Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 131   ……………….25.03.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и пети март…..……………………………………………Година 2015              

В закрито заседание в следния състав:                                            

                                              

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                      

                        

 

Секретар………………………………………………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1176…по описа за 2015………..……...година.

 

        Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК и е образувано по жалба на „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД- София- длъжник по изп.дело № 20148680400497 на ЧСИ Р.М., рег.№ 868, против постановление за разноските от 08.01.2015 г.

 

        Жалбоподателят счита, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. Неправилно било оставено без уважение искането им да не му бъдат възлагани в тежест каквито и да било разноски във връзка с конкретното изпълнително дело, тъй като извършил доброволно плащане на задължението си на 14.11.2014 г.- много преди образуването на изп.дело. Моли постановлението да бъде отменено и постановено решение, с което да не се възлагат разноски в тежест на длъжника. Претендира за разноските по делото.

 

        Взискателката П.Д.К., чрез пълномощника си адв.А.Б., счита, че обжалваното постановление е правилно и моли жалбата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.                        

        

        Приложени са мотиви по обжалваните действия от Частния съдебен изпълнител съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които се изразява становище, че с обжалваното постановление размерът на адвокатско възнаграждение е намален и съответства на разпоредбите на Наредба № 1/2004 г., а в останалата част жалбата е неоснователна.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител,   намери за установено следното:

 

        Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 435, ал.2, предл.последно от ГПК. Следователно, подадената частна жалба е допустима, а по същество- неоснователна.

        Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от Софийски градски съд по решение по гр.дело № 13830/2011 г. по описа на съда и решение на САС по гр.дело № 1194/2013 г. в полза на адвокат П.К. за сумата 3050 лв. адвокатски хонорар на основание чл.38 ЗАдв. за двете съдебни инстанции. На длъжника е връчена ПДИ, изх.№ 7921/16.12.2014 г., след което ЧСИ е констатирал техническа грешка при въвеждане размера на задължението, поради което му е изпратена нова ПДИ, изх.№ 8063/23.12.2014 г. На 06.01.2015 г. е постъпило възражение от длъжника с искане за прекратяване на изпълнителното дело поради погасяване на задължението чрез заверяване сметката на кредитора преди получаване на ПДИ. Поради това моли всички разноски по делото да бъдат възложени на взискателя и евентуално да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение, както и да не се събира такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. С обжалваното постановление ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство и да присъди в тежест на взискателя всички направени по делото разноски. Намалил е адвокатското възнаграждение от 450 лв. на 200 лв.

        Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 07.01.2015 г. Жалбоподателят твърди, че не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като превел дължимата сума по сметка на взискателя още на 14.11.2014 г. Сам заявява обаче, че сумата му е била върната на 17.11.2014 г. Сметката, по която длъжникът е превел сумата не е сметка на взискателя, а клиентска сметка, разкрита от същия в качеството му на адвокат. В чл.39, ал.3 ЗАдв. изрично е посочено какви суми могат да се превеждат по клиентската сметка, сред които не са хонорарите на самия адвокат. Съгласно ал.1 на същия текст сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката или на адвокатското дружество. С оглед на това, твърдението на жалбоподателя, че е изпълнил задължението си преди образуването на изпълнителното производство, е неоснователно. Съгласно чл.79, ал.1 ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато  изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното производство. С оглед на това, макар и длъжникът да е платил в срока за доброволно изпълнение, правилно разноските по изпълнението са възложени в негова тежест. Неоснователно е и искането за неначисляване на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. В случаите, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл.79, ал.1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. С ПМС № 215 от 24.07.2014 г. за допълнение на ТТР към ЗЧСИ в т.26 „Забележки”се създава т.6- „Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира”. ПМС е обнародвано в ДВ, бр.63/2014 г. и е влязло в сила на 01.08.2014 г., но действието му е спряно на основание чл.190 АПК с определение № 10729/29.08.2014 г. по адм.дело № 10545/2014 г. на І о. на ВАС, оставено в сила с определение № 12465 от 20.10.2014 г. на петчленен състав на ВКС, до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт. Следователно, към момента е приложима т.26 в редакцията й преди изменението, поради което правилно тази такса е начислена от ЧСИ.

 

        С обжалваното постановление ЧСИ е намалил адвокатското възнаграждение на …лв.- за образуване на изпълнително дело съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.

 

        Пред вид гореизложеното съдът намира, че подадената жалба против постановлението за разноските е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.  

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                      Р   Е   Ш   И :

       ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Георги Бенковски” № 3- длъжник в изпълнителното производство, против действията на ЧСИ Р.М., рег.№ 868- постановление за разноските от 08.01.2015 г. по изп.дело № 20148680400497.

        Решението не подлежи на обжалване.

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: