Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 135 ………………….25.03.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и пети март…..……………………………………………Година 2015              

В закрито заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                      

                        

 

Секретар………………………………………………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1181…по описа за 2015………..……...година.

 

        Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК и е образувано по жалба на ЗАД „Алианц България” АД гр.София- длъжник по изп.дело № 20148680400482 на ЧСИ Р.М., рег.№ 868, против постановление за разноските от 09.01.2015 г.

 

        Жалбоподателят счита, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. Дружеството още на следващия ден след получаване на ПДИ превело дължимата сума, поради което не дължало таксите, посочени в жалбата, като преди това била депозирана молба до САС за доброволно изплащане на присъдените суми. Неправилно била начислена и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Определеният размер на адвокатското възнаграждения бил прекомерен с оглед действителната фактическа и правна сложност на настоящия случай. Моли постановлението да бъде отменено изцяло като неправилно. Претендира за разноските по делото- държавна такса, такса на ЧСИ за администриране на жалбата и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

        Взискателите  А.Х.П. и В.И.П., чрез пълномощника си адв.А.Б., считат, че обжалваното постановление е правилно и молят жалбата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.                         

        

        Приложени са мотиви по обжалваните действия от Частния съдебен изпълнител съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които се изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител,   намери за установено следното:

 

        Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 435, ал.2, предл.последно от ГПК. Следователно, подадената частна жалба е допустима.

        Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от Софийски градски съд по решението по гр.дело № 1964/2014 г. по описа на съда в полза на В.И.П. и А.Х.П.                                  за сумата от по … лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. На длъжника е връчена ПДИ на 08.12.2014 г. На 09.12.2015 г. по сметка на ЧСИ е постъпила сумата от …лв., която е била преведена изцяло по сметките на взискателите. На 23.12.2014 г. е постъпила молба до ЧСИ от длъжника с искане за възлагане в тежест на взискателите на направените по делото разноски, и искане за намаляване на приетия за събиране адвокатски хонорар до сумата от 200 лв. С постановление от 09.01.2015 г., връчено на длъжника на 28.01.2015 г., е отказано възлагането на разноските в тежест на взискателя, както и намаляване на адвокатския хонорар от … лв. на … лв.

        Жалбоподателят твърди, че не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като на 28.11.2014 г. депозирал молба в АС- София, с която заявил, че няма да обжалва постановеното решение и че има готовност незабавно да изпълни задължението си за изплащане на присъдените суми, поради което образуването на изпълнително производство било ненужно и щяло да бъде злоупотреба с права. Въпреки това обаче бил издаден изпълнителен лист на 01.12.2012 г. от САС и образувано изпълнителното производство. Не се твърди и не се представят доказателства присъдените суми да са били преведени преди образуването на изп.производство. Безспорно е, че тези суми са постъпили на 09.01.2015 г. по сметка на ЧСИ /след получаването на ПДИ/.  С оглед на това, твърдението на жалбоподателя, че не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, е неоснователно. Съгласно чл.79, ал.1 ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато  изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. С оглед на това, макар и длъжникът да е платил в срока за доброволно изпълнение, правилно разноските по изпълнението са възложени в негова тежест. Неоснователно е и искането за неначисляване на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. В случаите, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл.79, ал.1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. С ПМС № 215 от 24.07.2014 г. за допълнение на ТТР към ЗЧСИ в т.26 „Забележки” се създава т.6- „Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира”. ПМС е обнародвано в ДВ, бр.63/2014 г. и е влязло в сила на 01.08.2014 г., но действието му е спряно на основание чл.190 АПК с определение № 10729/29.08.2014 г. по адм.дело № 10545/2014 г. на І о. на ВАС, оставено в сила с определение № 12465 от 20.10.2014 г. на петчленен състав на ВКС, до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт. Следователно, към момента е приложима т.26 в редакцията й преди изменението, поради което правилно тази такса е начислена от ЧСИ.

 

        Съдът счита, че в конкретния случай се следва адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателите само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ- за образуване на изпълнително дело, в размер на … лв. Установява се, че единственото процесуално действие на адвоката на взискателя е подаване на молба, въз основа на която е образувано изпълнителното дело и посочване по коя сметка да се преведат събраните суми. Доколкото в срока за доброволно изпълнение длъжникът е изплатил изцяло дълга си, няма други процесуалния действия, извършени от адвоката на взискателя, които да попадат по хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

        Ето защо съдът намира, че подадената жалба в тази й част е основателна. Следва обжалваното постановление да бъде отменено в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение и вместо него бъде постановено намаляване на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство от 3800 лв. на 200 лв. В останалата част жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени само съдебните разноски в размер на 63 лв. /д.т. и юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно с уважената част на жалбата.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                      Р   Е   Ш   И :

        ОТМЕНЯ постановлението от 09.01.2015 г. на ЧСИ Р.М., рег. № 868, издадено по изп.дело № 20148680400482 по описа на ЧСИ, в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение по делото и вместо него постановява:

        НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от А.Х.П. и В.И.П.- взискатели по делото, на адвокат А.Н.Б. по договор за правна защита и съдействие от 04.12.2014 г. адвокатско възнаграждение от … лв. на …лв./…лева/.

        ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЗАД „Алианц България” АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, бул.”Княз Ал.Дондуков” № 59, против постановлението от 09.01.2015 г. за разноските по ИД № 20148680400482 по описа на ЧСИ Р.М., в останалата й част.

        ОСЪЖДА А.Х.П., ЕГН **********, и В.И.П., ЕГН **********,***, да заплатят на ЗАД „Алианц България” АД- София направените в настоящата инстанция разноски по делото в размер на … лв./… лева/ съразмерно с уважената част на жалбата.  

        Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                      2.