенния съд по непредявено с Исковата молба правно основание– договор за дарение, каквито обстоятелства не са въобще изложени в нито в първоначалната Искова молба, нито в по- късно представената коригирана ИМ, нито са по-късно по какъвто и да е процесуален ред релевирани. Законът/ГПК/ не предвижда каквато и да е възможност за автоматично изменение на основанието на исковата претенция само по изявление на ищеца или чрез осъществено нейно евентуално доказване, но такова изменение е процесуално допустимо единствено и само, ако съдът прецени това за уместно с оглед защитата на ответника по правилата на чл. 214, ал. 1 от ГПК, като по този въпрос съответният съд/в случая първоинстанционния РС- С./  се произнася задължително със специално свое Определение.

Въззивния съд в настоящия си състав счита, че при поредното ново разглеждане на делото в РС следва да се конкретизират точно, ясно и недвусмислено спорния предмет чрез уеднаквяване на обстоятелствена част и петитум на исковата молба, посочване на какво основание, каква част и от кой имот, и с какви пространствени параметри се претендира. Наред с това РС при новото разглеждане на делото и произнасянето си с пореден нов акт по същество/Решение/ следва да се съобрази и с невъзможността при предявен иск за собственост(установителен или ревандикационен), да изследва наследствените квоти на неучастващи в процеса страни и да се произнася изрично по тях.

Предвид всички гореизложени мотиви, въззивният съд констатира цялостна недопустимост на обжалваното първоинстанционно Решение, и прилагайки законовите си правомощия като въззивна съдебна инстанция си по чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК счита, следва да го обезсили и да върне делото на първоинстанционния РС- С. за ново оставяне “Без движение” на ИМ и за ново произнасяне по предявения установителен иск за собственост, съобразно изложените по- горе съображения.

            Тъй като въззивните жалбоподатели са поискали от настоящия ОС- С. да им присъди разноски за производството, но не са представили задължителния за това Списък по чл.80 от ГПК, по това тяхно искане въззивният съд не следва да се произнася в настоящото си обезсилващо въззивно съдебно Решение.

            Настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно изричните правила на чл.280, ал.2 от ГПК.    

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.270, ал.3, изр.3  във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, въззивният Окръжен съд- С.

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОБЕЗСИЛВА  Решение № 1246/26.11.2014 г. по гр.д. № 3563/2014 г. по описа на Районен съд- С..

 

ВРЪЩА делото обратно на първоинстанционния Районен съд- С., с даването на указания съобразно мотивите на настоящото въззивно съдебно Решение, за :

1.Образуване на делото под нов номер и за ново разглеждане на делото от нов съдебен състав.

2.Оставяне на ИМ “Без движение” за конкретизиране точно, ясно и недвусмислено на спорния предмет по делото чрез уеднаквяване на обстоятелствена част и петитум на исковата молба, посочване на какво основание, каква част и от кой имот, и с какви пространствени параметри се претендира.

3.Разглеждане на делото и произнасянето с пореден нов акт по същество/Решение/ без да изследва наследствените квоти на неучастващи в процеса страни и без да се произнася изрично по тях.

 

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК.           

                         

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                             

                                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                 2.