Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  137                              27.03.2015 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД      ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 04 март                                                     две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                             ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в. гр. д. № 1104 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

            Производството е образувано по въззивна жалба на ЕВН „България Електроснабдяване”ЕАД – гр. Пловдив чрез юрисконсулт М.Ч. против решение № 276 от 04.12.2014 г., постановено по гр.дело № 713/2014 г. на Радневския районен съд.         

Въззивникът е останал недоволен от  решението и затова го обжалва изцяло, като моли да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което да бъде отхвърлен иска, предявен от М.И.К. срещу „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, като неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з Претендира за разноските по делото за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият М.И.К. чрез адв. А.М. е подал писмен отговор. Взема становище, че  въззивната жалба е допустима, подадена е в определеният от закона срок, от надлежна страна, по не влязъл в сила съдебен акт, но същата се явява изцяло неоснователна, поради което моли да се постанови решение, с което да бъде потвърдено обжалваното като  правилно и законосъобразно и бъде отхвърлена въззивната жалба. Подробните съображения, изложени в отговора по чл. 263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.Моли да му бъдат присъдени разноските по делото за настоящата инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен е иск по  чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД.

Ищецът М.И.К. твърди в исковата си молба, че с ответника се намират в договорни отношения, по силата на които, ответникът е като дружество, което разпространява и продава електрическа енергия, а той като потребител на такава енергия. На 23.03.2013г. получил писмо в съдържанието, на което се съдържало фактура № 1090425154 от 14.03.2013г. за отчетен период 22.10.2012г. – 03.01.2013г., по която фактура ответника “ЕВН България Електроснабдяване” АД гр. Пловдив твърди, че ищецът М.И.К. му дължи сумата от 382.57 лв. за минал период. Със същото писмо получил и съобщение с изх. №1568 от 18.03.2013г. от ответника, в което било отбелязано, че е преизчислена сметката за потребена електрическа енергия за минал период 22.10.2013г.- 03.01.2013г., както и че са установили, че електромерът е бил манипулиран и има издаден протокол за това. Ищецът М.И.К. твърди, че не е бил уведомяван и не е получавал протоколи от ответното дружество за извършените от тяхна страна действия, като на 28.03.2013г. същият е заплатил дължимата сума от …лв, за да не му бъде прекъснато електрозахранването. Твърди, че не е извършвал отваряне и манипулация на електромера и не е присъствал при извършване на проверка на меренето на електрическата енергия, не е констатирано виновно поведение от негова страна. Подробни съображения излага в исковата си молба.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, да му заплати сумата от 382.57 лв., - представляваща недължимо платена сума по фактура №1090425154 от 14.03.2013г., издадена от “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД за начислена ел.енергия от 2071 kWh, доставена до имот, находящ се в гр. Раднево ул.”…” № …за периода от 22.10.2012г. до 03.01.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.  Претендира за направените по делото разноски.

Не е спорно по делото, че страните са в договорни отношения: ответникът доставя и продава електрическа енергия, а ищецът е потребител на такава енергия с клиентски номер 1001179257. От представените по делото писмени доказателства: констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване от 03.01.2013 г. и констативен протокол за експертиза на средство за измерване, се установява, че на 03.01.2013 г. била извършена проверка на състоянието на измервателното стопанство на адрес в гр.Раднево, ул. “…” №…ап….ет….. Електромерът бил свален за експертиза. Проверката е извършена от П.Н. и Е.Б.. При проверката като свидетели са присъствали И.К. и В.В. като представители на ищеца М.И.К.. При извършената експертиза е установено, че електромерът е отварян и манипулиран. Бил е осъществен достъп до вътрешността му и било монтирано допълнително съпротивление в измервателната верига между изводи 10 и 11 на интегрална схема LM324M, водещо до промяна на метрологичните му характеристики. В резултат на това електромерът отчитал по-малко от консумираната електроенергия. Заключението на извършилия експертизата е, че електромерът не съответства на метрологичните и технически изисквания.

От представената по делото фактура №1090425154 от 14.03.2013г., издадена от “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, е видно, че за доставена ел.енергия до имот, находящ се в гр. Раднево ул.”…” № …за периода от 22.10.2012г. до 03.01.2013 г. на ищеца е начислена ел.енергия от 2071 kWh общо на стойност …лв. с ДДС. От представения касов бон, че установява, че сумата е платена на 28.03.2013 г.

При така установените факти, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на  чл. 55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тези случаи в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а ответникът да установи, че е налице основание за получаването на сумата. В случая не се спори, че процесната сума е платена. Ответникът твърди, че сумата е начислена на основание чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 104а, ал.2, т.5 от ЗЕ във връзка с чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във връзка с чл. 45, ал.1 ПИКЕЕ. Счита, че процедурата по корекция на сметки е залегнала в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД и в Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД. Съгласно чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ, в редакцията ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. Действащите в процесния период ПИКЕЕ обаче не съдържат подобна регламентация. Текстът на чл. 45, ал.1 от ПИКЕЕ, на който се позовава ответникът /ДВ, бр.38/2007 г./, не предвижда правила за определяне на количеството изразходвана енергия при установено грешно измерено или неизмерено количество електроенергия, а препраща към договорите за покупко-продажба на електрическа енергия. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия. Липсата на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекция за минал период, изключва възможността тя да е допустима / в този смисъл: Р 165- 2009 г.- ІІ т.о.; Р 29- 2011- ІІ т.о.; Р 44- 2012- ІІ т.о. и др. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и имащи задължителен характер за съдилищата характер съгласно т.2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК/. Новите ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.98/12.11.2013 г./ са неприложими за процесния случай, който касае периода 22.10.2012г. до 03.01.2013 г.  

Освен това, в случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя /каквото се твърди в настоящия случай/, доставчикът на електрическа енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Клауза от договора /Общите условия/, която регламентира едностранно от доставчика на електрическа енергия коригиране на сметките за електрическа енергия за предходен период от време, без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, следва да се счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, т.6 и т.18 ЗЗП и нищожна на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП и чл. 26, ал.1 ЗЗД /Р 189- 2011- ІІ т.о. на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК/. Задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане. Дадените в този смисъл разрешения са относими и към разглеждания правен спор и се възприемат изцяло и от настоящия съдебен състав. В хода на съдебното производство ответникът не е ангажирал никакви доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия. Пред вид изложените съображения извършеното от ищеца плащане е лишено от основание по смисъла на  чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД и платената сума подлежи на връщане в патримониума му. Поради това предявеният иск следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от …лв., както правилно е приел и районният съд.

С оглед на гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на … лв. за адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 276 от 04.12.2014 г., постановено по гр.дело № 713/2014 г. на Радневския районен съд.

       

ОСЪЖДА "ЕВН България електроснабдяване" АД със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул."Хр. Г. Данов" № 37, ЕИК 123526430, да заплати на М.И.К. ЕГН ********** *** /съдебен адрес – гр. Стара Загора, бул.”Цар Симеон Велики” № 121 вх.”0” ет.2 ап.3/ направените във въззивната инстанция разноски по делото в размер на … лв. /… лева/.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.