Р Е Ш Е Н И Е

номер 126                               23.03.2015 година                 град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти февруари                                                   2015 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

2. ВАНЯ ТЕНЕВА

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Тенева, въззивно гражданско дело номер 1100 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Е.” ЕАД срещу решение № 1243 от 26.11.2014 г., постановено по гр. д. № 1473/2014 г. по описа на С. районен съд.

В жалбата са наведени доводи, че съдебното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна С.Ж.С. е подал отговор, в който оспорва въззивната жалба с аргументи за нейната неоснователност и иска обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на С.Ж.С., с която е предявен срещу “Е.” ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

По делото не е спорно между страните, че са сключили договор за продажба на електрическа енергия, като въззиваемият е потребител на електроенергия на обект, находящ се на адрес с. К., с клиентски номер 1001126344 и ИТН /Измервателна точка номер/ 2100988.

От представения по делото констативен протокол от 14.08.2013 г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване се установява, че при извършена проверка на обекта от двама представители на “Е.” ЕАД /ЕВН ЕР/ и в присъствието на свидетел, е констатирано, че електромерът следва да се изпрати за проверка за точността му. Констативният протокол е подписан от двамата представители на електроразпределителното дружество и от един свидетел. От протокола е видно, че към момента на извършване на проверката въззиваемият не е присъствал.

По делото е представен констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване с фабричен номер 14263913, изготвен и подписан от З. Ч. – старши специалист и К. М. - началник отдел в РО - Пловдив при Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" при Българския институт по метрология. От тези писмени доказателства се установява, че въз основа на извършена проверка по заявление на ЕВН ЕР е констатирано, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера като са установени стружки по магнита, които забавят или спират ротора, изрязани са част от зъбите на второ зъбно колело и същото е изместено. В резултат на тези манипулации броителният механизъм не отчита консумираната енергия.

С писмо на ЕВН ЕР въззиваемият е уведомен, че на 14.08.2013 г. при извършена проверка на меренето на електрическа енергия на сградата с клиентски номер 1001126344 и ИТН /Измервателна точка номер/ 2100988, е констатирано от служители на дружеството, че електромерът не отчита, за което бил съставен протокол и ще бъде коригирана сметката за електрическа енергия за времето от 86 дни, за периода от 21.05.2013 г. до 14.08.2013 г., в който период е начислена ел.енергия в размер на 5 736 кВтч на стойност 1102, 34 лв. с ДДС. За посочения период е съставена справка за коригиране на сметка за електроенергия и фактура от 19.02.2014 г. на стойност 1102, 34 лв. с ДДС.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Чрез предявения отрицателен установителен иск въззиваемият отрича вземането на въззивника на стойност 1102, 34 лв. с ДДС за начислена електрическа енергия в размер на 5 736 кВтч чрез корекция на сметката за периода от 21.05.2013 г. до 14.08.2013 г., при което в тежест на въззивната страна е да докаже съществуването на оспореното вземане.

В случая безспорно е установено, че въпросният електромер е манипулиран и че неотчетената от него електрическа енергия възлиза на сумата от 1102, 34 лв. с ДДС, за което е съставена фактура. Няма твърдения, нито събрани доказателства манипулацията да е в резултат на виновно поведение на въззиваемия. При това положение спорният по делото въпрос се свежда до това може ли ответникът, като доставчик на електрическа енергия, едностранно да коригира сметките на потребителите за доставената през изминал период електрическа енергия, от който въпрос зависи изхода на делото.

Съгласно чл. 35, ал. 4 от ОУ на ЕВН ЕР, неправомерното въздействие върху средството за търговско измерване на електрическа енергия се установява чрез съставен протокол, а според чл. 63 от ОУ на ЕВН ЕР в случай на съставен протокол, той се подписва от представители на дружеството и клиента, а ако последният не присъства и/или откаже да подпише протокола, същият се подписва от свидетели, след което се изпраща на клиента за запознаване. В случая протоколът не е бил съставен в присъствието на въззиваемия. Така съставеният протокол обаче представлява неподписан от въззиваемия частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя и въззивник факти и не може да бъде противопоставен на въззиваемия. В този смисъл следва въззивникът да докаже факта на неправомерното въздействие върху електромера от страна на потребителя чрез всички допустими съгласно ГПК доказателства. Това в случая не е сторено, поради което дружеството въззивник неправомерно е коригирало сметката на потребителя за минал период.

Освен изложеното, следва да се отчете, че с решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е уеднаквена практиката по въпроса за възможността на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметките за минал период. Различните състави на ВКС приемат, че за доставчика не съществува възможност за едностранна корекция на сметките, която да се обосновава с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. В посочените решения е прието още, че коригирането на сметките на вече доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната електрическа енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на регламентирания в чл. 82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност. Установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електрическа енергия, тъй като той не твърди някакви действия или бездействия на потребителя, които влияят върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия.

Осъществената промяна в законодателството, в частност създаването на нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и на чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, действащи от 17.07.2012 г. занапред, не налага отпадане на даденото тълкуване с посочените по-горе решения за неравноправност на клаузите от общите условия, даващи възможност на енергоразпределителното дружество едностранно да коригира сметките на потребителите за минал период, без наличието на доказана недобросъвестност от тяхна страна. Това е така, защото в посочените текстове на закона ясно и недвусмислено е посочено, че реда за уведомяване на клиента при корекция на сметки е в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3. Видно е, че тази законодателна промяна е била наложителна именно поради наличието на посочената по-горе единна съдебна практика по въпроса за възможността на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметки на потребители за минал период. Посочените разпоредби на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и на чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ изрично изискват неизмерената или неправилно измерената ел.енергия да е вследствие неправомерно въздействие върху уредите за измерване, което да се дължи на недобросъвестността на потребителя, разбирана като умисъл съгласно чл. 82 ЗЗД.

В случая по делото въззивникът не представя доказателства констатираното неправомерно въздействие върху процесния електромер да се дължи на действия на въззиваемия, но не представи и доказателства за точния период на грешното измерване/неизмерване в резултат на това неправомерно въздействие върху този електромер. Според чл. 120, ал. 1 от ЗЕ последният е собственост на електроразпределителното предприятие и то го ползва за измерване на консумираната от потребителя електрическа енергия. При това положение застъпената от въззивника теза по делото, че потребителят имал определени от закона права и задължения, свързани с експлоатацията на този уред, са несъстоятелни.

По делото не са ангажирани доказателства досежно обстоятелството, че въззивникът е доставил на въззиваемия електроенергия на стойност 1102, 34 лв. с ДДС за процесния период. В случая отношенията между страните се уреждат чрез ЗЕ, Наредба № 6/09.06.2004 г. и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. В тези нормативни актове към момента на осъществяване на проверката и по отношение на проверявания период липсват конкретни разпоредби за определяне на количеството доставена и неотчетена електроенергия при неизправност на средството за търговско измерване или при неизмерване изобщо на такава енергия.

Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи, а обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

По разноските:

С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция въззиваемата страна има право на разноски. Тъй като същата заявява, чрез процесуалния си представител, че претендира такива в размер на 300 лева, следва да се осъди въззивника да заплати сумата от 300 лева.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1243 от 26.11.2014 г., постановено по гр. д. № 1473/2014 г. по описа на С. районен съд.

ОСЪЖДА “Е.” ЕАД, гр. П., ул. “Х.Г. Д.” № . с ЕИК ... да заплати на С.Ж.С., с ЕГН **********,*** ., офис . чрез адв. И.П. сумата от 300 лева разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.

 

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                          2.